ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 5629 от 9 юни 2022 г.
по административно дело № 6360 от 2021 г.
Върховният административен съд на Република България – първо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: председател: Емилия Миткова, членове: Милена Златкова, Лозан Панов, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията Милена Златкова по административно дело № 6360/2021 г.
Производството е по реда на чл. 185 – 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалбите на Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи (СФСМВР) със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника й адв. В. Ставрев, на В. Алексиев с адрес: гр. София, [ж.к.], [адрес], и на Сдружение „Централен полицейски синдикат на МВР“ със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Царева, против Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г. за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 26 от 30 март 2021 г. и в сила от същата дата (Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г.).
В жалбата на СФСМВР се твърди, че нормите на наредбата са неясни, влошават условията за полагане на труд от нейните синдикални членове и от почти целия личен състав на Министерството на вътрешните работи (МВР), както и че прилагането им води до недопустима намеса в личния живот на държавните служители. Конкретно жалбоподателят сочи нарушения на чл. 28, ал. 2, т. 3 и 5 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – липсата на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и липса на финансов анализ. Иска от съда да отмени изцяло оспорения подзаконов нормативен акт като незаконосъобразен и да му присъди сторените разноски.
В жалбата си В. Алексиев твърди, че оспорената от него наредба е нищожна, тъй като е издадена при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг и с целта на закона. Сочи нарушения на: чл. 9, чл. 10, чл. 26, ал. 4 и чл. 28, ал. 2 и 4 ЗНА и чл. 13 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Конкретно излага доводи за незаконосъобразност на наредбата поради това, че:
– в нея липсва методика за психологичното изследване, каквато има в Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в МВР, а критериите, по които се провежда изследването, са неясни;
– употребеният термин „батерия“ в чл. 14, ал. 2 от наредбата противоречи на чл. 9, ал. 1 ЗНА;
– оценката за психологична пригодност и психологична непригодност не следва да се прави от Института по психология (ИП), който е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи;
– тази оценка следва да се проверява от независими експерти и от съда, както е при медицинската експертиза, изготвена по реда на Наредбата за медицинската експертиза;
– законовата делегация в чл. 152б от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е за приемане на наредба, с която да се регламентират условията и редът за определяне на психологичната пригодност на държавните служители по принцип, а не само при прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение.
Иска от съда да прогласи нищожността на Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г., алтернативно, да я отмени като незаконосъобразна, и да му присъди сторените разноски.
В жалбата на Сдружение „Централен полицейски синдикат на МВР“ се твърди нищожност на наредбата поради противоречие с Конституцията на Република България, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), ЗНА и АПК.
В нея са изложени следните конкретни съображения:
– липса на мотиви по чл. 28, ал. 2, т. 3 и 5 ЗНА;
– чл. 10, ал. 1 от наредбата дискриминира служителите на МВР, живеещи в населени места, различни от София, и ги поставя в неравностойно положение с техните колеги, живеещи в столицата; това е така, тъй като не предвижда финансово обезпечаване на пътуването на живеещите извън София служители на МВР до ИП;
– липсва възможност за обжалване на заповедта по чл. 7 от наредбата;
– за да се избегне злоупотреба при издаването на заповедта по чл. 7, следва да се предвиди цялостно изследване на всички служители през определени периоди от време;
– нарушено е правото на трудоустрояване, регламентирано в чл. 15 от Европейската социална харта и в чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
– предвиденото прекратяване на служебното правоотношение в чл. 12 от наредбата нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и правото на труд.
Жалбоподателят иска да бъде отменена изцяло наредбата като нищожна и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Алексиев лично и чрез адв. Иванов поддържа подадената жалба и заявените в нея искания. Жалбата на Сдружение „Централен полицейски синдикат на МВР“ се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Станев.
Ответникът – министърът на вътрешните работи – оспорва жалбите като неоснователни чрез пълномощника си юрк. Пиперкова и иска от съда да ги отхвърли.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбите.
Настоящият съдебен състав преценява трите жалби против Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г. на министъра на вътрешните работи като допустими с оглед нормите на чл. 185 и 187 АПК.
Жалбоподателите са доказали правен интерес от оспорването в изпълнение на чл. 186, ал. 1 АПК.
Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи е регистрирана по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и според целите и задачите, вписани в устава, които се установяват от представеното по делото удостоверение от 31.05.2021 г. по ф.д. № 120/2009 г., има качеството на организация по смисъла на пap. 1, т. 2 ДР АПК, създадена да представлява и защитава общите интереси на своите членове – служители в МВР – в сферата на труда и служебните правоотношения. Участвала е в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт и има право да оспорва същия.
Сдружение „Централен полицейски синдикат на МВР“ е регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и според целите и задачите, вписани в устава, които се установяват от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, има качеството на организация по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР АПК, създадена да отстоява и защитава социално-икономическите и трудовите интереси и права на своите членове.
Според Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
За В. Алексиев е налице правен интерес от оспорването на наредбата в качеството му на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обстоятелство, доказано по делото с представената служебна бележка с peг. № 513р-56826, екз. 3 от 9.07.2021 г., издадена от СДВР.
Според чл. 152б ЗМВР (ДВ, бр. 60 от 2020 г.) психологичната пригодност на държавните служители се определя от ИП при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. При тази законова регламентация неоснователен е доводът на жалбоподателя Алексиев за нищожност на наредбата като издадена от некомпетентен орган. Същата е издадена от овластен в ЗМВР орган в съответствие с изискването на чл. 76, ал. 1 АПК.
Относно доводите на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения нормативен административен акт:
Член 80 АПК препраща към правилата, регламентиращи изработването на проект на нормативен акт, в ЗНА.
В изпълнение изискването на чл. 26, ал. 3 ЗНА съставителят на проекта го е публикувал заедно с мотивите на портала за обществени консултации на 2.12.2020 г., както и на сайта на МВР (доказателства на л. 25 и л. 31 от делото). Определен е срок за приключване на общественото обсъждане до 1.01.2021 г. Спазено е изискването на чл. 26, ал. 4, изречение първо ЗНА относно 30-дневния срок за предложения и становища по проекта. Извън това, с изрично писмо от 1.12.2020 г. (л. 60) са уведомени синдикалните организации на служителите в МВР за общественото обсъждане на проекта на наредбата, който предстои да бъде публикуван на интернет страницата на МВР и на портала за обществени консултации. Писмото е получено на 1.12.2020 г. от неговите адресати. Това обстоятелство е удостоверено (л. 62) и не се оспорва от синдикалните организации, подали две от жалбите. Изготвената справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива е публикувана на интернет страницата на МВР и на портала за обществени консултации.
Работната група представя на министъра на вътрешните работи докладна записка с peг. № 4579р-368/29.01.2021 г. (л. 86), в която са обсъдени постъпилите в срока по чл. 26, ал. 4, изречение първо ЗНА предложения и са изложени мотиви за тяхното приемане, съответно неприемане. Предлага преработеният проект на наредбата и мотивите към него да бъдат публикувани за повторно обсъждане. Проектът на наредбата заедно с мотивите са публикувани на портала за обществени консултации и на сайта на МВР на 3.02.2021 г. Определен е срок за приключване на общественото обсъждане до 17.02.2021 г. (доказателства на л. 27 и л. 29 от делото). Изготвената справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива е публикувана на интернет страницата на МВР и на портала за обществени консултации. Според пар. 3 ПЗР ЗНА всички изготвени проекти за нормативни актове, с изключение на вече внесените в Народното събрание, се преработват съобразно разпоредбите на този закон и на указа за неговото прилагане. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (УПЗНА) изготвяне на втори проект се прави, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект. Доколкото в ЗНА и в указа не е регламентиран изрично срок за предложения и становища по втория проект, то за него е съобразен визираният в чл. 26, ал. 4 ЗНА 14-дневен срок.
С оглед изложеното се налага изводът, че са спазени изискванията на чл. 26 ЗНА и е неоснователен доводът на жалбоподателя Алексиев за нарушение на чл. 26, ал. 4 ЗНА във връзка с чл. 13, ал. 1 УПЗНА.
Спазени са и разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 1 – 5 и ал. 4 ЗНА. Мотивите към проекта изпълняват изискванията за съдържание по чл. 28, ал. 2.
