УКАЗ № 101
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет от 51-вото Народно събрание на 18 юни 2025 г.
Издаден в София на 23 юни 2025 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Георги Георгиев
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България
(обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 22 от 2022 г., бр. 8 и 67 от 2023 г. и бр. 39 и 79 от 2024 г.)
§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/1806“.
2. В ал. 3 думите „Република България“ се заменят с „държава членка“.
§ 2. В чл. 9а, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „която е единна виза съгласно чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ, L 243/1 от 15 септември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 810/2009“.
2. Създава се т. 5:
„5. виза с ограничена териториална валидност съгласно чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009.“
§ 3. В чл. 9в, ал. 3 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“.
§ 4. Член 9д се изменя така:
„Чл. 9д. Издаването на визи на външните граници се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009. За издадените визи се уведомява незабавно Държавна агенция „Национална сигурност“.“
§ 5. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 след думите „Република България“ се добавя „или на друга държава – членка на Европейския съюз“.
2. Точка 18 се изменя така:
„18. вече е пребивавал на територията на държавите членки 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване;“.
3. Точка 18а се изменя така:
„18а. като притежател на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки, вече е пребивавал 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки;“.
4. Създава се т. 29:
„29. не разполага с разрешение за пътуване, когато такова се изисква.“
§ 6. В чл. 17 ал. 1 се изменя така:
„(1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й през граничните контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, или през вътрешните граници.“
§ 7. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
„(1) При влизане в Република България чужденецът обявява целта на посещението си и в тридневен срок от влизането си посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, освен в случаите на организиран туризъм.“
§ 8. В чл. 22, ал. 1, т. 1 думите „чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4“ се заменят с „чл. 9а, ал. 2, т. 3, 4 и 5“.
§ 9. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
„6. са представители на чуждестранно търговско дружество, представило документи за: данъчна изрядност, за годишен оборот в размер най-малко на 100 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, изчислена по официалния курс на Българската народна банка, валиден в деня на приемане на редовните документи за регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, придобит за период от всяка от две последователни години преди регистрацията на търговското му представителство; удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице, издадено не по-рано от 6 месеца и с валидност 6 месеца от датата на издаването му от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство; тези обстоятелства се удостоверяват при издаването на сертификат от Българската търговско-промишлена палата в резултат на предоставени от чуждестранното лице официални документи от страната по регистрация на търговското дружество; разрешение за пребиваване на това основание могат да получат до двама представители на чуждестранното търговско дружество; при постъпило искане за продължаване срока на пребиваване на това основание Българската търговско-промишлена палата издава нов сертификат след деклариране от търговския представител на извършената от него дейност в периода на предходното пребиваване и в изпълнение на програмата за дейността на представителството; наличие на доказателства за офис, осъществени представителни действия и/или взаимоотношения с български партньори и удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице с валидност 6 месеца от датата на издаването му; чуждестранното лице е задължено в 30-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата в своята регистрация да представи удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от 6 месеца от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство; търговското представителство е задължено в 7-дневен срок от настъпила промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството да ги декларира писмено в Българската търговско-промишлена палата, която своевременно уведомява за това дирекция „Миграция“; при наличие на данни, че търговското представителство не отговаря на законовите изисквания, компетентните държавни органи информират Българската търговско-промишлена палата с цел предприемане на действия за заличаването му; за извършеното заличаване на търговското представителство се уведомяват органите за административен контрол на чужденците в Република България;“.
2. В т. 13 думите „чужденец, получил международна закрила“ се заменят с „чужденец с предоставено убежище или международна закрила“.
3. В т. 16 думите „желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или“ се заличават.
4. Точка 22 се отменя.
5. Създава се т. 23:
„23. са дигитални номади.“
§ 10. В чл. 24б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания“ се заменят с „чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.
2. В ал. 4 думите „чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания“ се заменят с „чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.
§ 11. В чл. 24в се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Разрешението се издава за срок 18 месеца, когато се отнася за последната година от обучението.“
2. В ал. 2, т. 4 се създава изречение второ: „Такива доказателства не се изискват в случаите по ал. 13.“
§ 12. В чл. 24и се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение второ думите „срокът за подаване на заявлението е до два месеца преди изтичане на пребиваването му“ се заменят със „заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване“.
2. В ал. 5:
а) точка 3 се изменя така:
„3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;“
б) в т. 9 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“;
в) в т. 11 думите „за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване – в случаите, когато му е разрешено продължително пребиваване“ се заменят със „за срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване“;
г) създава се т. 13:
„13. извън случаите по т. 10 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване.“
3. В ал. 11, изречение трето думите „10 дни“ се заменят с „три дни“.
4. В ал. 14, изречение първо думите „ал. 11 и 12“ се заменят с „ал. 12“.
5. В ал. 16 изречение първо се изменя така: „В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представят към заявлението по ал. 4 копие на страницата от паспорта на чужденеца с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“.“
6. В ал. 19 се създава изречение второ: „От датата на прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване.“
§ 13. В чл. 24к се правят следните изменения:
1. В ал. 9 думите „териториалните дирекции на“ се заличават.
