ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 236 ОТ 3 АВГУСТ 2011 Г.

за приемане на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Член единствен. Приема Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии.

Заключителни разпоредби

§ 1. Отменя се Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2004 г., бр. 6 от 2005 г., бр. 1 и 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 38 от 2010 г. и бр. 19 от 2011 г.).

§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Министър-председател: Бойко Борисов

Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

НАРЕДБА

за оценка на поземлени имоти в горски територии

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на:

1. цени при сделки с поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост;

2. цени на отделно стоящи дървета в горски територии и извън тях;

3. цени за учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост;

4. цени за учредяване право на ползване и сервитути върху поземлените имоти в горски територии;

5. цени за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии;

6. цени на поземлени имоти в горски територии, за които нормативен акт или държавен орган изисква оценка и в закон не са определени други условия и ред за изготвяне на оценката;

7. стойности на обезщетения при отчуждаване на поземлени имоти в горски територии;

8. стойности на щети, нанесени върху поземлени имоти в горски територии;

9. застрахователна и ипотечна стойност на поземлени имоти в горски територии.

Чл. 2. Поземлен имот в горска територия е имот, отразен в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост като гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за горите (ЗГ).

Чл. 3. Цената на поземления имот в горска територия е неговата парична стойност към точно определена дата в зависимост от:

1. пазарната конюнктура;

2. стойността на земята и насаждението;

3. специалните полезни функции на гората;

4. местонахождението на имота.

Чл. 4. (1) Цените и стойностите по чл. 1 се определят чрез оценка, посочена в доклад, при условията и по реда на наредбата.

(2) Оценката се изготвя от правоспособен независим оценител на поземлени имоти в горски територии, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО).

(3) При изготвянето на оценката се използват методи на оценяване, които са международно признати, допустими или предвидени от българското законодателство и възприети като стандарти за бизнес оценяване.

(4) Оценките се изготвят, като се използва един или няколко от следните методи:

1. метод на сравнимите продажби;

2. метод на приходната стойност;

3. аналитичен метод (метод на доходната стойност с пазарен множител).

(5) Оценката е валидна 12 месеца от датата, посочена в оценителския доклад.

Чл. 5. (1) Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) създава база данни от информацията за извършените възмездни разпоредителни сделки с поземлени имоти в горски територии по населени места.

(2) Ежегодно ИАГ издава и публикува на електронната си страница бюлетин за пазарните цени на поземлените имоти в горски територии, който е неразделна част от информационната й система.

Глава втора

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНА ЦЕНА ЗА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ В ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Чл. 6. (1) Пазарна цена на поземлен имот в горска територия е паричният израз на осреднените цени от сделки с поземлени имоти в горски територии от различни видове възмездни разпоредителни сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

(2) Оценителят определя пазарна цена за поземления имот в горска територия като средна от цените на пазарни аналози по метода на сравнимите продажби.

(3) Пазарен аналог е сделка с имот, подобен на оценявания, който се намира в землището на същото населено място.

(4) Оценителят използва информацията за вписаните сделки на пазарни аналози, сключени между частни лица през последните 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, като не допуска случаен подбор.

(5) Когато оценителят не може да определи цена по ал. 2 поради липса на информация, могат да се използват пазарните цени за поземлените имоти в горски територии за населеното място, в което попада имотът, съгласно бюлетин, издаден от ИАГ.

(6) Когато оценителят не може да определи цени по реда на ал. 2 и 5, в заключението на оценителския доклад се посочва, че не може да се определи пазарна цена.

Глава трета

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОРМАТИВНА ЦЕНА ЗА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ В ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Раздел I

Оценка на земята

Чл. 7. (1) Цената на земята според средните стойности на земята по типове месторастения се определя съгласно приложение № 1.

(2) Цената на земята на незалесените площи в имота, за които не може да се определи тип месторастене, е равна на цената на земята на нелесопригодни площи по приложение № 1.

(3) Цената на земята на застроените площи в имота се определя според типа месторастене на земята, определен в действащия горско-стопански план или програма за съответния подотдел, в който те са разположени. Когато за съответния подотдел не е установено месторастене, се приема това на най-близко разположения до застроената площ подотдел, в който по горскостопански план или програма е определено месторастене.

(4) Курортните местности и курортите от национално и местно значение се определят съгласно приложение № 2.

(5) Към цената по ал. 1 се прибавя добавка съгласно приложение № 3 според местоположението и категорията на населеното място, в което попада имотът.

(6) Цената, определена по ал. 5, е базисна цена на земята.

Раздел II

Оценка на насаждението

Чл. 8. (1) Оценката на насаждението може да се изготви чрез преки изчисления или по опростен начин чрез парични таблици.

(2) Оценка на насаждението чрез парични таблици не се допуска при изчисляването на цените и обезщетенията по чл. 24 – 28.

(3) Оценката на насаждението чрез парични таблици се прилага при площ на имота над 50 ха, както и при:

1. оценките по чл. 29 – 30;

2. издаване на актове за държавна собственост;

3. делба;

4. уедряване на имоти.

(4) Възложителят определя по какъв начин да се извърши оценката на насаждението, когато табличният метод е допустим.

Чл. 9. (1) Цената на насаждението е сума от стойностите на елементите гора, от които се състои насаждението.

(2) Елемент „гора“ е част от насаждението, максимално еднородна по своите таксационни показатели.

(3) За целите на оценката разновъзрастните насаждения се разделят на три елемента гора: І, ІІ и ІІІ клас на дебелина.

(4) Стойността на елемента гора е равна на стойността на просто насаждение със същите параметри и с площ, равна на парциалната площ на елемента.

Чл. 10. (1) Стойност на дървесината на корен в сегашна възраст е стойността на насаждението в деня на оценката, изчислена въз основа на дохода, който може да се получи, ако дървесината от насаждението се добие при средни добивни разходи и се продаде по средна пазарна цена.

(2) Очакваема стойност на насаждението е стойността на насаждението в деня на оценката, изчислена на база бъдещи (очакваеми) доходи от това насаждение в турнусна възраст.

