Народно събрание
брой: 97, от дата 6.12.2016 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.3


Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове

 

УКАЗ № 377
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, приет от ХLIIІ Народно събрание на 23 ноември 2016 г.
Издаден в София на 30 ноември 2016 г.
Президент на републиката:  Росен Плевнелиев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Екатерина Захариева
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г. и бр. 45 и 58 от 2016 г.)
§ 1. В чл. 4 се създават т. 61 и 62:
„61. „Употребявани акцизни бандероли“ са бандеролите, които са били премахнати от опаковката на освободени за потребление акцизни стоки, без да бъдат повредени или унищожени, с цел повторното им използване в нарушение на изискванията на закона и на нормативните актове за неговото прилагане.
62. „Технически и други средства за контрол“ са обикновена пломба, специална пломба, стикер, хартиена лента с печат и други помощни средства за контрол, които се поставят и премахват от митническите органи при осъществяване на техните правомощия с цел да ограничат достъпа, ползването или разпореждането с дадена движима или недвижима вещ.“
§ 2. В чл. 22, ал. 7 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 3, т. 1, 3 и 4“.
§ 3. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 кодове „3811 21, 3811 29“ и запетаята пред тях се заличават.
2. В ал. 2 се създава т. 7:
„7. добити в изпълнение на програми за отстраняване на нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на основание § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.“
§ 4. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 4 накрая се добавя „с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.
2. В ал. 6 т. 5 се отменя.
3. Създава се ал. 9:
„(9) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като освободен от акциз краен потребител чрез клон в Република България.“
§ 5. В чл. 24б, ал. 5 се създава изречение второ: „Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.“
§ 6. В чл. 24д се създава ал. 5:
„(5) В случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия количествата енергийни продукти, вложени за производство на топлинна енергия при условията на чл. 28, ал. 2, се облагат със съответната ставка, определена в чл. 33.“
§ 7. В чл. 27 ал. 4 се изменя така:
„(4) Решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
§ 8. В чл. 35, ал. 1 след думите „се облагат“ се добавя „в зависимост от употребата“.
§ 9. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;
2. на пропорционалния акциз:
а) 27 на сто от продажната цена – от 1 януари 2017 г.;
б) 28 на сто от продажната цена – от 1 януари 2018 г.
(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:
1. сто шестдесет и осем лв. за 1000 къса – от 1 януари 2017 г.;
2. сто седемдесет и седем лв. за 1000 къса – от 1 януари 2018 г.“
§ 10. В чл. 43, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „с издаването на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 4, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи“.
§ 11. В чл. 45д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо накрая се добавя „като превежда на Държавен фонд „Земеделие“ сумите за изплащане на земеделските стопани“.
2. Алинея 3 се отменя.
§ 12. В чл. 47, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.
§ 13. В чл. 48, ал. 2 т. 4 се отменя.
§ 14. В чл. 57 се създава ал. 9:
„(9) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност по чл. 56, ал. 1 чрез клон в Република България.“
§ 15. В чл. 57а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 накрая се добавя „или за производство на електрическа енергия“.
2. В ал. 2, т. 4 накрая се добавя „с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.
3. Създава се ал. 10:
„(10) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като регистрирано лице по ал. 1 чрез клон в Република България, а по ал. 1, т. 2 може и чрез местно юридическо лице – акредитиран представител по реда на чл. 133 – 135 от Закона за данък върху добавената стойност.“
§ 16. В чл. 57б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение трето: „За обекти на лица, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, се смятат и изходните точки на мрежите за пренос на природен газ и пунктовете на предаване на природен газ, в които се извършва освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18.“
2. В ал. 6 т. 3 се отменя.
§ 17. В чл. 57в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 накрая се добавя „с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.
2. В ал. 2 т. 11 се отменя.
§ 18. В чл. 58а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 накрая се добавя „с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.
2. В ал. 2 т. 11 се отменя.
§ 19. В чл. 58в, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.
§ 20. В чл. 58г, ал. 2 т. 4 се отменя.
§ 21. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 20, изречение второ думите „по реда на ал. 8“ се заличават.
2. Създават се ал. 22 и 23:
„(22) В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 освободен от акциз краен потребител, който е използвал енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, издава един регистриран акцизен данъчен документ до 10-о число на месеца, следващ данъчния период, за количествата енергийни продукти, използвани за производство на топлинна енергия.
(23) Алинея 22 се прилага и в случаите, когато освободен от акциз краен потребител е използвал природен газ за цели, различни от посочените в удостоверението, с изключение на случаите на използване на природен газ за моторно гориво.“
§ 22. В чл. 90а, ал. 2, т. 5 накрая се добавя „с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“.
§ 23. В чл. 90б се създават ал. 3 – 5:
„(3) В случаите на разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка лицата, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия, предоставят в 7-дневен срок в компетентното митническо учреждение идентификационните данни на транспортните средства, използвани за дейността.
(4) Лицата по ал. 3 уведомяват писмено компетентното митническо учреждение за идентификационните данни на всяко следващо транспортно средство или при необходимост от замяна на едно транспортно средство с друго – преди използването им за дейността.