2. Алинея 18 се изменя така:
„(18) В 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“
3. В ал. 20, изречение първо думите „Столична дирекция на вътрешните работи или“ се заличават.
§ 14. В чл. 24л се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване“ се заменят с „Приложение II от Регламент (ЕС) 2018/1806“.
2. В ал. 6 се създава изречение второ: „Разрешението се издава по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.“
3. В ал. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „а при ускорена процедура – срокът е 5-дневен“.
4. Създава се нова ал. 15:
„(15) Когато заявлението за издаване на разрешение по ал. 3 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи обезщетение на чужденеца съгласно българското законодателство.“
5. Досегашната ал. 15 става ал. 16.
§ 15. В чл. 24м, ал. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (OB, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“.
§ 16. Създава се чл. 24р:
„Чл. 24р. (1) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети като специализанти в Република България.
(2) Заявление за издаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;
4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;
6. удостоверение за приемането му за специализация в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката;
7. удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът е специализант през съответната година;
8. доказателства за платена такса за записване във висшето училище, които се представят след влизане на лицето на територията на Република България.
(3) Заявлението по ал. 2 се подава в срок до 14 дни след влизането на чужденеца на територията на Република България и се разглежда в срок от 30 дни след неговото подаване. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.
(4) Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласува всяко заявление с Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 14 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
(5) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1 се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.
(6) За решенията, взети въз основа на заявленията по ал. 2, чужденците се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
§ 17. Създава се чл. 24с:
„Чл. 24с. (1) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 23 разрешението за продължително пребиваване се издава, освен при наличие на условията, предвидени в чл. 24, ал. 2 и правилника за прилагане на закона, и ако чужденецът докаже наличие на средногодишен доход в размер не по-малък от 50 (петдесет) минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година. За целите на определяне на размера на дохода се взема предвид брутната сума на придобитите доходи.
(2) Срокът на валидност на разрешението по ал. 1 е една година. Разрешението може да бъде удължено еднократно за още една година. Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване, чужденецът има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1.“
§ 18. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 9 думите „по собствено желание“ се заменят със „са освободени от българско гражданство“;
б) в т. 11 след думите „ако са пребивавали“ се добавя „законно и“.
2. В ал. 2 се създават изречения пето и шесто: „За предоставяне на постоянно пребиваване се представя и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1. Когато чужденецът е с предоставено продължително пребиваване на територията на страната, свидетелството за съдимост в Република България се прилага служебно от дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В ал. 7, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „внесени по негова платежна сметка“.
4. В ал. 11 се създава изречение трето: „След изтичане на срока от 5 години чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България имат право да прекратят или да променят своята инвестиция, без това да засяга предоставеното право на постоянно пребиваване.“
§ 19. Създава се нов чл. 25б:
„Чл. 25б. Правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец се прекратява автоматично с придобиване на българско гражданство. В случаите на освобождаване или на лишаване от българско гражданство или на отмяна на натурализация правото на пребиваване не се възстановява автоматично.“
§ 20. В чл. 25г се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“.
2. В ал. 3 думите „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“.
§ 21. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото „19“ се заменя с „18“.
2. В ал. 2 след думите „24п“ се поставя запетая и се добавя „24р и 24с“.
3. В ал. 10 съюзът „и“ преди думите „24п“ се заменя със запетая и след думите „24п“ се добавя „и 24с“.
4. Създава се нова ал. 11:
„(11) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато се установи, че предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането и пребиваването на чужденци. В тези случаи дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи сезира Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите на прокуратурата.“
5. Досегашните ал. 11 и 12 стават съответно ал. 12 и 13.
§ 22. Член 27 се изменя така:
„Чл. 27. (1) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена шенгенска виза може да се удължи до 90 дни в рамките на 180 дни, ако чужденецът представи доказателство за извънредни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно.
(2) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена шенгенска виза може да се удължи до 90 дни в рамките на 180 дни, ако чужденецът представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса.
(3) Териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначално издадената, освен ако в решението за удължаване на валидността на визата компетентният орган не я ограничи изрично до територията на Република България.
(4) Дирекция „Миграция“, отдел/сектор/групи „Миграция“ при СДВР и ОДМВР удължават срока на валидност на визата на чужденец, който се намира на територия Република България към момента на подаване на заявлението за удължаване. За всяко удължаване на шенгенска виза се уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“, като се посочват причините, мотивите и срокът за удължаване на валидността или на продължителността на престоя.
(5) Чужденецът подава заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага и следните документи:
1. паспорт или заместващ го документ за пътуване със срок на валидност, надвишаващ минимум с три месеца срока на исканото удължаване на визата, както и копия от страниците със снимката и личните данни;
2. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, жилище и медицинска застраховка за срока на заявеното продължаване на визата;
3. документи, доказващи наличието на извънредни обстоятелства, причини от хуманитарен характер или обосноваващи наличието на сериозни лични причини по смисъла на ал. 1 и 2.
(6) Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер.
(7) Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във Визовата информационна система съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) (OB, L 218/60 от 13 август 2008 г.).