(3) Стойността на насаждение, което е достигнало или надминало турнусна възраст, е равна на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст.

(4) Когато насаждението не е достигнало турнусна възраст, се изчислява очакваема стойност и стойност на дървесината на корен в сегашна възраст. За стойност на насаждението се приема по-голямото от тези две числа.

(5) Стойността, определена по ал. 3 и 4, е цена на насаждението.

Чл. 11. (1) Цената на надлесните и отделно стоящите горски дървета се определя чрез цените по категории дървесина съгласно приложение № 4 или по парични таблици за единични дървета съгласно приложение № 19.

(2) Цената на насаждението в нелесопригодните площи е равна на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст.

Чл. 12. Стойността на дървесината на корен в сегашна възраст се определя, като от приходите от продажба се приспаднат разходите за сеч, първична обработка и извоз.

Чл. 13. Приходите от продажба на дървесината се получават, като запасът се сортиментира и обемите по категории дървесина се умножат по съответните им цени съгласно приложение № 4.

Чл. 14. (1) Турнусът на сеч се определя съгласно приложение № 5 според стопанския клас за оценяваното насаждение.

(2) В горските територии със специални полезни функции, в които се предвижда удължаване на възобновителния период, турнусът на сеч се увеличава с един клас на възраст.

(3) За стопански клас „Изборен“ се приема условен 120-годишен турнус.

(4) В случаите по чл. 9, ал. 3 за елементите гора от І клас на дебелина се приема средна възраст 40 г., за елементите гора от ІІ клас на дебелина – 80 г., и за елементите гора от ІІІ клас на дебелина – 120 г.

Чл. 15. (1) Кубирането и сортиментирането на насажденията се извършва с някои от утвърдените от ИАГ програмни продукти или разредни обемни и обемно-сортиментни таблици съгласно приложения № 6 и 7 или таблици за цели насаждения съгласно приложение № 8.

(2) Класът на сортиментност на насаждението се определя съгласно приложение № 9. Когато насаждението е в първата половина на турнусната възраст, условно се приема I клас за иглолистните, II клас за широколистните високостъблени и ІІІ клас за издънковите насаждения.

(3) Използваните методи за кубиране и сортиментиране задължително се посочват в доклада за оценка.

Чл. 16. (1) Средните разходи за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището се определят по дървесни видове и категория дървесина съгласно приложение № 10.

(2) Разходите за сеч и първична обработка на дървесината от приложение № 10 се коригират с коефициент, който отчита трудността на сечището, съгласно приложение № 11.

Чл. 17. (1) Средните разходи за извоз на дървесината при средна трудност на терена се определят по дървесен вид, категория дървесина и извозно разстояние съгласно приложение № 12.

(2) Разходите за извоз се коригират с коефициент, който отчита трудността на извозния път, съгласно приложение № 13.

Чл. 18. (1) Очакваемата стойност за просто насаждение се изчислява по формулата на Блуме: e = a_u . f + c. (1 – f),

където е е очакваемата стойност на насаждението;

a_u – стойността на насаждението в турнусна възраст;

c – разходите за създаване на насаждението;

f – факторът на възрастта.

(2) Стойността на насаждението в турнусна възраст се определя аналогично на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст въз основа на прогнозни таксационни показатели, изчислени в турнусна възраст.

(3) Разходите за създаване на насаждението при средна трудност на терена се определят според дървесния вид и произхода му съгласно приложение № 14.

(4) За отчитане условията на терена разходите по приложение № 14 се умножават с коефициент на трудност съгласно приложение № 15.

(5) Стойността на насаждението в турнусна възраст и разходите за създаване се изчисляват по цените, посочени в съответните приложения.

(6) Факторът на възрастта се определя по приложение № 16 според дървесния вид, бонитета и фактора на възрастта в проценти. Факторът на възрастта в проценти се определя като отношение между сегашната и турнусната възраст.

(7) Когато очакваемата стойност по ал. 1 е по-ниска от разходите за създаване на насаждението, се приема, че очакваемата стойност е равна на разходите за създаване на насаждението.

(8) Очакваемата стойност на насажденията във временно обезлесени площи (сечища и пожарища) е равна на разходите за създаване с определените дървесни видове, като произходът на гората се приема за изкуствен.

Чл. 19. (1) За изчисляване на очакваемата стойност на насаждението се определят прогнозни параметри към турнусна възраст.

(2) Прогнозната средна височина и прогнозният среден диаметър се определят по приложение № 17 и/или по таблиците за растеж и производителност за цели насаждения в случаите, когато не могат да бъдат определени по приложение № 17.

(3) Прогнозният обем на клоните се определя по турнусна възраст и таблица за процент на клоните от стъбления обем по дървесни видове и възраст.

(4) Прогнозният клас на сортиментност е равен на класа на сортиментност в сегашна възраст.

(5) Прогнозната пълнота на насаждението се определя по приложение № 18 въз основа на сегашната му пълнота и сегашната възраст на основния дървесен вид.

(6) Прогнозната пълнота е равна на сегашната пълнота при:

1. несклопени и тополови култури;

2. издънкови насаждения;

3. насаждения в лошо състояние;

4. насаждения, в които строежът по пълнота в момента на оценката е силно неравномерен.

(7) Заетостта на сечището от препятствия, извозното разстояние и категорията на извозния път не се променят в турнусна възраст.

(8) Прогнозният нормален стъблен запас се изчислява по таблиците за растеж и производителност за цели насаждения. Към стъбления запас се добавя обемът на клоните по ал. 3.

(9) Сортиментирането в турнусна възраст се извършва по сортиментни таблици за цели дървостои чрез:

1. средна височина, среден диаметър и клас на сортиментност в турнусна възраст;

2. среден диаметър и клас на сортиментност в турнусна възраст;

3. програмни продукти, утвърдени от ИАГ.

Чл. 20. Стойността на декоративната горскодървесна растителност, която не може да се изчисли по реда на чл. 9 – 19, се определя по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с Постановление № 151 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1991 г.; попр., бр. 84 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 107 от 2000 г. и бр. 81 от 2003 г.).

