ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 12572 от 20 ноември 2024 г.
по административно дело № 11939 от 2022 г.

Върховният административен съд на Република България – второ отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: председател: Илияна Дойчева, членове: Славина Владова, Светлозар Рачев, при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията Славина Владова по административно дело № 11939/2022 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Еко партнърс България“ АД със седалище: гр. София, срещу чл. 73, ал. 3, приложение № 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1, чл. 57, т. 16 и 20, чл. 61, т. 11, 12 и 13, чл. 10, ал. 2, чл. 25а и § 1, т. 33 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и допълнителните разпоредби на НООО, изменения, приети с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 419 от 14.12.2022 г. във връзка с уточнение от открито съдебно заседание от 6.03.2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата в частта й срещу § 1, т. 2, с който е отменен чл. 9, ал. 6 от наредбата, поради оттегляне на оспорването в тази му част.

С жалбата, както и с изложение на прокуриста на дружеството жалбоподател в открито съдебно заседание и в писмени бележки, се твърди незаконосъобразност на оспорените разпоредби. Навежда съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспорените разпоредби и в частност нарушение на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Твърди и незаконосъобразност на оспорените разпоредби и в частност на тази на чл. 73, ал. 3 от наредбата, с нормативен акт от по-висока степен, както и за липса на законова делегация на издателя на наредбата за приемане на тази разпоредба във вида, в който е приета. Посочва, че с тази разпоредба в подзаконов акт се въвежда презумпция, която в закона – Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – не съществува. Иска оспорените разпоредби да бъдат отменени.

Ответникът – Министерският съвет на Република България (МС на РБ), чрез процесуалния си представител правен съветник Ангелов, в предходно заседание, с което е даден ход по съществото на спора, както и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за спазване на процесуалните правила при приемане на наредбата, включително в частта на оспорените текстове, както и за съответствие на същите с нормативните актове от по-висока степен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител юрк. Петков, в открито съдебно заседание и с представени писмени бележки изразява становище за недопустимост на жалбата в частта, с която се оспорват чл. 61, т. 11, 12 и 13 от НООО, приети с § 1, т. 22, буква „б“ от ПМС № 419 от 14.12.2022 г., поради липса на правен интерес у жалбоподателя от оспорването им, тъй като не е адресат на тези разпоредби, поради това, че не е организация по оползотворяване. Алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в размер на заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на върховната прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Видно от представено Решение № ООп-ОО-7-02 от 3.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите е продължен срокът на действие до 31.12.2026 г. на Решение № ООп-ОО-7-00 от 5.12.2016 г., изм. с решение от 18.10.2019 г. на „Еко партнърс България“ АД се разрешава да извършва дейност като организация по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, 6 и 15 от ЗУО и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. Това разрешение е действащо и в сила, тъй като със съдебно Решение № 6723 от 3.06.2024 г. по адм. д. № 9141/2023 г. на ВАС е отменено Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отнето Разрешение № ООп-ОО-7-00 от 5.12.2016 г., продължено с Разрешение № ООп-ОО-7-02 от 3.11.2021 г. до 2026 г.

Видно от цитираните разрешения, жалбоподателят в това производство извършва дейност като организация по оползотворяване за изпълнение на посочените задължения. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУО „Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1“, като ал. 2 на тази разпоредба посочва, че лицата по ал. 1 изпълняват задълженията си: 1. индивидуално, или 2. чрез колективни системи, представлявани от организации по оползотворяване. В случая жалбоподателят не изпълнява задълженията по чл. 14 индивидуално, тъй като самият той е организация за оползотворяване. Освен това в предмета на дейност на дружеството също не е залегнало изпълнение на такива задължения индивидуално, а напротив – изрично е упоменато, че извършва дейността като организация по оползотворяване. Оспорените разпоредби на чл. 61, т. 11, 12 и 13 от НООО във връзка с чл. 60 от НООО касаят изпълнение на задължения и изисквания относно лица, изпълняващи задълженията си индивидуално, измежду които жалбоподателят не е. Поради това е основателно възражението на ответника – министъра на околната среда и водите, че по отношение на оспорване на разпоредбите на чл. 61, т. 11, 12 и 13, които във връзка с чл. 60 касаят проверката, извършвана по наредбата на лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на тези разпоредби. Поради това жалбата му в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