(8) Срокът на пребиваване на лице по чл. 23а може да бъде продължен от Министерството на външните работи без спазване на ограниченията по ал. 1 и 2 по ред, определен с акт на Министерския съвет.“
§ 23. В чл. 28 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думата „предоставило“ се добавя „краткосрочно“.
2. В ал. 4 след думата „регистрират“ се добавя „незабавно“.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) При промяна на адреса на пребиваване чужденци с предоставено право на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България са длъжни в 30-дневен срок да заявят това обстоятелство пред службите за административен контрол на чужденци и да подадат заявление за издаване на български личен документ.“
§ 24. В чл. 33к се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „всички видове“ се заличават;
б) в т. 2 думите „отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и“ се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава от работодателя или от упълномощено от него лице или от чужденеца на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е не по-късно от два месеца преди изтичането на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. При първоначално кандидатстване за Синя карта на ЕС не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България, ако има разрешено продължително пребиваване в страната. Заявлението за картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.“
3. В ал. 5:
а) точка 3 се изменя така:
„3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Синя карта на ЕС“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;“
б) в т. 7 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“;
в) точка 9 се изменя така:
„9. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца или до издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване;“
г) създава се т. 11:
„11. извън случаите по т. 8 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване.“
4. В ал. 6 думата „постоянен“ се заличава.
5. В ал. 12 думите „8 и“ се заличават.
6. В ал. 13, изречение първо думите „20 дни“ се заменят с „30 дни“.
7. Алинея 14 се изменя така:
„(14) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 5 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“
8. В ал. 23 думите „Длъжност, която не е посочена в списъка, съдържащ се в правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“ се заменят с „Длъжност извън тези по чл. 17, ал. 2, буква „б“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
9. В ал. 24 думите „чл. 33к“ се заличават.
10. Алинея 25 се изменя така:
„(25) Дирекция „Миграция“ уведомява държавата – членка на Европейския съюз, която е предоставила международната закрила, че има подадено заявление за издаване на Синя карта на ЕС в Република България, като отправя искане за потвърждаване дали чужденецът все още се ползва с международна закрила към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Когато предоставената закрила е оттеглена с окончателно решение, Република България не вписва забележката по ал. 24. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет уведомява дирекция „Миграция“ за настъпило прехвърляне в отговорността за международната закрила на притежателя на Синя карта на ЕС с цел изменение на забележката в документа, издаден съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 в тримесечен срок от прехвърлянето, като в полето „Забележка“ на Синята карта на ЕС се вписва „Международна закрила, предоставена от България на (дата).“
11. Алинея 27 се изменя така:
„(27) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си по облекчена процедура.“
12. Създават се ал. 28 – 30:
„(28) В случаите по ал. 27 новият работодател подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 6 и 7. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Дирекция „Миграция“ уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“ за промяната.
(29) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени заеманата длъжност в същия сектор по облекчена процедура, като работодателят подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 7 и 8. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.
(30) Алинея 1 не се прилага за чужденци:
1. които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя молба или се ползват с временна закрила;
2. които са подали молба за убежище и очакват решение по своята молба;
3. които кандидатстват за пребиваване в Република България в качеството на научни работници с цел провеждане на научноизследователски проект;
4. които имат в друга държава членка статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;
5. чието експулсиране е било временно отложено поради фактически или правни основания;
6. които са командировани, за периода на командироването им на територията на Република България;
7. които по силата на споразумения между Европейския съюз и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.“
§ 25. В чл. 33л се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „разрешение за временно пребиваване на чужденеца“ се заменят с „разрешение за продължително пребиваване за 90 дни“.
2. Създават се ал. 6 – 9:
„(6) Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя по ал. 4 и първата държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни след датата на подаване на пълното заявление. При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, свързани със сложността на заявлението, срокът за разглеждането му се удължава с 30 дни, за което се уведомява заявителят. В случай на отказ по заявлението по причини, че представените документи са придобити чрез измама или са неистински или преправени, или че притежателят на Синя карта на ЕС представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред или общественото здраве, дирекция „Миграция“ посочва в уведомлението си до първата държава членка тези обстоятелства.
(7) Притежател на Синя карта на ЕС може да се премести в Република България, след като е пребивавал законно 6 месеца в друга държава членка, която е различна от държавата членка, която е издала първата Синя карта на ЕС.
(8) Притежателят на валидна Синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, може да влезе и да пребивава в Република България за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа, без да се изисква друго разрешение за извършване на такава дейност освен Синята карта на ЕС и редовен паспорт.
(9) Притежателят на Синя карта на ЕС поема разходите, свързани със завръщането му в Република България, както и на членовете на неговото семейство, когато друга държава членка е отхвърлила заявлението му за пребиваване над 90 дни по смисъла на този член.“
§ 26. В чл. 33м се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „на национално разрешение за пребиваване за висококвалифицирана трудова заетост“ и запетаята пред тях се заличават.
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Член на семейство на притежател на Синя карта на ЕС може да получи статут на дългосрочно пребиваване в Република България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави – членки на Европейския съюз, като член на семейство на притежател на Синя карта на ЕС, от които последните две години на територията на Република България. Периодите на отсъствие от територията на държавите – членки на ЕС, не прекъсват 5-годишния период и се отчитат при изчисляването му, когато са под 6 последователни месеца и не надхвърлят общо 10 месеца за 5-годишния период.