Чл. 21. (1) Паричните таблици са таблици в стойностно изражение, чрез които пряко се определя паричната равностойност на отделно дърво или насаждение.

(2) Цената на единичните дървета се определя в зависимост от диаметъра на гръдна височина и височината на оценяваното дърво по парични таблици за единични дървета съгласно приложение № 19.

(3) Цената на насаждението се определя в зависимост от средната възраст на оценяваното насаждение, извозното разстояние и бонитета по парични таблици за цели насаждения.

(4) За насаждения, които са достигнали или надминали турнусна възраст, при оценката се използват парични таблици за стойност на дървесината на корен съгласно приложение № 20.

(5) За насаждения, които не са достигнали турнусна възраст, при оценката се използват парични таблици по приложение № 20 и приложение № 21. За цена на насаждението се приема по-високата стойност.

Раздел ІІІ

Базисна цена на поземлените имоти в горски територии

Чл. 22. (1) Базисната цена на поземлен имот в горска територия е сума от базисната цена на земята и цената на насаждението.

(2) В определени райони на страната се създават зони за особена защита от урбанизация, в които базисната цена по ал. 1 се умножава с коефициент съгласно приложение № 22.

(3) Когато имотът попада в земи в ограничителните строителни линии на пътищата, само площта в ограничителната строителна линия на пътя се умножава с коефициент съгласно приложение № 22.

(4) Базисната цена по ал. 1 и 2 се закръглява до цяло число в левове.

Глава четвърта

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНИ ПРИ СДЕЛКИ С ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ В ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Раздел І

Оценки на поземлени имоти в горски територии

Чл. 23. (1) Цената при продажба на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 7 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се взема по-високата стойност.

(2) Цената при уедряване на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се приема по-високата стойност.

(3) Цените при непарични вноски, издаване на актове за държавна собственост, делба и други случаи, за които нормативен акт изисква оценка на имота, са равни на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се взема по-високата стойност.

Чл. 24. (1) При замени на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 35 ал. 3 ЗГ цената за замяна на оценявания имот по чл. 22, ал. 1 е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се приема по-високата стойност.

(2) При замени на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 35, ал. 3 ЗГ цената за замяна на оценявания имот, намиращ се в зони за особена защита от урбанизация, се определя, като към цената на имота, определена по реда на глава трета, се прибавя половината от стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

Чл. 25. (1) Цената за учредяване право на строеж за срок 10 години върху поземлени имоти в горски територии по чл. 54, ал. 1 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 30 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(2) Цената на учреденото право на строеж върху поземлени имоти в горски територии за по-кратък период се редуцира пропорционално на срока.

(3) Цената за учредяване безсрочно право на строеж върху поземлени имоти в горски територии по чл. 54, ал. 1 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глава трета.

Чл. 26. (1) Цената за учредяване на сервитут за срок 10 години върху поземлени имоти в горски територии по чл. 61, ал. 1 и обезщетението за учредения сервитут по чл. 64, ал. 3 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 10 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(2) Цената за учредяване на безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии по чл. 61, ал. 1 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глава трета.

(3) Обезщетението за учредяване на безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии по чл. 64, ал. 3 ЗГ е равно на цената на имота, определена по реда на глава трета.

(4) Цената за учредяване право на ползване за срок 10 години върху поземлени имоти в горски територии по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 20 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(5) Цената за право на ползване и сервитути върху поземлени имоти в горски територии за по-кратък срок от определения в ал. 1 и 4 се изчислява, като се редуцира пропорционално на срока.

Чл. 27. (1) Цената при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по чл. 73, ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 30 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(2) При промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, към цените по ал. 1 се прибавя стойността на дървесината на корен в сегашна възраст за оценяваното насаждение.

(3) Цената при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по чл. 73, ал. 1, т. 3 и 4 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 70 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

Чл. 28. Стойността на обезщетението при отчуждаване на поземлени имоти в горски територии е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се взема по-високата стойност.

Чл. 29. (1) Застрахователната стойност на поземлени имоти в горски територии е равна на цената на насаждението.

(2) Цената на насаждението се определя по парични таблици за стойност на дървесината на корен за цели насаждения съгласно приложение № 20, ако възложителят не разпореди друго.

Чл. 30. (1) Ипотечната стойност на поземлени имоти в горски територии се определя като сума от базисната цена на земята, определена по реда на чл. 7, ал. 6, и цената на насаждението.

(2) Цената на насаждението се определя по реда на чл. 21, ал. 4 и 5, ако възложителят не разпореди друго.

Чл. 31. Цените, определени по реда на чл. 23 – 30, се закръгляват до цяло число в левове.

Раздел ІІ

Оценка на щети върху поземлени имоти в горски територии

Чл. 32. Щета е обстоятелство, в резултат на което се намалява цената на имота.

Чл. 33. (1) Стойността на щета, нанесена върху поземлени имоти в горски територии, която не е административно нарушение по ЗГ, се определя по реда на наредбата като разлика между цената на имота преди и след настъпване на събитието.

(2) При определяне цената на имота преди настъпване на събитието се използват данни от действащия горскостопански план или програма, както и информация за действителното състояние на имота.

(3) При определяне цената на имота след настъпване на събитието при изчисляване на разходите за създаване на насаждението произходът на гората се приема за изкуствен.

Глава пета

ОЦЕНЯВАНЕ

Раздел І

Изготвяне на оценката

Чл. 34. (1) Изготвянето на оценката се възлага от собственика или от заинтересуваното лице чрез сключване на договор с независим оценител на поземлени имоти в горски територии.

(2) Възложителят осигурява ясни граници на терена за своя сметка при спазване изискванията на действащата нормативна уредба преди възлагането на оценката.

(3) Оценката се извършва за сметка на възложителя.