Правилно причините, налагащи приемането на Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г., са свързани с изпълнението на законовото изискване на чл. 152б ЗМВР да бъдат регламентирани условията и редът за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в МВР.
Формулирани са целите – изработване на оценка на психологичната пригодност чрез използване на максимално индивидуализиран подход; създаване на условия и ред за предоставяне на възможност за психологично консултиране и подпомагане възстановяването на психологичната пригодност на служителите.
Посочени са и очакваните резултати – повишаване на ефективността при изпълнение на служебните задължения и преодоляване на проблемите от психологично естество, които възникват на работното място.
Относно финансовите средства, необходими за прилагането на наредбата, е посочено, че допълнителни такива не са необходими, което е в съответствие с мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗМВР с № 902-01-48/18.09.2019 г.
Дейностите, осъществявани в ИП, са регламентирани в чл. 51 ЗМВР (изм., ДВ, бр. 60 от 2020 г.) и включват: извършване на изследвания за установяване на психологична пригодност за държавна служба; извършване на психологична профилактика, индивидуално и семейно консултиране; провеждане на индивидуални психодиагностични изследвания; създаване, адаптиране и въвеждане на нови методики, критерии и стандарти за индивидуална и организационна психодиагностика. В съответствие с така регламентираните дейности е и новоприетият Правилник за устройството и дейността на Института по психология, обн., ДВ, бр. 7 от 26 януари 2021 г. Изложеното сочи, че допълнителната дейност на служителите на института, свързана с изпълнението на оспорената наредба, ще се осъществява като част от техните задължения по служебното им правоотношение, и логично, не би следвало да изисква допълнителни разходи както за възнаграждения, така и за командироване във връзка с изготвяне на оценката по реда на чл. 7, ал. 4 от наредбата.
Относно съответствието с правото на ЕС в мотивите е посочено, че извършването на такъв анализ не се налага, тъй като с наредбата не се предвижда въвеждане на норми от европейското законодателство. С оглед предмета на наредбата, определен в нейния чл. 1, а именно регламентиране на условия и ред, съставът на първо отделение на Върховния административен съд намира, че не се налага да бъде извършван анализ за съответствието на нейните норми с правото на Европейския съюз. Неоснователно в тази връзка е позоваването на жалбоподателя СФСМВР на преюдициалното запитване, отправено до Съда на Европейския съюз (СЕС) от Районния съд – Луковит, по което е образувано дело С-262/20. Видно от постановеното по това дело решение на СЕС от 24.02.2022 г. с него е дадено тълкуване на чл. 8 и чл. 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време във връзка с нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, т.е. неговият предмет не е свързан с оспорената в настоящото съдебно производство наредба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при приемането на оспорения нормативен административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му (виж също и Решение № 15942 от 25.11.2019 г. по адм.д. № 3618/2018 г. на Върховния административен съд, Решение № 13538 от 3.11.2020 г. по адм.д. № 4807/2020 г. на Върховния административен съд, в потвърдената му част с Решение № 12872 от 15.12.2021 г. по адм.д. № 1518/2021 г. на петчленен състав). По останалите доводи за незаконосъобразност на наредбата:
1. Неоснователен е доводът на жалбоподателя Алексиев, че оценката за психологична пригодност и психологична непригодност не следва да се прави от ИП, тъй като той е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи. Този въпрос е решен от законодателя (чл. 152б ЗМВР) и неговата правилност не подлежи на преценка от съда в настоящото съдебно производство по оспорване на подзаконов нормативен акт.
2. Вярно е, че съгласно чл. 152б ЗМВР психологичната пригодност на държавните служители се определя от ИП при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, а според чл. 1 от наредбата с нея се регламентират условията и редът за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в МВР при прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение. Така формулираният предмет на нормативния административен акт не излиза извън пределите на законовата делегация и изпълнява изискването на чл. 12 ЗНА, доколкото безспорно оценката за психологична пригодност като по-общо понятие включва в себе си и оценка за психологична пригодност на служители при прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение.
