ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 4603 от 13 май 2022 г.
по административно дело № 572 от 2022 г.
Върховният административен съд на Република България – второ отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: председател: Илияна Дойчева, членове: Мариета Милева, Бранимира Митушева, при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от съдията Бранимира Митушева по административно дело № 572/2022 г.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. Запрянов от Димитровград, представляван от адв. Бойчев, против разпоредбата на т. 4, буква „а“ в частта „с обем до 1/2 стандартна страница – 20 лв.“ от Заповед № АД-850-05-203 от 27.09.2018 г. на председателя на Народното събрание на Република България.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Жалбоподателят поддържа, че при приемане на подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Излагат се съображения, че в случая напълно произволно е определен размерът на таксата, без да е извършен анализ, калкулация и разходо-оправдателна сметка за необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, което противоречи и на чл. 2, ал. 2, изр. трето от Закона за държавните такси (ЗДТ). Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна или евентуално да отмени оспорената разпоредба от Заповед № АД-850-05-203 от 27.09.2018 г. на председателя на Народното събрание, както и да му бъдат присъдени разноски по делото.
Ответникът – председателят на Народното събрание на Република България, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, с оглед събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:
С докладна записка рег. № АД856-14-12/27.09.2018 г. директорът и главен редактор на „Държавен вестник“ е представил на председателя на Народното събрание проект на заповед за определяне цената на отделен брой „Държавен вестник“, цените на абонамент, както и размера на таксите за обнародване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ и за публикуване на електронната страница на обявления за концесии, считано от 1 януари 2019 г.
Със Заповед № АД-850-05-203 от 27.09.2018 г. на председателя на Народното събрание, издадена на основание чл. 9, ал. 2 и чл. 15 от Закона за „Държавен вестник“ (ЗДВ), са определени цената на отделен брой „Държавен вестник“, цената на абонамент за „Държавен вестник“, размерът на таксите за обнародване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ и размерът на таксата за публикуване на електронната страница на „Държавен вестник“ за всяка една публикация на обявление за концесии по Закона за концесиите, както и цената за получаване на брой на „Държавен вестник“ по електронен път в деня на отпечатването му и пускането му за разпространение без право на препродаване и преотстъпване на получената информация и без право на разпространение на съдържанието на вестника. С т. 4, буква „а“ от заповедта считано от 1 януари 2019 г. е определен размер на таксата за обнародване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ за призовки на съдилищата, за обявяване на конкурси, за обявления и съобщения на министерства, други ведомства на бюджетна издръжка, общини и техни органи с обем до 1/2 стандартна страница в размер 20 лв.
В приложено по делото писмо изх. № АД-47-255-00-34/12.01.2022 г. на главния секретар на Народното събрание е посочено, че определената в т. 4, буква „а“, в частта „с обем до 1/2 стандартна страница“ от обжалваната заповед такса за обнародване в размер 20 лв. не е променяна, считано от 1.01.2008 г., въпреки настъпилото повишение на цените и инфлацията.
При така установените факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежен субект, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от подзаконовия нормативен акт, съобразявайки разпоредбите на чл. 186, ал. 1 от АПК, срещу текст от подзаконов нормативен акт, подлежащ на съдебен контрол в съответствие с чл. 185, ал. 2 и чл. 187, ал. 1 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед по своето естество представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Според определението, съдържащо се в тази разпоредба, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Оспореният пред съда акт отговаря на всички изисквания по чл. 75 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, определящи дължимите суми за обнародване в „Държавен вестник“ и абонамент, които нормативи се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати. Адресатите на акта не са персонално определени или ограничени. Заповедта има многократно правно действие, тъй като приложението на нормативите за такса не се изчерпва с еднократно действие нито по отношение на конкретния правен субект – адресат на определена норма от заповедта, нито във времево отношение. Обстоятелството, че актът е озаглавен „заповед“, не променя неговата правна същност, която се определя от съдържанието му, а не от наименованието. Поради това определянето на оспорената заповед като нормативен административен акт не е изключено от разпоредбата на чл. 7 от ЗНА, в която са изброени видове подзаконови нормативни актове и в които не е включен акт с наименование „заповед“.
