Народно събрание
брой: 100, от дата 20.12.2019 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.82


Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

 

УКАЗ № 288
На основание чл.98, т.4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 11 декември 2019 г.
Издаден в София на 16 декември 2019 г.
Президент на Републиката:  Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Данаил Кирилов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г. и бр. 38 и 83 от 2019 г.)
§ 1. В чл. 7 се създава ал. 3:
„(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.“
§ 2. В чл. 113 се създава изречение второ: „Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.“
§ 3. В чл. 410 се създава ал. 3:
„(3) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.“
§ 4. В чл. 411 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава ново изречение второ: „Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 3:
„3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;“
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
§ 5. В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думата „двуседмичен“ се заменя с „едномесечен“.
2. В т. 9 след думите „по т. 8“ се добавя „и в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.
§ 6. В чл. 414, ал. 2 думата „двуседмичен“ се заменя с „едномесечен“.
§ 7. В чл. 415, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.
§ 8. В чл. 417 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите „общините и банките“ се заменят с „и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.
2. В т. 10 се създава изречение второ: „Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.“
§ 9. Член 419 се изменя така:
„Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.
(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.
(3) Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.“
§ 10. В чл. 420 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.“
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.
(5) Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.“
§ 11. В чл. 421, ал. 2 думите „както и когато представеното обезпечение е частично“ се заличават.
§ 12. В чл. 433 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 13. В чл. 436, ал. 1 думата „едноседмичен“ се заменя с „двуседмичен“.
§ 14. В чл. 501а ал. 4 се отменя.
Заключителна разпоредба
§ 15. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г. и бр. 17 и 45 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 143 се изменя така:
„Чл. 143. (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
20. поставя други подобни условия.“
2. В чл. 144:
а) в ал. 1 думите „чл. 143, т. 7“ се заменят с „чл. 143, ал. 2, т. 7“;
б) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „чл. 143, т. 10“ се заменят с „чл. 143, ал. 2, т. 11“;
в) в ал. 3 в текста преди т. 1 думите „чл. 143, т. 7, 10 и 12“ се заменят с „чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13“;
г) в ал. 4 думите „чл. 143, т. 12“ се заменят с „чл. 143, ал. 2, т. 13“.
3. В чл. 147 се създава ал. 3:
„(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете по чл. 186 и 186а.“
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 11 декември 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание:  Цвета Караянчева
9516