ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 2423 от 29 февруари 2024 г.

по административно дело № 9453 от 2023 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: председател: Татяна Хинова, членове: Петя Желева, Василка Шаламанова, Таня Дамянова, Полина Якимова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от съдията Василка Шаламанова по административно дело № 9453/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 185 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Николов, с [ЕГН], с адрес гр. София, [ж.к.], [адрес], приподписана от адв. Благоев, против Решение № 7300 от 4.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3874/2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отхвърлено оспорването му на чл. 5, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6, чл. 6, т. 1а) и б), т. 2 и 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, 2 и 3, чл. 15, 16, 17, 18, 19, 23, § 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби, приложение № 2 към чл. 6, т. 1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр. 56 от 2012 г., изм., бр. 32 от 2015 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи, и лицето е осъдено да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че има основателно съмнение какво е публикувано на интернет страницата на съответната институция и публикувани ли са графичните приложения към Наредбата. В жалбата се съдържат аргументи и в смисъл, че неоснователно е прието като косвено доказателство по делото писмото на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е изпратил на министъра на вътрешните работи за подпис Наредбата. Възразява срещу заключението на вещото лице, кредитирано от съда, във връзка с материалната законосъобразност на оспорените разпоредби. Обжалва и решението в частта, в която е осъден за разноски. Излага подробни съображения в касационната жалба. Искането е за приемане от съда, че основателно се оспорват текстове от процесната Наредба. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представя писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощени юрисконсулти Белева и Илова, я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от юрк. Белева, която оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез упълномощен юрисконсулт Стаменова, я оспорва като неоснователна в съдебно заседание.

Представителят на Върховната прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение тричленният състав на ВАС, осмо отделение, е отхвърлил оспорването на Д. Николов на чл. 5, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6, чл. 6, т. 1а) и б), т. 2 и 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, 2 и 3, чл. 15, 16, 17, 18, 19, 23, § 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби, приложение № 2 към чл. 6, т. 1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр. 56 от 2012 г., изм., бр. 32 от 2015 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.

За да достигне до този резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че от представените доказателства се установява спазването на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения нормативен административен акт. Според решаващия състав не са налице процесуални нарушения, които пряко рефлектират върху основни принципи и начала на административното производство – законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност. Не се установявало и наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК по отношение на атакуваните от жалбоподателя разпоредби. Твърдените от жалбоподателя логически и математически неточности и непълноти в оспорените разпоредби на процесната Наредба не са били доказани по категоричен начин в производството. За да достигне до този извод, съдебният състав е кредитирал заключението на вещото лице – строителен инженер, по назначената съдебно инженерно-техническа експертиза.

С определение от 28.02.2022 г. съдът е задължил ответниците – министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството, в 7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за публикуване на проекта за нормативния акт от съставителя на проекта на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, както и доказателства за спазването на 14-дневния срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА (в относимата му редакция). Според тричленния състав на ВАС, макар и представените доказателства да са косвени, те доказвали спазването на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения нормативен административен акт, визирани в Закона за нормативните актове (ЗНА) в относимата му редакция през 2012 г. Мотивите към проекта изпълнявали изискванията за съдържание по чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решение за валидно и допустимо, но за неправилно.

Процесната Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл. 24а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно разпоредбата на закона министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. С оглед законовата делегация оспорената Наредба е издадена от компетентен орган. При издаването е спазена изискуемата форма, както правилно е установил съдът.

С определение от 28.02.2022 г. тричленният състав на ВАС е задължил ответниците министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството в 7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за публикуване на проекта за нормативния акт от съставителя на проекта на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, както и доказателства за спазването на 14-дневния срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА (в относимата му редакция). В писмени становища от страна на ответниците е отговорено, че предвид техническа невъзможност, свързана с архивирането на данните от сървърите, поддържали сайтовете на министерствата през 2012 г., ответниците не могат да представят доказателства, че проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на министерствата. От страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството е представено заверено копие от писмо изх. № 90-05-1044/30.05.2012 г. от Д. Симидчиев – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, с което същият е уведомил министъра на транспорта, изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България и областните управители в страната, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА на електронната страница на МРРБ е публикуван проектът на Наредба за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях заедно с мотивите. В същото писмо е посочено, че предложения и становища по проекта може да се изпращат в 14-дневен срок на съответния директор на дирекция „Технически правила и норми“ и на определен електронен адрес.