(5) Продажбата на тютюневи изделия чрез използване на транспортни средства е допустима само за осъществяване на тяхната доставка от и за лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия.“
§ 24. В чл. 93 се създава ал. 12:
„(12) Лицата, собственици или ползватели на транспортните средства и съдовете за транспортиране по ал. 6, са длъжни да използват глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол по предназначение в работния им обхват, като осигуряват и следят за тяхната техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към доставчик на GPS услуги. При неизпълнение на изискванията сертификатът за одобрен съд за транспортиране се смята за прекратен от датата, следваща датата, на която митническите органи са установили съответните факти и обстоятелства.“
§ 25. В чл. 99 ал. 4 се изменя така:
„(4) Забраняват се поставянето, съхраняването, пренасянето или превозването, включително върху акцизни стоки, на употребявани акцизни бандероли, както и освобождаването за потребление на акцизни стоки, облепени с бандерол по отменен образец, след датата на въвеждане на новия образец на бандерол.“
§ 26. В чл. 102, ал. 3 се създава т. 3:
„3. поставят технически или други средства за контрол върху движими или недвижими вещи – обозначаващи, че достъпът или разпореждането с тях са ограничени.“
§ 27. Създава се чл. 102а:
„Чл. 102а. (1) Техническите устройства по чл. 102, ал. 3, т. 1 се използват за:
1. проследяване, позициониране и спиране на транспортни средства;
2. наблюдение и/или заснемане на транспортни средства и места, на които се извършват дейности или се държат акцизни стоки;
3. получаване на данни и/или определяне на показатели, имащи значение за акцизното облагане;
4. предотвратяването на нарушения.
(2) Контролът върху движението на акцизни стоки на територията на страната чрез използване на технически устройства се осъществява независимо от мястото на товарене или разтоварване на стоките. При обоснован риск от отклоняване от облагане с акциз или нарушаване на закона митническите органи могат да определят подходящ маршрут за движение на транспортните средства на територията на страната. Маршрутът се определя по начин, който да не създава предпоставки за неоправдани транспортни разходи или за забавяне на превоза.
(3) При инсталиране, използване и демонтиране на техническите устройства митническите органи могат да изискват деклариране на конкретни факти и обстоятелства за акцизните стоки, както и за дейностите, свързани с тях.
(4) При инсталиране, използване и демонтиране на техническите устройства подлежащите на контрол лица, както и техните работници и служители са длъжни да оказват необходимото съдействие (включително с осигуряване на достъп до електрозахранване) и да ги пазят от повреждане или унищожаване. Митническите органи могат да отправят писмени предписания, които са задължителни за лицата.
(5) Лицата, които със свои действия или бездействия са причинили или допуснали причиняването на щети или унищожаване на устройствата по ал. 1, възстановяват направените от Агенция „Митници“ разходи в едномесечен срок от получаването на поканата.“
§ 28. В чл. 103 се създава ал. 6:
„(6) В случаите по чл. 42 и 43 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс претърсването и изземването може да се извършат и от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.“
§ 29. Създава се чл. 104а:
„Чл. 104а. (1) Данъчната информация по смисъла на чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързана с прилагането на този закон, се предоставя от митническите органи по реда на същия кодекс.
(2) С цел разкриване или предотвратяване извършването на данъчни нарушения или престъпления митническите органи и органите на Националната агенция за приходите си предоставят по собствена инициатива наличната данъчна информация по чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Данъчната информация, свързана с прилагането на този закон, се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от директора на Агенция „Митници“.“
§ 30. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 – 5:
„(2) Анализите за целите на контрола върху акцизните стоки се извършват в лабораториите на Агенция „Митници“.
(3) Показателите, въз основа на които се изчислява размерът на акциза, както и другите признаци и индикатори от значение за акцизното облагане се определят от лабораториите по ал. 2.
(4) При необходимост Агенция „Митници“ може да възложи извършването на изпитвания на външни акредитирани лаборатории.
(5) След приключване на съответното производство по отношение на съхраняваните от митническите органи проби от акцизни стоки се прилага редът на чл. 124, ал. 5, 6 и 8.“
§ 31. В чл. 108а се създава ал. 3:
„(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лицата по чл. 90е, съхраняващи, предлагащи или продаващи тютюневи изделия от транспортни средства, за които е предоставена информацията по чл. 90б, ал. 3 и 4.“
§ 32. В чл. 112 ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) При нарушение по ал. 1, когато лицето е начислило данъка в периода, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер 5 на сто от акциза, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
(4) При нарушение по ал. 1, когато лицето е начислило данъка в период, следващ периода по ал. 3, имуществената санкция е в размер 10 на сто от акциза, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 600 лв.“
§ 33. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лицата, нарушили условията и реда за инсталиране и използване на глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол, както и предаването на данни към Агенция „Митници“.“
§ 34. В чл. 120, ал. 2 думите „3, 5 и 6“ се заменят с „3 и 5“.
§ 35. В чл. 121 се създава ал. 6:
„(6) Алинея 5 се прилага и за употребяваните бандероли, облепени върху опаковките на тютюневи изделия или алкохолни напитки, за които не са били предназначени.“
§ 36. Член 122а се изменя така:
„Чл. 122а. (1) На лице, което е манипулирало, премахнало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата по чл. 102, ал. 3, т. 3 или върху техническите устройства по чл. 102а, се налага глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) На лице, което е манипулирало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата за измерване и контрол по чл. 93, ал. 6, т. 2 и чл. 103а, както и върху оборудване, софтуер и мрежа, осигуряващи или свързани с предаване на данни, се налага глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 30 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в размер до 30 000 лв., но не по-малко от 6000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в размер до 50 000 лв., но не по-малко от 10 000 лв.
(5) Глобата и имуществената санкция по ал. 1 и 2 се налагат и на лицата по чл. 102а, ал. 5.“
§ 37. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думата „отнетите“ се добавя „и изоставените“, а думите „по чл. 106а“ се заличават.
2. В ал. 5, изречение второ след думата „Отнетите“ се добавя „и изоставените“.
3. В ал. 8 след думата „Отнети“ се добавя „и изоставени“.