3. В жалбата си господин Алексиев застъпва тезата, че оценката за психологична пригодност на държавните служители в МВР следва да се извършва по реда на Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в МВР, тъй като в нея е регламентирана методика за психологично изследване, каквото липсва в оспорената наредба. В нея се твърди също така, че тази оценка следва да се оспорва по реда, по който се оспорват решенията на експертните лекарски комисии.
На първо място тези доводи следва да се преценяват с оглед соченото в тази жалба за нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗНА. Според цитираната законова норма обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.
Не е налице нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗНА, тъй като Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в МВР, Наредба № 8121з-345 от 25 юли 2014 г. за определяне на медицинските изисквания за работа в МВР и Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г. за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в МВР не уреждат отношения от една и съща област. Първата наредба регламентира специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност за постъпване на държавна служба в МВР на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР за условията и реда за провеждане на конкурс за назначаване на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР според нейния чл. 1. Оспорената в настоящото съдебно производство наредба, както вече беше посочено, регламентира условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в МВР, т.е. на вече постъпилите, заемащи и изпълняващи съответните длъжности.
Според чл. 23, ал. 1 от първата наредба на етап „Психологично изследване“ кандидатите се явяват на психологично изследване за диагностициране на актуалното им психично състояние, изготвяне на психологичен профил и оценяване степента на съответствие (съвместимост) на профила спрямо професионалните и длъжностните изисквания. В този случай органът, издал подзаконовия нормативен акт, е преценил, че психологичното изследване може да бъде направено по специализирана методика, съставляваща приложение № 3 към чл. 3, от експертна работна група.
Целите на втората наредба са различни и те включват и добра прогностичност на оценката с оглед периода на възстановяване, както и определяне на подходящата консултативна работа. Това, от своя страна, изисква оценката да е съобразена със спецификата и вида на дезадаптивното или рисковото поведение и налага според издателя на акта психологичното изследване да се извършва чрез „батерия от психодиагностични инструменти, която се утвърждава от директора на ИП – МВР, за всеки конкретен случай съобразно неговата специфика“ (чл. 14, ал. 2).
По отношение на Наредба № 8121з-345 от 25 юли 2014 г. за определяне на медицинските изисквания за работа в МВР в още по-голяма степен важи казаното по-горе, че тя урежда обществени отношения в различна област. Преценката на здравословното състояние включва и такава за психическо здраве, но тя коренно се различава от психологичната оценка по останалите две наредби. Поради тази причина чл. 8, ал. 1 от оспорената в настоящото съдебно производство наредба предвижда, че когато при първичната психологична оценка се установи съмнение за психична болест, ръководителят по чл. 7, ал. 1 насочва служителя за психиатричен преглед и евентуално лечение, а според ал. 2 в този случай заявка не се изпраща. В този смисъл е и чл. 17.
Разликата в характера и вида на двете експертизи по двете наредби предопределя и изготвянето им от различни комисии, включващи различни специалисти. Както експертните решения за годност на ЦЕЛК обаче, така и решението на комисията от ИП подлежат на обжалване по съдебен ред. Според чл. 226, ал. 3 ЗМВР обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 18 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия. Обстоятелствата по ал. 1, т. 20 се установяват с решение на комисия от Института по психология по реда, предвиден в наредбата по чл. 152б. Решенията на комисиите може да бъдат обжалвани пред Административния съд – София-град, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Във връзка с възражението, че в оспорената наредбата не е регламентирана методика за провеждане на психологичното изследване, за разлика от Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в МВР, по делото от ответника е представена такава, утвърдена от директора на ИП. Утвърждаването на методиката от директора на ИП съответства на законодателното решение именно ИП да провежда това изследване, от което следва, че липсата на такава в наредбата не противоречи на ЗМВР.
Решението на ръководителя по чл. 7, ал. 1 да подаде заявка до ИП като част от процедурата по издаването на решението на комисията съгласно чл. 21, ал. 5 АПК (иницииращо същата) не подлежи на съдебен контрол и това по никакъв начин не препятства възможността на засегнатия от него държавен служител да защити правата си, обжалвайки неблагоприятното решение на комисията при ИП, нито нарушава гарантираното му от чл. 48 от Конституцията право на труд. Комисията решава дали да приеме заявката и да проведе психологично изследване на съответния държавен служител, или да не го направи (чл. 9, ал. 1 от наредбата).
