УКАЗ № 291
На основание чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от 44-то Народно събрание на 28 октомври 2020 г., повторно приет на 16 декември 2020 г.
Издаден в София на 17 декември 2020 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Десислава Ахладова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 62 от 2019 г. и бр. 104 от 2020 г.)
§ 1. Член 19 се отменя.
§ 2. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато избраното име на кораба е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ има право да откаже вписването му в регистровите книги по чл. 34.“
§ 3. В чл. 73, ал. 2 се създава изречение второ: „В тези случаи съответните свидетелства се издават от признатата организация, извършила прегледа.“
§ 4. В чл. 79, ал. 9 думите „Резолюция A.849(20) от 27 ноември 1997 г. на Асамблеята“ се заменят с „Резолюция MSC.255 (84) от 16 май 2008 г. на Комитета по морска безопасност“.
§ 5. В глава четвърта след чл. 80 се създава наименование: „Раздел IIa Надзор на пазара на морско оборудване“.
§ 6. В глава четвърта, раздел IIа се създават чл. 80а – 80з:
„Надзор на пазара на морско оборудване
Чл. 80а. (1) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва в съответствие с глава III от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 765/2008“.
(2) Надзорът на пазара на територията на Република България на морското оборудване се осъществява за осигуряване съответствието на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, плаващ под българско знаме и за който се прилагат международните конвенции по чл. 72, ал. 8, изискванията на наредбата по чл. 72, ал. 3, приетите от Европейската комисия актове за изпълнение по чл. 35 и делегирани актове по чл. 8, 11, 27 и 36 от Директива 2014/90/ЕС и международните стандарти относно морското оборудване и неговото изпитване.
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е орган на надзора на пазара на морското оборудване. Надзорът на пазара се извършва от инспектори, оправомощени от изпълнителния директор на агенцията.
(4) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва по:
1. предварително утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ годишна програма за надзор на пазара на морското оборудване;
2. сигнал, че дадено морско оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
(5) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва чрез:
1. проверки на документи на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и/или съответствие с изискванията за:
а) ЕС декларацията за съответствие;
б) техническата документация, документите, издадени от организации, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, съгласно процедури за оценяване на съответствието, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3;
2. проверки на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и съответствие със:
а) маркировката „щурвал“ и/или електронен етикет, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3;
б) информацията, която идентифицира морското оборудване, производителя и вносителя;
в) инструкции и информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване, които придружават морското оборудване;
г) ЕС декларацията за съответствие;
3. вземане на образци или проби от морското оборудване и изпитването им.
(6) Проверките по ал. 5, т. 2 се извършват:
1. на борда на морските кораби;
2. в производствените помещения и в помещенията за съхранение и търговия на морското оборудване, преди монтирането на борда на морски кораби.
(7) Проверката на морско оборудване, което е монтирано на борда на морски кораб, е проверка, при която морското оборудване остава на борда на кораба напълно функционално.
Права на инспекторите при извършване на надзор на пазара на морското оборудване
Чл. 80б. (1) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 имат право:
1. на свободен достъп до:
а) борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
б) търговски обекти и други места за съхранение и представяне на пуснато на пазара морско оборудване или елементи от морско оборудване;
в) производствени, складови и търговски помещения и други места, където се съхранява морското оборудване, преди да бъде монтирано и/или използвано на борда на морски кораб;
2. да изискват от икономическите оператори или в случая на морско оборудване, монтирано на борда на морски кораб, от капитана на кораба или от корабопритежателя да предоставят съобразно техните задължения:
а) ЕС декларация за съответствие;
б) техническата документация за морското оборудване;
в) документи, издавани от организациите, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, съгласно приложимите процедури за оценяване на съответствието;
г) инструкции и информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване;
3. да вземат образци или проби от морското оборудване за изпитването им, включително да им бъде осигурен достъп на място;
4. да искат съдействие от компетентните органи на другите държави членки на Европейския съюз.
