Министерски съвет
брой: 21, от дата 20.3.2015 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТстр.67


Решение № 149 от 11 март 2015 г. за приемане на Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2015 – 2018 г.

 

РЕШЕНИЕ № 149 ОТ 11 МАРТ 2015 Г.
за приемане на Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2015 – 2018 г.
На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
РЕШИ:
1. Приема Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2015 – 2018 г. съгласно приложението.
2. Изпълнението на Актуализираната политика по т. 1 се осигурява в рамките на бюджетите на заинтересованите министерства и ведомства за съответната година.
Министър-председател: Бойко Борисов
За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
Приложение към т. 1
АКТУАЛИЗИРАНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2015 – 2018 Г.
І. ВЪВЕДЕНИЕ
Секторът на електронните съобщения има важно икономическо и социално значение в решаването не само на технологични, но и на редица обществени въпроси от съвременния дневен ред на гражданите и бизнеса. Постигането на устойчиво развитие на сектора е възможно само при ефективно изпълнение на последователна държавна политика с ясно формулирани цели и мерки за тяхното постигане.
Министерският съвет на Република България определя политиката за развитие на съобщителния сектор, за постигане на ускорен икономически растеж в рамките на единния европейски пазар, повишаване на конкурентоспособността и създаване на нови работни места.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) провежда държавната политика в областта на електронните съобщения, насочена към: осигуряване на условия за свободна и ефективна конкуренция на пазара на електронните съобщения като част от единния вътрешен пазар в ЕС; развитие на модерна електронна съобщителна инфраструктура; ефективно ползване на ограничените ресурси; неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги; защита на интересите на потребителите.
Целите на провежданата политика в областта на електронните съобщения се изпълняват чрез прилагането на:
Политиката в областта на електронните съобщения на Република България, очертаваща визията, целите и насоките за развитието на електронните съобщения;
Закона за електронните съобщения, уреждащ обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения;
подзаконовите нормативни актове, свързани с осъществяването и регулирането на електронните съобщения, гарантиращи развитието на сектора;
актовете на ЕС и на специализираните международни организации в областта на електронните съобщения.
Политиката в областта на електронните съобщения за периода 2015 – 2018 г. се изготвя на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Тя се базира на натрупаната практика в процеса на изпълнение на настоящата политика, прилагането на действащата правна рамка и отразява тенденциите в ЕС, като включва конкретни мерки за подобряване на действащата нормативна уредба и във възможно най-голяма степен намаляване на административната тежест, насочени към стимулиране на инвестициите в сектора, устойчив икономически растеж и заетост.
 
ІІ. ОБОБЩЕН ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЕКТОРНАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ 2010 – 2014 г.
1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА РЕГУЛАТОРНАТА РАМКА НА ЕС В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, ПРЕРАЗГЛЕДАНА ПРЕЗ 2009 г.
През 2011 г. чрез изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения (изм., ДВ, бр. 105 от 29 декември 2011 г.) и подзаконовата нормативна уредба бяха въведени изискванията на Регулаторната рамка в областта на електронните съобщения, преразгледана през 2009 г.1, с цел да се отразят:
принципите за неутралност по отношение на технологиите и услугите при управлението на радиочестотния спектър;
съкращаването на срока за издаване на разрешения за строителството чрез унифицирането му за всички органи, издаващи разрешения;
новият инструмент за „ex-ante“ регулиране на достъпа при вертикално интегрирани предприятия – функционално разделяне за обособяване на продуктите и услугите за достъп;
премахването на дублиращи се правомощия на контролните органи относно процеса на изграждане на електронна съобщителна инфраструктура;
повишените изисквания за защита на правата на крайните потребители, включително потребителите с увреждания;
повишените изисквания за сигурност на мрежите и услугите;
взаимодействието на регулаторните органи с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения;
завишените изисквания за независимостта на секторните регулатори; за осигуряването й и повишаването на прозрачността в работата на националния регулаторен орган в Закона за електронните съобщения бяхавъведени по-стриктни изисквания за прозрачност при назначаване и освобождаване на членове на Комисията за регулиране на съобщенията, както и изисквания за открити заседания и предварително обявяване на дневния ред на страницата на комисията в интернет.
В резултат на това са изпълнени следните мерки:
 
Създадени са предпоставки за ясни изисквания и процедури при изграждане на електронни съобщителни мрежи и инфраструктура и облекчаване на административната тежест:
Въведени са изменения и допълнения в Наредба № 35 от 30 ноември 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура2, чрез които:
отпадна изискването за издаване на разрешение за строеж при извършване на текущ ремонт с цел подобряване и поддържане в изправност на кабелните съобщителни инсталации в сгради и при текущ ремонт на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура извън сгради – когато не се променят трасето и техническите им характеристики;
отпадна изискването за одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж при изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура за: изтегляне и/или окачване на съобщителни кабели в съществуваща законна съобщителна или техническа инфраструктура; монтаж на кабелна съобщителна инсталация в съсобствена сграда или в общите части в сграда – етажна собственост; изграждане на кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата;
облекчен е режимът за изграждане на кабелните съобщителни инсталации в сгради, като за част от тези инсталации (за линията, свързваща входната точка с крайното устройство на абоната, както и за линията, свързваща абонатния разклонител (отклонител) с крайното устройство на абоната) не се изисква разрешение за строеж.
 През последните години разгръщането на широколентови мрежи е основен приоритет както на национално, така и на европейско ниво. В тази връзка Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) разработи редица документи, определящи националните стратегически цели в областта на широколентовия достъп, съобразени с програмните документи на ЕС, а именно:
– Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България (2012 – 2015) и Национален оперативен план3 към нея, въвеждащи целите, заложени в Цифровата програма на Европа. Националната стратегия е разработена в изпълнение на Националната програма за реформи на Република България за 2011 – 2015 г. в качеството й на основен стратегически документ за развитие;
– Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение4, разработен като програмен документ за ползване на средства от ЕС за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение определя средствата, начините и сроковете за реализиране на целите, заложени в Цифровата програма за Европа до 2020 г., за предоставяне на бърз и свръхбърз широколентов достъп чрез изграждане на мрежи за достъп от следващо поколение;
– Национална програма „Цифрова България 20155 дефинира параметрите (мерки, отговорни институции, срокове, бюджет) за развитие на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в България и подпомага изпълнението на европейските направления и задачи.
подобри се защитата на интересите на потребителите на електронни съобщителни услуги, включително на хората с увреждания.
Защитата на потребителите постоянно е във фокуса на българското секторно законодателство с акцентиране върху осигуряването на качествени електронни съобщителни услуги с възможност за потребителите за информиран избор при предварително известни условия на договорните отношения – прозрачни и равнопоставени, на приемливи цени.
 През изминалия четиригодишен период на прилагане на политиката е постигнат значителен ефект от предприетите мерки в нормативната уредба:
Регламентирането на по-високи изисквания за прозрачност към предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, в ЗЕС и изменените Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения6 гарантира правото на информиран избор на потребителите във връзка с ползването на услугите, включително чрез създаване на условия за прозрачност и лесен достъп до общите условия на договора, условията на индивидуалния договор, предлаганите от предприятията тарифи, тарифни планове и пакети.
В резултат – индивидуалните договори за крайните потребители са съобразени с общите изисквания – прилагане на определен размер на шрифта, както и отделяне на по-важни за потребителите клаузи в самостоятелен раздел в удебелен шрифт (условия за прекратяване на договора, срокове и др.). В приложения към индивидуалния договор се предоставя информация за всички ценови условия, относими към избрания тарифен план, като например цени за повиквания към мрежи в чужбина, цени за услугата „международен роуминг“ и други допълнителни услуги.
С цел защита на крайните потребители е въведен и допълнителен кредитен лимит (максимална граница на потребление) за услугите за пренос на данни и достъп до интернет през мобилната мрежа.
Предоставянето на прозрачна, точна и навременна информация улесни и възможността на потребителите да сменят доставчика, като изберат този, който най-добре отговаря на техните специфични нужди. Промените в нормативната уредба облекчиха процеса, свързан с преносимостта на номерата, в резултат на което потребителите имат възможност безпрепятствено и във възможно най-кратки срокове да им се пренесат номерата.
Процедурата за осъществяване на преносимост – условията и сроковете за реализация, се определя във функционални спецификации за преносимост на номерата, които се изготвят от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). През 2012 г.7 КРС отмени основанията за отказ на преносимост, свързани с финансови претенции на даряващия доставчик (неплатени сметки, неустойки и др.). По-късно КРС даде задължителни указания8 на доставчиците, предлагащи услугата преносимост на телефонни номера, да изменят процедурите за преносимост на мобилни, географски и негеографски номера, с което да приведат процедурите и електронните системи за преносимост в съответствие с новите изисквания на функционалните спецификации по чл. 134, ал. 3 ЗЕС.
С промените, направени досега в нормативната уредба, се постигна:
– предоставяне на ясна информация за: продължителността на договорите – изключително важна стъпка е въвеждането на нормативно определен максимален срок на договорите, условията за тяхното подновяване, съответните неустойки, характера на услугата, за която се абонират;
– предоставяне на услуги за контрол и наблюдение на потреблението и уведомяване на абоната при нетипичен трафик или прекомерно потребление;
– подобряване на мерките, свързани с осигуряването на равнопоставен достъп до електронни съобщителни услуги на потребители с увреждания, за да могат да се възползват в максимална степен от ползите на тези услуги, като се насърчават предприятията да предоставят на хората с увреждания крайни устройства, предлагащи необходимите услуги и функции, за предоставяне на електронни съобщителни услуги;
– осигуряване на възможност потребителите да дават предварително съгласие за включване на техните лични данни в обществените телефонни указатели;
с оглед защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на крайните потребители е въведено изискване, съгласно което изпращането на съобщения за директен маркетинг е допустимо само при изрично съгласие на потребителя; с последните изменения на Закона за електронните съобщения е прецизирано изключението от това правило – отнася се за случаите, когато данните за контакт с потребителя са получени в контекста на търговска сделка;
с изменение на Наредба № 6 от 13 март 2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения9 по отношение на реда за определяне на параметрите за качеството на услугата и на параметрите за качеството на обслужване:
– е въведено изискване тези параметри да бъдат посочени при стартиране на конкурсната процедура за избор на предприятия, на които да бъдат възложени всички или някои от услугите от обхвата на универсалната услуга;
– е предвидена възможност – по отношение на хората със зрителни, слухови и говорни увреждания, националният регулаторен орган при избора на предприятие за предоставяне на универсалната услуга да отчита и готовността на предприятието да предлага крайни електронни съобщителни устройства за хората с подобни увреждания;
– с изменение на Наредба № 5 от 13 декември 2007 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и за предоставяне на телефонни справочни услуги са въведени изменения, хармонизирани с изменения и допълнен Закон за електронните съобщения.
 През изминалия четиригодишен период бе реализирана регионална инициатива за електронна достъпност за незрящи лица и хора със зрителни увреждания в Централна и Източна Европа, като Международният съюз по далекосъобщения (МСД) направи две дарения:
през 2012 г. бе доставено специализирано хардуерно и софтуерно оборудване за незрящи деца и за деца със слабо зрение в две специализирани училища – „Луи Брайл“ в гр. София и „Проф. Иван Шишманов“ в гр. Варна, както и бе осигурена необходимата комуникационна свързаност в рамките на дарението от Международния съюз по далекосъобщения в „Луи Брайл“ – гр. София;
през 2014 г. бе доставено ИКТ оборудване за Дома за възрастни хора със зрителни увреждания в гр. Добрич.
В контекста на достъпните ИКТ немалко усилия се влагат и от страна на институциите. Достъпността на уебсайтовете е от голямо значение за органите от обществения сектор, за да могат те да разширяват своя обхват и да изпълняват обществените си задължения. С увеличаването на административните услуги, предоставяни чрез уебсайтовете на обществените органи, нараства и необходимостта тези услуги да бъдат достъпни за всички граждани, включително за гражданите със зрителни увреждания, както и необходимостта от презграничен достъп.
2. РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР И ПОЗИЦИИ НА ГЕОСТАЦИОНАРНАТА ОРБИТА
2.1. РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР
В работата си по хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър (НПРРЧС) Съветът по националния радиочестотен спектър (СНРЧС) се ръководи от директивите на Европейския парламент и на Съвета (предложени от Европейската комисия в рамките на процедурата за съвместно взимане на решения или обикновената законодателна процедура съгласно Договора от Лисабон от 2010 г.) и решенията на Европейската комисия (ЕК), а също и съобразявайки се с разпределението на радиочестотния спектър в Европейската таблица за разпределение на честотите и тяхното използване (ERC/Report 25), на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (СЕРТ). Отчетена е и актуализацията в Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения и Съвместното споразумение на НАТО за разпределението на радиочестотен спектър за граждански нужди и нуждите на отбраната. Резултатите от дейността са насочени към осигуряване на все повече радиочестотен спектър в използваните от бизнеса радиочестотни ленти за предоставяне на услуги с по-висока икономическа стойност.
