ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 5833 от 14 май 2024 г.

по административно дело № 11788 от 2023 г.

Върховният административен съд на Република България – шесто отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: председател: Георги Георгиев, членове: Десислава Стоева, Явор Колев, при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 11788/2023 г. Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Иван Вазов № 42, ет. 2, представлявано от председателя на управителния съвет В. Попов, против § 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, в частта, с която се изменя разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 9, буква „в“ (ДВ, бр. 73 от 25.08.2023 г).

В жалбата се развиват доводи за наличие на правен интерес от оспорване на наредбата, породен от целите на сдружението. Жалбоподателят счита, че оспорената наредба е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) процедурата по обществено обсъждане е проведена формално, липсва оценка за въздействие съгласно наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, а мотивите към атакуваното изменение на наредбата са бланкетни и не отговарят на критериите на чл. 28 ЗНА.

Министърът на вътрешните работи не е посочил в мотивите защо се предлага изменение, водещо към увеличаване размера на допълнителните възнаграждения на служителите в точно тази дирекция, както и не се съдържат обективни данни за броя на служителите и оценка на необходимия финансов ресурс, по които да се извърши преценка дали в бюджета на МВР са заделени необходимите средства. Не е изложен и анализ за съответствието на наредбата с правото на Европейския съюз, нещо повече, в мотивите изобщо липсва посочване дали са налице актове на ЕС, относими към материята, която се регулира. При приемането на наредбата, в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗНА, макар и имплицитно посочено, не е спазен принципът на обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност и пропорционалност.

Искането е съдът да отмени атакуваната правна норма като незаконосъобразна или да прогласи нищожността й поради противоречие със закона. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, чрез юриск. Пиперкова, намира жалбата за недопустима поради липса на правен интерес, а в условията на алтернативност – за неоснователна. В дадения от съда срок за писмени бележки отправя искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК производството по делото да бъде спряно до произнасяне на ВАС по адм. д. № 11259/2022 г., тъй като решението относно материалната законосъобразност на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 9 от Наредба № 8121з-1060 от 2019 г. ще има значение за правилното решаване на настоящия спор. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура намира жалбата за допустима и основателна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, с правен интерес, и срещу подзаконов нормативен акт.

По отношение възражението на ответника за липса на правен интерес за жалбоподателя съдът отбелязва следното:

Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. Характерът на акта следва да се определи от качеството на издателя на акта и от последиците, които този акт поражда.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 73 от 25.08.2023 г. Следователно предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 185, ал. 1 АПК. Процесуалните предпоставки, при които е допустимо оспорването на подзаконов нормативен акт, са определени в чл. 185, 186 и 187 АПК. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 АПК допуска оспорване на подзаконов нормативен акт – изцяло или в отделна разпоредба, по отношение на неговата законосъобразност.

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл засягането на правата не означава непременно настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на правата. „Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“ се посочва в Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд на Република България.

Сдружение „Синдикална федерация на служителите в МВР“ е юридическо лице с нестопанска цел, създадено въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение, които осъществяват дейност в частна полза. С оглед на това то има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК.

Доводите на синдикалната организация – жалбоподател, че при промяната на атакуваната разпоредба се накърняват правата и законните интереси на нейните членове, намира опора не само в Закона за Министерството на вътрешните работи, но и в устава и целите на организацията, а именно – да съдейства за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище. Получаването на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности представлява икономическо право на служителите на МВР, което влияе на месечните заплати и е достатъчно да обоснове наличието на правен интерес от съдебното оспорване.

По този начин за Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“ е налице право на оспорване на процесната разпоредба на наредбата, тъй като по своя предмет на правно регулиране тя безспорно рефлектира върху правния субект, като засяга и може да засегне обективно законните му интереси, установени от законово регистрираните му цели. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по оспорването, поради което за съда е налице процесуалната възможност за постановяване на решение по същество на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наредбата е нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, издадена от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 179а, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а нейното изменение е с оглед привеждането й в съответствие със Закона за съдебната власт. Съгласно § 43 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗСВ (обн., ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура се закриват. Предвид това Специализираното звено за подпомагане на разследването на престъпления по чл. 411а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс е закрито, поради което в чл. 10, ал. 2, т. 9, буква „а“ от Наредба № 8121з-1060 от 2019 г. същото следва да бъде заличено.

