РЕШЕНИЕ № 6765 от 18 юни 2026 г.
по административно дело № 3950 от 2026 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесет и шеста година в състав: председател: Ваня Анчева, членове: Мариета Милева, Юлия Ковачева, Весела Андонова, Светлозар Рачев, при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от съдията Мариета Милева по адм. д. № 3950/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България против Решение № 1592 от 12.02.2026 г. по адм. д. № 8157/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която е призната за установена между Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива и Министерския съвет на Република България незаконосъобразността на таблицата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2013 г.; изменена и допълнена с Постановление № 156 на Министерския съвет от 20 септември 2023 г., обн., ДВ, бр. 81 от 26 септември 2023 г.; отменена, ДВ, бр. 23 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г., в частта за таксите за последваща проверка на средства за измерване с шифър от С 1401 до С 1504 включително и от С 1602 до С 1805 включително. Касационният жалбоподател поддържа, че решението в оспорената част е недопустимо, тъй като жалбоподателят – Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, няма правен интерес от оспорване на тарифата в тази част. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Моли решението в оспорената част да бъде обезсилено или евентуално отменено и делото да бъде върнато на друг състав за ново произнасяне или евентуално след отмяната да се постанови ново решение по същество, с което жалбата срещу подзаконовия нормативен акт в посочената част да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – сдружение „Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива“, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли решението в оспорената част да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е допустимо. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно приема, че жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза и е организация по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК във връзка с § 1, т. 2 от ДР на АПК, чиито предмет на дейност и цели са свързани с експертно и правно консултиране на икономическите оператори в сектора на търговията, производството, вноса и превоза на нефт и продукти от нефтен произход и оказване на помощ на заинтересованите страни в процеса и условията на свободна, конкурентна, прозрачна и равнопоставена стопанска инициатива на икономическите оператори в сектора на търговията, вноса и превоза на нефт и продукти от нефт (чл. 4, т. 8 и 9 и чл. 5, т. 2 от устава на сдружението). При съобразяване с предмета и целите на сдружението и с мотивите на тълкувателно Решение № 2/2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. съдебният състав стига до законосъобразния извод, че дейността на членовете на асоциацията е пряко засегната от таксите за измервателни системи за горива и течности, разходомери и везни, предвидени в таблица 2, ал. 1 от тарифата с шифър от С 1401 до С 1504 и от С 1602 до С 1805 включително. Това формира правилното заключение, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на тарифата в тази част. Законосъобразно е отбелязано, че с отмяната на оспорената тарифа в хода на делото и приемането на Тарифа за таксите, които се събират от Българския институт по метрология с Постановление № 16 на Министерския съвет от 13.03.2025 г. правният интерес на сдружението от оспорване не отпада, като в този смисъл правилно е позоваването на решение от 24.11.2022 г. по С-289/21 на СЕС. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема, че решението в оспорената част е допустимо като постановено против подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт и по жалбата на организация с правен интерес от оспорването. Не са налице основания за обезсилване на съдебния акт в тази част, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни.

Оспореното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства.

Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, правилно приема, че тарифата е издадена от компетентен орган и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заключението за незаконосъобразност на оспорената тарифа в частта за таксите в таблицата по чл. 2, ал. 1 за изпитване и проверка на системи за измерване с шифър от С 1401 до С 1504 и от С 1602 до С 1805 включително също е правилно и следва да бъде споделено. От представения трети вариант на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, който правилно е кредитиран от първоинстанционния състав, тъй като се основава на данните от финансовата обосновка и всички доказателства, представени от ответника с административната преписка, се установява, че в отклонение от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите, приета на основание чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, таксите в таблицата по чл. 2, ал. 1 с шифър от С 1401 до С 1504 (стр. 24 – 27 от заключението) и с шифър от С 1602 до С 1805 включително (стр. 30 – 40 от заключението) са определени в по-висок размер от този, който се следва при спазване на методиката. Това мотивира законосъобразния извод, че таксите в посочените части на таблицата по чл. 2, ал. 1 от тарифата не съответстват на изискванията на методиката и са предвидени в размер, който надвишава разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрол. Поради това посочената незаконосъобразност правилно е установена от тричленния състав на Върховния административен съд с решението в оспорената част. В подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че с Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с ПМС № 16 от 13.03.2025 г., с която се отменя оспорената в настоящото производство тарифа, е определен по-нисък размер на таксите в таблицата по чл. 2, ал. 1 за посочените по-горе услуги.

Поради всичко изложено Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема, че не са налице посочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на решението в оспорената част. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 1592 от 12.02.2026 г. по адм. д. № 8157/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която е призната за установена незаконосъобразността на таблицата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2013 г.; изменена и допълнена с Постановление № 156 на Министерския съвет от 20 септември 2023 г., обн., ДВ, бр. 81 от 26 септември 2023 г.; отменена, ДВ, бр. 23 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г., в частта за таксите за последваща проверка на средства за измерване с шифър от С 1401 до С 1504 включително и от С 1602 до С 1805 включително.

Решението е окончателно.

И. ф. председател: Любомир Гайдов

3591