РЕШЕНИЕ № 2839 от 11 март 2024 г.

по административно дело № 101 от 2024 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: председател: Милена Златкова, членове: Румяна Борисова, Тодор Петков, Благовеста Липчева, Емилия Иванова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от съдията Благовеста Липчева по административно дело № 101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от министъра на труда и социалната политика чрез процесуален пълномощник срещу Решение № 11122 от 15.11.2023 г. по адм. д. № 2401 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на първо отделение.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че разпоредбата на чл. 281, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) установява задължение на работодателя да организира периодично обучение или инструктаж на работещите в предприятието, т. е. на всички лица, включително и външни, които по един или друг повод извършват работа в предприятието. Намира, че тази норма следва да се тълкува във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ, както и с чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Изтъква, че по силата на чл. 36, т. 2 ЗЗБУТ му е предоставено правомощие да издава нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а изискването за предоставяне на информация в тази връзка при работа на външни лица произтича от чл. 12, § 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12.06.1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (Директива 89/391/ЕИО). В съответствие с тази общностна норма с чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е предвидено инструктажът да се провежда на лицата, които посещават производствени звена, в които се извършват производствени процеси, които създават рискове за живота и здравето им. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. В открито съдебно заседание възразява, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна е прекомерно.

Ответникът по касационната жалба – „Боники“ – ЕООД, с. Черни Осъм, община Троян, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII петчленен състав на първа колегия, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по адм. дело № 2401/2023 г. по описа на ВАС е образувано по жалба от „Боники“ – ЕООД, срещу чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.; попр., бр. 4 от 15.01.2010 г.; изм., бр. 25 от 30.03.2010 г., по-долу в текста само Наредба/та).

За да достигне до извод за нищожност на оспорената разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт, съдът е приел следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.“

По аргумент от § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата същата е издадена от министъра на труда и социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 КТ (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм., бр. 25 от 2001 г.), според който „Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика“.

При тази законова делегация по чл. 281, ал. 5 КТ, тричленният състав е счел, че министърът на труда и социалната политика не е материално компетентен да регламентира подзаконово провеждането от работодателя на инструктаж на лица, различни от работещите, които ще посещават производствени звена на предприятието. Подчертал е, че рамките на делегацията са точно определени, поради което създаването на регламентация, касаеща субекти извън тези по чл. 281, ал. 5 КТ, а именно „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“ е неправомерно.

Според съда уредбата на първични отношения с подзаконова норма е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който не допуска издаване на акт по прилагане на закон извън материята, за която е предвиден. Тази материя в случая е дефинирана с чл. 281, ал. 5 КТ и в нейните субективни рамки не се включват лица извън работниците и служителите. За тези други лица чл. 281, ал. 5 КТ не делегира нормотворческа компетентност, с оглед на което оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата е издадена от материално некомпетентен орган и е нищожна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 7 ЗНА във връзка с чл. 80 АПК наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл. 2 ЗНА нормативни актове могат да издават органите, предвидени от Конституцията, или от закон, а тази тяхна компетентност не може да се прехвърля.

Обществените отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, се уреждат първично със закон. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.

Съобразно чл. 1, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда същият урежда трудовите отношения между работника/служителя при предоставянето на работна сила и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В унисон с посочените в чл. 1, ал. 3 цели Кодексът първично регулира правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения, като изрично предвижда задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд – вж. чл. 275, ал. 1 КТ. В тази връзка разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ задължава работодателя да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Според § 2 от заключителните разпоредби на оспорената Наредба същата е приета на основание чл. 281, ал. 5 КТ, който изрично овластява министъра на труда и социалната политика да приеме подзаконов нормативен акт за неговото прилагане. Обхватът на делегираната изключителна компетентност на министъра обаче е ограничен до неуредените от законовата норма обществени отношения, а това изключва възможността с наредбата да се разширява кръгът на посочените в Кодекса субекти. Разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ регламентира задължение на работодателя за периодично обучение и инструктаж само на работниците и служителите, а от тук следва, че делегацията, която тази норма предоставя, не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да приема административноправни норми, с които разширява приложното поле на чл. 281, ал. 5 АПК и спрямо „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“.

Както е подчертал и тричленният състав, разпоредбите, които делегират нормотворческа компетентност, са императивни и не подлежат на разширително тълкуване. Обхватът на законовата делегация по чл. 218, ал. 5 КТ е точно определен по своите предмет и субекти. Разширяването на техния кръг чрез подзаконова норма, с която се дава първична уредба на неуредени от КТ обществени отношения, е в пряко нарушение на чл. 2, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и чл. 12 ЗНА. Министърът на труда и социалната политика не притежава материална компетентност за приемането на оспорената разпоредба, с оглед на което тя е засегната от порок, обуславящ нейната нищожност.

Друг извод не следва от сочените от касатора разпоредби на ЗЗБУТ, транспониращи Директива 89/39/ЕИО, които са неприложими и ирелеванти за спора. По смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК правното основание за издаване на оспорената Наредба е чл. 281, ал. 5 КТ, с оглед на което определящ е само обхватът на предоставената с тази норма компетентност. В нея не се включва приемане на подзаконови административноправни норми, които не само не са по прилагането на закона от по-висока степен, а и разширяват неговото приложно поле.

Гореизложеното обосновава крайния извод на настоящия петчленен състав, че обявявайки нищожността на оспорената подзаконова разпоредба, тричленният състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски, възлизащи на сумата от 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер не се явява прекомерен, а е съобразен с правната сложност на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 11122 от 15.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2401/2023 г. по описа на Върховния административен съд.

Осъжда Министерството на труда и социалната политика да заплати на „Боники“ – ЕООД, с. Черни Осъм, община Троян, сумата от 1500 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Георги Чолаков

2213