В изпълнение на политиката в областта на електронните съобщения на Република България за периода 2010 – 2014 г. и политиката на Европейския съюз (ЕС) по отношение на хармонизираното използване на радиочестотния спектър в българското законодателство са въведени разпоредбите на следните решения на Европейската комисия:
– Решение 2008/411/ЕО на ЕК относно хармонизирането на радиочестотната лента 3400 – 3800 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността;
– Решение 2008/477/ЕО на ЕК за хармонизиране на радиочестотната лента 2500 – 2690 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността;
– Решение 2009/766/ЕО на ЕК относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността;
– Решение 2010/166/ЕС на Европейската комисия за хармонизирани условия за използване на радиочестотния спектър за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги) в Европейския съюз и Препоръка на Европейската комисия 2010/167/ЕС относно разрешителния режим за системи за мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове (MCV услуги);
– Решение 2011/251/ЕС на ЕК за изменение на Решение 2009/766/ЕО относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността;
– Решение 2011/829/ЕС на Европейската комисия за изменение на Решение 2006/771/ЕО за хармонизиране на радиочестотния спектър за използване от устройства с малък обсег на действие;
– Решение 2012/688/ЕС на ЕК относно хармонизирането на радиочестотните ленти 1920 – 1980 MHz и 2110 – 2170 MHz за наземни системи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги в Съюза;
– Решение 2013/654/ЕС за изменение на Решение 2008/294/ЕО за включване на допълнителни технологии за достъп и радиочестотни ленти за мобилни съобщителни услуги на борда на въздухоплавателни средства (MCA услуги);
– Решение 2013/752/ЕС за изменение на Решение 2006/771/ЕО относно хармонизиране на радиочестотния спектър за използване от устройства с малък обсег на действие и за отмяна на Решение 2005/928/ЕО.
С транспониране на разпоредбите на Решение 2011/251/ЕС за изменение на Решение 2009/766/ЕО, Решение 2012/688/ЕС и Решение 2008/411/ЕО е осигурено прилагането на принципа на неутралността по отношение на използваните технологии и/или предоставяните услуги в обхвати 900 MHz, 1800 MHz, 2 GHz (сдвоените ленти). Издадените разрешения с предоставен радиочестотен спектър от обхвати 900 MHz, 1800 MHz, 2 GHz и 3,6 GHz са технологично неутрални и неутрални по отношение на предоставяните услуги.
Радиочестотна лента 1900 – 1980 MHz е напълно освободена за граждански нужди.
През 2011 г. КРС издаде 3 разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие, за срок 10 години – едно разрешение при използване на 2x5 MHz и две разрешения при използване на 2x8 MHz. Така мобилните предприятия наброяват шест.
През 2011 г. КРС обяви намерение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в радиочестотна лента 3400 – 3800 MHz за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп (BWA) и чрез мобилна наземна мрежа – UMTS, но поради липса на интерес ресурсът остана свободен.
През 2013 г. регулаторът проведе обществени консултации относно въпроси, свързани с перспективите за ползване на свободния ресурс в радиочестотни обхвати 1800 MHz, 2 GHz и радиочестотна лента 3400 – 3600 MHz. С консултациите са поставени въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения с оглед проучване интереса на бизнеса към наличния свободен спектър, включително перспективите за развитие на LTE. Предвид постъпилите становища вижданията и интересът на предприятията се изразяват в това, че целият свободен радиочестотен ресурс в тези обхвати следва да се предвиди за разширяване, модернизиране и развитие на мрежите на действащите предприятия. Интерес за предоставяне на честотен ресурс от страна на нови предприятия не бе отчетен. С оглед създаване на предпоставки за ефективно ползване на спектъра, осигуряване на условия за лесен и бърз достъп до радиочестотен ресурс, въвеждане на нови технологии, както и освобождаване на допълнителни средства за инвестиции бе намален размерът на таксите за предоставяне на спектър в обхвати 900 MHz, 1800 MHz, 2 GHz, 2,6 GHz и 3,6 GHz.
В обхвати 1800 MHz, 2 GHz и 3,6 GHz продължава да е наличен свободен честотен ресурс, който може да бъде предоставен за безжични широколентови услуги при наличие на интерес.
През 2014 г. в изпълнение на разпоредбите на Решение 2008/477/ЕО (обхват 2,6 GHz), транспонирани в българското законодателство, обхват 2,5 – 2,6 GHz (радиочестотната лента 2500 – 2690 MHz) започна да се освобождава за граждански нужди.
През 2014 г. Националната служба за охрана освободи радиочестотната лента 2500 – 2690 MHz в градовете София, Варна, Бургас и Благоевград с цел предоставянето й за ползване от наземни мрежи за електронни съобщителни услуги. За целта е прието Постановление № 175 на Министерския съвет от 26 юни 2014 г. за одобряване на допълнителни средства по бюджета на Националната служба за охрана за 2014 г. Комисията за регулиране на съобщенията ще може да предостави на бизнеса освободените честоти на територията на цялата страна чрез състезателни процедури след пълното освобождаване на радиочестотна лента 2500 – 2690 MHz.
В началото на 2014 г. е освободен и радиочестотен спектър в радиочестотните ленти 876 – 880 MHz и 921 – 925 MHz за изпълнение на Проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия в участъка Пловдив – Свиленград (Global Systems for Mobile Communications – Railway – GSM-R), реализиран c европейски средства по Програма ИСПА.
От Министерството на отбраната са освободени и по-голямата част от каналите, необходими за изграждането на четирите търговски мрежи на двете предприятия от Втория етап за изграждане на мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване – DVB-T.
С Решение № 89 на Министерския съвет от 17 февруари 2014 г. са приети описаните в предходните два абзаца изменения и допълнения на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, приет с Решение № 545 на Министерския съвет от 2004 г.10 С тях са въведени и последните промени в Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения, ревизиран през 2012 г.
 2.2. ПОЗИЦИИ НА ГЕОСТАЦИОНАРНАТА ОРБИТА
Ефективното използване на определените за Република България с международни споразумения две позиции на геостационарна орбита е от съществено значение. С издадените през 2006 г. от националния регулаторен орган разрешения на две предприятия за ползване на плановите позиции (на 56.02Е и –1.2W) на геостационарна орбита на Република България практически този ресурс е изчерпан. Неоползотворяването на определените за страната ни позиции на геостационарната орбита наложи провеждането на нова международна координация на спътников ресурс с цел гарантиране на възможността за изграждане на български спътникови системи. През изминалия четиригодишен период администрацията номинира и единствения български секторен член в Бюрото по радиосъобщения – „България Сат“ – АД. През 2013 г. Комисията за регулиране на съобщенията с Решение от август 2013 г. удължи сроковете за изграждане и въвеждане в действие на системата BULSAT-30B (BALKANSAT AP30B) по искане на „Балкансат“ – ЕООД, с което беше поставено началото на нов регулаторен цикъл за международна координация за преобразуване от разпределение в назначение съгласно процедурите и сроковете по Приложение 30B на Радиорегламента.
Съгласно действащия Закон за електронните съобщения КРС осъществява международното координиране на позициите на геостационарната орбита при спазване на приложимите условия на Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения. Регулаторният орган подготвя също документите на предприятията за регистрация на позициите на геостационарната орбита в международни организации по електронни съобщения, като ги предоставя на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за извършване на съответната международна регистрация.
3. ВЪВЕЖДАНЕ НА НАЗЕМНОТО ЦИФРОВО ТЕЛЕВИЗИОННО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ (DVB-T)
През 2013 г. приключи един технологичен преход от важно значение за зрителите на ефирна телевизия у нас – преминаването от аналогово към цифрово телевизионно радиоразпръскване. В резултат:
наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване бе преустановено на 30.09.2013 г. в 00:00 ч.;
осигурена е ефирна цифрова телевизия (определен брой безплатни телевизионни програми с по-добро качество);
изградена е мрежа от „Фърст Диджитъл“ – ЕАД, чрез която се разпространяват програмите на обществената телевизия със стандартна резолюция – БНТ1 и БНТ2, и две програми на националната телевизия с висока резолюция – БНТ HD; мрежата достигна покритие на 96,2 % от населението на страната по данни на предприятието;
изградени са и две мрежи от „НУРТС Диджитъл“ – ЕАД, чрез които се разпространяват програмите на търговските телевизии; чрез първата мрежа, която по данни на предприятието осигурява покритие на 96,2 % от населението на страната, в момента се разпространяват при свободен достъп и телевизионни програми на националните телевизии, които се разпространяваха аналогово; втората мрежа, изградена от „НУРТС Диджитъл“ – EАД, осигурява покритие на над 85 % от населението на страната и чрез нея се разпространява една телевизионна програма;
по данни на предприятията, изградили трите мрежи, близо 7 100 000 зрители имат достъп до цифрова ефирна телевизия, а без покритие с цифрова ефирна телевизия са останали около 279 836 граждани на страната, от които ефирна телевизия гледат около 100 000.
В изпълнение на изискванията на Закона за електронните съобщения и на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) за 2012 г. преминаването към ефирна цифрова телевизия бе съпроводено със снабдяване на лицата със специфични социални потребности с декодиращи устройства при спазване на принципа за технологична неутралност на базата на одобрена държавна помощ от Европейската комисия SA.36333 от 15 юли 2013 г. В изпълнение на тази мярка са раздадени 176 950 декодиращи устройства (при общ брой на правоимащите до 210 711) на лица със специфични социални потребности за приемане на ефирна цифрова телевизия.
4. НОМЕРА
Политиката за ползването на номера, адреси и имена отчита както националните особености, така и световните и европейските тенденции в развитието на електронните съобщения. Управлението на номерационното пространство в Република България се осъществява от КРС при спазване на принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност и неутралност по отношение на използваните технологии и предоставяните услуги.
Като резултат от изпълнението на заложените в настоящата политика цели по отношение на управлението на номерационния ресурс се постигна:
закрито номеронабиране и окрупняване на номерационните области в Република България, като се премина към географски кодове с дължина не повече от три цифри; в резултат на тези промени са решени окончателно проблемите в регионите с недостатъчен номерационен ресурс и са създадени предпоставки за по-ефективно използване на ограничения ресурс – номера;
осигуряване на условия за развитие на съществуващите и навлизане на нови електронни съобщителни мрежи и услуги – осигурен е номерационен ресурс за комуникация Машина – Машина (М2М);
регламентирано е използването на номера от Националния номерационен план (ННП) с първа цифра „1“ за достъп до услуги на национално ниво;
регламентирано е и предоставянето на номерационен ресурс на виртуални мобилни оператори (MVNO).
4.1. ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ „112“
От Регулаторна рамка 2009 произтичат по-високи изисквания за осигуряване на равнопоставен достъп до Единния европейски номер (ЕЕН) за спешни повиквания „112“ на хората с увреждания, така че те да могат да ползват същите услуги както останалите граждани, но посредством други технически средства (крайни устройства, предлагащи съответните функции и услуги).
Действащата в Република България „Национална система 112“ гарантира адекватно приемане и реагиране на повикванията към номер „112“, като същевременно покрива европейските изисквания за предоставяне на услуги чрез използване на Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕН) „112“. Тя осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.
Със съвместните усилия на „Национална система 112“, на МТИТС и на други ведомства (информационни кампании, брошури, клипове и т.н.) се популяризира сред населението ЕЕН за спешни повиквания, като България е на едно от челните места в ЕС по информираност за съществуването и ползването на „112“.
 
 4.2. ХАРМОНИЗИРАНИ НОМЕРА ЗА ХАРМОНИЗИРАНИ УСЛУГИ СЪС СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ ОТ ОБХВАТА „116“
С Решение 2007/116/ЕО на Европейската комисия е определен номерационен обхват, започващ със „116“, за хармонизирани номера за целите на хармонизираните услуги от обществено значение11. Решението на ЕК позволява един и същ номер, започващ със „116“, да се резервира за една и съща услуга във всички държави – членки на ЕС. Към момента са резервирани:
„116000“ – Гореща линия за изчезнали деца12;
„116111“ – Линия за оказване помощ на деца13;
„116123“ – Горещи линии за емоционална подкрепа14.
През 2009 г. приложението към Решение 2007/116/ЕО е допълнено с номера:
„116006“ – Гореща линия за жертви на престъпления15;
„116117“ – Служба за неспешни медицински повиквания16.
Националният номерационен план на Република България е в съответствие с Решение 2007/116/ЕО на Европейската комисия, като посочените по-горе номера са резервирани. КРС предостави за ползване номер „116111“ на Държавната агенция за закрила на детето17, а номер „116000“ – на Фондация „Център Надя“18, която работи в тясно сътрудничество с МВР и Главна дирекция „Криминална полиция“.
5. УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ПЕРИОДА 2010 – 2014 г.
През периода 2010 – 2014 г. продължи активната дейност по редица правни актове в областта на електронните съобщения, като:
– Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър19;
– Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза20;
– Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 21;
– Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Насоките за трансевропейските далекосъобщителни мрежи и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО в контекста на Механизма за свързване на Европа;
– Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор22;
– Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи23.
Националните позиции и указания отразяват и активния принос на заинтересованите страни по време на провеждани национални обществени консултации, организирани от министерството, непосредствено след представяне на дадено законодателно предложение от Европейската комисия. На всяко шестмесечие, в края на периода на ротационното председателство на всяка една от държавите – членки на ЕС, се предоставя и секторен отчет относно напредъка в преговорния процес по отделните законодателни предложения, когато определени досиета представляват национален приоритет или имат специфично значение за сектора. Информацията се публикува в брошури, които се разпространяват както печатно, така и по електронен път. Допълнителни подробности относно организацията на работата по законодателните актове на ЕС могат да бъдат разгледани на следната страница: http://www.euaffairs.government.bg/page.php?c=27.
И понастоящем продължава работата по:
– Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор;
– Предложение за директива относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза;
– Проект на регламент за ускорено изграждане на единен цифров пазар24.
Законодателният процес в ЕС, в който страната ни участва като пълноправен член, е фокусиран основно върху провеждането на преговори при изработване на правните инструменти, като много често не се обръща достатъчно внимание на аспектите на прилагането. Като резултат, въвеждането на законодателството на ЕС в различните национални правни системи води до различни интерпретации на правните термини и големи различия в прилагането. Много често ограничените национални ресурси водят до забавяния в транспонирането и трудности при прилагането на законодателството. Различията в ефективността и темповете на прилагането, които се наблюдават, създават бариери пред цифровия пазар и задълбочават фрагментацията.
Пример в това отношение са последните законодателни проекти на актове на ЕС, описващи изцяло стремежа за ускорено изграждане на единен цифров пазар. С оглед постигане на компромис все по-често се включват норми, които често се разминават с темповете на развитие в отделните страни от ЕС. Това, от своя страна, може да създаде предпоставки за задълбочаване на фрагментацията.