(5) На чужденците по ал. 4 се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. В полето „категория разрешение“ се отбелязва „дългосрочно пребиваващ в ЕС“.“
§ 27. В чл. 33н се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 33ф, ал. 1“ се заменят с „чл. 33л, ал. 8“.
2. В ал. 3 се създава изречение трето: „Притежателят на Синя карта на ЕС уведомява дирекция „Миграция“ в срок 7 дни за началото на периода на безработица.“
3. Създава се ал. 7:
„(7) В съответствие с изискванията на българското законодателство притежателят на Синя карта на ЕС може да упражнява свободна професия едновременно с висококвалифицираната трудова заетост само в сектора, за който е получено разрешението.“
§ 28. В чл. 33о се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато семейството на притежателя на Синя карта на ЕС не се е събрало в първата държава членка, се прилага процедурата по събиране на семейство съгласно чл. 33ф.“
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато притежателят на Синя карта на ЕС, издадена в друга държава членка, се премести в Република България съгласно чл. 33л, ал. 1 или 7 и когато семейството му вече се е събрало в тази държава членка, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него. В тези случаи е възможно едновременно подаване на заявлението за издаване на Синя карта на ЕС и това на членовете на неговото семейство, като решението на заявлението на членовете на семейство се взема и съобщава едновременно с решението по заявлението за издаване на Синя карта на ЕС. Когато срокът на валидност на притежаваното от тях разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението им, се издава разрешение за продължително пребиваване за 90 дни.“
3. В ал. 8 т. 2 се изменя така:
„2. разрешение за пребиваване в първата държава членка, документите по ал. 3, т. 2 и доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на притежател на Синя карта на ЕС в първата държава – членка на Европейския съюз;“.
4. Създава се ал. 15:
„(15) Разпоредбите на ал. 1 – 14 се прилагат и по отношение на членовете на семейство на притежател на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила, и когато притежателят на Синя карта на ЕС се е преместил в държава членка, различна от държавата членка, предоставила закрилата.“
§ 29. В чл. 33п се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите „Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават и думите „до 30 дни преди изтичане на пребиваването“ се заменят с „не по-късно от 30 дни преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България“.
2. В ал. 5 запетаята след думите „Дирекция „Миграция“ се заменя със съюза „или“ и думите „Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават.
3. В ал. 6 т. 3 се изменя така:
„3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;“.
4. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато заявлението по ал. 6 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща на дирекция „Миграция“. В срок от три дни отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършва проверка, когато са налице основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на декларирания от него адрес, като протоколът от проверката се изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“.“
5. В ал. 9, изречение трето думите „10 дни“ се заменят с „три дни“.
6. В ал. 13 думите „9 и“ се заличават.
7. В ал. 15 изречения първо и второ се изменят така: „В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 6 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Подадените документи в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се изпращат незабавно по електронен път в дирекция „Миграция“.“
§ 30. В чл. 33у ал. 3 се изменя така:
„(3) При преминаване в режим на работа от разстояние в друго населено място в Република България, различно от посоченото в разрешението за пребиваване на притежателя на Синя карта на ЕС, работодателят, упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за издаване на нов документ – разрешение за пребиваване на притежател на Синя карта на ЕС, в отдел/сектор/група „Миграция“ към областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по адрес на пребиваване, към което прилага документ за осигурено жилище на новия адрес.“
§ 31. Член 33ф се изменя така:
„Чл. 33ф. (1) За получаване право на продължително пребиваване с цел събиране на семейството чужденецът с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ на члена на семейството със срок на валидност не по-малко от 6 месеца, считано от датата на подаване на заявлението със страниците на снимката и личните данни;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка за членовете на семейството, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
4. свидетелство за съдимост на члена на семейството, издадено към датата на подаване на документите от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;
5. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;
6. документи относно обстоятелствата за издръжка на членовете на семейството и необходимостта от полагане на лични грижи поради здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4.
(2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване.
(3) Заявлението по ал. 1 се разглежда и решава в срок до един месец след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“, която предоставя становището си в срок до 15 дни.
(4) За взетото решение за събиране на семейството директорът на дирекция „Миграция“ или директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощените от тях длъжностни лица уведомяват писмено заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) За взетото решение за събиране на семейството директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице уведомява дирекция „Миграция“, като представя мотивирано писмено становище, съдържащо списък с приложените от чужденеца документи, справки за наличието или липсата на принудителни административни мерки, информация за задграничното представителство, където ще бъде подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, и основанието или липсата на такова за събиране на семейството.
(6) Положителното решение по заявлението за събиране на семейството е основание на чужденеца – член на семейството, да бъде издадена виза по чл. 15, ал. 1 по облекчена процедура. Чужденецът подава заявление за виза пред задграничното представителство на Република България в държавата по постоянното му местоживеене или в задграничното представителство, акредитирано за държавата на постоянното му местоживеене, в срок до 6 месеца от уведомяването му.