§ 38. Член 126 се изменя така:
„Чл. 126. На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:
1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица;
2. имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“
§ 39. В чл. 126б след думите „чл. 118“ се добавя „120“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 40. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия, в случаите по чл. 90б, ал. 3 предоставят на компетентното митническо учреждение идентификационните данни на транспортните средства.
§ 41. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., Решение № 7 на Конституционния съд на Република България от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52 , 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30 и 68 от 2013 г., бр. 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г. и бр. 58, 60, 74 и 88 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 5 в текста преди т. 1 думите „и качеството им“ се заменят с „в качеството им“.
2. В чл. 6:
а) в ал. 3:
аа) в т. 1 и 2 думите „изцяло или частично данъчен кредит“ се заменят с „данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност“;
бб) в т. 3 накрая се добавя „в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС“;
б) създава се ал. 6:
„(6) Алинея 3, т. 2 се прилага и в случаите на извършване на безвъзмездна вътреобщностна доставка на стока, когато при производството, придобиването или вноса й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.“
3. В чл. 9 се създава ал. 5:
„(5) Алинея 3, т. 1 не се прилага за използвани стоки, за които е упражнено право на данъчен кредит по чл. 71а, 71б и 73б.“
4. В чл. 10, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. предоставяне за ползване на имоти от държавата и общините на заявителите за нуждите на частни детски градини и училища по Закона за предучилищното и училищното образование и последващото им преминаване към държавата и общините от заявителите при закриване на детските градини и училищата.“
5. Създава се чл. 10а:
„Липса на доставка на стоки или услуги в други случаи
Чл. 10а. (1) Не е доставка на стока или услуга внасянето на стока или услуга от съд­ружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество и при условие, че изрично не е договорено възнаграждение.
(2) За получените стоки или услуги по ал. 1, внесени за общо ползване, за неперсонифицираното дружество не възникват права и задължения по този закон. Съдружникът, който внася стоките или услугите, изпълнява всички права и задължения по този закон във връзка с използването им от неперсонифицираното дружество, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задължението за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
(3) Когато стоките и услугите по ал. 1 се използват от неперсонифицираното дружество, както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които не е налице такова право, съдружникът начислява данък или извършва корекция на ползвания данъчен кредит по закона, като използва коефициента по чл. 73 за годината на настъпване на изменението, изчислен на база на оборота на неперсонифицираното дружество.“
6. В чл. 25:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) При доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.“;
б) в ал. 5 след думите „Алинея 4“ се добавя „изречение първо“.
7. В чл. 27 ал. 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а за останалите стоки за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.“
8. В чл. 31:
а) в т. 2:
аа) буква „а“ се изменя така:
„а) плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;“
бб) в буква „б“ след думите „съдове“ се добавя „предназначени и“;
вв) буква „г“ се изменя така:
„г) плавателни съдове с военно предназначение, попадащи в Комбинираната номенклатура под Код по КН 8906 10 00, напускащи територията на страната и плаващи по направление за пристанища или закотвяне извън територията на страната;“
б) точки 3, 4 и 5 се изменят така:
„3. доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, транс­формацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква „г“;
4. отдаването под наем на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква „г“;
5. обработката на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква „г“;“
в) в т. 6 буква „а“ се изменя така:
„а) плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква „г“;“
г) точка 7 се изменя така:
„7. доставката на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква „г“;“
д) точка 9 се изменя така:
„9. доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове по т. 2, с изключение на тези по буква „г“;“.
9. В чл. 44, ал. 1, т. 2 след думите „използвани за тяхната дейност или“ се добавя „използвани“.
10. В чл. 46, ал. 1, т. 4 думите „и услугата по изработка“ се заличават.
11. В чл. 50, ал. 2 думите „чл. 79, ал. 8“ се заменят с „чл. 79а и 79б“.
12. В чл. 58, ал. 1 т. 8 се изменя така:
„8. въздухоплавателни средства и плавателни съдове по чл. 31, т. 7, както и на резервни части за тях;“.
13. В чл. 63:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.“;
б) алинея 5 се изменя така:
„(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата или документът, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, са издадени във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.“
14. Създава се чл. 71а:
„Право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при придобиване или изграждане на недвижими имоти
Чл. 71а. (1) За начислен данък при придобиване или изграждане на недвижим имот, който ще се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, лицето има право на приспадане на данъчен кредит в съответствие с правилата на тази глава само за частта от начисления му данък, съответстваща на използването на имота за независима икономическа дейност.
(2) Частта от начисления данък по ал. 1, съответстваща на използването на имота за независима икономическа дейност, се определя пропорционално на степента на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност, като начисленият данък при придобиване или изграждане на недвижимия имот се умножи по пропорцията на очакваното му използване за независима икономическа дейност спрямо общото му използване както за независима икономическа дейност, така и за цели, различни от независимата икономическа дейност, изчислена до втория знак на десетичната запетая.
(3) Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 за определения по реда на ал. 2 данък за приспадане по отношение на недвижими имоти, които в рамките на независимата си икономическа дейност използва както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.
(4) Пропорцията по ал. 2 се определя чрез прилагането на критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка, съответстващ на използването на недвижимия имот за осъществяване на независима икономическа дейност, като се отчита спецификата на имота.
(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат и за учредено в полза на регистрираното лице вещно право върху недвижим имот, който ще се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
(6) При придобиване или изграждане на недвижим имот регистрираното лице преценява дали да включи в стопанските си активи целия или само част от имота, която може да се обособи и разграничи. За невключената в стопанските активи част от имота разпоредбите на този закон не се прилагат.“
15. Създава се чл. 71б:
„Право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при производство, придобиване или внос на различни от недвижими имоти стоки, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 71б. За различни от недвижими имоти стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват едновременно от регистрирано лице, както за извършване на независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, лицето прилага разпоредбите на чл. 71а, ал. 1 – 5.“
16. В чл. 73, ал. 4, т. 4 накрая се добавя „с изключение на тези, за които не се приспада данъчен кредит на основание чл. 71а и 71б“.