Според чл. 26, ал. 1 от ЗНА в приложимата редакция (ДВ, бр. 46 от 2007 г.) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. За да бъде изпълнено изискването проектът да е обоснован, процесът по изработването му да е открит и окончателният му вариант да е съгласуван с лица и организации, имащи отношение към обществените отношения, предмет на правно регулиране, следващата алинея на чл. 26 ЗНА изисква преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Изявлението, съдържащо се в писмо изх. № 90-05-1044/30.05.2012 г. от Д. Симидчиев – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, с което същият е уведомил министъра на транспорта, изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България и областните управители в страната, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА на електронната страница на МРРБ е публикуван проектът на Наредба за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях заедно с мотивите, не е годно доказателствено средство, установяващо изпълнение на императивното правило на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. От това изявление не може да се установи от коя до коя дата е бил публикуван проектът на Наредбата и дали действително с този проект са публикувани докладът и мотивите, както е изискването на закона. Всъщност никъде в писмото не е посочено, че е публикуван и докладът в изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА.

Посоченото в писмените становища на ответниците (л. 260 – л. 264 от делото), че предвид техническа невъзможност, свързана с архивирането на данните от сървърите, поддържали сайтовете на министерствата през 2012 г., не могат да представят доказателства, че проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на министерствата, не освобождава страните от задължението по чл. 170, ал. 1 от АПК. Неправилен в тази връзка е изводът на тричленния състав на ВАС, че се доказва спазването на административнопроизводствените правила по издаването на процесния нормативен административен акт. Следва в допълнение да се посочи, че съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за националния архивен фонд (в сила от 13.07.2007 г.) срокът на запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции, е 20 години. С оглед на тази разпоредба извадката от интернет страницата на МРРБ е следвало да е част от административната преписка по приемане на Наредбата, още повече с оглед безсрочността на оспорването на подзаконовите нормативни актове.

Неспазването на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в приложимата редакция) има за последица и неизпълнение нормата на чл. 77 от АПК – процесният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентния орган без обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения от заинтересовани лица, на които не е дадена възможност да се запознаят с проекта, мотивите и доклада към него и да упражнят правото си на предложения и становища по проекта.

Нарушени от административния орган са принципите на законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност (чл. 4, 8 и 12 от АПК), а също така принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при изработване на проекта на нормативен акт – чл. 26, ал. 1 от ЗНА.

Нарушението на посочените правни норми с императивен характер е процесуално нарушение от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на оспорените текстове от Наредбата.

Съдът счита, че първоинстанционното съдебно решение, с което се отхвърля жалбата на Д. Николов, трябва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените чл. 5, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6, чл. 6, т. 1а) и б), т. 2 и 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, 2 и 3, чл. 15, 16, 17, 18, 19, чл. 23, § 2 и 4 от преходните и заключителни разпоредби, приложение № 2 към чл. 6, т. 1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр. 56 от 2012 г., изм., бр. 32 от 2015 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.

Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Касаторът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна адвокатска помощ. Следва да се посочи, че в преценката на адвоката е дали да сключи договор за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, но наличието на предпоставките за осъждането на другата страна да му заплати възнаграждението е в преценката на съда. Искането би било основателно само в случай, че е доказано наличието на предпоставката по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в случая материалното затруднение на лицето. Липсват представени доказателства в тази насока. На Д. Николов следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса в размер 70 лв. Същите следва да бъдат понесени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на вътрешните работи в размер 35 лв. за всяко от тях. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на вътрешните работи следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Върховния административен съд сторените разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице (500 лв.) в размер 250 лв. за всяко от тях.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 193 от АПК, Върховният административен съд – петчленен състав от Първа колегия,

РЕШИ:

Отменя изцяло Решение № 7300 от 4.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3874/2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, и вместо него постановява:

Отменя по оспорване на Д. Николов чл. 5, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6, чл. 6, т. 1 а) и б), т. 2 и 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал. 1, 2 и 3, чл. 15, 16, 17, 18, 19, 23, § 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби, приложение № 2 към чл. 6, т. 1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр. 56 от 2012 г., изм., бр. 32 от 2015 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.

Осъжда Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Д. Николов сумата от 35 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на Д. Николов сумата от 35 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Осъжда Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Върховния административен съд сумата от 250 лв., представляваща сторени по делото разноски за вещо лице.

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на Върховния административен съд сумата от 250 лв., представляваща сторени по делото разноски за вещо лице.

Решението подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ на Република България.

Решението е окончателно.

За председател: Мариника Чернева

1858