(7) Събирането на семейство на чужденци по чл. 33о, ал. 2 и чл. 33р, ал. 1 не е обвързано с необходимостта титулярят да е пребивавал определения минимален срок по ал. 1.
(8) Когато компетентната служба за административен контрол на чужденците откаже да признае документ по гражданско състояние, който е представен пред нея, заинтересованото лице може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд.“
§ 32. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 24р, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, 33г, 33к, 33л, 33п и 33т, както и когато в срока по чл. 25, ал. 11 инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;“
б) точка 6 се изменя така:
„6. се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25г; срокът на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;“
в) в т. 22 думите „чл. 33ф, ал. 1“ се заменят с „чл. 33л, ал. 8“;
г) създава се т. 23:
„23. е отнето правото на достъп до пазара на труда.“
2. Създава се ал. 7:
„(7) Освен при обстоятелствата по ал. 1, т. 14 и 17, издадената от Република България Синя карта на ЕС не се отнема, когато чужденецът е подал заявление в друга държава членка за пребиваване над 90 дни и тя все още не е взела решение по заявлението.“
§ 33. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. се установи, че чужденец е влязъл и пребивава в страната с неистински, преправен или издаден на друго лице паспорт или заместващ го документ за пътуване;“.
2. В т. 5 думите „с преправен“ се заменят с „преправен или издаден на друго лице“.
3. Създава се т. 6:
„6. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 18, 18а, 19, 21 или 22.“
§ 34. В чл. 42з, ал. 1 се създава т. 4:
„4. краткосрочно пребиваващ чужденец не напусне територията на страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване.“
§ 35. В чл. 43 ал. 3 се изменя така:
„(3) Забранява се напускане на Република България на малолетни и непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в Република България, за които има съдебно разпореждане или решение за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“
§ 36. В чл. 44в се създава ал. 5:
„(5) Сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.) се въвежда в ШИС въз основа на съдебно разпореждане или решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“
§ 37. В глава пета, раздел I се създава нов чл. 47:
„Чл. 47. (1) Когато Република България отнеме или откаже издаването на Синя карта на ЕС на чужденец с предоставена международна закрила от друга държава членка, преди да експулсира чужденеца, отправя запитване до държавата членка, предоставила закрилата, дали чужденецът все още се ползва с международна закрила. Когато чужденецът все още се ползва с международна закрила в държавата членка, предоставила закрилата, той и членовете на неговото семейство се експулсират в тази държава членка незабавно.
(2) Когато държава членка отнеме или не поднови Синя карта на ЕС на чужденец с предоставена международна закрила от Република България и вземе решение за експулсирането му, Република България в срок до един месец след получаването на запитването предоставя информация дали чужденецът още се ползва с международна закрила и приема незабавно и без формалности чужденеца и членовете на неговото семейство на територията на Република България.“
§ 38. Създава се нов чл. 51а:
„Чл. 51а. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 4, чл. 33к, ал. 3, чл. 33о, ал. 5 и чл. 33п, ал. 4.
(2) Налага се имуществена санкция от 200 до 1000 лв. на работодател, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 4, чл. 33к, ал. 3 и чл. 33п, ал. 4.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лв.
(4) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени повторно, се налага имуществена санкция от 400 до 2000 лв.
(5) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.“
§ 39. Създава се чл. 51б:
„Чл. 51б. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който след влизането си с виза по чл. 15, ал. 1 на територията на Република България не изпълни задължението си да се яви в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представи към заявлението си копие на страницата от паспорта с положена виза и задължителна медицинска застраховка в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и чл. 33п, ал. 15.
(2) Налага се имуществена санкция от 500 до 2500 лв. на работодател, който не се яви лично или чрез упълномощено от него лице заедно с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи след влизането на чужденеца с виза по чл. 15, ал. 1 на територията на Република България в срока, предвиден по чл. 24и, ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и чл. 33п, ал. 15.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лв.
(4) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени повторно, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
(5) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.“
§ 40. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 20 се изменя така:
„20. „Доказателства за осигурено жилище“ са документи, както следва:
а) нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота; документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите;
б) декларация от собственика на имота за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършено едновременно.“;
б) създават се т. 26 – 36:
„26. „Служител-стажант“ е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.
27. „Специалист“ е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и което притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие.
28. „Стажант“ е чужденец, който има висше образование или който участва в образователен курс за придобиване на висше образование в трета държава, и който е приет на територията на Република България в рамките на програма за стаж за придобиване на знания, практически умения и опит в условията на професионална среда.
29. „Студент“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж.
30. „Ученик“ е чужденец по смисъла на чл. 173, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който е приет на територията на Република България в програма за ученически обмен или в образователен проект, осъществявани от училище.
31. „Специализант“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 4 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж.
32. „Доказателства за офис“ са нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота. Документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите.
33. „Държави членки“ са държавите – членки на Европейския съюз, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.
34. „Вътрешни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).
35. „Външни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).