(2) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 определят 14-дневен срок за предоставяне на документите и информацията по ал. 1, т. 2, който може да бъде удължен до един месец при необходимост от представяне на допълнителни документи и информация.
(3) Икономическите оператори, капитанът на кораба и корабопритежателят са длъжни да осигуряват достъп до местата по ал. 1, т. 1 и да оказват съдействие на инспекторите по чл. 80а, ал. 3 при изпълнение на техните задължения.
(4) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3:
1. използват получените документи и информация само за целите на надзора на пазара;
2. се легитимират при извършване на проверките;
3. участват в обмена на информация с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз;
4. оказват съдействие на Европейската комисия и на компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз.
Изпитване на образци или проби от морското оборудване
Чл. 80в. (1) Изпитването на образци или проби от морското оборудване се извършва в лаборатория, акредитирана от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в лаборатория, акредитирана от орган на държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(2) Изпитването на морското оборудване не може да се извършва от организациите, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, участвали в неговото оценяване на съответствието.
(3) Разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор, когато морското оборудване не съответства на приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2.
(4) Разходите за изпитване са за сметка на:
1. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – когато морското оборудване съответства на изискванията и стандартите по ал. 1;
2. икономическия оператор, независимо от получените резултати, когато се установи, че:
а) морското оборудване е без маркировката „щурвал“ и/или електронен етикет;
б) морското оборудване е без техническа документация;
в) техническата документация не съдържа всички съответни данни за средствата, използвани от производителя за осигуряване на съответствието на морското оборудване.
Ограничителни мерки и коригиращи действия на пазара на морско оборудване
Чл. 80г. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на инспекторите по чл. 80а, ал. 3 налагат следните ограничителни мерки:
1. временно спиране на предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
2. забрана за предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на инспекторите по чл. 80а, ал. 3, в зависимост от задълженията на икономическия оператор във веригата на доставка на морско оборудване, налагат коригиращи действия за:
1. привеждане на морското оборудване в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2;
2. предоставяне отново на пазара и/или монтиране на морско оборудване на борда на морски кораб при недопускане на риск за морската безопасност, околната среда или здравето;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(3) Налагането на ограничителни мерки по ал. 1 и/или на коригиращи действия по ал. 2 се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или на оправомощени от него длъжностни лица.
(4) Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира тяхното изпълнение.
(5) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, за целите на оценка на риска за морската безопасност, околната среда или здравето. В тези случаи инспекторите по чл. 80а, ал. 3 извършват оценка на морското оборудване, която обхваща всички съответни технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2.
(6) Когато при оценката по ал. 5 се установи, че за морското оборудване не са спазени съответните технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица със заповед разпореждат на икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия по ал. 2 за отстраняване на несъответствието в срок до два месеца. В тези случаи се прилага чл. 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(7) Когато икономически оператор не предприеме коригиращи действия в срока по ал. 6, инспекторите по чл. 80а, ал. 3 предлагат на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да наложи мерки по ал. 1 и незабавно да информира Европейската комисия и другите държави членки.
(8) Когато инспекторите по чл. 80а, ал. 3 установят, че несъответствието не е ограничено на територията на Република България или до корабите, плаващи под българско знаме, информират Европейската комисия и другите държави членки за резултатите от оценката по ал. 5 и за коригиращите действия по ал. 6.
(9) В случаите по ал. 6 инспекторите по чл. 80а, ал. 3 информират съответната организация, нотифицирана по чл. 72, ал. 8, която е извършила оценяване на съответствието на морското оборудване, за установените несъответствия.
(10) Когато в резултат на оценката по ал. 5 се установи, че морското оборудване представлява сериозен риск за морската безопасност, околната среда или здравето, се прилагат чл. 20 – 22 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(11) Когато в срок 4 месеца от получаването на информацията по ал. 7 не е повдигнато възражение от държава членка или от Европейската комисия във връзка с временната ограничителна мярка, тази мярка се счита за оправдана.
