УКАЗ № 124
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, приет от 51-вото Народно събрание на 24 юли 2025 г.
Издаден в София на 29 юли 2025 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Георги Георгиев
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж
(обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 93 от 1993 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 38 от 2001 г., бр. 46 от 2002 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2002 г. – бр. 102 от 2002 г.; изм., бр. 59 от 2007 г. и бр. 8 от 2017 г.)
§ 1. Наименованието на закона се изменя така: „Закон за арбитража“.
§ 2. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „международния търговски“ се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) С арбитраж могат да бъдат решавани имуществени спорове и спорове за попълване на празноти в договор или за приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства. Не могат да бъдат решавани с арбитраж споровете, посочени в чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.“
§ 3. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. Страна в арбитражно производство може да бъде и държава или държавно учреждение.“
§ 4. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Арбитраж на територията на Република България може да се осъществява от:
1. постоянна арбитражна институция със седалище в Република България, вписана в Регистъра на арбитражите по реда на глава първа „а“;
2. чуждестранна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България.
(2) Международен арбитраж с място на територията на Република България може да бъде образуван и за решаване на определен търговски спор.
(3) Арбитражна институция по ал. 1, т. 1 се учредява към юридическо лице, вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в друг регистър, предвиден в закон, и трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е приела правила за устройството и организацията на арбитражната дейност, както и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността, и да поддържа списък на арбитри;
2. да поддържа офис, деловодство, архив и интернет страница с връзка към електронната деловодна система;
3. членовете на управителния й орган, ако има такъв, и вписаните в списъка арбитри да отговарят на изискванията по чл. 11, ал. 4.
(4) При провеждане на арбитраж по ал. 1, т. 2 и ал. 2 в Регистъра по чл. 6а се вписва всяко арбитражно производство, образувано пред тях.“
§ 5. Създава се глава първа „а“ с чл. 6а – 6д:
„Глава първа „а“
РЕГИСТЪР НА АРБИТРАЖИТЕ
Чл. 6а. (1) Регистърът на арбитражите е структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно постоянните институции, осъществяващи арбитражна дейност, със седалище в Република България, както и относно арбитражните производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България. Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието.
(2) Обстоятелствата се вписват и актовете се обявяват при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
(3) За всяка вписана арбитражна институция със седалище в Република България и за всяко производство по чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се води електронната партида, в която се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други документи, които могат да съдържат и лични данни за идентифицирането на лицата, представляващи или управляващи юридическото лице, към което е създаден арбитражът, арбитрите и страните по арбитражните производства по чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2.
(4) Регистърът по ал. 1 е публичен в частта, съдържаща данни относно арбитражните институции и имената и професиите на арбитрите към тях. Останалите данни и документи в Регистъра по ал. 1 са достъпни само за министъра на правосъдието и за лицата, на които е възложил воденето на Регистъра, за Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и за съда.
(5) Условията и редът за водене, достъп и съхраняване на Регистъра по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието.
(6) Министерството на правосъдието събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, за предоставяне на следните услуги от Регистъра по ал. 1:
1. вписване или заличаване на арбитраж като постоянна институция;
2. вписване на промени в обстоятелствата относно вписана постоянна институция;
3. вписване на обстоятелства относно арбитражни производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, както и на арбитри извън списъка на арбитража;
4. издаване на удостоверение за вписана постоянна арбитражна институция;
5. извършване на писмена справка за вписани обстоятелства;
6. издаване на заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него.
(7) Справките и удостоверенията не могат да съдържат лични данни, които не са предмет на публично вписване или обявяване.
(8) Всички действия, свързани с Регистъра по ал. 1, се извършват електронно. Услугите по ал. 6 могат да бъдат предоставяни и въз основа на писмено заявление.
Чл. 6б. (1) За постоянните арбитражни институции се вписват:
1. единен идентификационен код, наименование и правно-организационна форма на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция;
2. седалище и адрес на управление, адрес на офисите, в които се осъществява арбитражна дейност, и интернет страница;
3. имената на членовете на управителните органи на юридическото лице;
4. имена, професия и данни за контакт на членовете на управителния орган на арбитража, ако има такъв;
5. имена, професия и данни за контакт на арбитрите, чрез които постоянната институция осъществява арбитражна дейност;
6. специализация на арбитражната дейност, ако е приложимо.