Илюстрация на описаната ситуация е законодателното предложение на Европейската комисия от 2013 г. относно проекта на регламент за ускорено изграждане на единен цифров пазар. В него бяха предложени мерки за:
– премахване на ненужните пречки в уведомителния режим и в правилата за предоставяне на услуги, така че разрешение, получено в една държава членка, да бъде валидно във всички останали държави членки;
– по-добро координиране на използването на радиочестотния спектър в рамките на единния пазар: гарантиране на мобилните оператори на предсказуеми условия на разпределяне на спектъра и координирани срокове за достъп до спектър за безжични широколентови услуги в целия ЕС; стандартизиране на продуктите за достъп до европейски фиксирани мрежи, което да позволи на доставчиците по-лесно да предлагат услугите си в рамките на единния пазар;
хармонизирани права на потребителите в целия ЕС и общи търговски условия в това отношение, включително въвеждането на мерки за постепенното премахване на допълнителните такси за роуминг и запазването на отворения интернет.
В унисон с тази тенденция през декември 2013 г. Съветът на ЕС по конкурентоспособност призова Европейската комисия да извърши анализ до средата на 2015 г. относно наличните бариери в сектора на услугите, ефективността и съвместимостта на съществуващата правна рамка, отнасяща се до подбора на дейности, свързани с услугите, както и практическите ефекти от правилата за бизнеса и потребителите.
Политическите заключения от Европейския съвет през март 2014 г. приканват конкурентоспособността да бъде насърчавана в рамките на политическия дневен ред на ЕС. Посочва се, че развитието на услугите е един от основните двигатели на икономиката на ЕС: те възлизат на над 70 на сто от БВП на ЕС и са източник на заетост през последните години. През 2012 г. Европейската комисия изчисли, че по-амбициозните усилия за премахване на оставащите бариери пред доставчиците на услуги могат да доведат до над 200 млрд. евро допълнителен БВП в Европа в допълнение към съществуващите днес 100 млрд. евро чрез правилното прилагане на европейското законодателство в областта на единния пазар.
 
ІІІ. РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ 2015 – 2018 г.
Общата цел на политиката за развитие на електронните съобщения е да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи за всички, като се оползотвори потенциалът на сектора. Развитието на електронните съобщения стимулира иновациите, икономическия растеж и подобрява ежедневието на гражданите, администрациите и бизнеса. Секторът се характеризира с динамика и иновации, като генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали сектори на икономиката.
За да се оползотвори потенциалът от развитието на сектора и да се гарантира неговото устойчиво развитие, следва да продължат усилията за намиране на необходимия баланс между интересите на всички заинтересовани страни, като това може да се постигне чрез гарантиране на правна стабилност и добре функциониращ и предсказуем регулаторен режим.
В периода 2015 – 2018 г. работата ще е насочена към изпълнението на следните основни приоритети:
1. ускорено изграждане на високоскоростни широколентови електронни съобщителни мрежи;
2. ефективно използване на ограничените ресурси;
3. развитие на пазара на електронните съобщения;
4. гарантиране на неутралността на мрежата;
5. подобряване на защитата на крайните потребители;
6. развитие на електронните съобщения за нуждите на държавното управление;
7. насърчаване на електронната достъпност.
1. УСКОРЕНОИЗГРАЖДАНЕ НА ВИСОКОСКОРОСТНИ ШИРОКОЛЕНТОВИ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ
В допълнение към вече въведените мерки за изграждане на високоскоростни широколентови електронни съобщителни мрежи в краткосрочен план усилията ще се насочат към предприемане на действия за намаляване на разходите и оптимизиране на процесите, свързани с разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Тези усилия ще бъдат съобразени с разпоредбите на Директива 2014/61/ЕС, които предстои да бъдат въведени в националното законодателство до 1 януари 2016 г., а до 1 юли 2016 г. трябва да са създадени всички условия за прилагане на мерките, които директивата определя.
Отчитайки темповете на развитие на технологиите и нуждите на потребителите, изграждането и модернизирането на електронните съобщителни мрежи и съоръжения изискват значителни инвестиции, съществен дял от които съставляват разходите за инженерно-строителни дейности. Ограничаването на някои от дейностите, свързани с високи разходи, или споделянето на разходите при изграждане на физическа инфраструктура би спомогнало за по-висока ефективност на разгръщането на мрежите, а оттам и за предоставяне на още по-добра и качествена услуга на потребителите.
Натрупаната практика и резултатите от проведените обществени консултации25 показват необходимост от обособяване на правилата за изграждане на съвременни електронни съобщителни мрежи в отделен закон. В него следва да залегнат мерки, насочени към опростяване на правилата и намаляване на разходите за изграждане на електронни съобщителни мрежи. С новия специален закон, освен че ще бъдат транспонирани изискванията на Директива 2014/61/ЕС за намаляване на разходите за бързо разгръщане на електронни съобщителни мрежи, ще се осъвремени остарялата или нерелевантна нормативна база и ще се координират дългогодишните усилия за подобряване на режима на изграждане в електронния съобщителен сектор. Обособяването на всички изисквания в самостоятелен закон ще подчертае приоритетността и ще осигури разпознаваемостта на един от най-динамичните и прогресивно развиващите се сектори на икономиката.
Необходимо е да се отбележи, че провежданата данъчна политика в областта на преките данъци осигурява ниска данъчна ставка за корпоративен данък – 10 на сто, което се очаква да стимулира внедряването на актуални технологични решения в сектора на електронните съобщения.
 1.1. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗАТРУДНЕНИЯТА, СВЪРЗАНИ С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СЪЩЕСТВУВАЩА ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
От направения преглед на прилагането на разпоредбите на Закона за електронните съобщения в частта „Изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи и инфраструктура“ (глава седемнадесета) се открояват няколко основни проблема в процеса на осигуряване на достъп до инфраструктурата на други мрежови оператори:
– липса на информация за съществуващата физическа инфраструктура и точното й местоположение, както и на документи за законност или търпимост на строежа;
– съществуващата инфраструктура невинаги разполага с допълнително пространство;
– тромави бюрократични процедури; дълъг срок на отговор от страна на собственика на физическата инфраструктура, а понякога и липса на такъв.
Бързото развитие на технологиите, все по-голямото търсене на електронни услуги и непрекъснатото нарастване на широколентовия трафик в глобален мащаб налагат прилагане на решителни мерки за ускоряване разгръщането на съвременни високоскоростни електронни съобщителни мерки, както и мерки за намаляване на разходите за това. Директива 2014/61/ЕС изисква задължението за договаряне на достъп да обхваща не само предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, а и другите мрежови оператори на физическа инфраструктура (доставка на електричество, газ, вода и канализация, дренажни системи, отопление и транспортни услуги – комунални услуги), в която е технически подходящо да се разполагат елементи на електронната съобщителна мрежа, като се прилагат правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното ползване на инфраструктурата и подходящи условия за споделяне на инвестиционния риск между предприятията.
В тази връзка е необходимо да се направи анализ на нормативните актове, касаещи изграждането на различни видове техническа инфраструктура, регламентирано в различни закони и подзаконови нормативни актове, и да се предприемат законодателни инициативи относно въвеждане на задължения за:
– предоставяне на информация за наличната инфраструктура на едно място;
– обявяване по адекватен начин на предстоящи строителни дейности по изграждане/подновяване на инфраструктурата, за да могат всички заинтересовани страни да участват в изграждането на пасивна инфраструктура;
– осигуряване на възможност за съвместно изграждане и достъп още на етап издаване на разрешение за строеж;
– предвиждане на възможност и за частните компании да договарят достъп до своята инфраструктура за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи;
– създаване на предпоставки за улесняване на преминаването през земеделски земи, горски територии, защитени територии;
– осигуряване на свободно пространство/тръбна инфраструктура при изграждане на пътища, мостове, железопътни линии, магистрали, тунели, метро и други за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, като осигуряването на възможност за съвместен достъп би могло да е още на етап издаване на разрешение за строеж;
– уреждане на ценообразуването при изпълнение на задължението за достъп до техническа инфраструктура.
1.2. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО СЪЩЕСТВУВАЩАТА ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
Наличието на актуална информация за различните видове съществуваща техническа инфраструктура и за планираните за изграждане физически инфраструктури, която да е достъпна за всеки мрежов оператор преди започване на строителни дейности, е важен фактор за ефективно осъществяване процеса на разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Необходимо е да бъде създадена единна информационна точка, чрез която да има възможност за достъп до минимален набор от информация относно съществуващата физическа мрежова инфраструктура.
Тази минимална информация ще даде възможност за оценка на потенциала за използване на съществуващата инфраструктура в даден район, ще намали разходите при изграждане на нова, ще се избегне дублирането на инфраструктура и неефективното използване на наличните ресурси, ще се сведе до минимум вредното въздействие върху общественото здраве и околната среда.
Работата по създаване на единен цифров кадастър/карта както на подземната, така и на надземната инфраструктура значително би подпомогнала постигането на поставените цели за изграждане на съвременни широколентови високоскоростни електронни съобщителни мрежи, оптимизиране на разходите за това и осигуряване на висококачествени електронни съобщителни услуги до всички потребители.
1.3. КООРДИНИРАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ
Своевременното координиране на строежите както между предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, така и с операторите на друга физическа мрежова инфраструктура е фактор за по-бързото и при значително намалени финансови разходи изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Съвместното изграждане, съответно ползване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения, като: канали, проводи, мачти, шахти, кутии, антени, кули и други поддържащи конструкции, сгради или подстъпи към сгради, изисква добро взаимодействие и с органите на изпълнителната власт на местно ниво, което да обхваща и своевременното известяване на заинтересованите страни за текущи или планирани благоустройствени дейности, изграждане или ремонт на обществени съоръжения, техническа инфраструктура (водоснабдяване, електроснабдяване, електрификация, топлоснабдяване, газоснабдяване, електронни съобщения и други комунални дейности) или имущество на тяхна територия.
Органите на местно самоуправление трябва да провеждат процедурите по съгласуване/одобряване на проектите при обективни и прозрачни, равноправни условия, което ще е предпоставка за бързото и улеснено изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, чиято безспорна полза е за цялото общество.
В България все още не е установена трайна практика за обявяване, взаимодействие и координация на предстоящи строителни дейности, което да даде възможност на всички заинтересовани страни да планират своите строителни или ремонтни дейности в даден участък. Създаването на единна информационна точка с подходяща база данни, където мрежовите оператори да могат да заявяват намеренията си и да получават обратна връзка, е важна крачка в процеса по координиране изграждането на мрежова инфраструктура и би позволила, при интерес от изграждане на собствена инфраструктура, мрежови оператори да имат възможност да се включат в строителните работи.
При уреждане на съвместно изграждане и ползване могат да се прилагат правила за пропорционално разпределение на разходите, уреждане на подходящи условия за споделяне на инвестиционния риск между предприятията, както и последващи разходи при поддръжка на инфраструктурата.
На национално ниво, съвместно със заинтересованите страни, следва да бъдат създадени и въведени критерии за пропорционално разпределение на разходите.
1.4. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ
Към момента изграждането на физическа мрежова инфраструктура и в частност на електронната съобщителна инфраструктура е свързано със сложна и продължителна административна процедура, в хода на която нерядко възникват множество проблеми от административен характер, различно тълкуване и прилагане на многобройните нормативни и поднормативни документи. В процеса на съгласуване на проектите и свързаните с реализирането им дейности почти винаги, освен държавните и местните администрации, участват и оператори на друг вид мрежова инфраструктура, което допълнително утежнява процеса.
Липсата на единна регламентация на правилата и процедурите за издаване на разрешения за строеж на физическа мрежова инфраструктура, както и различията в прилагането на общите и специалните закони от общинските администрации води до разнопосочна практика на отделни общини при издаване на разрешения и значително затруднява и удължава процеса на проектиране.
Необходими са стъпки към по-прозрачен, по-предвидим и по-благоприятен инвестиционен климат в страната чрез мерки за усъвършенстване и оптимизиране на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите.
За облекчаване на административната тежест за предприятията, които изграждат, поддържат и модернизират електронна съобщителна инфраструктура, съответно за намаляване на разходите и ускоряване на разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, следва да се инициират процедурни и институционални промени, чрез които:
– да се оптимизира броят на изискуемите документи при издаване на разрешения за строежи, необходими за разполагането на елементи на електронни съобщителни мрежи;
– да се осигури възможност за подаване и по електронен път на заявления за издаване на разрешения за строеж чрез единна точка;
– да се съкратят сроковете за издаване на разрешения (или отказ) за строеж; отказите за издаване на разрешения от органите на национално, регионално или местно ниво следва да се обосновават въз основа на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии и условия;
– да се въведе задължение на всички оператори на техническа инфраструктура за отговор на искане за съгласуване на проекти за изграждане;
– при възможност да се въведе принципът на мълчаливо одобрение (липсата на отговор в предварително определен срок);
– да се опростят процедурите чрез замяна на разрешителния режим с уведомителен – за строежи с незначително значение (строително-монтажни работи, при които не се изменя архитектурата на строежа/трасето, сградни отклонения на мрежите и др.);
– да се облекчи разрешителният режим за приемно-предавателни станции за безжични електронни съобщителни мрежи, които са преместваеми конструкции и с временен характер; категоризацията на строежите да бъде съобразена с техния вид и начина на тяхното инсталиране и функциониране, което ще стимулира инвестиционния процес.
