ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 3868 от 20 април 2022 г.

по административно дело № 5801 от 2021 г.

Върховният административен съд на Република България – трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: председател: Галина Христова, членове: Пламен Петрунов, Албена Радославова, при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от съдията Албена Радославова по административно дело № 5801/2021 г.

Производството по делото е по чл. 185 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от Стоил Георгиев Стоилов от гр. София срещу разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България, издадена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.1999 г., в сила от 1.03.1999 г., с последно изм. и доп., бр. 76 от 14.09.2021 г.) (Наредбата).

Жалбоподателят твърди, че оспорената от него разпоредба от Наредбата противоречи на разпоредба от по-висок ранг, а именно – на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, както и на чл. 4 от същата Наредба и не съответства на целта на закона. Моли разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредбата да бъде отменена като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят Стоил Георгиев Стоилов от гр. София, не се явява. Представлява се от адв. Дундов, който поддържа жалбата, а по същество твърди незаконосъобразност на обжалвания текст от подзаконовия нормативен акт по съображения, развити в жалбата и устно – в хода по същество. Претендира разноски.

Ответникът, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, редовно призован, се представлява от юриск. Лолова, която оспорва жалбата като неоснователна, а по същество твърди законосъобразност на атакуваната разпоредба от Наредбата по съображения, подробно изложени устно в съдебно заседание, както и в писмени бележки по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима. Предявена е срещу част от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване, и от лице с правен интерес, доколкото Стоил Стоилов е представил по делото писмен договор за покупко-продажба на въздухоплавателно средство (ВС), по силата на който същият е собственик на подробно индивидуализираното в договора ВС.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България, издадена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.1999 г., в сила от 1.03.1999 г., с последно изм. и доп., бр. 76 от 14.09.2021 г.).

Въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с чл. 168 от АПК, приложим субсидиарно в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове въз основа разпоредбата на чл. 196 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, при която установи:

Съгласно чл. 1а от Закона за нормативните актове нормативният административен акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган, а съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, оправомощени за това от Конституцията или от закон. Със ЗНА са определени и дефинирани отделните видове нормативни актове, които се издават от държавните органи, като съгласно чл. 7, ал. 2 наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че Наредбата е издадена от компетентен и надлежно оправомощен по чл. 16а, т. 7, чл. 19, ал. 1, чл. 21 и чл. 22 от Закона за гражданското въздухоплаване и чл. 29 от Конвенцията за международната гражданска авиация държавен орган. В производството по приемането й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са развитите от процесуалния представител на жалбоподателя в хода по същество доводи за пороци на атакуваната разпоредба от Наредбата поради липса на доказателства за спазване на процедурата по приемане на този подзаконов нормативен акт. Видно от приложимите към датата на обнародване на Наредбата разпоредби на чл. 26 – чл. 31 от Закона за нормативните актове, не се изисква предварително обществено обсъждане на проекта за наредба, нито прилагането на доклад към този проект, а ролята на мотивите към проекта е съвсем различна и не толкова съществена.

Въпреки гореизложеното, оспорената разпоредба на чл. 29, ал. 1 от Наредбата е частично незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправна разпоредба от по-висок ранг и в несъответствие с целта на закона.

Обжалваният чл. 29, ал. 1 от Наредбата гласи:

„(1) Вписването в регистъра на сделките по прехвърляне правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни или облигационни права и учредяването на вещни тежести върху гражданско въздухоплавателно средство (в рамките на Република България) се извършва на базата на:

1. заявление от досегашния собственик, владелец или държател на ВС, придружено от удостоверението за регистрация;

2. заявление от новия собственик, владелец или държател на ВС, придружено от договор за прехвърляне на собствеността или друг документ, който дава основание за вписване на промяна в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.“