17. Създава се чл. 73б:
„Право на приспадане на данъчен кредит при производство, придобиване или внос на стоки или получаване на услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи
Чл. 73б. За стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата:
1. за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, и/или
2. в рамките на независимата си икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като не прилага чл. 73.“
18. В чл. 74:
а) в ал. 1 думите „чл. 102 или 132“ се заменят с „чл. 102, 132 или 132а“;
б) в ал. 2, т. 4 думата „вещи“ се заменя с „имоти“;
в) създава се ал. 4:
„(4) За налични стоки на регистрираното лице по ал. 1, които са или биха били дълготрайни активи, които се използват едновременно както за извършване на независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, право на данъчен кредит по ал. 2 възниква при условията на чл. 71а и 71б.“
19. В чл. 76, ал. 2, т. 5 думата „вещи“ се заменя с „имоти“.
20. В чл. 78:
а) в заглавието думите „при изменение на данъчната основа и при промяна на вида на доставката“ се заличават;
б) създава се нова ал. 1:
„(1) Ползван данъчен кредит е стойността на данъка, който регистрирано по този закон лице е приспаднало в годината на упражняване на право на данъчен кредит.“;
в) досегашната ал. 1 става ал. 2;
г) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „Корекцията“ се добавя „по ал. 2“, а думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“;
д) създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие.
(5) Алинеи 2 и 4 се прилагат и когато е прекратена регистрацията по този закон на доставчика.
(6) Корекциите по чл. 79, ал. 1, чл. 79а и 79б в случаите на действащ договор за лизинг, за който е приложен чл. 6, ал. 2, т. 3, се извършват от лизингополучателя.“
21. Член 79 се изменя така:
„Корекции при унищожаване, липси и брак на стока или при доставка на стока или услуга
Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(2) Регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(3) За стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
а) за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/20 х БГ, или
б) за които при придобиването или изграждането е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на при­спадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/20 х К0 х БГ, или
в) за които при придобиването или изграждането е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71а:
ДД = НДДС х 1/20 х ПрНИД0 х К0 х БГ, където:
ДД е дължимият данък;
НДДС – начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота;
ПрНИД0 – пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за него;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит;
2. за останалите стоки:
а) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/5 х БГ, или
б) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/5 х К0 х БГ, или
в) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71б:
ДД = НДДС х 1/5 х ПрНИД0 х К0 х БГ, където:
ДД е дължимият данък;
НДДС – начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката;
ПрНИД0 – пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит;
3. за услуги:
а) за които при получаването е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/5 х БГ, или
б) за които при получаването е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДД = НДДС х 1/5 х К0 х БГ, където:
ДД е дължимият данък;
НДДС – начисленият ДДС при получаване на услугата;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.
(4) Начисляването на данъка по ал. 1 – 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
(5) Регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79а, за произведена, придобита или внесена от него стока, включително за придобиване или изграждане на недвижим имот, или е приспаднало частично данъчен кредит за получена услуга, включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79б, които са или биха били дълготрайни активи и извърши облагаема доставка на стоката или услугата има право да приспадне неползвания при придобиването данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
а) за които при придобиването или изграждането е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДК = НДДС х 1/20 х (1 - К0) х БГ, или
б) за които при придобиването или изграждането е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71а:
ДК = НДДС х 1/20 х (1 - ПрНИД0 х К0) х БГ,  където:
ДК е размерът на неползвания при придобиването или изграждането на имота данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при придобиване или изграждане на имота;
ПрНИД0 – пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за него;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато частично е приспаднат данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 5, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит;
2. за останалите стоки:
а) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДК = НДДС х 1/5 х (1 - К0) х БГ, или
б) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71б:
ДК = НДДС х 1/5 х (1 - ПрНИД0 х К0) х БГ,  където:
ДК е размерът на неползвания при производството, придобиването или вноса на стоката данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката;
ПрНИД0 – пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато частично е приспаднат данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 5, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит;
3. за услуги, за които при получаването е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ДК = НДДС х 1/5 х (1 - К0) х БГ, където:
ДК е размерът на неползвания при получаване на услугата данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при получаване на услугата;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато частично е приспаднат данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 5, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.
(6) Правото на данъчен кредит за данъка по ал. 5 се упражнява в данъчния период, през който е извършена доставката на стоката или услугата, или в един от следващите 12 данъчни периода чрез съставяне на протокол за определяне размера на неползвания при придобиването данъчен кредит, който лицето може да приспадне, и отразяването му в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период.
(7) Алинеи 2, 3 и 5 се прилагат и в случаите на доставка по чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1 предвид данъчния режим на доставката към датата на възникване на данъчното събитие.“
22. Създава се чл. 79а:
„Корекция на ползван данъчен кредит за придобити, произведени или внесени стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 79а. (1) За стоки, включително недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната стока за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако придобиваше стоката в годината на настъпване на изменението.
(2) Алинея 1 се прилага независимо дали при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижимия имот, е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, или не е приспаднат данъчен кредит.