По отношение на останалите оспорени разпоредби, а именно чл. 73, ал. 3, приложение № 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1, чл. 57, т. 16 и 20, чл. 10, ал. 2, чл. 25а и § 1, т. 33 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и допълнителните разпоредби на (НООО), изменения, приети с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 419 от 14.12.2022 г., за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, тъй като посочените разпоредби засягат дейността му както във връзка с предмета на дейност на дружеството, така и предвид цитираните по-горе разрешения. В тази част жалбата е подадена от дружество, за което е налице правен интерес от оспорване на посочените разпоредби, предвид предмета на дейност на същото и срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните по делото и събраните доказателства, както и при направената служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 от АПК във връзка с препращащата норма на чл. 196 АПК, намира за установено следното:

С писмо изх. № 04-00-2154 от 1.12.2022 г. (стр. 163 от делото), изготвено от главния секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), до главния секретар на МС и входирано в МС с № 104-09-51 от 1.12.2022 г. са изпратени доклад от министъра на околната среда и водите и проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове с приложени към писмото: финансова обосновка, частична предварителна оценка на въздействието, становище от администрацията на Министерския съвет, получени становища по проекта на ПМС, справка за отразяване на постъпилите становища по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация (УПМСНА), съобщение до средствата за масово осведомяване и електронен носител на материалите.

Според изложените в доклада (стр. 164 – 166 от делото) мотиви е представен проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове. Със същия се цели да бъдат допълнени техническите изисквания към системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки като следствие от приемането на Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, както и че се цели синхронизиране и уеднаквяване на разпоредбите във всички наредби по чл. 13 от Закона за управление на отпадъците, свързани с обхвата и изискванията към докладите с фактически констатации, изготвяни от одитори, за дейността на организациите по оползотворяване и лицата, изпълняващи целите си, както и да се направи изрично позоваване за реда и изискванията към електронния регистър на лицата, които пускат на пазара опаковани стоки, въведен с чл. 45, ал. 1, т. 13 с измененията на ЗУО от 5.03.2021 г., а също така да бъдат отстранени технически несъответствия в НООО и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства.

За постигане на посочените цели в доклада са посочени конкретни промени, съответно кои нови разпоредби следва да бъдат приети и кои следва да бъдат изменени, като за предложените промени не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на МОСВ, във връзка с което е изготвена финансова обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. Сочи се още, че очакваните резултати от приемането на нормативния акт са свързани със завършването на нормативната рамка за създаване на система за разделно събиране на бутилки РЕТ в рамките на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки за постигане на целите, заложени в чл. 11 от ННВОППВОС, съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2019/904. Упоменато е също, че проектът на постановление заедно с доклада, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС са обявени за публично обсъждане на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на портала на Министерския съвет за обществени консултации съгласно изискването на чл. 26, ал.2 от ЗНА. В доклада е отбелязано, че справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения е публикувана на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на портала за обществени консултации.

От представената по делото справка за отразяване на постъпилите становища (стр. 189 – 263 от делото), получени след съгласуване по чл. 32, ал. 1 от УПМСНА на проект на ПМС за изменение и допълнение на нормативни актове, са отразени постъпилите бележки и предложения, като са посочени приетите и неприетите от тях, както и мотивите за неприемането им, като по делото са представени и самите становища.

Проектът на ПМС за изменение и допълнение на нормативните актове в областта на отпадъците, частичната предварителна оценка на въздействието, докладът, мотивите, справка за отразените предложения и становища, както и официална позиция на „Кауфланд България“ ЕООД са публикувани на интернет страницата на МОСВ на 8.07.2022 г. в портала за обществени консултации, както и разпечатка на коментари от портала. От допълнително представени от жалбоподателя доказателства се установява, че таблицата със становищата от общественото обсъждане на проекта е качена в портала на 19.12.2022 г.