Чл. 35. (1) При възлагане на оценката възложителят прилага следните документи:

1. скица на имота с регистър на координатите и актуален лесослой, издадена от общинската служба „Земеделие“ (ОСЗ) по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (обн., ДВ, бр. 102 от 2004 г.; попр., бр. 113 от 2004 г.), или скица на имота със списък на координатите на точките, определящи границите на поземления имот, издадена от службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР);

2. извадка от картата на горскостопански план или програма с нанесено местоположение на оценявания имот, заверена от структура на ИАГ, от съответното държавно горско стопанство (ДГС), държавно ловно стопанство (ДЛС), учебно-опитно горско стопанство (УОГС), както и от общината за собствените й горски територии;

3. таксационни описания на подотделите, образуващи имота, заверени от структура на ИАГ, съответното ДГС, ДЛС, УОГС, както и от общината за собствените й горски територии.

(2) Информацията по ал. 1, т. 2 и 3 се предоставя със съгласието на собственика на имота.

(3) Когато имотът попада в земи в ограничителните строителни линии на пътищата, правоспособно лице, регистрирано при условията и по реда на ЗКИР, определя и посочва площта на ограничителната строителна линия на пътя в скицата по ал. 1, т. 1 или в скица-проект.

Чл. 36. (1) Оценката се извършва след инвентаризация на имота.

(2) За изготвяне на оценката могат да се ползват данни от действащия горскостопански план или програма, както и информация за действителното състояние на имота.

(3) Площта на оценявания имот се определя с точност до 1 кв. м въз основа на скицата по чл. 35, ал. 1, т. 1.

(4) При изготвяне на оценката могат да се използват и програмни продукти за оценка на поземлени имоти в горски територии, утвърдени от ИАГ.

Раздел ІІ

Докладване на оценките

Чл. 37. Оценката на поземлен имот в горска територия представлява становище на оценителя относно стойността на обекта в определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан.

Чл. 38. (1) Независимият оценител на поземлени имоти в горски територии изработва доклад за оценка, който съдържа:

1. обяснителна записка;

2. калкулация;

3. заключение за резултата от оценка.

(2) Всички документи по ал. 1 съдържат следните данни: номер на имота по картата на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта и землище по ЕКАТТЕ, ДГС, ДЛС или УОГС, горскостопански отдел и подотдел.

(3) Обяснителната записка включва:

1. повода за изготвяне на оценката по чл. 1;

2. данни за възложителя на оценката (трите имена, адрес, БУЛСТАТ/ЕИК, упълномощен представител);

3. описание на обекта на оценка (местоположение, собственика на имота);

4. източници на използваните данни (карта на възстановената собственост, кадастрална карта и горскостопански карти, горско-стопански планове и програми, собствени измервания);

5. нормативни актове и справочни документи;

6. използвани методи за кубиране и сортиментиране;

7. дата на изготвяне на оценката.

(4) Към калкулацията се прилагат так-сационните описания на подотделите, в които попада имотът, карнети и сборни листове, съставени при определяне на запаса и сортиментната структура, както и всички данни, които не са взети от приложенията към наредбата.

(5) В заключението на оценителския доклад задължително се посочват пазарната и базисната цена на имота, както и цената по чл. 1, за която се извършва оценката. При невъзможност за определяне на пазарна цена това също се посочва в заключението.

(6) Когато оценката се извършва по чл. 1, т. 3 и 4, в заключението на оценителския доклад се посочва сегашната стойност на дървесината на корен за оценяваното насаждение.

(7) Към доклада за оценка се представят договор за извършване на оценката, протокол за приемане на оценката от възложителя, копия от документите по чл. 35 и копие от удостоверение за правоспособност.

Чл. 39. (1) При изготвянето на нормативната оценка по реда на глава трета допустимата грешка е до ±10 на сто.

(2) При определяне обема на дървесината в оценявания имот сумарната грешка не може да бъде по-голяма от ±10 на сто.

(3) При изготвяне оценката на насаждението по реда на глава трета допустимата грешка е до ±10 на сто.

(4) При определяне базисната цена на земята по чл. 7 не се допуска грешка.

(5) При спор оценката се проверява чрез повторна контролна оценка. Грешките по ал. 1 – 3 се определят по отношение на контролната оценка по следния начин:

грешка, процент = оценка – контролна оценка . 100.

                              контролна оценка

(6) Когато грешките по ал. 1 – 3 са до ±10 на сто, контролната оценка потвърждава проверяваната.

(7) Оспорване на оценката се извършва съгласно чл. 42 – 44 от Закона за независимите оценители, като в комисията по чл. 43 ЗНО участва и независим оценител на поземлени имоти в горски територии.

Чл. 40. Изпълнителната агенция по горите със своите структури извършва контрол и може да оспорва изготвени оценки на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 42 – 44 ЗНО.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. „Базисна цена“ на поземлен имот в горска територия е нормативно установената по аналитичния метод (метод на доходната стойност с пазарен множител) парична стойност на имота при използването му по предназначение към точно определена дата.

2. „Бонитет“ е показател за производителността на насажденията. Най-високопроизводителни са насажденията от I бонитет, а най-нископроизводителни – от V бонитет.

3. „Горска територия“ са площите по чл. 2, ал. 2 ЗГ.

4. „Запас“ е обемът на дървесината на надземната част на дърветата.

5. „Извоз“ е извозването на дървесината от мястото на сечта до временен склад или до горски автомобилен път.

6. „Издънкови насаждения“ са насаждения, които са получени чрез естествено вегатативно възобновявяне.

7. „Инвентаризация“ е установяване на количествените и качествените характеристики на дървостоя в оценявания имот по конкретни горскостопански показатели чрез оглед и измерване към точно определена дата.

8. „Калкулация“ е част от оценителския доклад, която съдържа всички данни и изчисления, посредством които се изготвя оценката на поземления имот.

9. „Категории дървесина“ са едрата, средната и дребната строителна дървесина и дървата.

10. „Клас на възраст“ е възрастта, закръглена на 5 или 20 години, в т.ч.: 20 години за високостъблените, с изключение на тополови, върбови, липови, и 5 години за издънковите за превръщане в семенни, нискостъблените, тополовите, върбовите и липовите.