(2) Ако арбитър по конкретно дело е лице извън списъка на арбитража, за разглежданото с негово участие дело по партидата на арбитражната институция се вписват данните по ал. 3, т. 2 и 3.
(3) За арбитражните производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България се вписват следните обстоятелства:
1. дата на постъпване на искането за разглеждане на арбитражния спор;
2. имената, съответно наименованията, и адресите на страните;
3. имена, професия и данни за контакт на арбитрите, избрани или назначени да решат спора, а когато са арбитри към постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, се вписват също наименование, идентификационен номер и седалище на чуждестранната арбитражна институция;
4. дата и номер на арбитражното решение.
(4) В случаите по ал. 3 се прилагат:
1. искане за разглеждане на арбитражния спор и отговор на искането, ако е постъпил;
2. съобщение за предстоящо открито заседание за разглеждане на арбитражното дело – дата и начин на провеждане;
3. арбитражно решение, което се обявява с оглед на влизането му в сила чрез прилагане в Регистъра по чл. 6а.
Чл. 6в. (1) Заявление за вписване на постоянна арбитражна институция се подава от представляващия юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, или от пълномощник с изрично пълномощно.
(2) Заявление за вписване на арбитраж по чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се подава от председателя на арбитражния състав по конкретното дело в 7-дневен срок от формирането му.
(3) Заявление за вписване по чл. 6б, ал. 2 се подава от лицата по ал. 1.
(4) Заявление за вписване на промени на обстоятелства по чл. 6б, ал. 1, 2 и 3 се подава в 7-дневен срок от настъпването им. По отношение на това заявление се прилагат съответно правилата относно заявлението за първоначално вписване на обстоятелства.
(5) Документите, които се прилагат към заявлението, се уреждат в наредбата по чл. 6а, ал. 5. С нея се приемат и образци на декларации и други документи, необходими за вписването.
Чл. 6г. (1) Министърът на правосъдието се произнася по заявлението за вписване в 7-дневен срок с мотивирано решение. Когато не са спазени изискванията по чл. 4, 6б или чл. 6в и пропуските не бъдат отстранени в 7-дневен срок, министърът на правосъдието мотивирано отказва вписването. Отказ може да бъде постановен и когато по отношение на арбитража, чието вписване е заявено, са налице фактите и обстоятелствата по чл. 52, ал. 6 или чл. 53. Арбитраж, заличен на основание чл. 6д, ал. 1, т. 3, не може да бъде вписан отново.
(2) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 6д. (1) Арбитражна институция се заличава от Регистъра по ал. 1:
1. по искане на представляващия юридическото лице, към което е създадена; искането може да бъде подадено и от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя;
2. при прекратяване на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция;
3. в случаите по чл. 52, ал. 6.
(2) В случаите по ал. 1 висящите арбитражни производства се довършват от арбитражен състав, образуван съобразно приложимите за това правила при започване на производството.
(3) Архивът на заличената арбитражна институция се предава на Министерството на правосъдието.“
§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „или други средства за съобщения“ се заменят с „електронни съобщения или други средства за комуникация“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, както и ако предяви насрещен иск или възражение за прихващане. Същото се приема, когато ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.“
3. Създава се ал. 4:
„(4) Алинея 3, изречение второ не се прилага, когато ответникът е физическо лице, с изключение на лицето, което е страна по спора в качеството му на едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.“
§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Арбитър може да бъде и лице, което не е гражданин на Република България, ако правилникът на съответната арбитражна институция позволява това, както и когато е арбитър към чуждестранна арбитражна институция или е арбитър по спор по чл. 4, ал. 2.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) В случай че правилникът на съответната арбитражна институция позволява това, за арбитър може да бъде посочено и лице, което не е включено в списъка на арбитражната институция, ако отговаря на изискванията по ал. 4.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията;
2. има висше образование;
3. има най-малко 8 години професионален стаж;
4. не е лишен от правото да упражнява определена професия или дейност или да заема определена длъжност;
5. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждан за банкрут;
6. притежава високи морални качества и професионализъм.“
4. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Изискванията по ал. 4 не се прилагат за арбитри към постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, при разглеждане на арбитражно дело на територията на Република България.