Налице е и правен интерес за жалбоподателя да оспори подзаконовия нормативен акт, доколкото правото на оспорване принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда права и задължения. Правният интерес на П. Запрянов е обоснован с обстоятелството, че той по редица дела, в които участва като оспорващ, заплаща такса от 20 лв. за обнародване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ на призовки на съдилищата. Посоченото обстоятелство обуславя правния интерес на жалбоподателя за оспорване на конкретната разпоредба от заповедта, доколкото същата засяга негов личен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е разпоредбата на т. 4, буква „а“ в частта „с обем до 1/2 стандартна страница – 20 лв.“ от Заповед № АД-850-05-203 от 27.09.2018 г. на председателя на Народното събрание. Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от изрично овластен от закона орган – в съответствие с чл. 9, ал. 2 от ЗДВ, съгласно който за обнародване на обявленията, съобщенията, поканите и другите известия в неофициалния раздел се заплаща такса, чийто размер се определя от председателя на Народното събрание с разпореждане. Актът е издаден и в изискуемата писмена форма, и при спазване на изискването за обнародване в „Държавен вестник“ (бр. 81 от 2018 г.), поради което липсват основания за прогласяване на нищожността му, каквото искане е направил жалбоподателят в жалбата си.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че в производството по издаване на оспорения нормативен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и наведените в този смисъла доводи от жалбоподателя се явяват основателни. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че при издаване на процесния акт не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 26 от ЗНА. Съгласно чл. 26, ал. 2, 3 и 4 от ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, като преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 и се определя срок за предложения и становища по публикуваните проекти, който е не по-кратък от 30 дни, и само при изключителни случаи съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Изрично с разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗНА е регламентирано задължение за съставителя на проекта след приключването на обществената консултация и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, да публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. В конкретния случай към представената преписка липсват каквито и да е доказателства за спазване на цитираните изисквания на чл. 26 от ЗНА при приемане на процесния подзаконов нормативен акт. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че целта на разпоредбата на чл. 26 от ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Липсата на публикуване на интернет страницата и възможност за заинтересованите лица да дадат становища и предложения по проекта в конкретния случай не се санира от твърденията на процесуалния представител на ответника, че таксата в размер на 20 лв. е останала непроменена от 2008 г. насам. Разпоредбата на чл. 26 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. От своя страна неизпълнението на изискванията на чл. 26, ал. 2, 3 и 4 от ЗНА е довело и до неизпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗНА – изработването на проекта да е при спазване на принципите на предвидимост, откритост и съгласуваност.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА урежда изисквания за мотиви, съответно доклад, към подзаконовите административни актове, като проектът за нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 се внасят за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, задължително следва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Спазването на посоченото съдържание на мотивите, съответно доклада, които налагат приемането на нормативния акт, е от съществено значение, което е видно от императивната разпоредба на чл. 28, ал. 4 от ЗНА, съгласно която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, според посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. В приложената административна преписка не се съдържат мотиви, съответно доклад, които да са с изискуемото се по закон съдържание. Мотиви относно процесната разпоредба не се съдържат и в представената като част от административната преписка докладна записка рег. № АД856-14-12/27.09.2018 г. на директора и главен редактор на „Държавен вестник“, която и като съдържание не отговаря на изискванията, разписани в чл. 28, ал. 2 от ЗНА.
Неспазването на законовите разпоредби на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не позволява на заинтересованите страни да формират становище относно мотивите на органа, както и да участват ефективно в производството по приемането на акта, което води до невъзможност да бъдат спазени принципите, при които се изработва проект на нормативен акт, а именно – необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Допуснатото съществено процесуално нарушение на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА при издаването на процесния подзаконов нормативен акт съставлява самостоятелно основание за отмяната на оспорената разпоредба на т. 4, буква „а“ в частта „с обем до 1/2 стандартна страница – 20 лв.“ като незаконосъобразна на основание чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 196 във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените и своевременно поискани по делото разноски в размер 21,08 лв. такса за обнародване в „Държавен вестник“ и такса превод, 10,97 лв. внесена държавна такса и такса превод, както и 1800 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение в брой съгласно вписването в договора за правна защита и съдействие от 7.01.2022 г.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
Отменя разпоредбата на т. 4, буква „а“ в частта „с обем до 1/2 стандартна страница – 20 лв.“ от Заповед № АД-850-05-203 от 27.09.2018 г. на председателя на Народното събрание на Република България.
Осъжда Народното събрание на Република България да заплати на П. Запрянов, с [ЕГН], сумата в размер 1832,05 лв. (хиляда осемстотин тридесет и два лева и пет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Председател: Георги Чолаков
8322
