ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 10233 от 2 юли 2019 г.
по административно дело № 3915 от 2018 г.
Върховният административен съд на Република България – второ отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: председател: Севдалина Червенкова, членове: Стефка Кемалова, Мартин Аврамов, при секретар Снежана Иванова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Стефка Кемалова по адм. дело № 3915/2018 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от „КИПС“ – ООД, ЕИК 831114508, със седалище и адрес на управление София, ул. Крум Попов № 45, представлявано от управителя – Савина Янкулова Влахова, с искане за отмяна на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изменена и допълнена с Постановление на Министерския съвет № 56 от 10.03.2011 г. В хода на съдебното производство по отношение на сдружение „Съюз на оризопроизводителите в България“ е допуснато присъединяване към оспорването на основание чл. 189, ал. 2 АПК.
В жалбата са изложени съображения за несъответствие на оспорената разпоредба от Наредбата за работното време, почивките и отпуските със законовата норма на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, както и с правилото, съдържащо се в чл. 22, ал. 1 от наредбата, поради което се иска нейната отмяна.
Жалбата се поддържа от законния представител на „КИПС“ – ООД – управителя Савина Влахова, и от юрисконсулт Хатибова по съображения, изложени в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Сдружение „Съюз на оризопроизводителите в България“ се представлява от председателя Савина Влахова, която поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена.
Ответната страна – Министерският съвет на Република България, чрез правен съветник Ирина Георгиева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена по съображения, развити в писмено становище.
Министърът на труда и социалната политика се представлява от юрисконсулт Ивелина Шопска, която изразява становище за законосъобразност на оспорената разпоредба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е процесуално допустима. Обжалва се разпоредба от подзаконов нормативен акт, което не е ограничено във времето. Жалбоподателят „КИПС“ – ООД, е обосновал правото си на оспорване с регистрацията си като юридическо лице – работодател, чиито права и интереси се засягат чрез налагане на санкции от органите по контрол на трудовото законодателство. В подкрепа на това твърдение са представени протоколи от извършени проверки на ДИТ – София, и акт за установяване на административно нарушение, свързани с констатации за нарушения по оспорената разпоредба, което обосновава правният му интерес да я оспори.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установи се, че в производството по приемане на измененията в подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения. С определение от 19.12.2018 г., постановено по делото, на ответника – Министерски съвет на Република България, е указано, че следва да представи документи, установяващи спазени ли са изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА в редакция – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в хода на процедурата по приемане на оспорения акт. В изпълнение на даденото указание ответникът е уведомил съда, че по делото е изпратена цялата административна преписка, съхраняваща се в Министерския съвет. Видно от съдържанието на представената административна преписка е, че в хода по приемане Постановление на Министерския съвет № 56 от 10.03.2011 г., с което е изменена и допълнена Наредбата за работното време, почивките и отпуските, не са спазени разпоредбите на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове.
Според чл. 26, ал. 1 от ЗНА в приложимата редакция преди изменението на ЗНА – ДВ, бр. 34 от 2016 г., изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Проявление на тези принципи е разписаното в следващата алинея на чл. 26 ЗНА задължение, а именно преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Установи се, че тази разпоредба не е спазена в случая.
Разпоредбата на чл. 28 ЗНА отново в приложимата редакция преди изменението на ЗНА – ДВ, бр. 34 от 2016 г., урежда изисквания за мотиви към подзаконовите административни актове, като проектът за нормативен акт заедно с мотивите се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите задължително следва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Спазването на посоченото съдържание на мотивите, които налагат приемането на нормативния акт, е от съществено значение, което е видно от императивната разпоредба на чл. 28, ал. 3 ЗНА, съгласно която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви според посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. В относимата административна преписка не се съдържат мотиви, съответно доклад, които да са с изискуемото се по закон съдържание. Мотиви относно процесната разпоредба се съдържат в доклад на министъра на труда и социалната политика – вносител на проекта, но съдържанието им е твърде формално и не отговоря на изискванията, разписани в чл. 28, ал. 2 ЗНА. В този доклад е посочено, че създадената ал. 1 в чл. 42 от наредбата има за цел изрично да предвиди, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Този текст единствено повтаря съдържанието на самата разпоредба, без да обосновава причините, които налагат приемането й, и целите които се поставят.
Неспазването на законовите разпоредби на чл. 26 и 28 ЗНА представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не позволява на заинтересованите страни да формират становище относно мотивите на органа, както и да участват ефективно в производството по приемането на акта, което води до невъзможност да бъдат спазени принципите, при които се изработва проект на нормативен акт, а именно – необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Нарушаването на тези разпоредби е самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба на основание чл. 146, т. 3 АПК.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,
РЕШИ:
Отменя разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изменена и допълнена с Постановление на Министерския съвет № 56 от 10.03.2011 г., обн. в „Държавен вестник“, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.
Осъжда Министерския съвет на Република България да заплати на „КИПС“ – ООД, ЕИК 831114508, съдебно-деловодни разноски в размер 100 лв.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Георги Чолаков
1929