По фактите:

С докладна записка рег. № 8121р-12634/ 23.06.2022 г. на дирекция „Човешки ресурси“, одобрена от министъра на вътрешните работи с резолюция, започва процедура по изготвяне на проект на изменение на Наредба № 8121з-1060 от 2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности (ССД) на държавните служители в МВР с оглед увеличение на максималния размер на допълнителното възнаграждение в ОДМВР – София.

Проектът на наредбата и мотивите към същата (л. 20 от делото) са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи и на Портала за обществени консултации на 13.06.2022 г., като е даден 30-дневен срок, до 13.07.2022 г. вкл., установен в чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, за предложения и становища.

Предвид постъпилите становища и коментари в рамките на общественото обсъждане е изготвена справка – таблица (л. 23 и сл. от делото), в която същите са отхвърлени без или с кратки мотиви. Справката – таблица е публикувана на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МВР.

Министърът на вътрешните работи е утвърдил докладна записка с рег. № 8121р-16995/ 15.08.2023 г. по описа на дирекция „Правно-нормативна дейност“, в която е описана процедурата по ЗНА във връзка с изготвяне на проекта на наредба, като се предлага същата да бъде подписана (л. 16 от делото).

С писмо рег. № 812100-14515/17.08.2023 г. е изпратена на хартиен и електронен носител Наредбата за изменение на Наредба № 8121з-1060/ 2019 г. за обнародване в „Държавен вестник“, като същата е обнародвана в ДВ, бр. 73 от 25.08.2023 г. и е в сила от 1.09.2023 г.

По съществото на спора:

Оспорената наредба е валиден нормативен административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган, в изпълнение на законова делегация.

По отношение възражението за нищожност поради противоречие със закона съдът счита, че то е неоснователно.

Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т.е. толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност, касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения.

Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най-обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока „материална незаконосъобразност“, като се приема, че нищожност има, когато: на първо място – налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; на второ място – актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място – акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган, т.е. един административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността – тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв.

В конкретния случай не се въвеждат аргументи от жалбоподателя за наличието на такъв тежък порок, а в рамките на задължителния съдебен контрол съгласно чл. 168 от АПК съдът приема, че актът не страда от пороци, които да обуславят неговата нищожност.

Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз (чл. 28, ал. 2 ЗНА).

В случая за изменението на наредбата са налице, формално погледнато, мотиви, но те са толкова бланкетни и лаконични, и повтарящи единствено хипотезите в цитирания закон, че на практика липсват.

Изискването на чл. 28 от ЗНА е императивно и пропускът на администрацията да изготви същински мотиви възпрепятства не само възприемането и контрола върху обжалвания подзаконов административен акт, но е пречка да се създаде рамка и критерии относно разбирането и тълкуването му и да не може да се установи каква съществена промяна в обществените отношения е наложила изменението на подзаконовия нормативен акт.

Настоящият съдебен състав приема за установено по делото от така представените доказателства, че е налице съществено нарушение на чл. 77 от АПК, както и на чл. 26, ал. 1 от ЗНА при изработването на проекта за нормативен акт, като не са зачетени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Видно от така представените по делото доказателства, не е налице реално обсъждане на постъпилите предложения и становища от министъра на вътрешните работи. Би следвало, както е проведена кореспонденция между дирекциите по първоначалния проект за наредбата, по същия начин да бъдат обсъдени и анализирани подробно възраженията и становищата по общественото обсъждане, данни за които са налице в преписката (напр. становищата на л. 151 и сл. от делото и др.), и да се направи самостоятелна и собствена преценка на тяхната основателност. Не може да се приеме за обсъждане съставянето на обобщаваща справка – таблица, в която са описани съответните постъпили възражения и становища и кои се приемат, съответно отхвърлят.

От горното следва да се заключи, че не е налице обсъждане на възраженията и предложенията от вносителя и приемащия орган на съответния подзаконов нормативен акт, а формалното им обобщаване в таблица и мнение за тяхната основателност противоречи на чл. 77 от АПК и принципите на чл. 26, ал. 1 от ЗНА.

Процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в закона и неизпълнението й е съществено нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна.