1.5. УЛЕСНЯВАНЕ НА ИЗГРАЖДАНЕТО И ПОЛЗВАНЕТО НА ИНФРАСТРУКТУРАТА В СГРАДИ
Най-често срещаните проблеми от предприятията при изграждането на вътрешно-сградна инфраструктура са:
липса на равнопоставен достъп до сградата (субективни критерии за допускане на различни доставчици, искания за заплащане на месечен наем, при това – определян произволно, за предоставения достъп до сградата);
изисква се одобрение най-малко от една втора от собствениците (трудности при събиране на собствениците);
практика за изграждане на паралелни мрежи на няколко предприятия в дадена сграда, което е икономически неоправдано;
окабеляването, ако изобщо е налично, е изпълнено в много от случаите чрез усукани метални двойки – липсва достатъчно пространство за разполагане на оптично вертикално окабеляване до помещенията на крайните потребители – фактор, задържащ навлизането на оптични мрежи.
Постигането на целите на Програмата на Европа в областта на цифровите технологии и на Националната програма „Цифрова България“ изисква инфраструктурата да достигне до точки за достъп в близост до крайните потребители, като същевременно се осигури технологична неутралност посредством физическа инфраструктура (инсталация, вертикални сегменти, канали) в сградите, „подготвени за разполагането на високоскоростни мрежи“. Разходите за изграждане на такива канали по време на строеж на сградите са много по-ниски в сравнение с разходите за допълнително оборудване на вече завършени сгради и затова всички нови или преминаващи през основен ремонт многофамилни сгради тип етажна собственост следва да бъдат оборудвани с физическа инфраструктура, позволяваща свързването на крайните потребители с високоскоростни мрежи.
За разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи в даден жилищен район ще е от голямо значение за предприятията да могат да поставят крайна точка на своята мрежа в точката за достъп на сградите, независимо дали към този момент има изразен изричен интерес към услугата от страна на абонат, при спазване на условието въздействието върху частната собственост да бъде сведено до минимум, като се възстановява състоянието на засегнатата зона.
Когато крайната точка на мрежата е поставена в точката за достъп на сградата, свързването на допълнителен потребител е възможно на значително по-ниска цена посредством вътрешносградна инсталация, подготвена за разполагането на високоскоростни мрежи, ако такава е изградена.
В процеса на търсене на подходящ модел за улесняване изграждането на инфраструктура в сградите и за осигуряване на равнопоставен достъп до нея се очертават няколко аспекта:
при проектирането на нова сграда и при сгради в процес на обновяване трябва да се предвиди изграждане на обща инфраструктура за телефонни линии, телевизия и широколентов достъп, както и точка за достъп; подобна законова разпоредба ще се прилага след 31.12.2016 г.;
въвеждането на облекчен режим за изграждане на вътрешносградна инфраструктура и ползването й – може да става, например, по утвърден от съответната община типов проект, с който да се съобразят операторите при реализацията на всеки един конкретен обект, и подписване на двустранен протокол с председателя на етажната собственост, в рамките на който договарящите се страни ще уточнят условията;
осигуряване на възможност за всяко предприятие, притежаващо обществена електронна съобщителна мрежа, да може да постави крайна точка на своята мрежа в частни помещения за своя собствена сметка, при условие че въздействието върху частната собственост е сведено до минимум, например, когато е възможно чрез повторно използване на съществуващата физическа инфраструктура в сградата или чрез осигуряване на пълното възстановяване на засегнатите зони.
1.6. СЪЗДАВАНЕ НА ЕДИННА ИНФОРМАЦИОННА ТОЧКА
Създаването на единна информационна точка с подходящата база данни, от която мрежовите оператори и предприятията да могат да получават своевременно информация, е важна крачка в процеса по координиране на изграждането на мрежи, която би позволила при интерес към изграждане на собствена инфраструктура мрежови оператори да имат възможност да се включат в строителните работи.
Всяко предприятие/мрежови оператор при поискване да има право на достъп до следната минимална информация относно съществуващата физическа инфраструктура на което и да е предприятие/мрежови оператор:
местоположение и трасе;
вид и обем на инфраструктурата и текущото й използване;
звено за контакт.
Единната информационна точка (ЕИТ) трябва да изпълнява следните основни функции:
Осигуряване на достъп до информация за процедурите и общите условия, приложими към строежите.
Една възможност за реализация на ЕИТ е създаване на интернет портал, чрез който да се осъществява връзка към сайта на отговорното министерство и/или община, където министерството или общината са публикували информация за прилаганите от тях процедури и изисквания, приложими към строежите, в т.ч. на физическа инфраструктура. Чрез ЕИТ е необходимо също така да се предоставя информация за прилаганите от съответния отговорен орган такси (тарифи) за издаване на разрешение за строеж, както и принципите и критериите за определянето им. За целта (първоначално) в изпълнение на актуализираната политика ще се прецени готовността на общините да осъществяват подобни функции, за да се оцени дали и в какви срокове ще се осигури свързаността им с централния портал. Предвид информацията, която ще се предоставя чрез единната информационна точка, най-вероятна е възможността функционалностите й да се реализират през националния портал за достъп до пространствени данни и портала на електронното правителство.
Осигуряване на достъп до наличната минимална информация за изградена инфраструктура, подходяща за разгръщане на електронните съобщителни мрежи, както и информация за планирана за изграждане на физическа инфраструктура (не по-късно от 1 януари 2017 г.).
Единната информационна точка (например чрез хипервръзка) осигурява за имащите право оператори достъп до минималната информация, която вече е била събрана от органите от обществения сектор и която е налична в електронен формат.
Условията за достъп чрез ЕИТ до минималната информация трябва да са в съответствие с принципите за пропорционалност, недискриминационност и прозрачност и те трябва да са ясно обявени на сайта на ЕИТ.
На сайта на ЕИТ е необходимо да бъдат посочени критериите и сроковете, при които достъпът до дадена информация може да бъде отказан.
Създаване на възможност за подаване по електронен път на заявления за издаване на разрешение за строеж.
Необходимо е да се създаде функционална възможност предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи, да подават заявленията си за издаване на разрешение по електронен път чрез ЕИТ.
Следваща стъпка за облекчаване на административната процедура по издаване на разрешение е при възможност цялата процедура да може да се развива онлайн, което ще я направи напълно прозрачна и предвидима.
Конкретният модел, функциите и необходимите финансови ресурси за обезпечаване работата на ЕИТ ще бъдат конкретизирани и определени в специалния закон след обсъждане с всички заинтересовани среди. Мярката трябва да се осъществи до 1 юли 2016 г.
За покриването на разходите за изпълнение на възложените функции ЕИТ може да налага разходоориентирани такси.
За целите на успешната реализация на ЕИТ е необходимо максимално съдействие от страна на всички заинтересовани страни, включително органите на местното самоуправление, националните регулаторни органи, съответно органите на централната власт, имащи отговорности по отношение на засегнатите инфраструктури.
1.7. ОРГАНИ ПО РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ
Предвид сложността на предвидените мерки за намаляване на разходите при изграждането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи е възможно да възникне спор между мрежовите оператори по въпроси, свързани със: достъпа до съществуваща физическа инфраструктура, включително в сгради; прозрачност по отношение на информацията за физическата инфраструктура и планираните строежи; координация на строежи.
Основните усилия на политиката ще бъдат насочени към превенция, т.е. чрез ясно и устойчиво разписване на конкретните задължения и процедури в националното законодателство да се ограничат факторите за възникване на спор. Ако въпреки това страните не постигнат споразумение по конкретни условия, права и задължения, включително цена, когато това е приложимо, спорът следва да се отнесе до компетентния съд или ако страните преценят да отнесат спора за решаване, към някой от уредените в националното законодателство извънсъдебни методи (медиация, арбитраж).
В хода на обществените обсъждания на специалния закон е възможно да се създаде специален орган за решаване на подобни спорове, в случай че са налице съответните ресурсни възможности.
2. ЕФЕКТИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНИТЕ РЕСУРСИ
2.1. РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР
Глобалното развитие на пазара на електронни съобщения и въвеждането на нови технологии, задоволяващи потребностите на бизнеса и населението от съвременни, технологичноефективни и качествени съобщителни и информационни услуги на достъпни цени, изискват осигуряването на достатъчен хармонизиран честотен ресурс.
Членството на Република България в Европейския съюз налага провежданата национална политика в областта на използването на радиочестотния спектър да отговаря на приетата многогодишна програма за политика в областта на радиочестотния спектър, приета с Решение 243/2012/EC. С нея се цели чрез стратегическото планиране и хармонизирането на използването на спектъра да се гарантира функционирането на единен вътрешен пазар за електронните съобщения в Съюза, включващ технологичното развитие не само в сферата на съобщенията, но и в научноизследователската дейност, космическото пространство, транспорта, енергетиката и аудио-визуалните политики.
Налице е тенденция за експоненциален растеж на безжичния пренос на данни. Задоволяването на нарастващите нужди от радиочестотен спектър за безжична свързаност се ограничава от липсата на свободен спектър и от високата цена, свързана с преразпределението на радиочестотен спектър за нови приложения. За задоволяването на нарастващото търсене и по-ефективното използване от решаващо значение са нововъведенията. Непрекъснато нараства необходимостта от използването на широколентови предложения и за нуждите на структурите за опазване на обществения ред и реагиране при бедствия както на национално, така и на европейско ниво.
Очакванията са през следващите години технологичният напредък да даде възможност на все по-голям брой потребители да споделят едновременни права на достъп до дадена радиочестотна лента. Регулаторната среда обаче трябва да позволи това да се осъществи.
В хоризонт до 2018 г. следва да продължи изпълнението на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър в държавите от ЕС, заложена в Решение № 243/2012/ЕС, за прилагането на възможно най-подходящата и облекчена система за даване на разрешения по такъв начин, че да се постигне максимална гъвкавост и ефикасност при използването на спектъра. Системата за издаване на разрешения да се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии, като осигури за предприятията, осъществяващи електронни съобщения, възможно най-много хармонизиран с ЕС радиочестотен спектър, както и утвърждаване на вторичен пазар на права на ползването му. При организирането на процедури за подбор за предоставяне на права за използване на радиочестотния спектър е необходимо да се съблюдават изискванията на ЕС за насърчаване на конкуренцията и инвестициите за използване на радиочестотния спектър като обществено благо, при осигуряване едновременното съществуване на нови и вече съществуващи услуги и за ефикасното използване на мрежи, устройства и приложения.
Във връзка с това е необходимо да се ускорят националните действия, свързани с хармонизирано използване на радиочестотния спектър в рамките на Европейския съюз и международните организации, в които членува страната. Това включва продължаване на насърчаването на достъпността до нови потребителски продукти и технологии като гаранция, че потребителите приемат прехода към цифрови технологии и по-конкретно да започне предоставянето и използването на цифровия дивидент. Основният акцент остава върху хармонизирането на условията за използване на радиочестотния спектър в честотните ленти 790 – 862 MHz, 1900 – 1920 MHz и 2010 – 2025 MHz и осигуряването на ефективното му използване в честотните ленти 790 – 862 MHz, 880 – 915 MHz, 925 – 960 MHz, 1710 – 1785 MHz, 1805 – 1880 MHz, 1900 – 1980 MHz, 2010 – 2025 MHz, 2110 – 2170 MHz, 2,5 – 2,69 GHz и 3,4 – 3,8 GHz, предвидени за осъществяване на обществени електронни съобщения, чрез наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги.
Във връзка с хармонизирането и ефективното използване на радиочестотния спектър приоритетните цели за периода 2015 – 2018 г. са следните:
да се потърсят стимули, включително регулаторни, за бизнеса с цел използване на свободния радиочестотен спектър;
да се извърши пълното освобождаване на обхвати 800 MHz и 2,6 GHz.
Важна насока в дейността на регулаторните органи е предотвратяването на натрупването на права за ползване на спектъра или т.нар. „презапасяване“, пораждащо господстващо положение, както и на последиците от продължителното неизползване на предоставени права за ползване на честотен ресурс или неефективното му използване. По отношение на заетия, но практически неизползваем ресурс, в държавите от ЕС и в рамките на обсъжданията към Европейската комисия се разглеждат мерки за съкращаване на сроковете на издадените разрешения („use it or lose it“) в случаите, когато не се използва ефективно ресурсът, което е съпроводено със съответни компенсационни схеми. Подобни действия могат да се предприемат от националния регулатор, когато е целесъобразно за целите на оптимизиране на ползването на ограничения ресурс. Повишаването на ефективното ползване на ограничения ресурс – радиочестотен спектър, може да се постигне и в рамките на законодателна инициатива чрез съкращаване на сроковете на издадени разрешения след определен период от време на неизползване или на неефективно ползване на ресурса, което може да включва и компенсиране при предсрочно прекратяване.
Политиката на ЕС насърчава съвместното използване на радиочестотен спектър на вътрешния пазар за задоволяване на нарастващите нужди от безжична свързаност. Разглежда се възможността за постигане на дивидент от споделяне на ресурси – радиочестотен спектър. Вариант за осигуряване на по-голяма гъвкавост и повишаване на икономическата ефективност е съвместното използване на радиочестотния спектър, като се осигури достъп на неопределен брой независими ползватели и/или устройства до радиочестотен спектър в същия честотен диапазон, по едно и също време и в определен географски регион съгласно добре определен набор от условия. Това ще стимулира развитието на вътрешния пазар и ще насърчи появата на нови цифрови услуги в условия на ефективна конкуренция.
Друг вариант за съвместно използване на радиочестотния спектър е концепцията за лицензиран съвместен достъп (Licensed Shared Access – LSA). Тази концепция представлява издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, на ограничен брой алтернативни ползватели, който вече е предоставен на едно или повече предприятия при определени правила за ползване на съответния честотен ресурс, включени в разрешенията.
Във връзка с това се разработва хармонизирана рамка, включваща изготвяне и приемане на решения и препоръки на Комитета по електронни съобщения към ЕК, с които да се определят хармонизираните технически и експлоатационни условия за определени радиочестотни ленти и които да служат като ръководство за държавите членки при прилагане на LSA концепцията от националните регулатори.