От приобщените по делото доказателства се установява още, че проектът на постановление е съгласуван с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието, Министерството на културата, Министерството на електронното управление, министъра на туризма, Министерството на младежта и спорта, становище на администрацията на МС, дирекция „Икономическа и социална политика“ (стр. 264 – 287 от делото).

Не е спорно по делото, че на проведено на 7.12.2022 г. заседание на Министерския съвет е обсъдено и прието оспореното Постановление № 419 от 14 декември 2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 100 от 16.12.2022 г., включително оспорените в това производство изменения на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки.

Въз основа на установените фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства настоящият състав формира следните правни изводи:

Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган – Министерския съвет на Република България, съобразно овластяващата норма на чл. 13, ал. 1 ЗУО, в изискуемата писмена форма. При издаването на оспорения подзаконов нормативен акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по следващите съображения.

Съгласно чл. 77 АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В нормата на чл. 26, ал. 1 ЗНА са предвидени основните принципи, които следва да се зачитат при изработването на проект на нормативен акт – принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, като гаранцията за спазването им е именно разписаната процедура по приемането на подзаконов нормативен акт както в частите по чл. 19 – 23 от ЗНА, предвиждащи извършване на оценка от въздействието на приемания нормативен акт, така и в разписаните правила по чл. 26 – 28 ЗНА относно приемането на подзаконовите нормативни актове. Член 18а ЗНА предвижда, че при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета. Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна по аргумент от чл. 20, ал. 1 ЗНА. В чл. 20, ал. 2, 3 и 4 ЗНА е регламентирано кога следва да се извърши частична или цялостна оценка на въздействието. По правило се извърша частична оценка на въздействието и само при наличието на посочените в закона причини се извършва цялостна такава. В процесния случай от представените по делото доказателства се установява, че е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на ПМС за изменение и допълнение на нормативни актове на МС. Законът предвижда извършването задължително на частична предварителна оценка на всеки проект на подзаконов нормативен акт на МС. В случаите, в които частичната предварителна оценка е показала, че може да се очакват значителни последици, се прави цялостна предварителна оценка на въздействието. При тази законова регламентация следва да се приеме, че извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва само в предвидените от закона случаи.

В случая от отразеното във формуляра за частична предварителна оценка не е посочено, че следва да се извърши цялостна оценка на въздействието. Но в представеното становище на администрацията на Министерския съвет е указано, че е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките на становището. От една страна, по делото няма представено доказателство, че е изработена окончателна оценка на въздействие, а от друга страна, при внимателен прочит на чл. 30б, ал. 3 от УПМСНА е видно, че при съгласуването по ал. 2 дирекция „Модернизация на администрацията“ изготвя становище, в което: 1. съгласува без препоръки частичната оценка на въздействието; 2. съгласува частичната оценка на въздействието, като: а) отправя препоръки за допълване, подобряване на нейното качество, и/или б) отправя препоръка за извършването на цялостна оценка на въздействието. В случая, видно от становището на администрацията на МС, а именно на дирекция „Модернизация на администрацията“ (стр. 110 – 111 от делото) е, че същото е издадено на основание чл. 30б, ал. 3, т. 2, буква „а“ от УПМСНА, а именно съгласуване на становището при отправени препоръки за допълване и подобряване, които са конкретно упоменати в становището. Съгласно чл. 30б, ал. 4 УПМСНА „След съгласуването вносителят съобразява частичната оценка със становището по ал. 3, т. 2 и предлага включването на проекта на нормативен акт в законодателната, съответно в оперативната програма на Министерския съвет“. В случая въпреки дадената оценка и препоръки по чл. 30б, ал. 3, т. 2, буква „а“ не е изпълнено изискването на чл. 30б, ал. 4 УПМСНА, съответно изготвената частична оценка не е съобразена с дадените препоръки. Липсата на изпълнена оценка съобразно дадените указания навежда на неизпълнение и на фактическия състав на чл. 30б, ал. 3 от УПМСНА.