11. „Класове на дебелина“ са І, ІІ и ІІІ. Разпределението на дърветата по класове на дебелина е според средния диаметър. Към І клас на дебелина се причисляват дървета с диаметър до 20 см; към ІІ клас на дебелина – дървета с диаметър от 21 до 40 см; към ІІІ клас на дебелина – дървета с диаметър над 41 см.

12. „Кубиране“ е определяне на запаса.

13. „Надлесни дървета“ са единични дървета, по-възрастни с два или повече класа на възраст от възрастта на основното насаждение.

14. „Насаждение“ е част от гората, която е еднородна по всички лесовъдско-таксационни признаци.

15. „Насаждение за изборно стопанство“ е типично разновъзрастно насаждение (с повече от три класа на възраст), в което короните на дърветата заемат цялото вертикално пространство и запазват една и съща структура във времето и пространството.

16. „Независим оценител“ на поземлени имоти в горски територии е лице с висше лесовъдско образование, което притежава удостоверение или диплома за завършен курс за оценка на гори и земи в горски територии, регистрирано е в регистър по реда на ЗНО и има право да изготвя и подписва доклад за оценка на поземлени имоти в горски територии.

17. „Несклопени култури“ са изкуствено създадени насаждения с пълнота под 0,3.

18. „Обезщетение“ е сума, изплащана за възмездяване на щета.

19. „Отделно стоящи горски дървета“ са тези, които не са част от насаждение и не са гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗГ.

20. „Парциална площ“ е идеалната част от площта, която се пада на елемент гора.

21. „Просто насаждение“ е едноетажно, чисто и относително едновъзрастно насаждение.

22. „Пълнота“ е степен на насищане с дървесен запас на единица площ, получена при съпоставяне на запаса на действително насаждение със запаса на еталонно насаждение, определено по таблици за растеж и производителност за цели насаждения.

23. „Първична обработка“ са операциите кастрене, размерване, разкройване и рампиране, както и подреждане на дървата на фигури.

24. „Разходи за създаване“ са разходите за възобновяване на насаждението. В тях влизат разходите, които се правят до укрепване на насаждението: разчистване на сечището, подготовка на почвата, доставка на посадъчен материал, залесяване, торене, попълване, отглеждане на културата, ограждане.

25. „Сегашна възраст“ е възрастта в момента на оценката.

26. „Сортимент“ е дървесина с определени размери и качества.

27. „Сортиментиране“ е разпределяне на стъбления обем на дървото по категории дървесина, които могат да се добият след сечта.

28. „Специални полезни функции“ са защитните и рекреационните функции на горите, както и функциите им като защитени територии.

29. „Стопански клас“ са гори с еднакъв начин на стопанисване. Горите от един стопански клас задължително имат еднакъв турнус.

30. „Тип месторастене“ са земи с еднакви условия за развитие на горскодървесна растителност.

31. „Турнус“ е период от години за производство и добив на дървесина.

32. „Турнусна възраст“ е възрастта на насаждение, навлязло в класа на възраст, равен на турнуса на сечта.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИРАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за горите.

§ 3. До утвърждаването на горскостопанските планове или програми за горските територии във връзка с прилагането на чл. 7, ал. 3, чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 36, ал. 2 се използват данни от действащите лесоустройствени проекти, планове или програми.

§ 4. Методиката за определяне базисната цена на поземлените имоти в горски територии по глава трета се коригира съобразно Методиката за определяне на обезщетението за обществените екосистемни ползи от горските територии по чл. 249, ал. 8 от Закона за горите.

Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1

Цена на земята по тип месторастене

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Забележка. Стойността на нелесопригодните площи е 600 лв. на хектар.