Важно условие за реализацията на съвместното използване на радиочестотен спектър е постигането на ползи за всички потребители. Според вижданията в ЕС развитието на безжични широколентови комуникационни услуги с осигуряване на едновременното съществуване на различни приложения се насочва в дециметровия обхват 470 – 790 MHz.
За прилагане на решенията и препоръките на ЕС регулаторният орган (подобно на останалите регулатори в ЕС) следва да стимулира съвместното използване на радиочестотен спектър, като предприеме действия за:
въвеждане на изисквания за взаимна отговорност на ползвателите във връзка с осигуряване на приемливи граници на смущенията и подходящи стратегии за намаляването им;
инициативи за осигуряване на правна сигурност по отношение на приложимите правила и условия, процедури за правоприлагане, прозрачност за допусканията за съвместимост и правата на защита;
създаване на стимули за инвестиране в подобрени технологии, от полза за заварените и допълнителните потребители, като в същото време се защитава и се насърчава конкуренцията;
определяне на широки радиочестотни канали за развиване на RLAN, както и предоставяне на прогнози за претоварването, за да се повиши предсказуемостта и надеждността на най-важните споделени радиочестотни ленти;
гарантиране, че всяко преминаване от изключителни права на използване към съвместно използване засилва конкуренцията от страна на допълнителни потребители и по-специално не създава неправомерни конкурентни предимства за настоящи или бъдещи притежатели на права.
На национално ниво с оглед изпълнението на целите на настоящата секторна политика през периода 2015 – 2018 г. и в съответствие с решенията на Световната радиоконференция към МСД, която ще се проведе през 2015 г., ще се извърши актуализация на държавната политика в областта на управлението на радиочестотния спектър.
2.1.1. Честотен обхват 800 MHz („цифров дивидент“)
У нас едно от основните предизвикателства продължава да е освобождаването на радиочестотния обхват 800 MHz (радиочестотната лента 790 – 862 MHz), т.нар. „цифров дивидент“, който понастоящем, с изключение на радиочестотната лента 814 – 822 MHz (64-ти телевизионен канал), се ползва за военни цели. Същевременно това е и най-привлекателният за бизнеса ресурс за развитие на LTE услуги в България. По исторически причини до 1989 г. всички радиокомуникационни и навигационни средства и системи, които са въвеждани на въоръжение в Българската армия, са предимно съветско производство. По силата на историческите дадености диапазонът се ползва от Военновъздушните сили на Българската армия. Това оборудване работи в радиочестотни ленти, които поради бързото развитие на безжичните комуникации са хармонизирани на ниво ЕС за ползване за граждански нужди. Направени са редица анализи, предложения и планове, но досега не е започнало освобождаването. Българската страна е информирала многократно ЕК за съществуващия проблем, като е нотифицирала службите на Комисията за ползване на обхвата за военни цели до изваждане от употреба на военните системи. Като цяло не е решен въпросът относно модернизиране на самолети МИГ-29 във връзка с изпълнението на поети от Република България ангажименти за носене на дежурство по „Air Policing“ в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО. За целта е необходимо да се постигне политическо решение, като възможен подход е използването на самолети МИГ-29, посредством модернизация на авиониката им, което е равнозначно на осигуряване на необходимите финансови средства. Освен това изпълнението на модернизация изисква технологично време, което обстоятелство е важно да бъде отчетено.
Наложително е предприемането на конкретни ефективни политически мерки в краткосрочен план, които да обезпечат необходимите допълнителни средства в годишния бюджет на Министерството на отбраната за стартиране на процеса по модернизация на самолети МИГ-29 или по придобиване на ескадрила нови изтребители (втори възможен подход) и освобождаването на заетия ресурс да започне своевременно, или друго приложимо решение.
2.1.2. Честотен обхват 700 MHz (втори „цифров дивидент“)
Особен акцент се поставя върху съвместно използване на обхвата 700 MHz (радиочестотната лента 694 – 790 MHz). Още през 2012 г. на Световната конференция на МСД започват обсъжданията за бъдещото използване на този радиочестотен спектър. Преобладава мнението, че диапазонът е изключително подходящ за предоставяне на безжични широколентови услуги. Притежава по-добри характеристики за разпространение на сигналите, което би стимулирало бизнеса да предоставя услуги в отдалечени и слабо населени райони. През 2013 г. Европейската комисия стартира инициатива за използване на обхват 700 MHz, като даде мандат на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения да разработи група от общи минимални изисквания и ограничителни условия за използването на спектъра в обхват 700 MHz за мобилните широколентови услуги. В мандата се посочва, че тези условия трябва да са достатъчни, за да позволят на държавите членки да разгърнат широколентовите мобилни услуги в радиочестотен обхват 700 MHz. Позицията на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения по повод мандата ще послужи най-вероятно за основа на обвързващо решение на ЕК относно техническите условия за използването на този спектър за мобилни услуги.
По отношение на радиочестотния обхват 700 MHz министерството проведе обществена консултация относно интереса към предоставяне на този ресурс за развитие на безжични широколентови услуги. Поради факта, че у нас в момента обхват 700 MHz се използва както за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, така и за нуждите на Министерството на отбраната, бяха получени противоречиви становища, които не се отличават и от световната тенденция за наличие на противоположните мнения на занимаващите се с радиоразпръскване и интересите на мобилната индустрия. Резултатите показват, че представителите на бизнеса в страната все още не са готови за предприемане на стъпки за съвместно използване на честотен спектър в обхват 700 MHz. Основните доводи се свеждат до необходимостта от инвестиции в оборудване, необходимост от пренастройване и ограничаване на възможностите за използване на наличното оборудване, изразени притеснения от очертаващата се конкуренция при налагането на подхода за съвместно използване на радиочестотния спектър и др.
В този смисъл от съществено значение е вземането на глобално решение по време на Световната радиоконференция на Международния съюз по далекосъобщения през 2015 г. относно предоставянето на обхвата 700 MHz за безжични широколентови услуги и конкретизирането на датата за осигуряването му. Към момента държавите – членки на ЕС, обсъждат разпределянето на т.нар. „втори цифров дивидент“ за мобилни широколентови услуги, както и за широколентови предложения за PPDR (Public Protection and Disaster Relief) системите, като позициите са ориентирани около предоставянето му до 2020 г., а окончателното му освобождаване от ползване за целите на радиоразпръскването да стане най-късно до 2030 г. Този вариант е свързан и с предвиждане на евентуални компенсации за предприятията, занимаващи се с радиоразпръскване. Препоръчително е националният регулатор да извърши оценка на ефективността на ползването на обхват 700 MHz за спектъра, определен за граждански нужди, в контекста на възможностите за бъдещо преразпределение от гледна точка на потенциалните ползи и в зависимост от инвеститорския интерес преди провеждането на следващата Световна радиоконференция. В зависимост от взетите решения на следващата Световна радиоконференция ще бъдат направени съответните изменения и допълнения в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър.
2.1.3. Честотни ленти 876 – 880 MHz и 921 – 925 MHz, предназначени за GSM-R (Global Systems for Mobile Communications – Railway)
Въвеждането на GSM-R стандарт в железопътната мрежа се изисква от задълженията на Република България за прилагане на единни европейски норми по отношение на осигуряването на безпрепятствен трансграничен железопътен транспорт и оперативна съвместимост (директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО за оперативна съвместимост на транс-европейската високоскоростна и конвенционална железопътна система) и техническата необходимост от осигуряване на диспечерски влакови радиовръзки в изпълнение на действащите нормативни разпоредби за безопасност на движението на влаковете. За целта е осигурен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, и са проведени тестове. Предстои поетапно изграждане на клетъчната мрежа от подвижната радиослужба за железопътни приложения (GSM-R) за покриване на територията на цялата страна. С освобождаването на този ресурс ще бъде разрешен дългосрочно въпросът относно развитието на GSM-R в други жп участъци в рамките на следващия програмен период.
2.1.4. Честотни обхвати 900 MHz, 1800 MHz, 2 GHz и радиочестотни ленти 2,5 – 2,69 GHz и 3,6 – 3,8 GHz
Понастоящем целият честотен ресурс в обхват 900 MHz е предоставен за ползване от безжични широколентови услуги. Налице е свободен честотен ресурс в следните радиочестотни обхвати: 1800 MHz, 2 GHz и радиочестотната лента 3,6 – 3,8 GHz, което произтича от пазарната и икономическата ситуация. Независимо от това препоръчително е да се обсъдят с бизнеса възможни решения и да се предложат регулаторни мерки за стимулиране на ползването на незаетия ресурс от гледна точка на неговата ефективност.
В края на 2014 г. приключи освобождаването от Националната служба за охрана на обхвата 2,5 – 2,69 GHz, предвиден за безжичен широколентов достъп, включително и за LTE, в четири големи града в страната – София, Варна, Бургас и Благоевград, а след 31 август 2015 г. ще бъде възможен достъпът на територията на цялата страна.
2.2. ПОЗИЦИИ НА ГЕОСТАЦИОНАРНАТА ОРБИТА
За успешното осъществяване на международния координационен процес от ключово значение е проактивното сътрудничество от страна на заинтересованите предприятия. За целта е разработена процедура за осъществяване на кореспонденция при осъществяване на международна координация на спътникови системи на геостационарната орбита, която да следват предприятията, регулаторът и министерството, когато е необходимо. Разработената процедура е насочена към подобряване на взаимодействието между заинтересованите страни на национално ниво, като са взети под внимание компетенциите на ангажираните институции при провеждане на международна координация на позициите на геостационарна орбита и радиочестотните назначения за съответните спътникови системи след публикуване на двуседмичния циркуляр на Бюрото по радиосъобщения към Сектора по радиосъобщения на МСД за международната информация за честотите BRIFIC (BR International Frequency). Съгласно процедурата международната координация се извършава от регулатора, като се отчете становището на заинтересованото предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги. На ниво политикоопределящи органи възражения от страна на българската администрация срещу евентуални радиосмущения от чужди спътникови системи чрез изходяща писмена кореспонденция се подават от министерството съгласувано с предприятието до съответната нотифицираща администрация до изтичане на регламентирания четиримесечен срок за представяне на възражения по съответния BRIFIC с оглед защита на националния интерес. Регулаторният орган е упълномощен за работа със специализирания софтуер на Бюрото по радиосъобщения към МСД – SpaceCom, чрез който може да изпраща електронни възражения, когато това е необходимо.
Таксите, които се заплащат на МСД за спътниковите заявки, са определени с Решение № 482 на Съвета на МСД. Допълнителните заявки за провеждане на извънпланова координация се заплащат от заинтересованите предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Съгласно изискванията на Решение № 482 всяка държава членка има право на една безплатна публикация в годината, като администрацията сама посочва коя заявка да се счита за безплатна. С цел равнопоставеност на предприятията при евентуално желание от страна на повече от едно предприятие за подаване на заявка до МСД ежегодното еднократно право на безплатна спътникова заявка се предоставя на ротационен принцип.
През следващия четиригодишен период следва да се наблегне върху ефективността на взаимодействието между КРС, предприятията, министерството и МСД с цел успешно приключване на започналите регулаторни процедури по международна координация на спътникови системи на геостационарната орбита.
2.3. НОМЕРА
2.3.1. Единен европейски номер за спешни повиквания „112“
Регулаторна рамка 2009 изисква предприемане на мерки за осигуряване на достъп до Единния европейски номер (ЕЕН) за спешни повиквания „112“ за всички крайни потребители. В България успешно беше реализирана и вече широко се използва Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер „112“.
Осъществяването, обработката и приемането на повиквания към спешен номер „112“ са обект на редица европейски стандартизационни документи за гарантиране на тяхната приоритизация, надеждност на повикването, определяне на местоположението на викащия, но те се отнасят само за гласови повиквания. Развитието на технологиите и навлизането в ежедневието на електронни съобщителни услуги, различни от традиционните телефонни услуги, изисква създаване на възможности за използването им и за осъществяване на спешни повиквания. За подпомагане на този процес се разработват стандарти, които да установят критерии към формирането и обработката на спешни повиквания към „112“ и чрез ІР базирани мрежи с възможност за определяне на местонахождението на викащия.
Понастоящем прилагането на надеждно техническо решение за въвеждането на възможност за изпращане на SMS към номер за спешни повиквания „112“ практически е трудно изпълнимо, тъй като получаването му не може да бъде приоритизирано и гарантирано.
Предвид това в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер „112“ е препоръчително да се направят изменения, които да регламентират осъществяване на спешни повиквания към ЕЕН освен чрез гласови повиквания и чрез кратко текстово съобщение (SMS) или посредством други подходящи способи.
В отговор на засилените изисквания по отношение на достъпа до ЕЕН на хора с увреждания, така че те да могат да ползват тези услуги равнопоставено на другите граждани, се работи както по разработване и предлагане на крайни устройства със специализирани функции и характеристики, така и по необходимите промени във функционалните мрежови възможности. Съществен напредък е постигнат в редица държави – членки на ЕС, за използване и на кратко текстово съобщение (SMS) за осъществяване на спешни повиквания от хора с говорни и/или слухови увреждания26, но България не е сред тях.
Необходимо е през следващите години да се обърне специално внимание на хората с увреждания и да бъдат положени усилия за гарантиране осигуряването на достъп до обществени телефонни услуги и доколкото е възможно, ползването на текстови съобщения, подобни на осигурените за другите крайни потребители. В процеса е съществено участието на всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и на министерства и неправителствени организации, имащи отношение към функциониране на системата за спешни повиквания „112“.
2.3.2. Система за спешни повиквания от превозни средства „eСall“
Европейската комисия прие като приоритетна мярка хармонизирано въвеждане в ЕС на услугата eCall в електронните съобщителни мрежи за предаване от превозни средства на спешни повиквания с цел значително да бъдат смекчени последиците от пътнотранспортни произшествия, да се намали броят на смъртните случаи и на сериозността на нараняванията вследствие на пътни злополуки27. В превозните средства в Европа следва да е монтирана бордова система, която при удар да се задейства автоматично или ръчно и да излъчи чрез мобилните мрежи повикване към службите за спешна помощ, включително и стандартизиран минимален набор от данни.