Член 26, ал. 2 ЗНА въвежда изискване в процеса по изработване на проект на нормативен акт да се проведат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, което гарантира възможност на обществеността активно да участва в процеса на изработването на нормативните актове, които го касаят, да дава свои предложения и становища. Член 26, ал. 3 ЗНА предвижда преди внасянето на проект на нормативен акт за приемане от компетентния орган проектът да бъде публикуван на интернет страницата, съответно в портала за обществени консултации, заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Това законово изискване е спазено в разписания за това срок по чл. 26, ал. 4 ЗНА, както е и спазено изискването по чл. 26, ал. 5 ЗНА за публикуване на постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Спазени са изискванията за съгласуване по чл. 27, ал. 1 ЗНА, но видно от писмо с изх. № 04-15-236 от 11.08.2022 г. на министъра на финансите (стр. 268 от делото), адресирано до министъра на околната среда и водите, е изискано да се изпрати проект на постановление за повторно съгласуване, като за предприетото действие от страна на МОСВ, в съответствие с дадени препоръки относно липсата на обосновка на исканите промени и липсата на информация за необходимостта и причините от извършването им, включително във финансовата обосновка на проекта, няма доказателства по делото, че проектът на ПМС с приетите изменения е съобразен с отправените препоръки и съответно няма доказателства за това, че е надлежно съгласуван с Министерството на финансите, което също представлява нарушение от категорията на съществените.

На следващо място, настоящият състав намира, че е допуснато и нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА досежно изискуемите мотиви, обосноваващи необходимостта от приемане на акта или в конкретния случай на измененията, които са процедирани. В доклада и в мотивите за процедираното изменение са посочени причините, които налагат измененията, както и примерните предлагани по-важни изменения и допълнения, както и очакваните резултати от прилагането на изменението на ПМС. В мотивите и в доклада са посочени аргументи за необходимост от изменение на някои разпоредби, но не и на всички процедирани. Например в частта на оспорените разпоредби на чл. 73, ал. 3, приложение № 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1, чл. 57, т. 16 и 20, чл. 10, ал. 2, чл. 25а и § 1, т. 33 от ДР на НООО въобще не са изложени мотиви защо се налагат изменения от вида на приетите. В мотивите също следва да бъдат отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, каквито мотиви и разчети в конкретния случай също няма. Липсват и изводи относно очакваните резултати от прилагането на изменените разпоредби, както и не е направен анализ и на съответствието с правото на Европейския съюз. Посоченото води до извод и за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, като по отношение на конкретно оспорените разпоредби, както беше посочено по-горе, изцяло липсват мотиви за наличието на необходимост от изменението им. Законът изисква ясно и обосновано посочване на причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят с промяната в нормативната уредба, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствието с правото на ЕС. В случая такава яснота и обоснованост липсват, а това като краен резултат, от една страна, не позволява на заинтересованите лица да придобият знание и възприятие защо, с каква цел и как ще се отрази на правата им приемането на предложения проект на нормативен акт. Без яснота по този въпрос, заинтересованите лица – потенциалните адресати и задължени субекти на нормативния акт, не могат да ангажират и да формират информирана позиция по проекта му, което, от своя страна, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, водещо самї по себе си до извод за незаконосъобразност на процедираното изменение.

