Министерски съвет
брой: 49, от дата 11.6.2024 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТстр.16


Решение № 394 от 7 юни 2024 г. за даване на разрешение за частично прехвърляне на правата и задълженията, произтичащи от Решение № 649 на Министерския съвет от 2012 г. за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, и частично прехвърлени съгласно Решение № 121 на Министерския съвет от 2013 г. и Решение № 391 на Министерския съвет от 2020 г., и за продължаване на срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море

 

РЕШЕНИЕ № 394 ОТ 7 ЮНИ 2024 Г.
за даване на разрешение за частично прехвърляне на правата и задълженията, произтичащи от Решение № 649 на Министерския съвет от 2012 г. за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, и частично прехвърлени съгласно Решение № 121 на Министерския съвет от 2013 г. и Решение № 391 на Министерския съвет от 2020 г., и за продължаване на срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море
На основание чл. 25, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 5 от Закона за подземните богатства, чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 6, ал. 1, т. 11, чл. 15, ал. 3 във връзка с чл. 30, т. 2 от Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, сключен на 29 август 2012 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и „Тотал E&П България“ Б.В., изменен с Допълнително споразумение № 1 от 5 март 2013 г., Допълнително споразумение № 2 от 15 юни 2017 г., Допълнително споразумение № 3 от 16 май 2018 г., Допълнително споразумение № 4 от 7 ноември 2018 г., Допълнително споразумение № 5 от 31 юли 2019 г., Допълнително споразумение № 6 от 4 август 2020 г., Допълнително споразумение № 7 от 5 август 2020 г. и Допълнително споразумение № 8 от 13 април 2022 г., заявление с вх. № Е-99-00-169/17.11.2023 г. от „ТоталЕнерджис ЕП България“ Б.В. – дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законите на Нидерландия, уведомление с вх. № Е-99-00-169/27.11.2023 г. и писмо с вх. № Е-99-00-169/7.03.2024 г. от „ОМВ Офшор България“ ГМБХ – дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Австрия, Сертификат за форсмажор № 007/9.02.2024 г., издаден от Българската търговско-промишлена палата, и мотивирано предложение на министъра на енергетиката
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
РЕШИ:
1. Разрешава на „ТоталЕнерджис ЕП България“ Б.В. – дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законите на Нидерландия, вписано в Търговския регистър на Търговската камара – Хага, под № 55291686, със седалище и с адрес на управление: Хага, Бордевейклаан 18, 2591 XR Хага, п.к. 93280, 2509AG Хага, Нидерландия, осъществяващо дейност чрез своя клон „ТоталЕнерджис ЕП България Б.В. – клон България“, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК 202219265, със седалище и с адрес на управление: гр. София 1404, район „Триадица“, бул. България № 69, Инфинити тауър, ет. 13, да прехвърли своя дял от 57,14 на сто от правата и задълженията, произтичащи от Решение № 649 на Министерския съвет от 2012 г. за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, и частично прехвърлени съгласно Решение № 121 на Министерския съвет от 2013 г. и Решение № 391 на Министерския съвет от 2020 г., на „ОМВ Офшор България“ ГМБХ – дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Австрия, с търговска регистрация № FN 346882х, със седалище и с адрес на регистрация: Трабренщрасе 6-8, Виена 1020, Австрия, осъществяващо дейност чрез своя клон „ОМВ Офшор България ГМБХ – клон офис България“, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК 202259999, със седалище и с адрес на управление: гр. София 1766, район „Витоша“, ж.к. Малинова долина, ул. Донка Ушлинова № 2, Гаритидж парк, сграда 4, офис 411.
2. Продължава срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, с 23 месеца, в резултат на забава, причинена от форсмажорно обстоятелство.
3. За срока на продължението титулярят на разрешението „ОМВ Офшор България“ ГМБХ се задължава да извърши търсещо-проучвателни дейности по видове и обеми съгласно одобрената от министъра на енергетиката работна програма – неразделна част от Допълнителното споразумение за продължаване на срока на Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, сключен на 29 август 2012 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и „Тотал E&П България“ Б.В., изменен с Допълнително споразумение № 1 от 5 март 2013 г., Допълнително споразумение № 2 от 15 юни 2017 г., Допълнително споразумение № 3 от 16 май 2018 г., Допълнително споразумение № 4 от 7 ноември 2018 г., Допълнително споразумение № 5 от 31 юли 2019 г., Допълнително споразумение № 6 от 4 август 2020 г., Допълнително споразумение № 7 от 5 август 2020 г. и с Допълнително споразумение № 8 от 13 април 2022 г.
4. Оправомощава министъра на енергетиката в едномесечен срок от обнародването на това решение в „Държавен вестник“ да сключи последователно:
4.1. със страните по т. 1 – Допълнително споразумение за частично прехвърляне на правата и задълженията по Договора от 29 август 2012 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ, изменен с Допълнително споразумение № 1 от 5 март 2013 г., Допълнително споразумение № 2 от 15 юни 2017 г., Допълнително споразумение № 3 от 16 май 2018 г., Допълнително споразумение № 4 от 7 ноември 2018 г., Допълнително споразумение № 5 от 31 юли 2019 г., Допълнително споразумение № 6 от 4 август 2020 г., Допълнително споразумение № 7 от 5 август 2020 г. и с Допълнително споразумение № 8 от 13 април 2022 г.; допълнителното споразумение влиза в сила от 31 декември 2023 г.;
4.2. с титуляря на разрешението „ОМВ Офшор България“ ГМБХ – Допълнително споразумение за продължаване на срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.
5. Контролът по изпълнението на това решение и на допълнителните споразумения се осъществява от министъра на енергетиката.
6. Допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до забавяне на дейностите по проучване на нефт и природен газ в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, което е в разрез с националните приоритети и със стремежа към енергийна независимост на Република България и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес.
7. Разпореждането по т. 6 може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
8. Настоящото решение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд в 14-дневен срок считано от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Димитър Главчев
Главен секретар на Министерския съвет: Габриела Козарева
3812