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 4

Курортни местности и курорти от национално и местно значение

Балнеолечебни курорти от национално значение
1.	Община Асеновград, Нареченски минерални бани, Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 549 от 1950 г.
2.	Община Берковица, гр. Берковица, Решение на Министерския съвет (РМС) № 285 от 1974 г.
3.	Община Бургас, Бургаски минерални бани, ПМС № 549 от 1950 г.
4.	Община Велинград, гр. Велинград, ПМС № 549 от 1950 г.
5.	Община Вършец, гр. Вършец, ПМС № 549 от 1950 г.
6.	Община Димитровград, гр. Меричлери, РМС № 508 от 1971 г.
7.	Община.Карлово, с. Баня, ПМС № 549 от 1950 г.
8.	Община Костенец, курорт „Костенец“ (ДВ, бр. 91 от 1992 г.)
9.	Община Кюстендил, гр. Кюстендил, ПМС № 549 от 1950 г.
10.	Община Костенец, Момин проход, ПМС № 549 от 1950 г.
11.	Община Павел баня, гр. Павел баня, ПМС № 549 от 1950 г.
12.	Община Панагюрище, с. Баня, ПМС № 89 от 1967 г.
13.	Община Сандански, гр. Сандански, РМС № 89 от 1967 г.
14.	Община Сливен, Сливенски минерални бани, РМС № 89 от 1967 г.
15.	Община Стара Загора, Старозагорски минерални бани, РМС № 89 от 1967 г.
16.	Столична община, гр. Банкя, ПМС № 549 от 1970 г.
17.	Община Стрелча, гр. Стрелча, РМС № 331 от 1969 г.
18.	Община Хасково, Хасковски минерални бани, РМС № 41 от 1952 г.
19.	Община Хисаря, гр. Хисаря, ПМС № 549 от 1950 г.
Балнеолечебни курорти от местно значение
1.	Община Баните, с. Баните, Заповед № 2620 на Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ) (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
2.	Община Банско, с. Добринище, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
3.	Община Благоевград, гр. Благоевград, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
4.	Община Болярово, с. Стефан Караджово, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
5.	Община Брацигово, гр. Брацигово, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
6.	Община Брезник, гр. Брезник, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
7.	Община Велико Търново, с. Вонеща вода, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
8.	Община Видин, с. Сланотрън, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
9.	Община Гърмен, Огняновски минерални бани (ДВ, бр. 14 от 2007 г.)
10.	Община Девин, Беденски минерални бани, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
11.	Община Девин, гр. Девин, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
12.	Община Девин, с. Михалково, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
13.	Община Долна баня, гр. Долна баня, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
14.	Община Казанлък, Казанлъшки минерални бани, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
15.	Община Костенец, Пчелински минерални бани, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
16.	Община Мъглиж, с. Ягода, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
17.	Община Несебър, с. Баня, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
18.	Община Перник, с. Рударци, местността около минералния извор, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
19.	Община Петрич, гр. Петрич, Заповед № 2238 на Министерството на народното здраве (МНЗ) от 1975 г.
20.	Община Петрич, с. Марикостиново, селището около минералните бани, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
21.	Община Провадия, гр. Провадия, Заповед № 1734 на МНЗСГ (ДВ, бр. 40 от 1963 г.)
22.	Община Радомир, с. Байкалско, Заповед № 40 на МНЗ (ДВ, бр. 67 от 1977 г.)
23.	Община Разлог, местността „Банище“ до с. Бачево, Заповед № 1456 на МНЗ (ДВ, бр. 18 от 1977 г.)
24.	Община Разлог, с. Баня, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
25.	Община Разлог, с. Бачево, Заповед № 540 на МНЗ (ДВ, бр. 18 от 1976 г.)
26.	Община Разлог, с. Елешница, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
27.	Община Самоков, Белчински минерални бани, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
28.	Община Сапарева баня, гр. Сапарева баня, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
29.	Община Септември, с. Варвара, Ветрен дол – селището около минералните бани, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
30.	Община Симитли, гр. Симитли, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
31.	Община Сливен, с. Злати войвода, Сливенски минерални бани, Решение № 127 на Общинския съвет на община Сливен от 28 септември 2006 г.
32.	Столична община, Горна баня, гр. София, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
33.	Столична община, Княжево, гр. София, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
34.	Столична община, Овча купел, гр. София, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
35.	Столична община, с. Панчарево, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
36.	Столична община, Бояна, Драгалевци, Симеоново, гр. София, (ДВ, бр. 89 от 1961 г.)
37.	Община Троян, с. Шипково, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
38.	Община Хисаря, с. Красново, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
39.	Община Шумен, с. Мараш, Заповед № 745 от 1979 г.
Планински климатични курорти от национално значение
1.	Община Велинград, местостта Юндола, РМС № 89 от 1967  г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
2.	Община Котел, гр. Котел, РМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
3.	Община Самоков, Боровец, ПМС № 18 от 1948 г.
4.	Община Самоков, с. Говедарци, ПМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
5.	Община Смолян, Пампорово, РМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
Планински климатични курорти от местно значение
1.	Община Априлци, гр. Априлци, Заповед № 670 на МНЗ (ДВ, бр. 25 от 1978 г.)
2.	Община Ардино, местността „Белите брези“, Заповед № 5585 на МНЗ от 1967 г.
3.	Община Банско, гр. Банско, Заповед № 1366 на МНЗ (ДВ, бр. 35 от 1975 г.)
4.	Община Банско, местността около хижа „Гоце Делчев“ в Пирин, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
5.	Община Батак, гр. Батак, близката околност на язовира, Заповед № 2620 МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
6.	Община Батак, местността около язовир „Камен проход“ (бивш „Васил Коларов“), Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
7.	Община Белица, местността „Семково“ в Рила, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
8.	Община Белово, местността „Чаира“, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
9.	Община Берковица, гр. Берковица, местността „Ашиклар“, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
10.	Община Ботевград, местността „Зелин“, гр. Ботевград, Заповед № 1734 на МНЗСГ (ДВ, бр. 40 от 1966 г.)
11.	Община Благоевград, местността „Бодрост“ в Рила, Заповед № 646 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
12.	Община Брацигово, гр. Брацигово, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
13.	Област Варна, местността „Патлейна“, Заповед № 1734 на МНЗСГ (ДВ, бр. 40 от 1966 г.)
14.	Община Габрово, местността „Люляците“, Заповед № 1734 на МНЗСГ (ДВ, бр. 40 от 1966 г.)
15.	Община Гоце Делчев, местността „Папаз-чаир“, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
16.	Община Гоце Делчев, местността около хижа „Сини връх“ (бивш „Синаница“) в Пирин, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
17.	Община Дряново, гр. Дряново, Заповед № 719 на МНЗ от 1976 г. (ДВ, бр. 18 от 1977 г.)
18.	Община Елена, гр. Елена, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
19.	Община Етрополе, гр. Етрополе, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
20.	Община Златарица, гр. Златарица, Заповед № 3635 на МНЗ (ДВ, бр. 73 от 1980 г.)
21.	Община Карлово, гр. Клисура, Заповед № 1734 на МНЗСГ (ДВ, бр. 40 от 1966 г.)
22.	Община Копривщица, гр. Копривщица, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
23.	Община Лъки, местността „Хайдушки поляни“, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
24.	Община Малко Търново, гр. Малко Търново, Заповед № РД-15-778 на МНЗ от 1981 г.
25.	Община Панагюрище, Панагюрски колони, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
26.	Община Пещера, „Свети Константин“ (бивш „Антон Иванов“), Заповед № 2620 МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
27.	Община Пещера, гр. Пещера, Заповед № 09-315 на МНЗ от 1984 г. (ДВ, бр. 75 от 1984 г.)
28.	Община Разлог, местността „Предела“, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
29.	Община Ракитово, гр. Ракитово, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
30.	Община Рила, Рилски манастир, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
31.	Община „Родопи“, с. Бяла Черква, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
32.	Община „Родопи“, с. Дедово, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
33.	Община Самоков, гр. Самоков, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
34.	Община Самоков, с. Бели Искър, Заповед № 452 на МНЗ от 1969 г.
35.	Община Самоков, с. Маджаре, Заповед № 452 на МНЗ от 1969 г.
36.	Община Самоков, с. Мала църква, Заповед № 452 на МНЗ от 1969 г.
37.	Община Сандански, местността около хижа „Попина лъка“, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
38.	Община Сливен, местността „Карандила“, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
39.	Община Смолян, гр. Смолян и близката околност, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
40.	Община Смолян, гр. Смолян, местността „Хайдушки поляни“ (ДВ, бр. 45 от 2005 г.)
41.	Община Столична, национален парк „Витоша“, Заповед № 1734 на МНЗСГ (ДВ, бр. 40 от 1966 г.)
42.	Община Тетевен, гр. Тетевен, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
43.	Община Тетевен, с. Рибарица, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
44.	Община Троян, с. Орешак, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
45.	Община Трявна, гр. Плачковци, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
46.	Община Трявна, гр. Трявна, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
47.	Община Чепеларе, гр. Чепеларе, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
48.	Община Якоруда, гр. Якоруда, Заповед № 1480 на МНЗ (ДВ, бр. 35 от 1975 г.)
49.	Община Якоруда, местността около хижа „Трещеник“ в Рила, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
Морски климатични курорти от национално значение
1.	Община Балчик, гр. Балчик и местността „Фиш-фиша“, ПМС № 89 от 1957 г. (ДВ, бр. 33 от 1967 г.)
2.	Община Балчик, местността „Тузлата“, ПМС № 549 от 1965 г.
3.	Община Бургас, гр. Бургас, ПМС № 741 от 1953 г.
4.	Община Варна, гр. Варна (от Златни пясъци до нос Галата вкл.), ПМС № 549 от 1950 г.
5.	Община Несебър, гр. Несебър, РМС № 179 от 1954 г.
6.	Община Несебър, гр. Обзор, РМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
7.	Община Поморие, гр. Поморие, ПМС № 741 от 1953 г.
8.	Община Приморско, гр. Приморско, РМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
9.	Община Приморско, гр. Китен, ПМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
10.	Община Созопол, гр. Созопол, РМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
11.	Община Царево, гр. Ахтопол, РМС № 224 от 1972 г.
12.	Община Царево, гр. Царево, РМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.)
Морски климатични курорти от местно значение
1.	Община Аврен, устието на р. Камчия, Заповед № 3913 на МНЗСГ от 1963 г.
2.	Община Балчик, с. Кранево, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
3.	Община Бяла, гр. Бяла, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
4.	Община Долни Чифлик, с. Шкорпиловци, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
5.	Община Каварна, гр. Каварна, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
6.	Община Каварна, местността „Русалка“, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
7.	Община Каварна, с. Българево, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
8.	Община Несебър, местността „Кузлука“ и с. Влас, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
9.	Община Несебър, с. Равда, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
10.	Община Поморие, с. Ахелой, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
11.	Община Приморско, устието на р. Ропотамо и местността около блатото „Аркутино“, Заповед № 464 на МНЗСГ (ДВ, бр. 27 от 1967 г.)
12.	Община Созопол, с. Черноморец, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
13.	Община Царево, с. Лозенец, Заповед № 4484 на МНЗ от 1969 г.
14.	Община Царево, с. Синеморец, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
15.	Община Шабла, гр. Шабла, местността около минералните извори и езерата, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)
16.	Община Шабла, с. Крапец, Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.)

