ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144 ОТ 11 ЮЛИ 2013 Г.
за определяне функциите на българските органи и институции по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (1) „Компетентни органи“ за Република България по смисъла на чл. 1, буква „м“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ, L 200, 7.06.2004 г.) са министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването.
(2) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването разглеждат съвместно въпроси от общ интерес в сферата на координацията на системите за социална сигурност.
Чл. 2. (1) Министърът на труда и социалната политика координира и провежда политиката на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), по координация на системите за социална сигурност и отговаря за системите за социална сигурност с изключение на системите за социална сигурност в областта на здравеопазването.
(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 министърът на труда и социалната политика:
1. организира и координира разработването и провеждането на политиката на Република България по координация на системите за социална сигурност в ЕС;
2. представлява Република България на заседанията на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси по въпросите, свързани с Регламент (ЕО) № 883/2004 и с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ, L 284, 30.10.2009 г.) и директивите, третиращи въпросите на достъп до системите за социална сигурност при свободно движение на хора в рамките на ЕС;
3. ръководи, координира и контролира оперативната работа по подготовката на позиции за заседания на Съвета на ЕС, рамкови позиции и указания за тяхното изпълнение, които се представят и изпълняват в процеса на вземане на решения в ЕС – относно координацията на системите за социална сигурност в ЕС;
4. внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове, с които се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на ЕС в областта на координация на системите за социална сигурност;
5. определя правителствения/те представител/и на България в Административната комисия за координация на системите за социална сигурност по чл. 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и в Консултативния комитет за координация на системите за социална сигурност по чл. 75 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като уведомява за това секретариата на Съвета по европейските въпроси и Министерството на външните работи;
6. планира и провежда мерки за изпълнение и прилагане на национално ниво на актове на ЕС в областите на координацията на социалната сигурност в ЕС;
7. изгражда координационен механизъм на национално ниво чрез създаване на междуведомствени работни групи, звена и други форми на съвместна работа;
8. осъществява лично или чрез представителя си в Административната комисия по чл. 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвиденото в чл. 76 от същия регламент сътрудничество с компетентните органи на другите държави – членки на ЕС.
Чл. 3. (1) Министърът на здравеопазването координира и провежда политиката на Република България като държава – членка на ЕС, по координация на системите за социална сигурност и отговаря за системите за социална сигурност в областта на здравеопазването.
(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 министърът на здравеопазването:
1. организира и координира разработването и провеждането на политиката на Република България по координация на системите за социална сигурност в ЕС в областта на здравеопазването;
2. ръководи, координира и контролира оперативната работа по разработването, представянето и изпълнението на позиции и указания в процеса на вземане на решения в ЕС – относно координацията на системите за социална сигурност в областта на здравеопазването;
3. внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове, с които се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на ЕС в областта на координация на системите за социална сигурност в областта на здравеопазването;
4. предлага и провежда мерки за изпълнение и прилагане на национално ниво на актове на ЕС в областите на координацията на социалната сигурност на ЕС.
Чл. 4. „Компетентни институции“ по смисъла на чл. 1, буква „р“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 са:
1. Националната агенция за приходите – по отношение на определяне на приложимо законодателство по смисъла на дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004;
2. Националният осигурителен институт – по отношение на паричните обезщетения, помощи и пенсии от държавното обществено осигуряване (ДОО), с изключение на семейните обезщетения, по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004;
3. Министерството на здравеопазването – по отношение на обезщетенията в натура по чл. 82, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, предоставяни извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
4. Националната здравноосигурителна каса – по отношение на обезщетенията в натура от компетентност на Националната здравноосигурителна каса, съгласно Закона за здравното осигуряване;
5. Агенцията за социално подпомагане – по отношение на семейните обезщетения, съгласно Закона за семейните помощи за деца и паричните обезщетения, изплащани в полза на лица с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания;
6. пенсионноосигурителните дружества – по отношение на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Чл. 5. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са и „институция по място на пребиваване“ и „институция по място на престой“ по смисъла на чл. 1, буква „с“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 като институции, компетентни да предоставят обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице, и институции, компетентни да предоставят обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тях.
Чл. 6. „Точки за достъп“ по смисъла на чл. 1, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 987/2009 са:
1. Националната агенция за приходите – по отношение на структурирани електронни документи, свързани с определяне на приложимо законодателство;
2. Националният осигурителен институт – по отношение на структурирани електронни документи, свързани с паричните обезщетения, помощи и пенсии от ДОО, както и пенсиите по допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
3. Националната здравноосигурителна каса – по отношение на структурирани електронни документи, свързани с обезщетенията в натура;
4. Агенцията за социално подпомагане – по отношение на структурирани електронни документи, свързани със семейните обезщетения.
Чл. 7. „Органи за връзка“ по смисъла на чл. 1, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 987/2009 са:
1. Националният осигурителен институт – по отношение на паричните обезщетения, помощи и пенсии от ДОО, както и пенсиите по допълнителното задължително пенсионно осигуряване, с изключение на семейните обезщетения по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004;
2. Националната здравноосигурителна каса – по отношение на обезщетенията в натура по смисъла на чл. 1, буква „ха“ от Регламент (ЕО) № 883/2004;
3. Агенцията за социално подпомагане – по отношение на семейните обезщетения по смисъла на чл. 1, буква „щ“ от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Чл. 8. Институциите и органите по постановлението осъществяват правомощията си по отношение на лицата, за които се прилагат съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004, Регламент (ЕО) № 987/2009 и Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (ОВ, L 344, 29.12.2010 г.).
Заключителни разпоредби
§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, чл. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
§ 2. Средствата, необходими за изпълнение на постановлението, са за сметка на бюджетите на съответните органи и институции.
§ 3. Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването дават указания по изпълнението на постановлението и решават в рамките на своята компетентност възникнали специфични въпроси по прилагането му.
§ 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Пламен Орешарски
За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева
5570
