УКАЗ № 125
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от 51-вото Народно събрание на 24 юли 2025 г.
Издаден в София на 30 юли 2025 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Георги Георгиев
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс
(обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42, 65 и 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г., бр. 44 и 98 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 80 и 102 от 2023 г.)
§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Органите осигуряват достъп до подробна информация за възможността да се подават искания, предложения, жалби и сигнали в електронна форма на интернет страницата си и на видно място в съответната сграда.“
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 2. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. В случай че органът не изпълни задължението си, жалбата или протестът може да се подадат пред съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.“
2. В ал. 4:
а) точка 2 се отменя;
б) точка 3 се изменя така:
„3. мобилен телефон, който позволява получаването на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от системата за сигурно електронно връчване, когато е посочен в персоналния профил по т. 1;“
в) създава се нова т. 4:
„4. профил в единния портал за електронно правосъдие – само за съдебните производства.“
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения:
1. чрез информационната система за сигурно електронно връчване – в производствата пред административен орган;
2. чрез единния портал за електронно правосъдие или чрез информационната система за сигурно електронно връчване – в производствата пред съд.“
4. Създава се нова ал. 11:
„(11) Когато лицето по ал. 5 не е посочило електронен адрес и не е възможно да бъде призовано по реда на ал. 7 – 9, административният орган, съответно съдът, поставя съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва на лицето да посочи електронен адрес в 14-дневен срок от поставянето на съобщението. При неизпълнение на даденото указание се прилага ал. 10.“
5. Досегашната ал. 11 става ал. 12.
6. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея числото „11“ се заменя с „12“.
§ 3. В чл. 26 се създава ал. 3:
„(3) За връчване на съобщенията по ал. 2 на страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв, административният орган снема образа на електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител.“
§ 4. В чл. 29, ал. 1 изречение второ се заличава.
§ 5. Създава се чл. 29а:
„Подаване на искане по електронен път
Чл. 29а. (1) Искането за издаване на индивидуален административен акт може да се подава и като електронен документ по електронен път.
(2) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават исканията си по електронен път.
(3) Административните органи са длъжни да приемат искането по електронен път, когато са спазени изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление.
(4) Административните органи осигуряват възможност производствата по издаване на индивидуални административни актове да се извършват по електронен път, освен когато поради естеството на производствата или актовете това е невъзможно или закон предвижда особена форма за извършването на отделни действия или издаването на съответните актове.
(5) Установяването на интегритета и авторството на подаденото по електронен път искане за издаване на индивидуален административен акт се извършва по реда на чл. 22, ал. 3, 4 и 6 от Закона за електронното управление.
(6) Подаването на исканията за издаване на индивидуални административни актове по електронен път може да се извършва 24 часа в денонощието.
(7) При направено искане по електронен път административният орган изпраща официално потвърждение за получаването на искането във форма на електронен документ, което съдържа информацията по чл. 34, ал. 2 от Закона за електронното управление, както и указание, че съобщенията в производството ще бъдат връчвани по електронен път. В този случай подателят на искането е длъжен да приема по електронен път изявленията от административния орган, освен когато оттегли изрично съгласието си. Лицата по ал. 2 не може да откажат връчване по електронен път.“
§ 6. Създава се чл. 29б:
„Електронна преписка
Чл. 29б. (1) Административният орган създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт, както и при започване на производство по инициатива на органа.
(2) Електронната преписка е съвкупност от свързани електронни записи, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и административните органи, както и данни за документите и доказателствата, съставени или представени на физически носител, техни електронни образи и други данни, обработвани от административния орган във връзка с производството. Електронните записи се подреждат по реда на постъпването им и съдържат кратки наименования относно съдържанието на електронните документи и електронните образи.
(3) Когато искането за издаване на индивидуален административен акт постъпи на хартиен носител, то се въвежда в електронната преписка чрез снемане на електронен образ от него и от приложените към искането документи във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. Пълното и точното съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява от служители, определени от ръководителя на администрацията на органа, чрез полагане на подпис върху хартиения носител, а на въведените електронни образи – чрез подписването им с електронен подпис.
(4) Административните органи осигуряват поддържането и съхранението на електронните преписки по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение.
(5) Административният орган осигурява съхраняването на доказателствата на материалния носител, на който са представени. Изявленията, документите и другата информация, постъпили пред административния орган на хартиен носител в хода на производството, се въвеждат в електронната преписка по реда на ал. 3. При изпращане на електронната преписка изявленията, документите и информацията се съхраняват от административния орган, освен ако не бъдат изискани от другия орган или от съда.“
§ 7. Създава се чл. 29в:
„Връчване на електронни документи
Чл. 29в. (1) Връчването на електронни документи от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно електронно връчване. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им.