1. Курорти от национално значение са:

1.1.    Курортните местности и курортите от национално значение, определени по реда на приложение № 3 към чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите (обн., ДВ, бр. 79 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 18 от 1992 г., бр. 12 от 1995 г., бр. 88 от 2000 г., бр. 25 от 2002 г. и бр. 70 от 2004 г.) и Заповед № РД-09-100 на министъра на здравеопазването от 1992 г. (ДВ, бр. 18 от 1992 г.).

1.2.    Селищни образувания с национално значение, създадени по реда на чл. 25, т. 2 и 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

2. Курорти от местно значение са:

2.1.    Курортните местности и курортите от местно значение, определени по реда на приложение

№ 3 към чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите.

2.2.    Селищни образувания с местно значение, създадени по реда на чл. 25, т. 1 и 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Приложение № 3 към чл. 7, ал. 5

Добавка според местоположението и категорията на населеното място

Местоположение и категория на населеното място	Добавка (в лв./m2)
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 100 m от брега	5
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 2 km от брега
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 5 km от брега
Курортите Боровец, Пампорово и Банско
Курорти от национално значение
Курорти от местно значение
Землищата на гр. София и Столичната община – южна зона
Столична община – северна зона
Населени места от I категория – Варна, Бургас и Пловдив
Останалите населени места от I категория	4
Населени места от IІ категория	3
Населени места от IІІ категория	2
Населени места от ІV категория	1,50
Населени места от V категория	1
Населени места от VІ категория	0,50
Населени места от VІІ и VІІІ категория	0

Забележки:

1. Черноморското крайбрежие включва зоните до 5 km ивица, измерени от брега на Черно море. Разстоянията до брега на Черно море се измерват хоризонтално от морския бряг или от крайбрежната плажна ивица до най-близката точка на имота.

2. Имотът се отнася към курортите от национално или местно значение, когато е включен в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) с подробни устройствени планове или е разположен на разстояние до един километър от тях, мерено хоризонтално по въздушна линия.

3. За курортите от национално или местно значение, за които няма общи устройствени планове, подробни устройствени планове, регулационни планове или друг документ, определящ границите на курорта, от съответната община, в чието землище попада имотът, се издава удостоверение за отстоянието на имота от границите на курорта.

4. Разстоянията се измерват хоризонтално от най-близката точка на имота.

5. Разстоянията се определят от правоспособно лице по кадастър върху извадка от кадастралната карта или картата на възстановената собственост, издадени от СГКК или ОСЗ. При необходимост правоспособно лице по кадастър определя разстоянията чрез преки геодезически измервания.

6. Правоспособното лице по кадастър удостоверява верността на определените разстояния.

7. Столична община – южна зона, обхваща землищата на гр. Банкя, с. Бистрица, с. Владая, с. Герман, с. Долни Пасарел, с. Железница, с. Иваняне, с. Кокаляне, с. Лозен, с. Мало Бучино, с. Мърчаево, с. Панчарево и с. Плана.