Република България подкрепя европейската инициатива за хармонизирано въвеждане на общоевропейска система еCall, като ще се положат усилия за осигуряване на условия за предоставяне на тези услуги на територията на страната.
Във връзка с това беше приет пакет документи, с които да се гарантира създаването на eCall система, чрез която да се предоставя достъпна оперативносъвместима услуга непрекъснато в цяла Европа:
Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на хармонизираното предоставяне на оперативносъвместима в целия Съюз услуга eCall28;
Препоръка 2011/750/ЕС на Комисията относно подкрепата за обхващаща целия ЕС услуга eCall в електронните съобщителни мрежи за предаване от превозни средства на спешни повиквания на телефонен номер 112 (еCall)29 (Препоръката);
Делегиран регламент (ЕС) № 305/2013 на Комисията от 26 ноември 2012 г. за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на хармонизираното предоставяне на оперативносъвместима система eCall в целия ЕС30;
Решение № 585/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за въвеждането на оперативно съвместимата в целия Съюз услуга eCall31.
В изпълнение на изискванията, залегнали в посочените документи, е необходимо в България да бъде създадена организация за спешно реагиране при повиквания eCall по начин, който най-добре съответства на наличната инфраструктура от служби за спешно реагиране. Най-късно до 1 октомври 2017 г. на територията на България следва да е изградена инфраструктурата за центровете за приемане на спешни повиквания по системата eCall.
Системата трябва да гарантира непрекъснатост на услугата, както и оперативна съвместимост при предаването на гласово/звуково повикване и на минимален набор от данни, генерирани от бордовата система eCall на превозното средство, включително точното място и време на злополуката. Предаването на данни трябва да е в съответствие с изискванията за защита на правото на неприкосновеност на личния живот и на правото на защита на личните данни на засегнатия потребител. За целта следва да бъдат приети правила за работата на мобилните оператори при обработване на еCall повикванията.
В изпълнение на Препоръката до 31 декември 2014 г. мобилните оператори, опериращи на територията на Република България, въведоха механизъм за използване на eCall дискриминатор в мрежите си, което е предпоставка за функционирането на системата.
Делегираният регламент за еCall32 установява общите спецификации за модернизирането на инфраструктурата на центровете за приемане на спешни повиквания, необходима за правилното приемане и обработване на повиквания по системата eCall на номер 112, с цел гарантиране на съгласуваността, оперативната съвместимост и непрекъснатостта на хармонизираната услуга eCall, обхващаща целия Съюз.
Цялостното координиране и последователно въвеждане на системата в ЕС включва прилагане на три вида мерки: монтиране на специфична система в превозните средства, способност на операторите на мобилни мрежи да предават съобщенията в определен формат и накрая, осигуряване на капацитет на центровете за приемане на спешни повиквания да обработват съобщенията и да ги пренасочват към ЕЕН 112.
За изпълнение на този ангажимент в процес на разработване са национални правила, съгласно които да се осъществяват и обработват повикванията, да се осъществява контролът и възможните мерки при евентуални нарушения, от системата eCall.
С цел подготовката на eCall в страната Република България се включи във втория етап на проекта HeERO (Harmonised eCall European Pilot), в рамките на който бяха разработени бордови устройства за автомобилите IVS (In Vehicle System), система за приемане на eCall в центровете 112. Резултатите от проведените тестове за функционирането на системата са много добри. Очаква се проектът да бъде продължен под наименованието I-HeERO, за който Република България е заявила желание да участва. В рамките на проекта се предвижда цялостно реализиране на eCall центрове 112 в страната, както и разработване и тестване на устройства за мотоциклети и тежки пътни превозни средства.
2.3.3. Хармонизирани номера за хармонизирани услуги със социална значимост от обхвата „116“
С оглед гарантиране предоставянето на хармонизирани услуги със социална значимост на територията на Република България при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност е необходимо държавните институции – Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, съгласувано с КРС да изготвят критерии за оценяване на надеждността и финансовата обезпеченост на организациите, които желаят да предоставят услуги чрез номера от обхвата „116“ по отношение на: „116123“ – горещи линии за емоционална подкрепа, „116006“ – гореща линия за жертви на престъпления, и „116117“ – служба за неспешни медицински повиквания. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията оказва съдействие чрез проучване на приложимите практики в останалите държави – членки на ЕС, в рамките на Комитета по съобщения към ЕК, където се разглеждат въпросите за хармонизираните номера за хармонизирани услуги със социална значимост.
Това включва продължаване на усилията от всички заинтересовани правителствени и неправителствени институции за повишаване на информираността на българските граждани относно действащите номера и възможностите, които те предоставят.
Все още остават свободни 3 от резервираните номера („116123“, „116006“ и „116117“), което ще изисква продължаване на усилията за популяризиране и за намиране на оптимални решения относно организацията, която да предоставя дадената услуга, форми на финансиране, параметри на услугата и др.
3. РАЗВИТИЕ НА ПАЗАРА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
3.1. НАЗЕМНО ЦИФРОВО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ
Наземното разпространение на звукови сигнали продължава да бъде сред най-важните източници на информация, достъпни за гражданите, и в това си качество е важен фактор при формирането на ценностната система и мнението на хората. То продължава да осигурява многообразен набор от безплатни програми, допринася за медийния плурализъм, културното и езиковото многообразие и свободата на словото и утвърждава конкуренцията между доставчиците на медийни услуги.
Наземното радиоразпръскване в страната се осъществява в определените от Националния план за разпределение на радиочестотния спектър обхвати с използване най-вече на класическите аналогови технологии. За това способства реалният пазар, осигуряващ на потребителите евтини радиоприемници, често комбинирани с допълнителни удобства, като RDS (Radio Data System) и музикални устройства – плейъри с възможност за възпроизвеждане на музикални файлове чрез използване на външни носители.
Към момента нашата страна все още изостава с внедряването на системите за цифровото радиоразпръскване. Като подходящ се предвижда плавният преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване, в който цифровите и аналоговите мрежи да съществуват паралелно. Този подход следва да доведе и до постепенното насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB (Digital Audio Broadcasting) и DRM (Digital Radio Mondiale).
С въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване част от радиопрограмите се разпространяват съвместно с телевизионните програми с използване на възможностите на цифровите мултиплекси. В изпълнение на приетите политики, стратегии и планове са стартирани проекти за цифрово разпространение на радиопрограми. Все повече потребителите използват възможностите на безжичния (Wi-Fi) интернет за IP радио.
Преминаването към наземно цифрово радиоразпръскване на радиосигнали ще осигури приемане на радиопрограми с високо качество и възможност за използване на честотните обхвати на средни, къси и ултракъси вълни. Следва да се отбележи, че при цифровото радио не съществува силен икономически интерес като оползотворяването на цифров дивидент. Една от важните ползи за обществото при внедряването на цифровото радио е осъществяването на разнообразие на национално и местно равнище. Във връзка с това в препоръките на Европейския съюз се акцентира върху обществения интерес. Разглежданите предложения включват въвеждането на единни стандарти/гъвкава комбинация от стандарти или микс от платформи, координация на плановете за преход, регулация, отчитаща потребностите на местното и регионалното радиоразпръскване, разглеждане на цифровото радио като допълнителна услуга в сравнение с аналоговото, както и включването на алтернативни технологии, като IP базирани системи за цифрова мултимедия и спътниково радио.
В резултат на организирани от КРС обществени консултации през 2014 г. се установи, че към момента не е налице конкретен интерес относно въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхвати 174 – 230 MHz и 526,5 – 1606,5 kHz. Проявен е принципен интерес за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване на радиопрограми в обхват 174 – 230 MHz, като предпочитаната технология е T-DAB+.
Като член на Европейския съюз Република България се присъединява към приетите решения и препоръки за хармонизиране и перспективите за развитието на различните радиочестотни обхвати. Предвиждат се следните насоки за бъдещо развитие:
в радиочестотен обхват 526,5 – 1606,5 kHz да продължи работата за развитие на национални, регионални и локални наземни цифрови мрежи за радиоразпръскване чрез изграждане на маломощни синхронни подмрежи за средновълновия обхват;
в радиочестотен обхват 3950,0 – 26100,0 kHz да продължи работата за развитие на цифрови мрежи за късовълновия обхват;
обхват ІІ (87,5 – 108 MHz) ще продължи да се използва като ключов за аналоговото ЧМ звуково радиоразпръскване; сред всички радиоуслуги ЧМ обхватът е най-важен за търговските постъпления на предприятията, а пък и предпочитан от слушателите;
обхват ІІІ (174 – 230 MHz) остава основен за внедряването на цифровото радиоразпръскване за семейството на DAB стандартите (T-DAB, T-DAB+, T-DMB), утвърдени от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI).
През следващите години следва националният регулатор да продължи периодично да проучва чрез обществени консултации пазарния интерес за изграждане на национална обществена мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по стандарта Т-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting). За реализиране на тази възможност за България са защитени 34 радиочестотни разпределения в обхват (174 – 230 MHz). В периода до извършването на прехода у нас националните регулаторни органи – Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии, следва да следят за осигуряване на декларираното процентно покритие от аналоговите радиооператори независимо от наложената техническа модернизация, за да не бъдат лишени радиослушателите от приемане на радиопрограми, конкретно, програмите на общественото радио – Българското национално радио.
3.2. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИ УСЛУГИ
3.2.1. Развитие на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване
В България е завършен преходът от аналогово към цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване. Използваната цифрова технология дава възможност за ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, като чрез използване на подходящи методи на компресия позволява в лентата на един аналогов канал да се излъчват до 8 телевизионни канала със стандартна резолюция (SD). Наред с това се предлага по-добро качество на картината и звука и по-надеждно приемане на сигнала. Налице са и технически възможности за портативно и мобилно приемане, обогатяване на съдържанието с аудиоописание, аудиосубтитри, специализирани субтитри, възможност за добавяне на допълнителни информационни услуги.
Изградените електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване разпространяват и телевизионни програми с висока разделителна способност по стандарта HDTV. Разпространението на HD програми изисква по-широка честотна лента, поради което броят на програмите, излъчвани на един телевизионен канал, би намалял наполовина. Практически това означава необходимост от използване на допълнителен честотен спектър.
Необходимо е да се отбележи, че част от честотния спектър на телевизионното радиоразпръскване попада в обхвата на „цифровия дивидент“ – обхват 800 MHz (790 – 862 MHz). Последният е определен за бъдещото използване в съответствие с хармонизираните технически условия и Решение 243/2012/ЕС за мобилни приложения, разширяване обхвата на MHP (мултимедийна вътрешна (домашна) платформа) базираните услуги или паневропейски услуги в съответствие с политиката на Европейския съюз за усвояване на „цифровия дивидент“.
За да може наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване да продължи да е алтернатива на приемането от спътникови и кабелни мрежи чрез увеличаване броя на излъчваните безплатни програми, следва да се полагат усилия за създаване на условия за въвеждане на нови, предлагани на пазара технологични решения. Едно от тях е възможността за въвеждане използването на следващо поколение стандарт – DVB-T2. По своята същност DVB-T2 представлява цифрова ефирна телевизия от ново измерение. При него компресията е по-голяма и това позволява преноса и излъчването на повече програми с висока резолюция на 1 канал. Технологията позволява да се доставя „кодиран“ сигнал през DVB-T/DVB-T2, което би било атрактивно за предприятията, разпространяващи платени „премиум“ канали.
При наличие на пазарен интерес въвеждането на DVB-T2 ще наложи закупуване на ново техническо оборудване за разпространение на цифровия сигнал и телевизионни/или цифрови приемници с възможност за ползване на новата технология. Въвеждането на стандарта DVB-T2, в случай че има заявен интерес от бизнеса, ще наложи актуализация на подзаконови актове, включително промяна на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България. Отчитането на исканията на двете предприятия с издадени разрешения за реализиране на втория етап от DVB-Т плана в страната може също да доведе до актуализация или отмяна на DVB-Т плана от 2012 г. поради ограничеността на действието му, а именно – осъществяването на прехода.
За да се запазят настоящите зрители и да се привлекат нови, е необходимо цифровото телевизионно радиоразпръскване да бъде насочено към повишаване както на броя на телевизионните канали, така и на атрактивността на програмите и да предлага допълнителни услуги. Това може да се постигне със създаване на условия за въвеждане на новите технологични решения и стандарти, като UHDTV (Ultra High Definition Television), IP TV, мобилно приемане и портативно приемане.
Одобряването от Meждународния съюз по далекосъобщения на новия формат с висока резолюция UHDTV е стъпка към нови технически решения в телевизията, допринасящи за качество с безпрецедентни досега нива на реализъм.
3.2.2. Насърчаване на телевизионни услуги по алтернативни технологични платформи
Основната цел на „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“ е постигане ускоряване на развитието на високоскоростен достъп до интернет, което да позволи да се извлекат максимални ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и бизнеса с времеви хоризонт 2015 – 2020 г.
Телевизията по интернет протокол (IPTV) е технологична платформа, предлагана от кабелните и мобилните предприятия, и е обвързана с абонамент. Тя е средство за изпълнение на приоритетите на програмата, в частност за постигане целите на Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение.
Дейността по използване на интернет протокола в ефирната телевизия като възможност за допълнителни услуги все още е на етап проучване. Налага се мнението, че аудио-визуалните услуги все повече ще се съчетават с услуги за обмен на данни. В тази насока са и решенията на ЕС. С цел оптимално използване на честотния ресурс обхват 800 MHz (790 – 862 MHz) е определен като оптимален за покритие на големи райони с безжични широколентови услуги.