Обмен на информация относно ограничителните мерки на пазара на морско оборудване
Чл. 80д. (1) Когато е получена информация за предприети ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице информира незабавно Европейската комисия и другите държави членки за всички предприети от агенцията мерки и за всяка допълнителна информация, с която Изпълнителна агенция „Морска администрация“ разполага и която е свързана с несъответствието на съответното морско оборудване, както и за възраженията на агенцията в случай на несъгласие с предприетите от другата държава членка ограничителни мерки.
(2) Когато по предприетите ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка не са постъпили възражения или Европейската комисия е приела акт за изпълнение, с който постановява, че мярката е оправдана, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ прилага незабавно ограничителните мерки и информира Европейската комисия.
Забрана за предоставяне на пазара на морско оборудване при наличие на риск за морската безопасност, околната среда или здравето
Чл. 80е. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица със заповед забраняват предоставянето на съответното морско оборудване на пазара и/или неговото монтиране и използване на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от икономическия оператор да предприеме в срок до два месеца коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2, когато по реда на чл. 80г, ал. 5 инспекторите установят, че са изпълнени едновременно следните условия:
1. морското оборудване е в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2;
2. морското оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица незабавно информират Европейската комисия и другите държави членки за случаите по ал. 1.
(3) Когато Европейската комисия с акт за изпълнение постанови, че мярката по ал. 1 не е оправдана или е необходимо предприемане на други мерки, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заповед отменя наложената мярка или предприема мерките, определени с акта за изпълнение.
(4) Когато от компетентни органи на друга държава членка са предприети ограничителни мерки по отношение на съответстващи продукти, които представляват риск, Европейската комисия приема акт за изпълнение, с който постановява, че тези мерки са оправдани или е необходимо предприемане на други мерки. В тези случаи Изпълнителна агенция „Морска администрация“ незабавно предприема действия в съответствие с акта за изпълнение.
Налагане на ограничителни мерки при официално несъответствие на морското оборудване
Чл. 80ж. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морско оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от съответния икономически оператор в срок до два месеца да предприеме необходимите коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2, когато установят, че:
1. маркировката „щурвал“ не е положена или е положена в нарушение на изискванията на чл. 9 от Директива 2014/90/ЕС;
2. ЕС декларацията за съответствие не е съставена, не е съставена правилно или не е била изпратена на кораба;
3. техническата документация не е налице или не е пълна;
4. типът, партидният или серийният номер или друг елемент, позволяващ идентифициране на оборудването, не е нанесен по подходящ начин върху морското оборудване, а когато размерът или естеството му не го позволяват – върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
5. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на производителя, както и неговият адрес и една точка за контакт с производителя върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
6. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на вносителя, както и неговият адрес върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
7. морското оборудване не се придружава от инструкции и необходимата информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на продукта, включително ограниченията при използване.
(2) Когато не са изпълнени наложените коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2 в срока по ал. 1, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица със заповед налагат ограничителните мерки по чл. 80г, ал. 1.
Информация относно надзора на пазара на морското оборудване
Чл. 80з. На интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се публикуват данните за морското оборудване, за което има издадена заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по чл. 80г и чл. 80е, ал. 1.“
§ 7. В чл. 90 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато по време на плаване на кораб е извършено престъпление по Наказателния кодекс, капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на компетентните органи в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.“
2. Алинея 2 се отменя.
§ 8. В чл. 159 ал. 7 се отменя.
§ 9. В чл. 218 думите „реда на наредбата по чл. 159, ал. 7“ се заменят с „един от способите по чл. 474, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс“.
§ 10. В чл. 313, ал. 2, т. 3 думата „Правилника“ се заменя с „Правилата“.