(3) Корекцията по ал. 1 се определя по следната формула:
1. за недвижими имоти:
а) за които при придобиването или изграждането не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70:
ИРПДК = НДДС х 1/20 х ПрНИДх х Кх, или
б) за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, когато лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/20 хх - 1), или
в) за които при придобиването или изграждането е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/20 хх - К0), или
г) за които при придобиването или изграждането е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71а:
ИРПДК = НДДС х 1/20 х (ПрНИДх х Кх - ПрНИД0 х К0), където:
ИРПДК е изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на недвижимия имот;
НДДС – начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота;
ПрНИД0 – пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за него;
ПрНИДх – пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване за годината на настъпване на изменението в използването на имота до изтичане на 20-годишния срок, считано от:
– началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
– началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх – коефициентът по чл. 73 за годината на настъпване на изменението в използването на имота до изтичане на 20-годишния срок, считано от:
– началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
– началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит;
2. за останалите стоки:
а) за които при производството, придобиването или вноса не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70:
ИРПДК = НДДС х 1/5 х ПрНИДх х Кх, или
б) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат изцяло данъчен кредит, когато лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/5 хх - 1), или
в) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/5 хх - К0), или
г) за които при производството, придобиването или вноса е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71б:
ИРПДК = НДДС х 1/5 х (ПрНИДх х Кх -  ПрНИД0 х К0), където:
ИРПДК е изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на стоката;
НДДС – начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката;
ПрНИД0 – пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея;
ПрНИДх – пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, а когато не е упражнено право на данъчен кредит от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх – коефициентът по чл. 73 за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, а когато не е упражнено право на данъчен кредит от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1.
(4) Корекцията по ал. 3 се извършва в последния данъчен период на календарната година, през която са настъпили съответните обстоятелства, а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:
1. със знак (+), когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит;
2. със знак (-), когато е в посока намаление на размера на ползвания данъчен кредит.
(5) За учредено в полза на регистрираното лице вещно право върху стока ал. 1 се прилага за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по ал. 3.
(6) Корекцията по ал. 3 може да не се извършва, когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит.“
23. Създава се чл. 79б:
„Корекция на ползван данъчен кредит за получени услуги, които са или биха били дълготрайни активи
Чл. 79б. (1) За услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната услуга за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако получаваше услугата в годината на настъпване на изменението.
(2) Алинея 1 се прилага независимо дали при получаване на услугата е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, или не е приспаднат данъчен кредит.
(3) Корекцията по ал. 1 се определя по следната формула:
1. за услуги, за които при получаването не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70:
ИРПДК = НДДС х 1/5 х Кх, или
2. за услуги, за които при получаването е приспаднат изцяло данъчен кредит, когато лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/5 хх - 1), или
3. за услуги, за които при получаването е приспаднат частично данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки, за които няма право на приспадане на данъчен кредит:
ИРПДК = НДДС х 1/5 хх - К0), където:
ИРПДК е изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на услугата;
НДДС – начислен ДДС при получаване на услугата;
К0 – коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх – коефициентът по чл. 73 за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок, считано от:
– началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или
– началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е упражнено право на данъчен кредит.
(4) Корекцията по ал. 3 се извършва в последния данъчен период на календарната година, през която са настъпили съответните обстоятелства, а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:
1. със знак (+), когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит;
2. със знак (-), когато е в посока намаление на размера на ползвания данъчен кредит.
(5) Корекцията по ал. 3 може да не се извършва, когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит.“
24. В чл. 80:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Корекции по чл. 79, 79а и 79б не се извършват:
1. в следните случаи:
а) стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3;
б) за доставката на стока или услуга към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в случаите по чл. 10, ал. 1;
в) за внасянето на стоки или услуги от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество;
2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;
3. за недвижимите имоти, ако са изминали 20 години, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит;
4. за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от:
а) началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е упражнено право на данъчен кредит;
5. когато документът по чл. 71 за придобиването на стоката или услугата не е посочен в дневника за покупките по чл. 124 в срока по чл. 72.“;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 думите „ал. 3“ се заличават;
бб) точка 6 се изменя така:
„6. брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.“;
в) алинея 3 се отменя.
25. В чл. 92 ал. 5 се изменя така:         
„(5) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на издаване на ревизионния акт или акта за прихващане и възстановяване, органът по приходите ги прихваща и възстановява остатъка, ако има такъв.“
26. В чл. 96:
а) в ал. 3 думите „материални или нематериални“ се заличават;
б) в ал. 4 се създават изречения второ и трето: „В облагаемия оборот се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато същият е нерегистрирано по този закон лице, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи.“
27. В чл. 104:
а) в ал. 1 думите „се връчва“ се заменят с „и по негово искане се предоставя“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) При писмено искане от регистрираното лице в 7-дневен срок органът по приходите издава удостоверение в един или повече екземпляра съгласно искането на лицето.“
28. В чл. 108 се създава ал. 3:
„(3) Лице, регистрирано на основание чл. 132 и 132а, може да подаде заявление за дерегистрация, когато към датата на подаване на заявлението не е налице основание за задължителна регистрация.“
29. В чл. 109, ал. 2 след думите „чл. 108, ал. 1“ се добавя „и 3“.
30. В чл. 111:
а) в ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:“;
б) в ал. 2 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е ползвало данъчен кредит, е до 25 000 лв. включително; когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 25 000 лв., данък се начислява върху общата сума на данъчните основи на стоките и услугите;
2. когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 25 000 лв. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което:
а) не е едноличен търговец, ако независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит – само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, налични към датата на регистрация;
б) е едноличен търговец, ако предприятието му е поето по наследство или по завет и независимата му икономическа дейност бъде продължена от лице, което е регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за стоките и услугите, налични към датата на регистрация;“.
31. В чл. 115, ал. 2 накрая се добавя „а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума“.
32. В чл. 124, ал. 5 накрая се добавя „включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон“.