(6) Обстоятелствата по ал. 4 се установяват служебно по т. 1, 5 и 6 въз основа на документ за завършено висше образование по т. 2 и въз основа на писмена декларация от арбитъра по т. 3 и 4.“
§ 8. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) точка 2 се изменя така:
„2. ако страната не избере арбитър в 30-дневен срок от получаване на искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, той се назначава по искане на една от страните от ръководителя на арбитражната институция, а при международен арбитраж за решаване на отделен търговски спор – от председателя на Българската търговско-промишлена палата;“
б) в т. 3 думите „органа по предходната точка“ се заменят с „органите по т. 2“.
2. В ал. 3 думите „Председателят на Българската търговско-промишлена палата“ се заменят с „Назначаващият орган по ал. 2, т. 2 и 3“.
3. В ал. 4 думите „председателя на Българската търговско-промишлена палата по ал. 2 и 3“ се заменят с „назначаващия орган по ал. 2, т. 2 и 3“.
§ 9. Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. Когато и двете страни са със седалище, постоянен адрес или обичайно местопребиваване в Република България, освен когато една от тях е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие, арбитражното производство се води на български език. В останалите случаи страните могат да се споразумеят относно езика или езиците, които ще се използват в арбитражното производство. При липса на споразумение езикът или езиците се определят от арбитражния съд. Той може да разпореди всяко писмено доказателство да бъде съпроводено от превод на езика или на езиците, уговорени от страните или определени от арбитражния съд.“
§ 10. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Ако не е уговорено друго между страните, при необходимост арбитражно заседание може да бъде проведено чрез видеоконферентна връзка. Арбитражният съд урежда в правилата си реда за провеждане на такова заседание.
(3) Процесуалните действия и изявления на арбитрите, страните, техните представители и на останалите участници в производството се регистрират по подходящ начин, позволяващ съхраняване и възпроизвеждане на информацията.“
§ 11. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 1, 2 и 3:
„(1) Исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщението за насрочване на първото арбитражно заседание за разглеждане на арбитражното дело и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България по един от следните начини в посочената последователност:
1. чрез препоръчана пратка от универсалната пощенска услуга или чрез куриерска услуга, извършена от лице, вписано в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги;
2. чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако книжата не са могли да бъдат връчени по начините, посочени в т. 1.
(2) По искане на ищеца връчването по ал. 1, т. 2 може да бъде използвано и при първо изпращане на посочените книжа, както и за връчване на други съобщения и документи по делото, като той понася съответните разноски независимо от изхода на делото.
(3) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с направен опит за връчване.“
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 4 и 5 и се изменят така:
„(4) Когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята за получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя.
(5) Уведомлението се смята за предадено и когато получателят е отказал да го получи, както и когато не се е явил да го получи, след като му е била оставена покана за това. Връчителят удостоверява тези обстоятелства писмено.“
3. Създават се ал. 6, 7 и 8:
„(6) Алинея 4 и втората хипотеза на ал. 5 не се прилагат за страна – физическо лице по смисъла на чл. 7, ал. 4, освен когато страната вече е получила редовно исковата молба или предходно съобщение по реда на ал. 1.
(7) Когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 4 и 5, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство.
(8) Въз основа на изрично писмено искане на страните книжа и съобщения могат да им бъдат изпращани и на посочен от тях електронен адрес. По отношение на ответника тази възможност се прилага, след като е бил уведомен за предявения срещу него иск по реда на ал. 1.“
§ 12. В чл. 41 ал. 3 се изменя така:
„(3) Решението се обявява с прилагането му в електронното досие на делото, а когато е постановено от арбитраж, образуван за решаване на определен спор, или от постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България – в Регистъра по чл. 6а. Решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. С връчването му на двете страни то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.“
§ 13. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Всеки арбитражен съд води деловодство и архив.“
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Деловодството осигурява информация за арбитражните дела от образуването им до предаването им в архив. Деловодството се поддържа и в електронна форма, като за всяко дело се образува електронно досие. Достъп до електронното досие се осигурява на страните, на арбитрите, избрани или назначени да разгледат и решат делото, на съда, на министъра на правосъдието и на Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт.