Важно е също така да се отбележи, че в докладна записка с рег. № 4576-6512 от 29.07.2022 г. на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ (ДПУБ) и дирекция „Правно-нормативна дейност“ (ДПНД) до министъра на вътрешните работи ясно и недвусмислено е записано, че „на основание извършен анализ на разходите по показател „Персонал“ по бюджета на МВР за 2022 г., ДПУБ счита, че към настоящия момент отправените предложения за увеличаване на допълнителните възнаграждения за изпълнение на ССД не могат да бъдат финансово обезпечени (л. 73). Същата констатация е обобщена и в становище на ДПУБ от 17.10.2022 г. до директора на ДПНД с категоричния извод по т. ІV, че „предвид значителния финансов ресурс, същият не може да бъде осигурен в рамките на утвърдените разходи по показател „Персонал“ по бюджета на МВР.

В мотивите към проекта обаче е записано, че „за прилагането на проекта на Наредба няма да бъдат необходими допълнителни финансови средства по бюджета на МВР и изпълнението му ще бъде осигурено в рамките на утвърдените средства по показател „Персонал“ по бюджета на Министерството на вътрешните работи за съответната година.

Настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден в нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че в мотивите за приемане на проекта за изменението на наредбата е посочено само, че няма до доведе до „въздействие върху държавния бюджет“, без обаче да се посочва, че е извършен анализ и оценка на финансовите възможности и в пряко противоречие с цитираните по-горе докладни записки, обективиращи изводи в обратен смисъл.

Едно от основните изисквания за законосъобразност на всяко въведено административно регулиране на стопанската дейност е преценката за разходите, които следва да се направят по отношение на лицата, извършващи дейността, за да бъдат спазени въведените нормативни изисквания. В случая липсата на каквито и да било мотиви за необходимостта от въвеждането на доста по-голям размер на допълнителното възнаграждение за разследващите полицаи на територията на област София (съответно дирекциите), явяващи се обаче структура от едно и също ниво на компетентност с останалите служители от други населени места, и за преценката за финансовата тежест, която трябва да се понесе от държавния бюджет за обезпечението на средствата за тези структури, за да се посрещнат нормативните изисквания, не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт.

От мотивите не става ясно „оптимизацията на работа“ причина ли е или цел.

Според Тълковния речник на българския език (справка, БАН) „оптимизация“ означава „повишаване производителността на труда чрез въвеждане на нови средства за производство, нови материали, нови технологии, увеличаване на скоростта на работа и др.“, т.е. отнесено на плоскостта на разглеждания случай това по-скоро означава повишаване качеството на работния процес чрез допълнително материално стимулиране.

В този смисъл обаче не са изложени съображения в мотивите, които да са базирани на обективни данни какво налага исканата промяна, както и защо се налага повишаване на мотивацията на служителите от тази дирекция и каква е ефективността на дирекцията понастоящем. При внасяне за обсъждане и приемане на проекта от компетентния орган към него се прилагат мотиви с изискваното от закона съдържание (чл. 28 ЗНА), което в случая не е налице, а съблюдаването на тези условия е гаранция за спазване на основни принципи на административния процес, като законност, достъпност и публичност, закрепени в чл. 4 и 12 АПК.

Разделите „Целите, които се поставят“ и „Очаквани резултати от прилагането“ се състоят от общи фрази, по-конкретно, че с промяната се цели привеждане на наредбата в съответствие с промените в Закона за съдебната власт и че следва да се отговори на „предизвикателствата“: да се повиши мотивацията на разследващите полицаи, изпълняващи служебните си задължения на територията на населените места в района на област София, респективно и на ефикасността на работата, и да се намали кадровата необезпеченост с разследващи полицаи на същата територия.

Изложените общи фрази не съответстват на изискуемото съдържание по чл. 28, ал. 2, т. 2 и 4 ЗНА – да са ясни целите, които се поставят и да е налице анализ на очакваните резултати от прилагането на нормативния акт, включително финансовите. Щом се посочва като цел „увеличаване на максималния размер на допълнителното възнаграждение… на до 150 на сто“, то разделът „Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата наредба“ би следвало да посочва поне стойностно размера на необходимите средства, съответстващи и на предвидената с изменението кадрова обезпеченост. Не е ясна и преценката на средствата съобразно диапазона от 0 до 150 на сто и критериите за определяне размера на увеличението.