33. В чл. 125:
а) в ал. 6 и 9 думите „магнитен или оптичен“ се заменят с „технически“;
б) създава се ал. 13:
„(13) При смърт на физическо лице или на физическо лице – едноличен търговец, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 се подават от наследниците или заветниците в срок 2 месеца от приемане на наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. Допълнително узнати обстоятелства се декларират, като в едномесечен срок от узнаването наследниците подадат нови декларации по ал. 1 и 2 и отчетни регистри по ал. 3. Подадена декларация от един наследник ползва и другите наследници.“
34. В чл. 126:
a) заглавието се изменя така: „Корекции след деклариране“;
б) създават се ал. 4, 5, 6, 7 и 8:
„(4) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетни регистри по чл. 124. Корекциите се извършват след издаване на разрешение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите с подаване на нова декларация и отчетни регистри за съответния период в 14-дневен срок от получаване на разрешението.
(5) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, в 5-дневен срок от установяване на обстоятелството, че преди прекратяване на регистрацията не е издаден данъчен документ по чл. 112, ал. 1, и в случаите по чл. 116 писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за издаване на съответния данъчен документ или отказва издаването му.
(6) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, при настъпване на обстоятелство за изменение на данъчната основа или за разваляне на доставка, за която е издаден данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за издаването на съответния данъчен документ или отказва издаването му.
(7) В 14-дневен срок от получаване на разрешение по ал. 5 и 6 лицето издава съответния данъчен документ и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издаден съответният документ, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(8) Когато преди датата на прекратяване на регистрацията на лицето е издаден данъчен документ с начислен данък за получено авансово плащане и в срока по ал. 7 дължимата сума във връзка с намалението на данъчната основа или за развалянето на доставката не е върната на получателя, прихваната или уредена по друг възмезден начин, лицето издава документа по ал. 6 в 14-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин за размера на върнатата, прихваната или уредена по друг възмезден начин сума и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издаден документът, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
35. Член 127 се изменя така:
„Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка
Чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) при доставка на стоки или услуги действа от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.
(2) В случаите по ал. 1 са налице две доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;
2. доставка на стоката или услугата, предмет на доставката по т. 1, между комитента/доверителя и комисионера/довереника, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят, както следва:
а) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с продажба, датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1, данъчната основа на доставката е данъчната основа на доставката по т. 1, намалена с възнаграждението на комисионера/довереника;
б) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с покупка, датата на възникване на данъчното събитие се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-ранна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1, а данъчната основа на доставката е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, увеличена с възнаграждението на комисионера/довереника.“
36. В чл. 132 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Задължително се регистрира по този закон неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице.
(6) Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от датата на договора за създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.“
37. Създава се чл. 132а:
„Регистрация при наследяване
Чл. 132а. (1) При смърт на регистрирано по този закон физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, чието предприятие е поето по наследство или по завет, когато независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, което не е регистрирано по този закон и за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, лицето има право да се регистрира по този закон.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от приемане на наследството по чл. 49 и 51 от Закона за наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя.
(3) За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.
(4) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис за наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3, с изключение на тези, получени на основание чл. 10, ал. 3, се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.“
38. В чл. 136 ал. 3 се изменя така:
„(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице.“
39. В чл. 181, ал. 1 думите „магнитен или оптичен“ се заменят с „технически“.
40. В чл. 186, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „един месец“ се заменят с „30 дни“;
б) създава се т. 3:
„3. като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка.“
41. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) точка 13 се изменя така:
„13. „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио-, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи и услугите, изброени в чл. 6а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.).“;
бб) точка 14а се изменя така:
„14а. „Услуги за радио- и телевизионно излъчване“ са услугите, изброени в чл. 6б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги.“;
вв) създават се т. 82 и 83:
„82. „Недвижими имоти“ са изброените в чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги.
83. „Дълготрайни активи“ са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:
а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и
б) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане със стойност при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.“;
б) в § 1а се създава т. 9:
„9. Директива (ЕС) 2016/856 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на задължението за прилагане на минималната стандартна данъчна ставка (ОВ, L 142/12 от 31 май 2016 г.).“
§ 42. (1) За недвижими имоти, налични към 1 януари 2016 г., определянето на данъчната основа по чл. 27, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и корекциите на ползван данъчен кредит по чл. 79а, ал. 3, т. 1 от същия закон, за годините, следващи годината на влизане в сила на този закон, се изчисляват, като 20-годишният срок се брои, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.
(2) За недвижими имоти по ал. 1, за които са налице обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрираните лица може да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или да коригират (увеличат) размера на ползвания частичен данъчен кредит, като до 30 юни 2017 г. издадат протокол, с който:
1. да увеличат размера на ползвания частичен данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
УДК = (Дпчдк - Дпчдк х Кгпчдк) х 1/20 х БГ,  където:
УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително;
2. когато не са приспаднали данъчен кредит при придобиването или изграждането на имоти, които впоследствие са използвали само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от Закона за данък върху добавената стойност, да упражнят право на данъчен кредит в размер, определен по следната формула:    
ДК = ДДС х 1/20 х БГ, където:
ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС – размерът на начисления данък върху добавената стойност съгласно данъчните документи за придобиването или изграждането на имота, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително.
(3) За различни от недвижими имоти стоки или услуги, за които са налице обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрираните лица може да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или да коригират (увеличат) размера на ползвания частичен данъчен кредит, като до 30 юни 2017 г. издадат протокол, с който:
1. да увеличат размера на ползвания частичен данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
УДК = (Дпчдк - Дпчдк х Кгпчдк) х 1/5 х БГ,  където:
УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително;
2. когато не са приспаднали данъчен кредит при производството, закупуването, придобиването или вноса на стоки или услуги, които впоследствие са използвали само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от Закона за данък върху добавената стойност, да упражнят право на данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
ДК = ДДС х 1/5 х БГ, където:
ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС – размерът на начисления данък върху добавената стойност съгласно данъчните документи за производството, закупуването, придобиването или вноса, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително.