(2) Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, документът се смята за връчен в първия ден след изтичането на този срок.
(3) Изпращането и връчването на документи по електронен път се удостоверява с електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в системата по ал. 1.“
§ 8. В чл. 30 се създава ал. 4:
„(4) Когато приложените към искането електронни документи са нечетими или са във формат, различен от установения в Закона за електронното управление, на заявителя се изпраща съобщение, че получаването на приложенията не се потвърждава и причините за това, както и за възможността да ги представи отново до изтичането на срока за произнасяне. Срокът за произнасяне започва да тече три дни след получаването на съобщението, а когато документите бъдат представени в четим вид и в установения формат по-рано – от представянето им.“
§ 9. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
„(1) Страните имат право да преглеждат преписката и да си правят бележки и извадки по всяко време на производството. При наличие на технологична възможност страните имат право на достъп до преписката по електронен път, както и да си правят копия на хартиен и технически носител за своя сметка. След приключване на производството страните имат право на достъп съгласно Закона за националния архивен фонд.“
§ 10. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 6 и 7:
„(6) Когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни.
(7) Когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че то не подлежи на обжалване, срокът за обжалване се удължава на един месец.“
2. Досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9 и 10.
§ 11. В чл. 83 ал. 3 се изменя така:
„(3) Прокурорът може да подава протест при упражняване на надзор при изпълнение на принудителни мерки.“
§ 12. В чл. 84, ал. 2 думата „едномесечен“ се заменя „двумесечен“, а думата „двумесечен“ се заменя с „шестмесечен“.
§ 13. В чл. 128, ал. 1 се създава т. 10:
„10. защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган.“
§ 14. В чл. 135 ал. 5 се изменя така:
„(5) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ петима съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определени както следва: съдия докладчик – избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, двама съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд.“
§ 15. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „органите на съдебната власт“ се добавя „омбудсмана“ и се поставя запетая.
2. В ал. 3, изречение второ думите „срока за изтегляне“ се заменят с „този срок“.
§ 16. В чл. 142б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В съдебно заседание участниците в производството извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи – в писмена форма, включително в електронна форма чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване. Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Когато законът предвижда те да бъдат изпратени на участници в производството, за които не е приложимо електронно връчване, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет.“
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Когато електронното изявление до съда се подава от пълномощник, към изявлението се представя:
1. пълномощно, подписано от упълномощителя с квалифициран електронен подпис и с удостоверяване на времето на подписване с квалифициран електронен времеви печат, или
2. електронен образ на пълномощно на хартиен носител, заверен от пълномощника с квалифициран електронен подпис; в този случай при оспорване от страна или при поискване от съда лицето следва да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, или
3. данни за овластяването в регистъра по чл. 29, ал. 1 от Закона за електронната идентификация.
(5) В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност съдът, съответно страната, извършваща действието в електронна форма, уведомява незабавно за възникналата пречка, като посочи друг начин за уведомяване.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 6.
§ 17. Създава се чл. 142в:
„Извършване на процесуални действия чрез видеоконференция
Чл. 142в. (1) По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови страна или неин представител, свидетел, вещо лице или преводач да участва в открито съдебно заседание чрез видеоконференция.
(2) Съдът уведомява страните и участниците за условията за провеждане на видеоконференция най-късно седем дни преди датата на насроченото съдебно заседание.
(3) По искане на страна или друг участник в производството, при обективна невъзможност за явяване в сградата на съда, съдът може да постанови участието му в отделни процесуални действия да се извърши чрез видеоконференция. В този случай изискването за уведомление по ал. 2 не се прилага. В съдебното заседание съдът докладва постъпилата молба и излага съображенията си за провеждане на видеоконференция.
(4) За проведеното заседание и извършените процесуални действия чрез видеоконференция се изготвят протокол и видеозапис, които се прилагат по делото.“
§ 18. Създава се чл. 142г:
„Процесуални действия на съда в електронна форма
Чл. 142г. Съдът може да издава актове и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.“
§ 19. В чл. 143 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „издаден административен акт“ се добавя „или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2“.
2. В ал. 2 накрая се добавя „както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79“.
§ 20. В чл. 149 ал. 2 се изменя така:
„(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.“
§ 21. В чл. 150, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите „или електронен адрес, ако има такъв“ се заменят с „или електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване“.
