Министерски съвет
брой: 103, от дата 12.12.2023 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТстр.54


Постановление № 267 от 7 декември 2023 г. за приемане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 267 ОТ 7 ДЕКЕМВРИ 2023 Г.
за приемане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Николай Денков
Главен секретар на Министерския съвет: Ваня Стойнева
НАРЕДБА
за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия;
2. редът и механизмът на функциониране на информационната система за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия (ДПЕБСУКСЕЕ);
3. условията и редът за извършване на оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност.
Чл. 2. Наредбата се прилага с цел предоставяне на мерки за защита и за финансова подкрепа по програми за подпомагане на ДПЕБСУКСЕЕ.
Глава втора
КРИТЕРИИ И УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТ НА ДОМАКИНСТВО В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ И НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 3. (1) Домакинство в положение на енергийна бедност се определя въз основа на:
1. разполагаем средномесечен доход на членовете на домакинството;
2. разход за типово потребление на енергия;
3. енергийни характеристики на жилището.
(2) Уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия е битов клиент, който купува електрическа енергия за битовите нужди на домакинство, на което той е член, и той и/или друг член на домакинството е в критична зависимост от електрическо оборудване поради наличието на едно от следните обстоятелства:
1. лице над 65-годишна възраст, живеещо само или с друго/други лице/лица над 65-годишна възраст, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност;
2. лице с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност;
3. лица, които имат нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия;
4. лица, които са получавали месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.
Глава трета
РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТ НА ДОМАКИНСТВО В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ И НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 4. За целите на предоставяне на мерки за защита и за финансова подкрепа по програми за подпомагане на ДПЕБСУКСЕЕ оценката на разходите за енергия на домакинство се извършва за календарната година, предхождаща годината на оценката, съгласно Методиката в приложение № 1.
Чл. 5. (1) Разполагаемият доход на лице след намаляване с разхода за енергия се получава, като от сумата на разполагаемия доход на членовете на домакинството се извади типовият разход за енергия на домакинството и полученият доход се раздели на броя членове на домакинство, разделен на 12.
(2) За целите на определяне на разполагаемия доход на лицата по тази наредба се включват:
1. придобитите доходи, които подлежат на облагане с данък на основание чл. 14 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като от размера на облагаемия доход се приспадат задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето и дължимият данък;
2. брутният размер на придобитите необлагаеми доходи по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 12, 15, 16, 17, 18, 20, 22, 24, 25, 26, 27 и 29 и по чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“, т. 8, 14, 15, както и паричните средства по чл. 24, ал. 2, т. 16 и 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; в разполагаемия нетен доход не се включват изплатените от училища и висши училища стипендии в полза на ученици и студенти.
(3) При прилагане на ал. 2 се вземат предвид данните, с които разполага Националната агенция за приходите, с изключение на декларираните в декларацията по чл. 8, т. 5.
(4) Разполагаемият доход на домакинство се определя на базата на доходите по ал. 2 на всички членове на домакинството за календарната година, предхождаща изготвянето на оценката за домакинство в положение на енергийна бедност.