36. „Дигитален номад“ е чужденец, който:
1. е нает с трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии; в случай че трудовият договор е сключен за определен срок, то оставащият срок на договора трябва да е не по-малък от срока на действие на разрешението за продължително пребиваване, издадено на това основание, или
2. е законен представител, член на управителния орган, собственик на дружество, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25 на сто от капитала на дружество, регистрирано/учредено извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чрез което предоставя дистанционни услуги чрез използването на информационни технологии и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България, или
3. предоставя в лично качество дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии за период не по-малко от една година преди датата на подаване на заявлението и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България и/или не извършва дейност на свободна практика на територията на Република България.“
2. Създават се § 2в и 2г:
„§ 2в. Този закон въвежда изисквания на Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (OB, L 94/375 от 28 март 2014 г.) и Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (OB, L 382/1 от 28 октомври 2021 г.).
§ 2г. Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя становища по заявления, подадени на основание чл. 24и, 24к, 24л, 33к и 33п единствено в автоматизираната информационна система „Единен регистър за чужденци“ по чл. 54, ал. 1.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 41. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства за предоставяне право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 се довършват по досегашния ред.
§ 42. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства за предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 и 11 се довършват по новия ред.
§ 43. До две години от влизането в сила на този закон регистрираните търговски представителства на чуждестранни лица привеждат обстоятелствата по регистрацията си в съответствие с него.
§ 44. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г., бр. 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 17, 24, 34 и 101 от 2019 г., бр. 89 от 2020 г., бр. 32 от 2022 г. и бр. 39 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29 ал. 7 се изменя така:
„(7) Правата по ал. 1, т. 3 и 4 не се предоставят на чужденец с допусната последваща молба за международна закрила с изключение на лица, които принадлежат към уязвима група. Тези права не се предоставят и на членовете на семейството на чужденец с предоставена международна закрила, пристигнали в Република България на основание разрешено събиране по този закон, когато заявлението за събирането е подадено повече от 6 месеца след предоставянето на международната закрила на молителя.“
2. В чл. 34:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Към заявлението се представят официални писмени доказателства за семейната връзка и копия от личните документи на членовете на семейството или документите им за пътуване в чужбина. Когато заявлението за събиране на семейството е подадено повече от 6 месеца след предоставяне на международна закрила, се прилагат и:
1. доказателства за осигурено жилище;
2. доказателства, че чужденецът, получил закрила, е здравно осигурен по реда на Закона за здравното осигуряване, както и задължителна медицинска застраховка, валидна за срок от поне три месеца на територията на Република България – до регистрацията по чл. 61а, ал. 1 за членовете на неговото семейство;
3. доказателства за стабилни и редовни трудови доходи или други финансови средства за издръжка на себе си и членовете на своето семейство, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от еднократния размер на минималната месечна работна заплата за страната.“;
б) в ал. 3 се създава т. 3:
„3. когато се установи, че чужденецът използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание или умишлено, в устна или в писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно членовете на семейството си.“;
в) алинея 5 се изменя така:
„(5) Когато чужденец със статут на бежанец не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин. Когато чужденец с хуманитарен статут не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, но е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни, бракът и родството могат да бъдат установени чрез провеждане на интервю и други подходящи проучвания. Предоставяне на доказателства по ал. 1, т. 1 – 3 не се изисква от непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, получил закрила.“;
г) алинея 7 се изменя така:
„(7) Визи на членовете на семейството се издават след разрешението по ал. 2 от българските дипломатически или консулски представителства. Визи на членовете на семейството или на другите лица, отговорни по силата на закона или обичая за непридружен или разделен малолетен или непълнолетен чужденец, се издават от българските дипломатически или консулски представителства след разрешението по ал. 4 и след представянето на документите по ал. 1 и декларация за поемане на задължение да се осигури жилище и издръжка на детето след събирането.“;
д) създава се ал. 10:
„(10) Решенията по ал. 2 и 4 се издават в срок до три месеца от образуването на производството за събиране на семейството.“
3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 20:
„20. „Доказателства за осигурено жилище“ е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“
§ 45. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 103 от 2020 г., бр. 67 и 106 от 2023 г. и бр. 26 от 2025 г.) чл. 127б се изменя така:
„Съдебно производство по молба за налагане на забрана за извеждане от страната на дете в риск
Чл. 127б. (1) Районният съд по настоящия адрес на детето образува дело по молба от родител, настойник или попечител за налагане на забрана за извеждане от страната на дете с обичайно местопребиваване в Република България при риск съгласно чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1862“.
(2) Незаконно е извеждането на дете, когато е извършено от родител, настойник, попечител или друг роднина на детето в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, възникнали на основание съдебно решение, закон или споразумение.
(3) С образуване на делото по ал. 1 и когато съдът установи, че е налице риск по чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862, районният съд незабавно се произнася с разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до постановяване на окончателното съдебно решение. Когато наложи забрана за напускане на страната, съдът незабавно уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система. Разпореждането може да се измени от съда, който го е постановил, при констатирана промяна на обстоятелствата.
(4) Съдът изслушва другия родител, освен когато не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(5) Съдът постановява решението си в 14-дневен срок от образуване на делото, като може да наложи забрана за напускане на страната за срок до една година.