2. В т. 4 накрая се добавя „за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване“.
§ 22. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда, като уведомява подателя за това.
(3) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ, който съдържа:
1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им;
2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.“
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Органът изпраща преписката и писмото на хартиен носител само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1 – 4“.
§ 23. Създава се чл. 154а:
„Спиране, възобновяване и прекратяване на производството
Чл. 154а. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора;
8. при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора;
9. в изрично предвидените в закон случаи.
(2) Определението за спиране по ал. 1, т. 1 – 8 подлежи на обжалване с частна жалба, а по т. 9 – по определения в съответния закон ред.
(3) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на ал. 1, т. 2 – 8 и сам взема необходимите мерки. След възобновяването производството продължава от последното процесуално действие, извършено преди спирането.
(4) Определението, с което се отказва възобновяване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба.
(5) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.“
§ 24. В чл. 163, ал. 2 се създава изречение трето: „В отговора се посочват данните по чл. 18а, ал. 5 или по чл. 150, ал. 1, т. 2 – 4.“
§ 25. В чл. 172а се създава ал. 4:
„(4) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда.“
§ 26. В чл. 173 се създава ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 2 – 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя.“
§ 27. Създава се чл. 176а:
„Изменение на решението в частта за разноските
Чл. 176а. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за искането по ал. 1 с указание за представяне на отговор в 7-дневен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
(4) При подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено.“
§ 28. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Споразумение, представено в открито съдебно заседание, може да бъде потвърдено от съда само ако е предварително подписано от страните и бъде потвърдено от всяка от тях, включително при участие чрез видеоконференция.“
2. Досегашните ал. 3 – 6 стават съответно ал. 4 – 7.
§ 29. В чл. 193 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) При отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 30. В чл. 204, ал. 1 накрая се добавя „или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2“.
§ 31. В чл. 212, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 18а, ал. 5 – и електронен адрес“.
§ 32. В чл. 217, ал. 3 изречение трето се изменя така: „При открито заседание участва прокурор в предвидените със закон случаи, в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, както и по негова преценка при условията на чл. 16.“
§ 33. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване.“
2. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.
§ 34. В чл. 251, ал. 1 се създава изречение второ: „В искането лицата по чл. 18а, ал. 5 посочват електронен адрес.“
§ 35. В чл. 252, ал. 2 се създава изречение второ: „Данните се изпращат до съда чрез информационната система за сигурно електронно връчване или единния портал за електронно правосъдие.“
§ 36. В чл. 254 се създава ал. 3:
„(3) В деня на получаване на частната жалба съдът изпраща препис от нея на електронния адрес на административния орган или на длъжностното лице, което може да подаде отговор в тридневен срок. Незабавно след получаването на отговор или след изтичането на срока по изречение първо първоинстанционният съд изпраща делото на Върховния административен съд.“
§ 37. В чл. 304 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „200 до 2000“ се заменят с „500 до 4000“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) При неизпълнение на задължение на административен орган по чл. 173, ал. 5, на длъжностното лице се налага глоба в размер от 2000 лв. до 8000 лв.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея числото „500“ се заменя с „1000“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 38. Министерският съвет и органите на местното самоуправление и местната администрация осигуряват технологична и техническа възможност за изпълнението на задълженията по чл. 152, ал. 2 в срок до 30 юни 2026 г.
§ 39. Административните органи се регистрират в единния портал за електронно правосъдие и в информационната система за сигурно електронно връчване до 1 април 2026 г.
§ 40. Неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.
§ 41. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г., бр. 48 и 84 от 2023 г. и бр. 36 от 2024 г.) в чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Държавата отговаря за имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани и юридически лица от неиздаване на документ в срока по чл. 174 от Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“.
§ 42. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г., бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г., бр. 18 и 67 от 2024 г. и бр. 6 от 2025 г.) в чл. 63 ал. 9 се изменя така:
„(9) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ петима съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определени, както следва: съдия докладчик – избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, двама съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, чието определение е окончателно.“
§ 43. Законът влиза в сила три дни от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграфи 38 и 39, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“;
2. параграфи 12, 20, 26, 37 и 41, които влизат в сила един месец от обнародването му в „Държавен вестник“;
3. параграфи 14 и 42, които влизат в сила от 1 януари 2026 г.;
4. параграфи 1 – 9, 15 – 18, 21, 22, 24, 25, 28, 31, 34, 35 и 36, които влизат в сила от 1 юли 2026 г.
Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 24 юли 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Наталия Киселова
4267