Чл. 6. (1) За целите на наредбата жилищните сгради в страната са разделени на пет типа със специфичен годишен разход на първична невъзобновяема енергия в съответствие със скалата на класовете на енергопотребление съобразно наредбата по чл. 31, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност, както следва:
1. тип 1 – жилищни сгради, строени преди 2010 г., които не са обновени цялостно – специфичен годишен разход на първична невъзобновяема енергия 400 kWh/m2; стойността е определена като среднопретеглена стойност по разпределението на класовете от Преглед по енергийни характеристики и потребление на енергия от Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. за жилищните сгради, попадащи в класовете с лоши енергийни характеристики, при следното разпределение: дял на сградите с клас Е, F и G от 91% и следното разпределение по тези класове: клас Е – 39%, клас F – 34%, и клас G – 18%, по скалата на класовете за жилищни сгради от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. (ДВ, бр. 92 от 2022 г.);
2. тип 2 – жилищни сгради, строени след 2010 г. – специфичен годишен разход на първична невъзобновяема енергия 180 kWh/m2; това представлява средна стойност за сгради клас В по скалата на класовете за жилищни сгради от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. (ДВ, бр. 92 от 2022 г.);
3. тип 3 – жилищни сгради, строени преди 2010 г., с приложени енергоспестяващи мерки за достигане на минимално изискуемия клас С по скалата на класовете за жилищни сгради от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г., със средна стойност на скалата по първична невъзобновяема енергия от 216 kWh/m2;
4. тип 4 – многофамилни жилищни сгради, независимо от годината на построяване, които са обновени в съответствие с Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г., за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради до клас В, със средна стойност за първична невъзобновяема енергия от 135 kWh/m2;
5. тип 5 – еднофамилни жилищни сгради, независимо от годината на построяване, които са обновени в съответствие с Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г., за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради до клас В, със средна стойност за първична невъзобновяема енергия от 125 kWh/m2.
(2) Годишният разход за крайна енергия на единица площ по тип сграда „Егод“ се изчислява на базата на специфичен годишен разход на невъзобновяема първична енергия на сградата (kWh/m2), посочен в ал. 1, умножен по обобщен коефициент, отчитащ загубите за добив/производство и пренос, определен по реда на ал. 3.
(3) Обобщеният коефициент, отчитащ загубите за производство и пренос, се актуализира ежегодно до 31 март от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие въз основа на актуални данни от Националния статистически институт заедно с годишния анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната по чл. 11, ал. 6, т. 18 от Закона за енергийната ефективност. В анализа се посочва и стойността на съотношението на крайно енергийно потребление към първично енергийно потребление.
(4) Типова площ на домакинство според броя лица се определя, както следва:
1. едно лице – 40 м2;
2. две лица – 50 м2;
3. три лица – 60 м2;
4. четири лица – 70 м2;
5. пет лица – 80 м2;
6. шест лица – 90 м2.
(5) При изчисление на типовото потребление на енергия в домакинство с лице над 65-годишна възраст, хора с увреждания с вид и степен на увреждане над 50%, дете до 18-годишна възраст се прилага коефициент за уязвимост от 1,3, а в останалите случаи се прилага коефициент 1,0.
Чл. 7. (1) За целите на наредбата остойностяването на разходите за енергия се извършва по типови цени за крайни битови клиенти на електрическа енергия, присъединени на ниво ниско напрежение към електроразпределителна мрежа:
1. снабдявани от лицензирано дружество за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител по чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката;
2. снабдявани от търговец на електрическа енергия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката.
(2) Типовите цени за клиентите по ал. 1, т. 1 и 2 се образуват по Методиката съгласно приложение № 2.
(3) Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) съдейства на органите по чл. 38д, ал. 3 и 5 от Закона за енергетиката, като предоставя информация за размера на типовите цени по ал. 1 при:
1. поискване;
2. изменение на размера на типовите цени по ал. 1 вследствие на утвърдени от КЕВР цени или изменени цени по реда на Закона за енергетиката или друг закон, както и вследствие на изчислени цени за целите на ценообразуването по същия закон.
Чл. 8. Обстоятелствата, които следва да бъдат потвърдени за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност, са:
1. определяне на членовете на домакинството, включително брой и състав;
2. адресна регистрация по настоящ адрес на всеки член на домакинството;
3. правото на собственост или правото на ползване на имота в случаите, когато се прилагат мерки за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници за собствено потребление;
4. медицинска експертиза – в случаите, когато член/членове на домакинството са уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия;
5. размер на придобити доходи по чл. 13, ал. 1, т. 4, 18, 20 и 25, както и доходи по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 16, 17, 22, 24 и 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато платецът на дохода не е предприятие по смисъла на същия закон или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване; когато лицето е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в нея е декларирало всичките си доходи, включително посочените в чл. 50а от същия закон, това обстоятелство се отбелязва и не се попълват данни за доходите.