(3) В архива се съхраняват приключените дела 10 години от приключването им. Решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби се съхраняват 50 години.“
§ 14. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
„2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно този закон или съобразно избран от страните друг закон при международен арбитраж;“
б) създава се нова т. 3:
„3. арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България;“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Арбитражното решение е нищожно, когато е постановено:
1. от арбитраж, който не е вписан в Регистъра по чл. 6а;
2. от арбитър, който не е вписан в Регистъра по чл. 6а в случаите по чл. 6б, ал. 1, т. 5 или по чл. 6в, ал. 2 и 3;
3. по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Освен в случаите по ал. 1, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд и ако по надлежния съдебен ред бъде установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото.“
§ 15. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) В случаите по чл. 47, ал. 3 иск за отмяна се предявява в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата или на решението по иск по чл. 124, ал. 4 или 5 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Иск за установяване на нищожност на арбитражно решение може да бъде предявен от страните и техните правоприемници пред Върховния касационен съд без ограничение във времето. Когато съдът е сезиран с иск за отмяна по чл. 47, ал. 1 или 3, той се произнася по нищожността на решението и без да има искане за това.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Върховният касационен съд може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. Допуснатите обезпечения по чл. 9 и извършените до спиране на изпълнението действия от съдебен изпълнител се запазват.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Размерът на държавната такса за разглеждане на исковете по чл. 47 се определя с тарифа на Министерския съвет.“
§ 16. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Ако Върховният касационен съд с влязло в сила решение отмени арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2, заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния съд. Когато арбитражното решение е отменено на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 или ал. 3, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане, като всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от други арбитри. При обявяване на арбитражното решение за нищожно на някое от основанията по чл. 47, ал. 2, заинтересованата страна може да отнесе спора за разглеждане от компетентния съд.“
2. Създава се ал. 2:
„(2) Върховният касационен съд изпраща на министъра на правосъдието електронно копие от всяко свое решение, с което обявява за нищожно или отменя арбитражно решение.“
§ 17. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо след думите „влязлото в сила“ се добавя „и обявено“;
б) създава се изречение трето: „Когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение се издава от Софийския градски съд.“
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Окръжният съд прави служебна проверка в Регистъра по чл. 6а и в електронното досие на делото за установяване на обстоятелствата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, ал. 2, както и за връчване на решението на длъжника по изпълнението.
(3) Електронно копие от разпореждането, с което съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, се изпраща на министъра на правосъдието.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и накрая се добавя „като молбата се предявява пред Софийския градски съд“.
4. Досегашната ал. 3 се отменя.
§ 18. Наименованието на глава осма се изменя така: „Контрол и административнонаказателна отговорност“.
§ 19. В чл. 52 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение трето: „За осъществяване на проверките всеки арбитражен съд предоставя постоянен служебен достъп на Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт до електронния архив на всички висящи и приключили дела.“
2. Създава се ал. 6:
„(6) Министърът на правосъдието има право да разпореди заличаване на арбитраж от Регистъра по чл. 6а, в случай че бъдат констатирани системни тежки нарушения на този закон от арбитри или когато институцията, към която е учреден арбитражът, не поддържа условията за създаване на арбитраж по чл. 4, ал. 3 или чл. 46а. Министърът на правосъдието се произнася с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
§ 20. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Арбитър, който постанови решение по спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж по силата на чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, и решението е обявено за нищожно на това основание от Върховния касационен съд, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. На арбитражния съд, съответно на юридическото лице, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.“
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Арбитър, който постанови решение, без да е вписан в Регистъра по чл. 6а в съответствие с чл. 6б, ал. 1, т. 5 или ал. 2 и 3, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. На юридическото лице със седалище в Република България, към което е учреден арбитражът, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.
(3) Когато арбитраж не изпълнява изискванията на чл. 46а или чл. 51, ал. 2, на юридическото лице със седалище в Република България, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) При повторно нарушение глобите, съответно имуществените санкции по ал. 1 – 3, са в трикратен размер.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
§ 21. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието „Допълнителна разпоредба“ се изменя така: „Допълнителни разпоредби“.