В жалбата на Сдружение „Централен полицейски синдикат на МВР“, както и в жалбата на В. Алексиев, се твърди, че за да се избегне извършването на злоупотреби от ръководителите по чл. 7, ал. 1 от наредбата, следва да се регламентират с нея ред и условия за извършване на оценка за психологичната пригодност на всички служители, а не само за тези, за които е преценено от ръководителите на структури, че имат прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение.
Предмет на настоящото съдебно производство е законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, която съдът извършва съобразно коментираните вече по-горе изисквания на ЗНА, вкл. това по чл. 15 ЗНА – съответствието му с нормативни актове от по-висока степен, и доколкото регламентацията в чл. 7 на наредбата, такава, каквато е, не противоречи на норми от по-висок ранг, не е налице основание за нейната отмяна. Въпросът за това кое от двете решения е по-справедливо за държавните служители, не може да бъде преценяван от съда, а и приемайки разрешението, регламентирано в чл. 7, компетентният орган е извършил и преценка по целесъобразност, която също не подлежи на съдебен контрол.
Неоснователен е и другият довод на сдружението, че предвиденото прекратяване на служебното правоотношение в чл. 12 от наредбата нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и правото на труд.
Според чл. 226, ал. 1, т. 21 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява, когато откаже да му бъде извършено изследване за психологична пригодност по реда, предвиден в наредбата по чл. 152б. Според чл. 12, ал. 1 от наредбата този ред предвижда преди провеждане на изследването за определяне на психологична пригодност държавният служител да подпише декларация за информирано съгласие. Доколкото изследването не може да се проведе без декларация за информирано съгласие, то отказът да се подпише такава от държавния служител попада в хипотезата на отказ от извършване на изследването за психологична пригодност по реда, предвиден в наредбата, по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 21 ЗМВР. Изложеното налага извод за съответствие на чл. 12, ал. 3 от наредбата с чл. 226, ал. 1, т. 21 ЗМВР, както и с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.
Въпросът за трудоустрояването на държавния служител в случай на издадено от комисията от ИП решение по чл. 21, ал. 2, според което той не е възстановил психологичната си пригодност, или за времето на възстановяване при решение по чл. 18, ал. 1, т. 2, е извън предмета на наредбата и няма как нейните норми да нарушават това право. Това, което комисията при ИП може да направи, когато взема решение по чл. 18, ал. 1, т. 2 – „психологически непригоден за държавна служба на заеманата длъжност“, е да даде становище относно длъжности, за които държавният служител е психологически пригоден, така както е предвидено в чл. 18, ал. 3.
Обстоятелството, че съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата държавният служител се изпраща за определяне на психологична пригодност в ИП – МВР, не дискриминира държавните служители, живеещи извън София, противно на твърдението на третия жалбоподател, тъй като не предвижда различното им и по-неблагоприятно третиране в сравнение с живеещите в София по смисъла на Закона за защита от дискриминация и по изброените в чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци, а и по признак местоживеене.
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя Алексиев, че използваният в чл. 14, ал. 2 от наредбата термин „батерия“ от психодиагностични инструменти, макар да е точен и коректен от гледна точка на самото психологично изследване, не отговаря на изискването на чл. 9, ал. 1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове да се формулират ясно на общоупотребимия български език, доколкото общо употребяван и значително по-ясен за всички адресати на нормата е терминът „набор“ от инструменти. В случая не може да се приеме, че е налице изключението, регламентирано в чл. 36, ал. 1, изречение второ УПЗНА, според което отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта. По така изложените съображения и тъй като съдът няма правомощия да изменя нормативния текст, а съгласно чл. 193, ал. 1 АПК само да го отмени изцяло или частично, чл. 14, ал. 2 следва да бъде отменен изцяло.
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
Отменя чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г. за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 26 от 30 март 2021 г.
Отхвърля като неоснователни жалбите на Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], В. Алексиев, с адрес: гр. София, [ж.к.], [адрес], и Сдружение „Централен полицейски синдикат на МВР“ със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщенията до страните.
Съдебното решение в частта му, в която е отменен чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г. за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ след влизане в сила.
Председател: Георги Чолаков
3925