Чл. 9. (1) Определянето на уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 4 се извършва ежегодно въз основа на данните, предоставени от Агенцията за социално подпомагане до 30 октомври, за лицата – трите имена и адрес, на които през последните 12 месеца са били отпуснати месечни социални помощи и/или целева помощ съгласно Закона за социално подпомагане.
(2) Определянето на уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия по чл. 3, ал. 2, т. 3 се извършва въз основа на данните, предоставени от Националната здравноосигурителна каса до 30 октомври, за лицата – трите имена и адрес, на който през последните 12 месеца са били отпуснати помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия.
Чл. 10. Определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия служи и за целите на изпълнението на чл. 146, ал. 3, т. 8 и чл. 20, т. 3 от Закона за енергийната ефективност – приоритетно изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност от задължените лица по чл. 14а, ал. 4, и от алтернативните мерки по чл. 146, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност.
Глава четвърта
РЕД И МЕХАНИЗЪМ ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА ЗА ДОМАКИНСТВО В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ И НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 11. (1) За определянето на ДПЕБСУКСЕЕ националната отговорна институция, определена за разработването на Националния социален климатичен план съгласно Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 (OB, L 130/1 от 16 май 2023 г.) или от друг орган, определен с акт на Министерския съвет, създава и поддържа информационна система.
(2) Определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия се извършва въз основа на данни и информация, които се съхраняват в други регистри и информационни системи, поддържани от държавните органи и администрации, които са първични администратори на данни.
(3) В случай че данните и информацията не могат да бъдат получени чрез автоматизиран достъп по реда на Закона за електронното управление, съответните органи по чл. 38д, ал. 3 и 5 от Закона за енергетиката имат задължението да ги импортират в информационната система по ал. 1 по утвърдена процедура от собственика на системата.
Чл. 12. В системата се съхранява в машинночетим формат информация за:
1. домакинствата в положение на енергийна бедност, определяни ежегодно;
2. уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия, определяни ежегодно;
3. предоставените мерки за защита или финансова подкрепа по програми на групите по т. 1 и 2.
Чл. 13. Органите по чл. 38д, ал. 3 и 5 от Закона за енергетиката използват информационната система за определяне на статут на ДПЕБСУКСЕЕ.
Чл. 14. Правата за достъп до информационната система за ДПЕБСУКСЕЕ се предоставят съгласно процедура, утвърдена от органа по чл. 11.
Чл. 15. Обработването на лични данни в информационната система е само във връзка с предоставянето на мерки за защита и финансова подкрепа за ДПЕБСУКСЕЕ.
Глава пета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА БРОЯ НА ДОМАКИНСТВАТА В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ СЪГЛАСНО ЧЛ. 11, АЛ. 6, Т. 18 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И ЧЛ. 3, ПАРАГРАФ 3, ТОЧКА „Г“ ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Чл. 16. Прогнозният брой на енергийно бедните домакинства в Република България се определя въз основа на:
1. статистически данни за среден брой лица в домакинство общо за страната, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) по данни от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“;
2. типовата площ на домакинство, определена пропорционално въз основа на чл. 6, ал. 4 в съответствие с резултата от т. 1;
3. годишен разход на крайна енергия за жилищните сгради с най-лоши енергийни характеристики по чл. 6, ал. 1.
Чл. 17. Годишният разход за енергия на домакинство в левове се изчислява съгласно чл. 6, като се използват стойностите по чл. 7 и типовите цени по чл. 5, ал. 1.
Чл. 18. Оценката на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност се получава с отчитане само на домакинствата с разполагаем доход на член от домакинството под доходен критерий, изчислен, като към актуалната линия на бедност, публикувана от НСИ от ежегодно провежданото изследване „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“, съгласно Регламент № 1700 от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета, се добави изчисленият разход на енергия в левове по чл. 17.