§ 11. В чл. 372а ал. 3 се изменя така:
„(3) Обобщена информация по ал. 1 се публикува ежегодно на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.“
§ 12. Създава се чл. 374а:
„Чл. 374а. (1) Който не предостави достъп на лицата по чл. 80а, ал. 3 да осъществяват правомощията си в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел IIa, се наказва с глоба от 200 до 500 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 400 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.“
§ 13. Създава се чл. 374б:
„Чл. 374б. (1) Който не изпълни наложени му със заповед по чл. 80г, ал. 3 ограничителни мерки и/или коригиращи действия, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 10 000 лв.“
§ 14. В чл. 375 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „други упойващи вещества“ се заменят с „наркотични вещества или техните аналози“.
2. В ал. 2 думите „други упойващи вещества“ се заменят с „наркотични вещества или техните аналози“.
3. В ал. 4 думите „други упойващи вещества“ се заменят с „наркотични вещества или техните аналози“.
§ 15. В чл. 380 се създава ал. 4:
„(4) Капитан на кораб, който е допуснал лице да изпълнява длъжност на борда на кораб, без да притежава изискваната за тази длъжност правоспособност, се наказва с лишаване от право за заемане на длъжност на кораб за срок от две години, освен ако деянието не съставлява престъпление.“
§ 16. В чл. 385 се създава ал. 3:
„(3) Лице, на което е наложено наказание по чл. 375, ал. 1, 2 и 3, чл. 376, чл. 378, ал. 2 и 3 и чл. 380, ал. 2 и 4, е длъжно да върне свидетелството си за правоспособност или свидетелството си за професионална компетентност в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след влизане в сила на наказателното постановление, с което е постановено съответното наказание.“
§ 17. В § 1а от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 40 думите „Резолюция A.974(24), приета от Асамблеята на Международната морска организация на 1 декември 2005 г.“ се заменят с „Резолюция A.1067(28), приета от Асамблеята на Международната морска организация на 4 декември 2013 г.“.
2. Създават се т. 47 – 57:
„47. „Морско оборудване“ е оборудване на морски кораб или елемент от такова оборудване.
48. „Предоставяне на пазара“ е всяка доставка на корабно оборудване на пазара на Европейския съюз в хода на търговска дейност независимо дали срещу заплащане, или безплатно.
49. „Пускане на пазара“ е първото предоставяне на морско оборудване на пазара на Европейския съюз.
50. „Изземване“ е всяка мярка, целяща да постигне връщането на морското оборудване, което вече е монтирано на борда на кораби, плаващи под българско знаме, или е закупено с намерение да бъде монтирано на борда на такива.
51. „Изтегляне“ е всяка мярка, целяща да се предотврати морско оборудване, което е във веригата на доставка, да бъде предоставено на пазара.
52. „Производител“ е физическо или юридическо лице, което произвежда морско оборудване или което възлага проектирането или производството на морско оборудване и го предлага на пазара със своето име или търговска марка.
53. „Упълномощен представител“ е физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което е получило писмено пълномощно от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи.
54. „Вносител“ е физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което пуска на пазара на Европейския съюз морско оборудване от трета държава.
55. „Дистрибутор“ е физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя морско оборудване на пазара.
56. „Икономически оператори“ са производителят, упълномощеният представител, вносителят и дистрибуторът.
57. „ЕС декларация за съответствие“ е писмена декларация за съответствие с одобрен тип на български език по образеца в приложение III на Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ, L 218/82 от 13 август 2008 г.).“
Заключителни разпоредби
§ 18. В Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г. и бр. 13, 23, 28, 88 и 103 от 2020 г.) се създава чл. 234г:
„Чл. 234г. (1) Който без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, извършва по занятие обществен превоз на пътници, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две до десет хиляди лева.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.“
§ 19. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г. и бр. 60 и 71 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 96, ал. 2 след думите „без да има това право“ се добавя „ако деянието не съставлява престъпление“.
2. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 1 думите „заплащане или икономическа облага“ се заменят със „заплащане и икономическа облага“.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 28 октомври 2020 г. и на 16 декември 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
9517