Важно за запазване на ефирното телевизионно излъчване като конкурентна платформа е по-нататъшното развитие на мобилно приемане и портативно приемане в сгради чрез въвеждане на технологията DVB-H (Digital Video Broadcasting – Handheld). Цифрово мобилно радиоразпръскване на телевизионни сигнали е сфера, в която наземната телевизия е без конкуренция. Позволява разпространение на телевизионни програми в реално време. DVB-H използва обхвати VHF-III (170 – 230 MHz), UHF-IV/V (470 – 862 MHz) и L (1,452 – 1,492 GHz). DVB-H може да работи заедно с DVB-T в един и същ мултиплекс.
В следващите години регулаторните органи – Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии, следва да стимулират развитието на технологичните платформи за цифрови телевизионни услуги. За целта е необходимо да се изучава развитието на глобалния телекомуникационен пазар и да се следят новите технологични решения. Да се създават условия и стимули за внедряването им в унисон с общия европейски пазар при запазване условията на конкурентоспособност и възпрепятстване възможностите за създаване на господстващо положение за определена технологична платформа, включително с предложения за обсъждане на конкретни законодателни инициативи.
3.3. РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИ МРЕЖИ. БЕЗЖИЧЕН ПРЕНОС НА ДАННИ И ШИРОКОЛЕНТОВИ УСЛУГИ
В унисон със световните тенденции мобилните мрежи и услуги в Република България са водещи на електронния съобщителен пазар. В последните години предприятията, предоставящи мобилни услуги, активно предлагат на потребителите нови приложения на атрактивни цени в условията на усилена конкуренция вследствие на все по-наситения пазар. За това допринася и пазарът на крайни устройства, където значително се понижиха цените на апарати с 3G възможности. Достъпът до интернет през мобилните телефони осигурява редица екстри на потребителите, включително редуциране на таксите чрез използване на услугите, като Skype, Viber и WhatsApp.
Пренасищането на пазара и търсенето на нови услуги от потребителите води до стремеж за внедряване на последните технически достижения в сферата на мобилните комуникации. В България вече започна внедряването на четвърто поколение безжични мобилни мрежи – 4G (fourth generation). При пълно реализиране на технологията се очаква 4G мрежите да са най-малко четири пъти по-бързи от 3G. 4G мрежите са проектирани да поддържат максимална скорост на обмен на данни до 100 Mbps, но изискват по-широка честотна лента – 20 MHz. Архитектурата им е пригодена специално за пренос на данни, което за потребителите означава по-високи скорости и интерактивни услуги от рода на онлайн игри и др.
Масовото навлизане в световен план на 4G услуги е свързано с налагането на стандарти, като WiMAX (Worldwide Interoperability for Microwave Access), LTE (Long Term Evolution) и подобрените им версии – LTE-Advanced и WiMax 2. Последните предлагат скорости от порядъка на 1 Gbps. Други технологии – кандидати за 4G, са UMB (Ultra Mobile Broadband), Flash-OFDM и Mobile Broadband Wireless Access (MBWA). Все пак в световен мащаб услугите от четвърто поколение се развиват основно в големите градове и продължава търсенето им да е колебливо във всички останали региони.
Внедряването на нови технологии е свързано с необходимостта от осигуряване на по-широк честотен спектър и усвояване на хармонизираните честотни ленти, определени от ITU и решенията на ЕС за мобилни комуникации. Във връзка с това следва да продължи своевременното прилагане в българското законодателство на разпоредбите на решенията на Европейската комисия, свързани с хармонизирането на радиочестотните ленти за наземни системи, осигуряване на условия за гъвкавост и неутралност при ползване на радиочестотния спектър. Разгръщането на услуги от четвърто поколение у нас все още е предизвикателство поради предпазливостта както на предприятията за инвестиране в мрежи от гледна точка на възвръщаемостта на вложените средства, наличността на свободен честотен ресурс в предпочитаните обхвати, така и на търсенето на подобни услуги от потребителите по отношение на цените. Високоскоростният пренос на данни може да се наложи, предоставян в пакет с други услуги, сред които гласови.
Необходимо е да продължат усилията на държавните институции за приоритетно освобождаване на заетите обхвати за насърчаване на развитието на електронни съобщителни услуги от четвърто поколение.
Мобилният широколентов достъп е важен фактор за развитието на електронните съобщения в световен мащаб. В съответствие с целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“) безжичният широколентов достъп до интернет би могъл да допринесе значително за икономическото възстановяване и растеж, ако се осигури достатъчно радиочестотен спектър и се разреши търговия с цел приспособяване към развитието на пазара. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа призовава за достъп на всички граждани на Съюза до широколентова връзка със скорост поне 30 Mbps до 2020 г.
Достъпът до безжичен широколентов интернет в страната се осъществява както с наземните мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги (мрежи от поколения 2,5G, 3G, 4G), така и с използването на съвместен и освободен от разрешителен режим радиочестотен спектър. Голяма част от обмена на данни със смартфони се маршрутизира през мрежи от вида Wi-Fi (абревиатура от Wireless Fidelity), като обменът на данни по такива мрежи нараства 4 – 6 пъти по-бързо, отколкото по мрежи за мобилна телефония. Използвайки хармонизирани радиочестотни ленти за RLAN, безжичните широколентови инфраструктури на базата на технологии Wi-Fi осигуряват интернет връзки на достъпна цена и с улеснен достъп. Това стимулира развитието на услуги по интернет за реализиране на потенциала за растеж и спомага за разработване на нови и напредничави стопански решения.
Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, разчитат на радиочестотен спектър за RLAN, който не е необходимо да бъде индивидуално определен (без издаване на разрешение), за да разтоварят част от потока от данни с цел увеличаване на капацитета на мрежата, подобряване на покритието в сгради и спестяване на разходи.
В съответствие с многогодишната програма на ЕС за политика в областта на радиочестотния спектър за стратегическото планиране и хармонизирането на използването на спектър се изисква да се предприемат конкретни стъпки за улесняване на безжичния пренос на данни за широколентови услуги чрез засилване на гъвкавостта и прилагане на принципа за технологична неутралност. Очакванията са по този начин да се стимулира предоставянето на повече и по-конкурентни мобилни услуги (широколентови гласови услуги, услуги за предаване на данни и мултимедийни услуги) на гражданите, освен предлаганите от системите GSM и UMTS, и насърчаване на иновациите, като се отчита необходимостта от избягване на вредни смущения и от гарантиране на техническото качество на услугата.
В българското законодателство е въведена европейската регулаторна рамка за по-облекчено регулиране на достъпа до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги, което допринася за все по-широкото навлизане на мрежите по технология Wi-Fi. Организиран е свободен достъп до тези мрежи на много обществени места, с което се очаква да се стимулира общественият интерес към широколентовите услуги, създавайки предпоставка за социално сближаване.
Бъдещите действия за насърчаване разработването на нововъведения в безжичните мрежи съгласно препоръките на ЕС следва да са насочени към непрекъснато подобряване на възможностите за хармонизиран достъп до радиочестотен спектър в незаетите радиочестотни ленти и в предоставените за ползване такива, като се създадат инструменти за повече съвместно използване на ресурси от радиочестотен спектър на вътрешния пазар.
За развитие на мобилния широколентов достъп е целесъобразно регулаторните органи да организират обществени консултации за определяне нуждите на потребителите, проучаване на предложения и добри практики за споделяне, определяне на насоки за осигуряване на ефективното използване на радиочестотния спектър и необходимостта от стандартизация за подпомагане навлизането на новаторски решения.
За развитие на нововъведения в безжичните мрежи е необходимо да продължи работата по осигуряване на достатъчно радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен (без издаване на разрешение), хармонизиран на равнището на ЕС, чрез:
– осигуряване на условия за съвместно ползване на радиочестотните ленти, предназначени за устройствата с малък обсег на действие, като се прилагат принципите за неутралност на технологиите и услугите;
– проучване и оценка на капацитета и потенциалното претоварване на обхватите 2,4 и 5 GHz за разтоварване на потока от данни;
– разглеждане на възможности за разпределяне на допълнителен хармонизиран свободен от разрешения радиочестотен спектър за радиослужби от вида RLAN (Wi-Fi) на 5 GHz, както и определяне на свободни честотни ленти за по-мощни RLAN устройства и радиомрежи от типа „точка-точка“; предоставянето на подобна възможност ще бъде от полза за решаване проблемите на отдалечени потребители.
4. ГАРАНТИРАНЕ НА НЕУТРАЛНОСТТА НА МРЕЖАТА
Неутралността на мрежата е принцип, при който всички електронни съобщения, които преминават през интернет, се третират еднакво без дискриминация, ограничение или намеса, независимо от подателя, получателя, вида, съдържанието, устройството, услугите или приложението.
Неутралността на мрежата e централна тема през последните години в редица законодателни инициативи на европейско ниво в контекста на въвеждане на по-стриктно регулиране по отношение неутралността на мрежата.
Позицията, от която се изхожда при разглеждането на въпросите на неутралността на мрежата, са свързани с тезата, че интернет дължи голяма част от успеха си на факта, че през последните десетилетия той се разви като отворена платформа за иновации с лесен достъп за крайните потребители и доставчиците на съдържание и приложения. Основна роля за постигането на този успех играе и фактът, че развитието на интернет се осъществява главно на търговска основа без регулаторна намеса.
Съществуващата регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения въвежда някои общи принципи на неутралността на мрежата, целящи да гарантират на крайните потребители достъп до информация и възможност да я разпространяват или да ползват приложения и услуги по свой избор.
В светлината на последните предложения на ниво ЕС основните усилия ще бъдат насочени към намиране на баланс между запазване на отворения характер на интернет и гарантиране на основните права на потребителите.
Същевременно за определени аспекти на неутралността на мрежата следва да е възможна намесата на КРС, в случай че възникнат проблеми, свързани със: качеството на услугите за достъп до интернет в контекста на неутралността на мрежата; възпиране на антиконкурентно блокиране или забавяне на услуги, съдържание или приложения; предотвратяване на необоснована дискриминация на съдържание или услуги; използване на подходящи модели и мерки за управление на трафика; и прозрачност, така че потребителите да са запознати с характеристиките на услугите и с капацитета, които ползват, и др.
Със засилването на обществения дебат по въпросите на неутралността на мрежата през последните години Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) разработи редица документи (насоки, доклади, проучвания и др.), подпомагащи дейността на националните регулаторни органи. Комисията за регулиране на съобщенията следва да проучи практиките у нас и да прецени дали е необходимо да приложи определени европейски практики в рамките на общите изисквания към предприятията на базата на документите на ОЕРЕС.
Принципът за неутралност на мрежата е заложен в регулаторната рамка на ЕС в областта на електронните съобщения от 2009 г. и е общовалиден за цялата национална нормативна уредба. Във връзка с това е препоръчително да се обсъдят възможностите за последващо преразглеждане, доколкото е необходимо, на разпоредбите на Закона за хазарта от гледна точка на принципа за неутралност на мрежата.
5. ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗАЩИТАТА НА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ
Действията, които ще бъдат изпълнявани през периода 2015 – 2018 г., ще са насочени главно към гарантиране на спазването на вече въведените мерки за защита на интересите и правата на потребителите, както и упражняването на ефикасен контрол по спазването на тези права.
Все още размерът на неустойките при предсрочно прекратяване на договорите затруднява потребителите да се възползват от конкурентната среда и да сменят доставчика си, когато това е в техен интерес. В настоящия момент неустойките, които се изискват при предсрочно прекратяване на договор, се определят на базата на месечните абонаментни такси, дължими до изтичане на съответния срок. По принцип предприятията предоставят различни по вид и размер отстъпки (от абонамента цена за услуги и от цена на крайни устройства) в рамките на срочни договори за услуги, като разходите за посочените отстъпки се възстановяват от ползване на услугите за определен период от време. Ползването и предоставянето на тези отстъпки е обвързано с определена срочност на договорите.
В съвременното общество преносът, обработката и съхранението на голям обем информация често включват и лични данни на потребителите и е от изключително значение потребителите да имат доверие в доставчиците на услуги, че неприкосновеността на личния им живот ще бъдат запазена.
Директивата за запазване на данни33 изисква от доставчиците на телекомуникационни услуги да съхраняват информация за трафик и данни за местоположението, свързани с фиксирана и мобилна телефония, достъп до интернет, електронна поща и телефония, за период от най-малко шест месеца (и не повече от две години), както и да я предоставят при поискване на правоприлагащите органи за целите на разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления и тероризъм.
С решение от 8 април 2014 г. Съдът на ЕС обяви директивата за недействителна, което ще наложи внимателен преглед на законовите разпоредби и тяхното съобразяване с изискванията на Хартата на основните права на ЕС. Аргументите на Съда в Решението извеждат на преден план принципния въпрос относно постигането на баланс.
За подпомагане предотвратяването, разкриването и разследването на тежки престъпления, без това да води до нарушаване правата на гражданите, и във връзка с образувано дело на Конституционния съд по искане на Омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 250а – 250е, чл. 251 и 251а от Закона за електронните съобщения следва да бъдат намерени балансирани решения. Това ще наложи разпоредбите от Закона за електронните съобщения, въвеждащи Директива 2006/24/ЕО, да се преразгледат в светлината на Решението на Съда на ЕС от 8 април 2014 г. по съединени дела C 293/12 и C 594/12, което обявява Директива 2006/24/ЕО за невалидна, като се отчетат и изискванията на Хартата на основните права в Европейския съюз.
В краткосрочен план следва да се положат усилия за:
повишаване на информираността на потребителите относно техните права и задължения при взаимодействието им с предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, чрез подходящи информационни кампании и др.;
намиране на решение за въвеждане на разумен размер на неустойките при предсрочно прекратяване на срочни договори – КРС съгласно правомощията си следва да анализира практиките относно формирането на размера на неустойките и съответно да предложи унифицирано решение под формата на задължителни указания към общите условия на договорите; препоръчително е дължимите от потребителите неустойки да бъдат редуцирани до разумни размери, поносими за потребителите, но не и в ущърб на предприятията;
насърчаване и по-широко популяризиране на способите за извънсъдебно (алтернативно) решаване на споровете34, при които водещо е доброволното начало, включително чрез онлайн механизми за тяхното решаване35, в резултат на посредничеството на Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията; алтернативното решаване на спорове (АРС) чрез онлайн способи може да се реализира чрез финансиране по линията на Структурните фондове на ЕС.