На следващо място, в мотивите е посочено, че проектът не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствието с правото на ЕС. Пренебрегнато е задължителното условие на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, императивно изискващо анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Наличието на съответстващи мотиви е от значение за проверката дали са спазени нормите на административното регулиране с оглед финансовата и материалната тежест, която трябва да бъде понесена при изпълнението на акта. Липсата на надлежно обосноваване по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА препятства съдебния контрол по същество за съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми.

Мотивите на проекта за нормативен акт са от съществено значение, тъй като след издаването му стават мотиви на самия акт и са средство за гарантиране на установените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи за изработване на нормативния акт, както и важен източник при тълкуване на акта. Това важно значение на мотивите на нормативния акт е обективирано и в изричната забрана за обсъждане на проект на нормативен акт от компетентния орган, за който не са представени мотиви, съответни на законовите изисквания – чл. 28, ал. 4 ЗНА. Освен това, неспазването на законовите изисквания по чл. 28 във връзка с чл. 26 от ЗНА съставлява съществено нарушение и поради препятстването на заинтересованите страни да формират становище, както и да участват ефективно в производството по приемането на акта. Това води и до невъзможност да бъдат спазени законоустановените принципи при изработване на проекта за нормативен акт – необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

Изложеното сочи на съществено нарушение на императивните изисквания на чл. 28, ал. 2 и 4 от ЗНА, от което следва и противоречие с въведените принципи по чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Това нарушение води до невъзможност съдът да извърши контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт с относими законови разпоредби.

Неоснователно е искането, инкорпорирано в писмените бележки на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, за спиране на настоящото производство до произнасяне на Върховния административен съд по адм. д. № 11259/2022 г., тъй като решението относно материалната законосъобразност на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 9 от Наредба № 8121з-1060 от 2019 г. ще има значение за правилното решаване на спора. Производството по адм. д. № 11259/2022 г. на ВАС е спряно до приключване със съдебен акт на производството по тълк. д. № 5/2021 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. Следва да се подчертае, че производството по посоченото административно дело по описа на ВАС е спряно с оглед преценка допустимостта на част от касационните жалби по него, касаещи въпроса дължима ли е или не държавна такса за разглеждането им. Тълкувателното дело е образувано по искане на омбудсмана на Република България с въпроси, преформулирани в един въпрос с решение от 27 април 2022 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС, който звучи така: „Дължи ли се държавна такса по чл. 227а АПК за касационните жалби и по чл. 235а АПК за частните жалби срещу актове на административните съдилища, постановени в производствата по чл. 68 от Закона за защита от дискриминация, или не се дължи държавна такса на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация в тези случаи?“.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото се спира само когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.

При тези данни съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на настоящото производство при условията на сочената разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Правната норма визира обусловеност, основавана на връзката между субективни права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. За да има значение за правилното решаване на настоящия спор, съдебното решение по обуславящия спор трябва да създава сила на пресъдено нещо по отношение на елементите от фактическия състав на правото, защитавано от жалбоподателя при процесното обжалване. В случая тази предпоставка не е налице, поради което и няма основание за спиране на настоящото производство.

Предвид изложеното искането на министъра на вътрешните работи за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 11259/2022 г. по описа на Върховния административен съд следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от жалбоподателя искане на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати направените по делото разноски. Същите, видно от представените по делото доказателства, са в размер 1210 лв., от които 10 лв. са заплатена държавна такса и 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор № 060308/14.11.2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

Отменя § 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, в частта, с която се изменя разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 9, буква „в“ (ДВ, бр. 73 от 25.08.2023 г.).

Отхвърля искането на министъра на вътрешните работи за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на съдебното производство по делото до произнасяне на Върховния административен съд по адм. д. № 11259/2022 г. по описа на съда.

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Иван Вазов № 42, ет. 2, представлявано от председателя на управителния съвет Валентин Попов, сторените по делото разноски в размер 1210 (хиляда двеста и десет) лв.

На основание чл. 194 АПК след влизане на решението в сила същото да се обнародва в „Държавен вестник“.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок, смятано от датата на съобщението, че е изготвено.

Председател: Георги Чолаков

7448