(4) Правото на приспадане на данъчния кредит по ал. 2 и 3 се упражнява чрез отразяване на протокола в дневника за покупките и в справка-декларацията за данъчния период, през който протоколът е издаден.
(5) В случаите по ал. 2 и 3 лицата анулират протоколите по чл. 67, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 и 16 от 2007 г., бр. 39, 71 и 105 от 2008 г., бр. 4 и 100 от 2009 г., бр. 6 от 2010 г., бр. 10 и 84 от 2011 г., бр. 15 от 2012 г.; попр., бр. 16 от 2012 г.; изм., бр. 20 и 110 от 2013 г., бр. 1 от 2015 г. и бр. 8 и 70 от 2016 г.), издадени до 31 декември 2016 г. включително. За тези протоколи се прилага чл. 80, ал. 7 и 8 от правилника.
§ 43. Членове 79, 79а и 79б от Закона за данък върху добавената стойност не се прилагат за стоки и услуги, за които регистрираното лице е приложило досегашния чл. 79, ал. 6 и 7 от същия закон.
§ 44. За стоки и услуги, които не са дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от Закона за данък върху добавената стойност, налични към 31 декември 2016 г. включително, не се прилагат чл. 79, ал. 3 и 5, чл. 79а и 79б от същия закон.
§ 45. Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка и данъчното събитие на доставката между комитента/доверителя и комисионера/довереника е възникнало до 31 декември 2016 г. включително, се прилага разпоредбата на досегашния чл. 127 от Закона за данък върху добавената стойност.
§ 46. Когато до влизането в сила на този закон е създадено неперсонифицирано дружество – нерегистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, в което участва съдружник – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, дружеството е длъжно да подаде заявление за регистрация в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 47. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г. и бр. 32, 74 и 75 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Подаването на декларациите по образец по този закон се извършва по електронен път.“
2. В чл. 31, ал. 2 думите „Център „Фонд за асистирана репродукция“ се заменят с „Център за асистирана репродукция“.
3. В чл. 75 ал. 3 се изменя така:
„(3) В случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.“
4. В чл. 79:
а) в заглавието накрая се добавя „и отразяване на коригиращи събития“;
б) в текста след думите „данъчния финансов резултат“ се добавя „както и за коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти“.
5. В чл. 92:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.“;
б) алинея 5 се отменя.
6. В чл. 217 се създава ал. 4:
„(4) Новоучредените данъчно задължени лица декларират избора си по ал. 3 за годината на учредяването им с годишната данъчна декларация, подавана за същата година.“
7. Навсякъде в закона думите „Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия“ се заменят с „Националните счетоводни стандарти“.
§ 48. Декларациите по образец по Закона за корпоративното подоходно облагане, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г., се подават по електронен път.
§ 49. Данъчно задължените лица по Закона за корпоративното подоходно облагане не ползват отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък по реда на отменения чл. 92, ал. 5 от закона за годишната данъчна декларация за 2017 г.
§ 50. При откриване през 2017 г. на счетоводни или други грешки и при отразяване на коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, свързани с 2016 г., данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември 2017 г. да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация за 2016 г.
§ 51. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г. и бр. 32, 74 и 75 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13:
а) в ал. 1:
аа) точки 20 и 21 се изменят така:
„20. паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
21. наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20;“
бб) в т. 22 думите „както и“ се заличават, а накрая се добавя „както и наградите, предоставени на ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси“;
б) в ал. 4 се създават изречения второ и трето: „Когато впоследствие търговското дружество извърши продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на имуществото – предмет на непаричната вноска, и вследствие на това намали капитала си и направи плащане (в пари или в натура) в полза на лицето, направило непаричната вноска, за данъчни цели се смята, че физическото лице – съдружник или акционер в това дружество, е извършило продажба на имуществото на датата на вписването на непаричната вноска в търговския регистър. В тези случаи доходът се смята за придобит от физическото лице на датата на вписването на намаляването на капитала в търговския регистър и се облага по реда на чл. 33, освен ако не е освободен от облагане по реда на ал. 1.“
2. В чл. 22, ал. 1, т. 3 думите „Център „Фонд за асистирана репродукция“ се заменят с „Център за асистирана репродукция“.
3. В чл.  22г, ал.  2 т.  2 се изменя така:
„2. към 1 януари на данъчната година детето не е навършило пълнолетие;“.
4. Създава се чл. 22д:
„Данъчно облекчение за извършени безкасови плащания
Чл. 22д. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. сто на сто от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;
3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.
(2) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв.
(3) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“
5. В чл. 23:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 и 3:
„(2) Данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.
(3) Документите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 8 и 9 не се прилагат към годишната данъчна декларация, когато са представени пред работодателя по основното трудово правоотношение и облекченията по чл. 18, 20, 22, 22в и 22г са ползвани в пълен размер по реда на чл. 49, ал. 3 и 4.“
6. В чл. 29 се създава ал. 3:
„(3) В облагаемия доход по ал. 1 се включват доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през период на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не са участвали при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване, а биха участвали при формирането на счетоводния финансов резултат за текущата година, ако лицето се облагаше по реда на чл. 29а.“
7. В чл. 29а:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор по ал. 1 за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.“;
б) създава се ал. 6:
„(6) След изтичането на срока по ал. 3 лицето може да:
1. продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по ал. 4;
2. избере да се облага по реда на чл. 29, като упражни правото си на избор в декларацията по ал. 4 в срок до 31 декември на предходната година.“;
в) досегашната ал. 5 става ал. 7.