(6) Решението по ал. 5 може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването. В едномесечен срок от постъпването на жалбата окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.
(7) Препис от влязлото в сила съдебно решение се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.
(8) Забраната за напускане на страната може да бъде отменена с решение на районния съд по настоящия адрес на детето по молба на родител, настойник или попечител, когато се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане е отпаднал. Съдът разглежда молбата за отмяна по реда на ал. 4 и уведомява компетентните органи съгласно ал. 7“.
§ 46. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 30, 40, 77, 92, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 99 и 101 от 2019 г., бр. 54, 67 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 18, 32 и 62 от 2022 г., бр. 8, 13, 64, 66, 82, 84 и 106 от 2023 г., бр. 13 и 16 от 2024 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 36 от 2024 г.; изм., бр. 39 и 85 от 2024 г., бр. 25 от 2025 г.; попр., бр. 27 от 2025 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 33, ал. 1 се създават т. 4в и 4г:
„4в. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;
4г. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.“
2. В чл. 34, ал. 2 се създават т. 2в и 2г:
„2в. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4в – от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;
2г. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4г – от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.“
§ 47. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г., бр. 14 и 24 от 2018 г., бр. 1, 12, 17, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 60, 69, 98 и 101 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 32 от 2022 г. и бр. 8, 65 и 67 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14:
а) в ал. 3 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“;
б) в ал. 4 думите „удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“ се заменят с „документ за пребиваване на гражданин на Съюза“.
2. В чл. 16 се създава ал. 7:
„(7) Биометричните данни на лицето, които се съхраняват в електронния носител на информация в българските лични документи, се използват само от органи, определени с акт на министъра на вътрешните работи, съобразно законовите им правомощия и с цел проверка на:
1. автентичността на личната карта или на документа за пребиваване;
2. самоличността на притежателя с помощта на пряко наличните сравними отличителни черти, когато представянето на лична карта или документ за пътуване се изисква по закон.“
3. В чл. 30:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Лична карта на българските граждани от 14- до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите 18-годишна възраст – със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 70-годишна възраст, може да се издаде лична карта със срок на валидност 30 години.“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) При временна физическа невъзможност за снемане на биометрични данни – пръстови отпечатъци от лицето, се издава лична карта със срок на валидност 12 месеца.“
4. Член 39б се отменя.
5. В чл. 55, ал. 5 думите „удостоверение за пребиваване“ се заменят с „документ за пребиваване“.
6. В чл. 59:
а) в ал. 3:
аа) в т. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 5 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО“;
бб) в т. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 10 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 20 ДИР 2004/38/ЕО“;
б) в ал. 4:
аа) в текста преди т. 1 думите „удостоверения за пребиваване“ се заменят с „документи за пребиваване“;
бб) в т. 1 след думите „ненадвишаващ 5 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“;
вв) в т. 2 след думите „валидност 10 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“.
7. В чл. 76, т. 9 думите „нотариално заверено писмено“ се заличават.
8. В чл. 80 в текста преди т. 1 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“.
9. В чл. 81:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 числото „20“ се заменя с „50“ и числото „150“ се заменя с „250“;
б) в ал. 2 в текста преди т. 1 числото „30“ се заменя с „80“ и числото „200“ се заменя с „300“;
в) в ал. 3 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“.
10. В чл. 82:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) За административни нарушения, установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба:
1. за нарушение по чл. 80 – в размер на 80 лв.;
2. за нарушение по чл. 81, ал. 1 – в размер на 30 лв.;
3. за нарушение по чл. 81, ал. 2 – в размер на 50 лв.“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: самоличността на служителя, наложил глобата; самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволно заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образци на бланки на фиш се утвърждават от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2.“;
в) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
11. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 18 се отменя.
§ 48. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14 и 56 от 2018 г., бр. 1 и 34 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 67 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“.
2. В чл. 12, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО“.
3. В чл. 13, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване по чл. 12“.
4. В чл. 27, ал. 1 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.
5. В чл. 34 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от компетентни длъжностни лица, оправомощени от директора на дирекция „Миграция“ или от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР.
(2) Въз основа на съставените актове директорът на дирекция „Миграция“, съответно директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, или оправомощени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.“
6. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) в т. 4 думите „Карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО“;
бб) в т. 5 думите „Карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 20 ДИР 2004/38/ЕО“;
б) в § 1а, ал. 11 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“.
7. Навсякъде в закона думите „удостоверение“, „удостоверения“, „удостоверението“, „Удостоверение“ и „Удостоверението“ се заменят съответно с „документ“, „документи“, „документът“, „Документ“ и „Документът“.
§ 49. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. 33 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 24 от 2018 г., бр. 34 от 2019 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 41 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 2 се създава т. 4:
„4. шест месеца – след изтичането на срока на командироването по чл. 41, ал. 1 и 4.“
2. В чл. 7, ал. 1, т. 1 думите „с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца“ се заменят с „наети по трудово правоотношение от местния работодател в предходните 12 месеца“.
3. В чл. 8, ал. 1:
а) точка 1 се отменя;
б) в т. 2 съюзът „и“ се заменя със запетая и след числото „20“ се добавя „и 23“.