Съгласно практиката в ЕС механизмите за алтернативно решаване на спорове са по принцип по-бързи, по-евтини и по-лесни за използване от потребителите в сравнение с решаването на спора по съдебен ред:
– повечето спорове, отнесени до структури за AРС, се решават в рамките на 90 дни;
– огромна част от процедурите за AРС са безплатни за потребителите или тяхното използване не е скъпо.
Съществуването на ефективна извънсъдебна система следователно може да бъде ключов мотив за потребителите да се опитат да решат проблемите си, вместо да ги оставят нерешени.
По своето същество резултатите от AРС могат да варират от необвързващи препоръки до решения, които могат да са обвързващи за предприятието или за двете страни.
 
 6. РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ
В периода 2015 – 2018 г. следва да се предприемат мерки за развитие на електронните съобщения за нуждите на държавното управление. Тенденцията за съществено съкращаване на административните разходи в съчетание с непрекъснатото увеличаване на количеството на задачите, стоящи пред централната и местната администрация, техният комплексен характер, както и кратките срокове за решаването им налагат въвеждането и използването на съвременни ефективни и ефикасни информационни и комуникационни технологии. Основни акценти в политиката на всички технологично развити страни и Европейския съюз е прилагането на така наречените облачни технологии и изграждането на „Правителствени облаци“, както и осигуряването на безопасност и сигурност на киберпространството.
Развитието на електронните съобщения за нуждите на държавното управление ще се извършва в следните направления:
фокусиране на предоставянето на електронни съобщения върху услугите и данните за държавното управление;
разширяване на единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация за свързване на всички държавни и обществени институции на територията на България;
осигуряване на необходимите нива на мрежова и информационна сигурност.
По отношение на електронните съобщителни мрежи за нуждите на държавното управление през следващия период е необходимо да се реализират следните мерки:
разработване и приемане на национална стратегия за прилагане на облачните информационни технологии в държавното управление и пътна карта със срокове и етапи за прилагането й;
разработване и приемане на правната рамка за прилагане на облачните информационни технологии в държавното управление;
дефиниране на функциите, ресурсите и задълженията на държавен системен администратор на облачни и базови услуги за нуждите на електронното управление;
разработване на базови пакети от облачни услуги;
изграждане и развитие на центрове за данни, резервни центрове и центрове за възстановяване.
Разширяването на единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация следва да продължи с ускорени темпове за постигане на следните цели:
включване на администрациите на всички 264 общини и териториалните структури на всички държавни органи и организации;
продължаване на интеграцията на единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация с частните електронни съобщителни мрежи на държавни органи и организации и с държавни предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, на основата на концепцията за отворени мрежи;
повишаване на скоростите на пренос и осигуряване на широколентов достъп във все повече населени места.
През следващите години следва да продължат усилията за установяване на адекватни нива на мрежова и информационна сигурност на национално равнище, за което е необходимо:
разработване и приемане на Национална стратегия за киберсигурност с активната ангажираност на всички заинтересовани страни;
наличие на пълноценно функциониращ национален екип за незабавно реагиране при инциденти и създаването на такива екипи от операторите на критични инфраструктури;
участие в изграждане на европейска мрежа за сътрудничество в областта на мрежова и информационна сигурност и изграждане на национална такава;
разработване и прилагане на „Изисквания за сигурност и уведомяване за инциденти в мрежова и информационна сигурност“, отнасящи се до публичната администрация и до „участниците на пазара“ (или операторите на критични инфраструктури);
последователно прилагане на стандарти и/или спецификации, касаещи мрежова и информационна сигурност.
Развитието на електронните съобщения за нуждите на държавното управление ще осигури качество и сигурност на услугите и минимизиране на обществените разходи.
7. НАСЪРЧАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННАТА ДОСТЪПНОСТ
През следващите четири години усилията ще са насочени към приключване на работата по законодателното предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор и въвеждането на неговите изисквания в националното законодателство.
В повечето от държавите членки вече има влязло в сила законодателство или са предприети други мерки относно достъпността на уебсайтовете. Нехармонизираните национални подходи за достъпност на уебсайтовете обаче създават пречки във вътрешния пазар.
С директивата се цели сближаване на националните разпоредби на държавите членки относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор, като се определят хармонизирани изисквания. Установяват се правила за достъпност на съдържанието на уебсайтовете, принадлежащи на органи от обществения сектор. Въвежда се презумпция за съответствие с хармонизираните стандарти или на части от тях. Изискванията за достъпност са технологично неутрални, за да не се възпрепятстват иновациите. Основно изискване е осигуряване на оперативната съвместимост, основана на всеобщо възприети и използвани спецификации, които осигуряват максимална съвместимост на уебсъдържанието с настоящите и с бъдещите потребителски агенти.
Съществен аспект на законодателното предложение е необходимостта от осигуряване на финансови ресурси за адаптиране на действащите уебсайтове към изискванията за достъпност. Това налага внимателна преценка на ползите и разходите в процеса на обсъждане на документа, както и на сроковете за прилагане на директивата, така че окончателно приетите мерки да бъдат осъществими на национално ниво – централно и общинско.
Предлаганият проект на директива ще подпомогне в значителна степен изпълнението на целите на редица стратегически документи, приети в последната година в България: общата и секторните стратегии за електронно управление на Република България, актуализираната Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп, Националната програма за развитие „България 2020“, Националната програма „Цифрова България 2015“, Националната концепция за пространствено развитие, Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания и др.
Успоредно с това в изпълнение на изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания и на Закона за електронните съобщения следва да продължи предприемането на мерки за насърчаване равнопоставеността на достъпа им до съвременни технологии в подходящ за тях формат без допълнителни разходи, като например лицата със зрителни увреждания да бъдат освободени от такса при получаване на гласови услуги от информационните центрове на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
IV. УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В РАБОТНИТЕ ОРГАНИ НА ЕС И РАЗВИТИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С МЕЖУНАРОДНИТЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ И СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ НА НАЦИОНАЛНО НИВО
В условията на динамично развиващия се сектор на електронните съобщения все по-голямо значение придобива прякото взаимодействие на МТИТС с европейските и с международните институции. Участието в процеса на вземане на решения към органите и институциите на ЕС допринася за въвеждането и използването в националната практика на най-добрите регулаторни европейски и международни подходи/практики. В бъдеще следва да продължи да се насърчава активното и пряко участие на заинтересованите страни от сектора в обществените консултации по ключови законодателни предложения (в т.ч. по зелени книги, бели книги, при изготвянето на национални позиции), организирани от институциите на ЕС или от МТИТС, включително чрез специално създадения за целта Консултативен център към Министерския съвет (http://www.euaffairs.government.bg/page.php?c=23).
В периода до 2018 г. включително всеобща цел ще продължава да бъде изграждането на единния цифров пазар и премахването на бариерите, които препятстват европейските потребители и бизнес при ефективното им участие в цифровата икономика. Ето защо по време на новия мандат на Европейската комисия ще се предприемат следните стъпки:
Законодателство на ЕС, което да насърчава цифровата трансформация на европейския бизнес. За да се постигне тази цел, е необходимо основният принцип за превръщане на законодателството в „цифрово по подразбиране“ да бъде припознат, официализиран и въведен в съответните насоки на Европейската комисия за оценка на въздействието на нейните законодателни предложения.
Фокусиране на усилията върху ползите от синергията между различните видове физическа инфраструктура (водоснабдителна, газоснабдителна, електроразпределителна и електронна съобщителна), което ще доведе до разгръщането на интелигентни мрежи, по-добро планиране на строителния процес и по-малко щети за хората и околната среда при строително-монтажните работи; координирано издаване на разрешения; по-евтино изграждане на мрежи при споделяне на строителните разходи и нови бизнес модели при наличие на достъп до определена минимална информация. Съгласно изчисленията на Европейската комисия по този начин ще бъдат спестени не по-малко от 20 – 30 на сто от капиталовите разходи за строително-монтажни работи.
Насърчаване на развитието на единния цифров пазар, укрепване на единния пазар за услуги, както и своевременно, правилно въвеждане, прилагане и изпълнение на законодателството в областта на единния пазар.
През следващия четиригодишен период институциите на ЕС в партньорство с държавите членки и с частния сектор е предвидено да работят върху доизграждането и усъвършенстването на европейските инфраструктури в светлината на преразглеждането на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ и изработването на новата цифрова политика на Съюза. Тази година се очаква ЕК да представи своите предложения за преразглеждане на регулаторната рамка в областта на електронните съобщения от 2009 г., като в този процес да могат да се включат всички заинтересовани страни в ЕС посредством обществени консултации.
Участието на представители на МТИТС в работата на органите и институциите на ЕС (комитети и групи в областта на електронните съобщения), МСД, СЕРТ и други международни организации, включително в процеса на подготовка на световните и/или регионалните конференции, асамблеи и форуми, е възможност за пряко представяне и защита на националните позиции при подготовката на различни европейски и международни документи, обмяна на опит и сътрудничество при прилагане на европейското право в сектора.
Ролята на страната ни, в т.ч. на МТИТС, в работата на органите на ЕС ще придобие нови измерения и значимост по време на предстоящото председателство на Република България на Съвета на ЕС през второто полугодие на 2018 г. За успешното му реализиране ще се разчита изключително много на пълноценното включване и сътрудничество с всички заинтересовани институции и организации, които имат отношение към сектор електронни съобщения.
От съществено значение при провеждането на политиката в областта на електронните съобщения е партнирането с неправителствени структури, браншови и бизнес организации, работещи в сектора на информационните и комуникационните технологии, организации, защитаващи интересите на потребителите, научните и академичните среди с оглед стимулиране на равнопоставено и ефективно сътрудничество, обмен на информация, идеи и добри практики в сектора. Неправителственият сектор изпълнява ключова роля в осъществяването на принципите на демократично участие, индикатор за което е признаването им за равностойни партньори във взаимоотношенията между институциите и в изграждането на гражданското общество.
Държавната политика е насочена към активно взаимодействие с неправителствените организации в различни формати на сътрудничество – консултативни съвети, съвместни работни групи, комисии, форуми, конференции и експертни срещи.
Взаимодействието между държавата и неправителствените организации дава възможност за обединяване на усилията им чрез провеждане на съгласувани и целенасочени съвместни дейности по осигуряване повишаването на ефективността, както и оказване на експертна помощ при разработване и провеждане на общи инициативи и дейности. По този начин се повишава степента на информираност на обществото, като се гарантира спазването на принципите на обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност на действията на държавните институции и се създават възможности за правна сигурност и за информиран избор на гражданите.
 
 
1 Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ, L 337/18.12.2009);
Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ, L 337/18.12.2009).
2 (Обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г.)
3 Приет с Протокол № 47/70 на Министерския съвет от 19.12.2012 г.
4 РМС435 от 26.06.2014г.
5 РМС953 от 16.11.2012 г.
6 Решение № 928 от 19.12.2013 г. на КРС
7 Решения № 1906, 1907 и 1908 от 30.08.2012 г.
Решения № 201, 202 и 203 от 14.03.2013 г.
9  (Обн., ДВ, бр. 32 от 25.03.2008 г.; изм. и доп., бр. 26 от 2011 г. и бр. 77 от 2012 г.)
10  (Обн., ДВ, бр. 60 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 69 от 2004 г., бр. 31 от 2005 г., бр. 16 от 2006 г., бр. 76 от 2011 г., бр. 73 от 2012 г., бр. 59 от 2013 г. и бр. 16 от 2014 г.)
11  Решение на Комисията от 15 февруари 2007 г. за резервиране на националния номерационен обхват, започващ със „116“, за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост (ОВ, L 49/17.2.2007 г.).
12  Предоставя се в 27 държави членки и функционира във всяка една от тях (по данни на ЕК към 1.11.2013 г.). 
13  Предоставя се в 24 държави членки и функционира в 23 от тях (по данни на ЕК към 1.11.2013 г.).
14  Предоставя се в 17 държави членки и функционира в 13 от тях (по данни на ЕК към 1.11.2013 г.).
15  Предоставя се в 7 държави членки и функционира в 5 от тях (по данни на ЕК към 1.11.2013 г.).
16  Предоставя се в 5 държави членки и функционира в 2 от тях (по данни на ЕК към 1.11.2013 г.).
17  http://www.crc.bg/decisions.php?id=1016&lang=bg
19  ОВ, L 81/7 от 21.03.2012 г.
20  ОВ, бр. L 172/10 от 30.06.2012 г.
21  ОВ, бр. L 348/129 от 20.12.2013 г.
22  ОВ, L 175/1 от 27.06.2013 г.
23   ОВ, L 155/1 от 23.05.2014 г.
24  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщения, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012.
27  ОВ L 303/22.11.2011 г. Препоръка на Комисията от 8.9.2011 г. относно подкрепата за обхващаща целия ЕС услуга еCall в електронните съобщителни мрежи за предаване от превозни средства на спешни повиквания на телефонен номер 112 (еCall).
28  ОВ, L 207/6.8.2010 г.
29  ОВ, L 303/22.11.2011 г.
30  ОВ, L 91/3.4.2013 г.
31 ОВ, L 164/3.6.2014 г.
32 Делегиран регламент (ЕС) № 305/2013 на Комисията от 26 ноември 2012 година за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на хармонизираното предоставяне на оперативно съвместима система eCall в целия ЕС (ОВ, L 91/3.4.2013 г.).
33 Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (L,105/54 от 13.04.2006 г.).
34  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 165/18.6.2013 г.).
35 Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ, L 165/18.6.2013 г.).
 
 
1822