2. Създава се § 1а:
„§ 1а. По смисъла на този закон:
1. „Международен арбитраж“ е арбитраж с място на територията на Република България, когато една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън територията на Република България.
2. „Търговски спор“ е спор по смисъла на чл. 365, т. 1 – 3 от Гражданския процесуален кодекс.
3. „Видеоконферентна връзка“ е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител.
4. „Връчител“ е нотариус, съдебен изпълнител, куриер или пощенски служител, чрез когото арбитражът изпраща книжа и съобщения до страните.
5. „Предприемач“ е лице по смисъла на чл. 760а от Търговския закон.
6. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
7. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени три или повече нарушения на закона в продължение на една година.
8. „Тежко“ е нарушението, което е основание за нищожност или за отмяна на арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 1 – 4 или ал. 3.“
§ 22. Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби се отменя.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 23. В 4-месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник“:
1. Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; изм., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 и 64 от 1993 г., бр. 45 и 61 от 1994 г., бр. 15 от 1996 г., бр. 2, 28 и 36 от 1997 г., бр. 20, 24 и 95 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г.; Решение № 798 на Върховния административен съд от 2001 г. – бр. 19 от 2001 г.; изм., бр. 89 от 2001 г., бр. 83 от 2002 г., бр. 66 от 2003 г.; Решение № 295 на Върховния административен съд от 2004 г. – бр. 6 от 2004 г.; изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 35, 75 и 105 от 2006 г., бр. 75 от 2007 г., бр. 22 от 2008 г., бр. 39 и 77 от 2009 г., бр. 30 от 2011 г., бр. 98 от 2012 г., бр. 88 от 2013 г., бр. 35 от 2017 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 63 от 2023 г., бр. 25 от 2024 г. и бр. 34 и 52 от 2025 г.), произтичащи от този закон.
2. Министерският съвет приема изменения и допълнения в Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 2008 г.; изм., бр. 50 от 2008 г., бр. 24 от 2013 г. и бр. 35 от 2017 г.).
3. Министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 6а, ал. 5 и създава Регистъра по чл. 6а.
§ 24. Лицата, които осъществяват арбитражна дейност като постоянна институция на територията на Република България, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и подават заявление за вписване в Регистъра по чл. 6а в тримесечен срок от създаването му.
§ 25. Висящите към датата на влизане в сила на този закон арбитражни дела, включително образуваните за решаване на определен спор в отклонение от чл. 4, ал. 2, се довършват при спазване на изискванията на този закон. Регистрацията по глава първа „а“ се извършва преди датата на постановяване на арбитражното решение.
§ 26. Иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението.
§ 27. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г., бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г. , бр. 18 и 67 от 2024 г. и бр. 6 от 2025 г.) в чл. 372, ал. 1 се създава нова т. 7:
„7. проверява законосъобразното учредяване и дейността на арбитражите по Закона за арбитража.“
§ 28. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г. и бр. 26 и 55 от 2025 г.) в чл. 405, ал. 5 думите „международния търговски арбитраж“ се заменят с „арбитража“.
§ 29. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36, 70 и 82 от 2024 г. и бр. 26, 49 и 54 от 2025 г.) в чл. 74, ал. 1, т. 7 думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.
§ 30. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 62 от 2019 г., бр. 104 и 108 от 2020 г., бр. 106 от 2023 г. и бр. 41 и 70 от 2024 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 302, ал 3, изречение пето думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.
2. В чл. 306, ал. 2, изречение трето думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.
§ 31. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 10, 30, 34, 80 и 81 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 19 и 82 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 85 от 2023 г.) в чл. 39, ал. 4 думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.
§ 32. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 30, 34, 80 и 85 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 39 и 42 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 52 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) в чл. 37, ал. 7 думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.
§ 33. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграфи 4, 5, § 7, т. 4 (относно чл. 11, ал. 6), § 16, т. 2 и § 24, които влизат в сила в 4-месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник“;
2. параграфи 12, § 13, т. 2, § 14, т. 2, § 17, т. 1, буква „а“ и т. 2, § 19, § 20, т. 2 и § 27, които влизат в сила в 7-месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 24 юли 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Наталия Киселова
4266