Граматическото и смислово тълкуване на този нормативен текст налага извод за кумулативното заявяване на подлежащите на допълнително вписване в регистъра обстоятелства – т.е. за да се извърши пререгистрация на гражданско въздухоплавателно средство (т.е. вписване на сделките по прехвърляне правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни или облигационни права и учредяването на вещни тежести върху вече вписано ГВС) в съответния Регистър по чл. 20 от Наредбата, е необходимо представянето както на заявление от досегашния собственик (владелец или държател) на ВС, придружено от удостоверението за регистрация, така и заявление от новия собственик, владелец или държател на ВС, придружено с договор за прехвърляне на собствеността или друг документ, който дава основание за вписване на промяна в Регистъра на ВС.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредбата противоречи на чл. 20, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, съгласно която „Вписването в регистъра и отписването от него се извършват по заявление на собственика, владелеца или държателя на въздухоплавателното средство. Заявлението трябва да бъде подадено в 30-дневен срок от датата на възникване на съответното основание“. Според този законов текст вписването и отписването на ВС във и от специалния за това регистър, в т.ч. и вписването на промени в собственика, владелеца или държателя на същото ВС, учредяването на вещни права и вещни тежести върху него, се извършват по заявление единствено от собственика, владелеца или държателя, притежаващ това качество към момента на подаване на заявлението.

Горният извод се налага и от разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от същата Наредба, съгласно която ГД „ГВА“ унищожава досегашното удостоверение за регистрация, а в Регистъра вписва датата и номера на новото удостоверение за регистрация, името, съответно – наименованието, ЕГН или ЛНЧ на физическото лице – собственик, съответно ЕИК или БУЛСТАТ за юридическото лице – собственик, и адреса на новия собственик, владелец или държател на ВС и основанието за прехвърлянето на права.

Несъстоятелни в тази връзка са развитите от ответника доводи за законосъобразност на оспорената разпоредба от Наредбата, базиращи се на необходимостта за осигуряване и гарантиране летателната годност на ВС. Поддържането на летателната годност на ВС, издаването на съответни удостоверения за летателна годност и съхраняването на техническата документация на ВС са извън предмета на първоначалното вписване, пререгистрация и отписване на ВС от регистъра на частните въздухоплавателни средства в Република България. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредбата, уреждаща отношенията между досегашния собственик (владелец или държател), новия собственик (владелец или държател) и ГД „ГВА“ във връзка с издаването на новите и предаването на старите документи, удостоверяващи летателната годност, шум и газови емисии на авиационните двигатели на ВС.

Доколкото разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредбата, изискваща кумулативното наличие на две заявления – от досегашния и от новия собственик, владелец или държател за пререгистрация на гражданско въздухоплавателно средство, а това противоречи на чл. 20, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, предвиждащ вписването и отписването на ГВС да се извършва само по заявление от актуалния собственик, владелец или държател на ГВС, то атакуваната разпоредба от Наредбата в частта й по чл. 29, ал. 1, т. 1 следва да бъде отменена изцяло, а в частта й по чл. 29, ал. 1, т. 2 – само по отношение на думата „новия“ като материално незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона.

При този изход на делото направеното от жалбоподателя Стоил Георгиев Стоилов искане за разноски следва да бъде уважено като реално доказано. Предвид своевременно направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Стоил Стоилов разноски по делото в общ размер 530 лв., от които 500 лв. за адвокатски хонорар размер.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

Отменя по жалба на Стоил Георгиев Стоилов от гр. София разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България, издадена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.1999 г., в сила от 1.03.1999 г., с последно изм. и доп., бр. 76 от 14.09.2021 г.) – изцяло, а разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 от същата наредба – частично само по отношение на думата „новия“.

Осъжда министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да заплати на Стоил Георгиев Стоилов от гр. София, кв. Овча купел, ул. 685-а № 4, сумата 530 лв., съставляваща съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдебното решение, ако не е обжалвано в срок или касационната жалба или протест отхвърлени, подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването му.

Председател: Георги Чолаков

7656