Чл. 19. Информация за очаквания брой домакинства, изчислени по реда на чл. 18, се предоставя ежегодно от НСИ на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие в срок до 1 март и се публикува в годишния анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната по чл. 11, ал. 6, т. 18 от Закона за енергийна ефективност.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 38д, ал. 2 от Закона за енергетиката.
§ 2. При предоставяне на помощ за 2023 г. в декларацията по чл. 8, т. 5 се включва информация за размера на придобитите през 2022 г. доходи по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 12, 16, 17, 18, 20, 22, 24, 25, 26 и 27 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица на всеки член на домакинството.
§ 3. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“.
Приложение № 1 към чл. 4
МЕТОДИКА
за оценка на разходите за енергия на домакинство
1. Оценката на разходите за енергия на домакинство се извършва за календарната година, предхождаща годината на оценката, по следната формулата:
1.1. за домакинства по чл. 7, ал. 1, т. 1:
РЕГ=ЕГОД*ТП*КУД*0,7*Ц1 + ЕГОД* ТП*КУД*0,3*Ц2, където:
РЕГ е годишният разход за енергия на домакинство, в лв.;
ЕГОД – годишният разход за крайна енергия на единица площ по тип сграда, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, в kWh/m2;
ТП – типовата площ за домакинство според брой лица, в м2 по чл. 6, ал. 4;
КУД – коефициентът за уязвимост на домакинството по чл. 6, ал. 5;
Ц1 – типовата цена на електрическата енергия за съответния период съгласно т. 1.1 от приложение № 2, в лв./kWh;
Ц2 – типовата цена на електрическата енергия за съответния период съгласно т. 1.2 от приложение № 2, в лв./kWh;
1.2. за домакинства по чл. 7, ал. 1, т. 2:
РЕГ=ЕГОД*ТП*КУД*ЦЗ, където:
РЕГ е годишният разход за енергия на домакинство, в лв.;
ЕГОД – годишният разход за крайна енергия на единица площ по тип сграда, изчислен съгласно чл. 6, ал. 2, в kWh/m2;
ТП – типовата площ за домакинство според брой лица, в т. 2;
КУД – коефициентът за уязвимост на домакинството по чл. 6, ал. 5;
ЦЗ – типовата цена на електрическата енергия за съответния период съгласно т. 2 от приложение № 2, в лв./kWh.
2. В случаите, когато типовите цени на електрическата енергия по чл. 7 са различни в рамките на календарната година, предхождаща годината на оценката, формулите по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат поотделно за броя месеци, през които са действали съответните цени, като се умножават по броя месеци, разделен на 12, след което резултатите се сумират.
3. В случаите по т. 4 от приложение № 2 оценката на разходите за енергия на домакинство по чл. 7, ал. 1, т. 2 се извършва за календарната година, предхождаща годината на оценката, по формулата по ал. 1, т. 1.
4. В случаите по чл. 7, ал. 3 към годишния разход РЕГ се прибавя допълнителен разход РДЕРМПМ, изчислен по следната формула:
РДЕРМПМ = Ц14*р, където:
РДЕРМПМ е разходът за достъп до електроразпределителната мрежа, в лв.;
Ц14 – типовата цена по чл. 7, ал. 3, в лв./ден;
р – броят дни на съответния период, за който са изчислени разходите.
Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2
МЕТОДИКА
за образуване на типови цени за крайни битови клиенти на електрическа енергия, присъединени на ниво ниско напрежение към електроразпределителна мрежа
1. Типовите цени за клиентите по чл. 7, ал. 1, т. 1 са в лв./kWh за дневно потребление (Ц1) и нощно потребление (Ц2) и се образуват по следните формули:
1.1. Ц1=(ЦКСД+ЦМУ)*(1+%ДДС), където:
1.1.1. ЦКСД е среднопретеглената цена на утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране, наричана по-нататък КЕВР, за съответния период цени за снабдяване с електрическа енергия на всички крайни снабдители по дневна скала, в лв./kWh, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8в от Закона за енергетиката;
1.1.2. ЦМУ е цена за мрежови услуги, в лв./kWh, която се образува по следната формула: ЦМУ=ЦДЕПМ+ЦПЕПМ+ЦДЕРМ+ЦПЕРМ, където:
ЦДЕПМ е утвърдената от КЕВР за съответния период цена за достъп до електропреносната мрежа за крайни клиенти, в лв./kWh;
ЦПЕПМ – утвърдената от КЕВР за съответния период цена за пренос през електропреносната мрежа за крайни клиенти, в лв./kWh;
ЦДЕРМ – среднопретеглената цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа за крайни битови клиенти на всички електроразпределителни дружества, в лв./kWh;
ЦПЕРМ – среднопретеглената цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за пренос през електроразпределителната мрежа за крайни битови клиенти на всички електроразпределителни дружества, в лв./kWh;
1.1.3. ДДС е данъкът върху добавената стойност, в %.
1.2. Ц2= (ЦКСН + ЦМУ)*(1 + %ДДС),
където:
1.2.1. ЦКСН е среднопретеглената цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за снабдяване с електрическа енергия на всички крайни снабдители по нощна скала, в лв./kWh, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8в от Закона за енергетиката;
1.2.2. ЦМУ – цената за мрежови услуги за съответния период, изчислена по ал. 2, т. 1, буква „б“, в лв./kWh;
1.2.3. ДДС е данъкът върху добавената стойност, в %.
2. Типовата цена за клиентите по ал. 1, т. 2 (ЦЗ) е в лв./kWh и се образува по следната формула:
ЦЗ=[ППЦБТ*(1 + %к1 + %к2) + ЦМУ+ЦЗО]*(1 + %ДДС), където:
2.1. ППЦБТ е прогнозната пазарна цена на електрическата енергия за базов товар за съответния период, изчислена от КЕВР за целите на чл. 21, ал. 1, т. 8в от Закона за енергетиката, в лв./kWh;
2.2. k1 – типов коефициент, в %, отразяващ отклонението между средната пазарна цена за базов товар на пазара ден напред за предходната календарна година и постигнатата среднопретеглена цена от трите доставчика с най-голям брой крайни битови клиенти на пазара ден напред за предходната календарна година; постигнатата среднопретеглена цена на пазара ден напред се определя, като се симулира участие на пазара ден напред за предходната календарна година въз основа на валидираните от независимия преносен оператор графици на доставчиците в Д-1;
2.3. к2 – типов коефициент, равен на 10%, отразяващ икономически обоснованите разходи, разходите за балансиране и възвръщаемостта на търговец във връзка с доставката до крайния битов клиент;
2.4. ЦМУ – цената за мрежови услуги за съответния период, изчислена по ал. 2, т. 1, буква „б“, в лв./kWh;
2.5. ЦЗО е утвърдената от КЕВР за съответния период цена за задължения към обществото, в лв./kWh;
2.6. ДДС е данъкът върху добавената стойност, в %.
3. В случай че за съответен регулаторен период КЕВР утвърждава цени за снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8в от Закона за енергетиката типовата цена по ал. 3 не се образува, като за клиентите по ал. 1, т. 2 се прилагат типовите цени по ал. 2.
4. В случай че цените за достъп до електроразпределителните мрежи за крайни битови клиенти се утвърждават на базата на присъединена мощност, в лв./kW/ден, ЦДЕРМ не се включва при изчисляването на ЦМУ, съответно на Ц1, Ц2 и ЦЗ, като се образува отделна типова цена за тази услуга (Ц14) в лв./ден по следната формула:
Ц14=ЦДЕРМПМ*ПМ*(1+%ДДС), където:
4.1. ЦДЕРМПМ е среднопретеглената цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа за крайни битови клиенти на всички електроразпределителни дружества, в лв./к\У/ден;
4.2. ПМ е типова присъединена мощност на обект на краен битов клиент в размер на 10 kW;
4.3. ДДС е данъкът върху добавената стойност, в %.
8745