Настоящият състав намира, че следва да изложи съображения и по съществото на оспорените разпоредби. Като най-напред по отношение на оспореното приложение № 8, което е прието към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1 на наредбата, следва да се посочи, че нито чл. 58, нито чл. 62 от наредбата нямат ал. 1, т. 1, към които е прието приложението, поради и което същото няма нормативно основание, съответно е незаконосъобразно. Новоприетата разпоредба на чл. 73, ал. 3 от НООО предвижда, че „В случаите по чл. 82, ал. 3, т. 1 от ЗУО при спряно от съда изпълнение на решението за отнемане на разрешението в едномесечен срок след усвояването на банковата гаранция организацията по оползотворяване или лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, представят нова банкова гаранция по реда на чл. 69“. Съгласно чл. 82, ал. 3, т. 1 ЗУО издадената банкова гаранция се усвоява „при отнемане на разрешението в пълен размер“, като в разпоредбата е предвидено усвояване на банковата гаранция независимо от оспорване на актове по закона. Алинея 9 на чл. 82 от ЗУО разписва, че условията и редът за предоставяне и усвояване на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 ЗУО се определят с наредбата по чл. 13, ал. 1. Видно от цитираното, с наредбата може да бъдат определени само условията и редът за предоставяне и усвояване на гаранцията, но не и да бъде въведено ново изискване за предоставяне на нова банкова гаранция, още по-малко пък такова, което е обвързано с резултат от съдебен акт. Поради това настоящият състав намира, че посочената разпоредба е издадена в противоречие с акт от по-висока степен и също е незаконосъобразна в тази връзка.

По отношение на оспорените разпоредби на чл. 10, ал. 2 и чл. 25а е основателно възражението в жалбата, че същите не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗНА, тъй като не са ясни и точни. Основателно е възражението, че предвиденото в чл. 25а изискване „Специализираните съдове по чл. 24, ал. 3 се разполагат в близост до местата на образуване на отпадъците от пластмасови бутилки за напитки до 3 литра и допълват изградените системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки“ е неясно и неточно, тъй като не може да бъде обосновано кои са тези обекти/места, в които се образува отпадък от пластмасови бутилки от 3 л. При анализ на разпоредбата на ал. 2 на чл. 10 във връзка с ал. 1 на същата разпоредба не може да бъде извлечена еднозначно волята на органа за приемане на изменението и целта на същото. Като това се отнася и за оспорените разпоредби на чл. 57, т. 16 и 20, в които е направено препращане именно към посочения чл. 10 от НООО. Поради изложените съображения и по същество оспорените разпоредби са приети в противоречие с изискванията на ЗНА, не са точни и не са ясни, съответно липсата на мотиви досежно приетите с тях изменения в наредбата води до неяснота на волята на административния орган.

По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата в частта, с която са оспорени чл. 73, ал. 3, приложение № 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1, чл. 57, т. 16 и 20, чл. 10, ал. 2, чл. 25а и § 1, т. 33 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и допълнителните разпоредби на НООО, изменения, приети с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 419 от 14.12.2022 г., е основателна и същите следва да бъдат отменени, издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В частта, в която са оспорени чл. 61, т. 11, 12 и 13 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и допълнителните разпоредби на НООО, изменения, приети с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 419 от 14.12.2022 г., оспорването е недопустимо поради липса на правен интерес по изложените по-горе съображения, поради и което в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на спора са неоснователни исканията за присъждане на разноски на ответника – Министерския съвет на Република България, и на заинтересованата страна – министъра на околната среда и водите.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 196 АПК и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

Оставя без разглеждане жалбата на „Еко партнърс България“ АД със седалище: гр. София, в частта, с която се оспорват чл. 61, т. 11, 12 и 13 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приети с Постановление на Министерския съвет № 419 от 14.12.2022 г., и прекратява производството по делото в тази му част.

Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Отменя по жалбата на „Еко партнърс България“ АД със седалище: гр. София, чл. 73, ал. 3, приложение № 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1, чл. 57, т. 16 и 20, чл. 10, ал. 2, чл. 25а и § 1, т. 33 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приети с Постановление на Министерския съвет № 419 от 14.12.2022 г.

Решението в тази му част подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.

При влизане в сила на решението да се изпълни процедурата по чл. 194 от АПК.

За председател: Мариника Чернева

4223