8. В чл. 33, ал. 6 се създава т. 11:
„11. когато предмет на непарична вноска в търговско дружество са акции и дялове, получени срещу направени непарични вноски в друго търговско дружество, при продажба или замяна на новопридобитите акции и дялове, с изключение на случаите по чл. 38, ал. 7, цената на придобиване е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, ако към датата на вписването й в търговския регистър доходите от продажбата или замяната на това имущество са облагаеми по смисъла на този закон.“
9. В чл. 43, ал. 8 се създава изречение второ: „Тези лица внасят дължимите месечни авансови вноски за месеците януари, февруари, март и април или дължимата тримесечна авансова вноска за първото тримесечие в срока по чл. 67, ал. 5.“
10. В чл. 47:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Лицата по ал. 1 внасят дължимия данък върху разходите в срок до 30 април на следващата година, като в този случай не се прилага чл. 217, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“
11. В чл. 49, ал. 4 се създава т. 8:
„8. писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.“
12. В чл. 50:
а) в ал. 1:
аа) точка 2 се изменя така:
„2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29;“
бб) в т. 3 в началото се добавя „дължимия данък по чл. 67, ал. 4 за“;
б) създава се ал. 9:
„(9) Годишната данъчна декларация по ал. 1 за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.“
13. В чл. 52, ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. необлагаеми доходи с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29, и/или“.
14. Член 53 се изменя така:
„Срок и начин за подаване на годишната данъчна декларация
Чл. 53. (1) Годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
(2) При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
(3) В случаите по чл. 50, ал. 9 годишната данъчна декларация може да се подаде и след срока по ал. 1, но не по-късно от 6 месеца след откриването на наследството.
(4) Доходи, за които наследниците или заветниците са узнали след изтичането на сроковете по ал. 1 и 3, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(5) Когато не е подадена декларация по чл. 50, ал. 9, задължението може да бъде установено с акт по чл. 106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(6) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 1000 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 5.“
15. В чл. 54:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) В случаите по чл. 50, ал. 9 годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по последния постоянен адрес на наследодателя.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4;
в) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1 – 4“.
16. В чл. 55, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите по чл. 67, ал. 4“.
17. В чл. 67:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.“;
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
18. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) точка 14 се изменя така:
„14. „Застраховки „Живот“ за целите на чл. 19, чл. 24, ал. 2, т. 12 и чл. 28, ал. 2, т. 1 са сключваните от застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането, или от застрахователи със седалище в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги:
а) застраховка „Живот“, която включва застраховка само за достигане на определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за достигане на определена възраст или за по-ранна смърт, посочена в т. 1, буква „а“ и т. 3, буква „а“ от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането;
б) застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента) по т. 1, буква „б“ и т. 3, буква „б“ от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането.“;
б) в т. 26, буква „и“ накрая се поставя запетая и се добавя „извън случаите по чл. 37, ал. 1“;
в) създава се т. 62:
„62. „Предметна печалба с незначителна стойност“ за целите на чл. 13, т. 21 е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 30 лв.“
§ 52. В случаите по чл. 53, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица при откриване през 2017 г. на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения за 2016 г. данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември 2017 г. да направи промени чрез подаване на нова декларация за 2016 г.
§ 53. Декларацията по чл. 29а, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с която се упражнява правото на избор по чл. 29а, ал. 6, т. 2, за 2017 г. се подава в срок до 31 януари 2017 г.
§ 54. Разпоредбата на чл. 22г, ал. 2, т. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при ползване на данъчни облекчения за 2016 г.
§ 55. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при ползване на данъчни облекчения за 2016 г. с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
§ 56. Разпоредбата на чл. 53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физичес­ките лица се прилага и при декларирането на доходите за 2016 г. в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
§ 57. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г. и бр. 32, 43, 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11 ал. 4 се изменя така:
„(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.“
2. В глава трета, раздел VII се създава чл. 115а:
„Чл. 115а. (1) Размерът на таксата за всяка административна услуга трябва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, включително необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и разходвано работно време.
(2) Административните разходи по ал. 1 не могат да надвишават 20 на сто от размера на таксата.“
3. В приложение № 2 в чл. 3, ал. 1 думите „2-седмичен“ се заменят с „5-дневен“.
4. В заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г. и бр. 95 от 2015 г.):
а) в § 13 думите „2017 г.“ се заменят с „2018 г.“;
б) в § 13а думите „2016 г.“ се заменят с „2017 г.“.
§ 58. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително клоновете на чуждестранните търговци“;
б) точка 4 се изменя така:
„4. консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;“.
2. В чл. 21 се създава ал. 5:
„(5) Категориите на групите предприятия могат да се определят и на основа на сбора на стойностите на показателите съгласно индивидуалните годишни финансови отчети на предприятията от групата, съставени към 31 декември на текущия отчетен период. В този случай при определяне на категорията на групата праговете на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби по ал. 2, 3 и 4 се увеличават с 20 на сто.“
3. В чл. 61, т. 2 след думите „и неговото“ се добавя „собствено“.
4. Член 67 се отменя.
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 30:
„30. За целите на чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 2 „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.“
§ 59. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ДВ, бр. 59 от 2016 г.) в чл. 74, ал. 1 след думите „Индивидуалните административни актове по“ се добавя „чл. 52, 54, 55“.
§ 60. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г. и бр. 13, 42, 58 и бр. 62 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 113 се създава ал. 6:
„(6) Ръководителят на ревизията е орган по приходите сред посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите.“
2. В чл. 118 ал. 2 се отменя.
§ 61. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 47, т. 1 и т. 5, буква „б“, § 48 и § 49, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.
Законът е приет от 43-то Народно събрание на 23 ноември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание:  Димитър Главчев
9511