4. В чл. 17, ал. 2, т. 1 букви „б“ и „в“ се изменят така:
„б) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на 7 години преди подаването на заявление за Синя карта на Европейския съюз, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите;
в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“
5. В чл. 20, ал. 1 думите „чл. 33ф, ал. 1“ се заменят с „чл. 33л, ал. 8“.
6. Член 23 се отменя.
7. В чл. 24:
а) в ал. 1 след думите „изпълнителния директор на Агенцията по заетостта“ се добавя „или оправомощени от него длъжностни лица“;
б) създават се ал. 3 и 4:
„(3) Регистрацията по ал. 2 се прави по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са извършвали сезонна работа до 90 дни на територията на Република България през последните 5 години.
(4) Условията и редът за регистрацията по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.“
8. В чл. 41:
а) в ал. 1 думите „по чл. 40, ал. 1“ се заменят с „на лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1“, а думите „до една година“ се заменят с „до 12 месеца“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Разрешението за работа на лицата по чл. 40, ал. 2, т. 2 се издава за срока на валидност на документа за продължително пребиваване, издаден от Министерството на вътрешните работи. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от срока на разрешението за продължително пребиваване, разрешението за работа се издава за срока на трудовия договор.“;
в) създава се нова ал. 3:
„(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.“;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „с до 12 месеца‘‘ се заменят с „до 6 месеца“ и накрая се поставя запетая и се добавя „при условие че са изпълнени изисквания на наредбата по чл. 5, ал. 3“;
д) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
9. В чл. 42, ал. 1 т. 3 се отменя.
10. В чл. 43, ал. 1 т. 4 се отменя.
11. В чл. 47, ал. 1 т. 6 се отменя.
12. В чл. 49, ал. 2, т. 10 думата „съпрузи“ се заменя с „лица“.
13. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) точка 1 се изменя така:
„1. „Висококвалифицирана заетост“ е наемане на работа на лице, което притежава висока професионална квалификация, представляваща:
а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или
б) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на 7 години преди подаването на заявление за Синя карта на Европейския съюз, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите;
в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“;
б) точки 27 – 28б се изменят така:
„27. „Служител-стажант“ е лицето по смисъла на § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
28. „Специалист“ е лицето по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
28а. „Стажант“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
28б. „Студент“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“;
в) точка 28д се изменя така:
„28д. „Ученик“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“;
г) точка 35 се изменя така:
„35. „Висока степен на професионални умения“ е:
а) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на 7 години преди подаването на заявление за Синя карта на ЕС, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите;
б) когато се отнася за длъжности извън буква „а“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“
§ 50. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58 и 62 от 2022 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 94 от 2022 г.; изм., бр. 102 и 104 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 86, 96 и 102 от 2023 г., бр. 35, 39 и 85 от 2024 г. и бр. 25 от 2025 г.) в чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, с изключение за чужденците, които попадат в кръга на задължително здравно осигурените по чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, на министъра на външните работи и на министъра на правосъдието.“
2. Създава се ал. 9:
„(9) В случаите, в които чужденците влизат в Република България на основание събиране на семейство по реда на Закона за убежището и бежанците, по повод заявление за събиране на семейството, подадено повече от шест месеца след предоставяне на международна закрила, те са длъжни да притежават задължителна здравна застраховка.“
§ 51. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017 г.; изм., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 48 от 2018 г.; изм., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г. и бр. 18, 19, 33 и 70 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 72, ал. 1:
а) създава се нова т. 7:
„7. установено като незаконно пребиваващо на територията на страната;“
б) досегашната т. 7 става т. 8.
2. В чл. 76, ал. 1, т. 2 думите „6 и 7“ се заменят с „6, 7 и 8“.
3. В чл. 81, ал. 1, т. 1 думите „6 и 7“ се заменят с „6, 7 и 8“.
§ 52. В Закона за туризма (обн., ДВ., бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 56, 80, 102 и 106 от 2023 г. и бр. 41 и 70 от 2024 г.) в чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 т. 1 се изменя така:
„1. за туристи – граждани на Република България, на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария – пълният брой имена и административен идентификатор на физическото лице, посочени в документа за самоличност, вид, номер и дата на издаване на документа за самоличност, дата на регистрация и дата на отпътуване;“.
2. В ал. 7:
а) в т. 4 след думите „по ал. 5“ се добавя „съгласно Закона за защита на личните данни“;
б) в т. 6 след думите „по ал. 5“ се добавя „съгласно Закона за защита на личните данни“.
§ 53. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда правилника за прилагане на закона в съответствие с него.
§ 54. (1) Параграф 47, т. 4 и 11 влизат в сила от 9 декември 2025 г., а § 52 влиза в сила от 1 октомври 2025 г.
(2) Параграф 47, т. 1, буква „б“ – относно чл. 14, ал. 4; т. 5 – относно чл. 55, ал. 5; т. 6, буква „б“ – относно чл. 59, ал. 4, и § 48, т. 7 влизат в сила след създаване на технически и организационни условия за издаване на документ за пребиваване на гражданин на Съюза.
Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 18 юни 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Наталия Киселова
3494