8. Столична община – северна зона, обхваща землищата на с. Балша, с. Бусманци, гр. Бухово, с. Войняговци, с. Волуяк, с. Горни Богров, с. Доброславци, с. Долни Богров, с. Желява, с. Житен, с. Казичене, с. Клисура, с. Кремиковци, с. Кривина, с. Кубратово, с. Кътина, с. Локорско, с. Мировяне, с. Мрамор, с. Негован, гр. Нови Искър, с. Подгумер, с. Световрачене, с. Чепинци и с. Яна.

9. Когато имотът може да се отнесе едновременно към различните зони, се взема тази с най-висока стойност.

Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1 и чл. 13

Цени на дървесината

Дървесен вид	Специален сортимент	Едра строителна дървесина	Средна строителна дървесина	Дребна строителна дървесина	Дърва
	(в лв./m3)
Бял бор	101	94	61	46	46
Смърч, бяла мура	116	104	66	46	46
Ела	124	103	66	46	46
Черен бор	88	77	56	46	46
Бук	126	79	55	54	54
Дъб	213	101	59	56	54
Цер	61	55	56	56	54
Топола	72	61	42	38	38
Орех	300	110	59	56	54
Акация	58	58	54	54	54
Габър	79	79	55	54	54
Липа	60	60	49	38	38
Явор, ясен, елша	292	110	64	54	54
Върба, бреза	59	59	45	38	38

Приложение № 5 към чл. 14, ал. 1

Възрасти за сеч (турнуси)

Название на стопанския клас	Код	Турнус, год.	Название на стопанския клас	Код	Турнус, год.
Акациев	А	15 – 20	За двуетажни насаждения	ДВН	120
Акациев за едра дървесина	АЕД	30 – 40	Иглолистни култури	ИК	80
Акациев противоерозионен	АПе	15	Иглолистно-широколистен високобонитетен	ИШВ	120
Благунов високобонитетен за превръщане	БлВП	80	Иглолистно-широколистен средно- и нискобонитетен	ИШСрН	100
Благунов средно- и нискобонитетен за превръщане	БлСрНП	50	Изборен	Изб	120
Брезов	Брз	60	Кестенов	Кс	100
Буков високобонитетен	БВ	140	Липов високобонитетен	ЛВ	80
Буков високобонитетен за превръщане	БВП	80	Липов средно- и нискобонитетен	ЛСрН	60
Буков нискобонитетен	БН	100	Нискостъблен	Н	25 – 30
Буков средно- и нискобонитетен за превръщане	БСрНП	50	Орехов	О	100
Буков среднобонитетен	БСр	120	Смесен високобонитетен за превръщане	ВП	80
Бялборов високобонитетен	ББВ	120	Смесен иглолистен високо- бонитетен	СМИВ	120
Бялборов средно- и нискобонитетен	ББСрН	100	Смесен иглолистен средно- и нискобонитетен	СМИСрН	100
Бялмуров високобонитетен	БМВ	160	Смесен средно- и нискобонитетен за превръщане	СрНП	50
Бялмуров средно- и нискобонитетен	БМСрН	140	Смърчов високобонитетен	СВ	120
Върбово-тополов брегозащитен	ВТБ	15	Смърчов високопланински	СВп	120
Габъров	ГБР	100	Смърчов средно- и нискобонитетен	ССрН	100
Габъров високобонитетен за превръщане	ГВП	80	Тополов	Т	по  инстр.
Габъров средно- и нискобонитетен за превръщане	ГСрНП	50	Тополов нетипичен	ТН	по инстр.
Горскоплоден	ГПл	50 – 100	Тополов типичен	ТТ	по инстр.
Дъбов високобонитетен	ДВ	140	Трепетликов	Трп	40
Зимен дъбов високобонитетен за превръщане	ЗдВП	80	Церов	Ц	100
Дъбов високобонитетен за специални сортименти	ДВСпС	160	Церов високобонитетен за превръщане	ЦВП	60
Дъбов за производство на корк	ДК	100	Церов и с преобладание на цер за превръщане	ЦП	30
Дъбов средно- и нискобонитетен	ДСрН	120	Черборов високобонитетен	ЧБВ	120
Дъбов средно- и нискобонитетен за превръщане	ЗдСрНП БлСрНП	50	Черборов средно- и ниско-бонитетен	ЧБСрН	100
Елов високобонитетен	ЕВ	120	Широколистен високостъблен	ШВ	100
Елов средно- и нискобонитетен	ЕСрН	100	Ясенов	Яс	80

Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1

Таблица за определяне на височинните разреди

Дървесен вид

Диаметър, сm	Височинни разреди
	Височини, сm

Разредна обемна и сортиментна таблица

Дървесен вид

Височинен разред

Диаметър, сm	запас	Ia клас	I клас	II клас	III клас	IV клас	V клас	VI клас	дърва	отпад	кора
	куб. м

Приложение № 7 към чл. 15, ал. 1

Сортиментна таблица за клоните

Дървесен вид

Дължина на короната, %

диаметър, cm	ЕСД, %	ССД, %	ДСД, %	дърва, %	вършина, %	отпад, %

Приложение № 8 към чл. 15, ал. 1

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 9 към чл. 15, ал. 2

Класове на сортиментност

Клас на сортиментност	Относителен дял на строителната дървесина от стъбления запас, %		Относителен дял на сортиментируемите стъбла*,  %
	за иглолистни	за широколистни
1	71 и повече	51 и повече	91 и повече
2	51 до 70	от 31 до 50	71 до 90
3	до 50 вкл.	до 30 вкл.	до 70 вкл.

* Когато насаждението не е клупирано, класът на сортиментност се определя чрез преброяване на сортиментируемите стъбла на пробна площ (т.е. на стъблата, годни за получаване на строителна дървесина).

Приложение № 10 към чл. 16, ал. 1

Разходи за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището

Дървесни видове	Разходи за сеч и първична обработка
	едра	средна	дребна	дърва
	лв./m3
Иглолистни	4,55	7,30	9,40	7,90
Широколистни твърди	4,85	7,80	10,70	8,80
Широколистни меки	3,75	5,65	8,00	6,35

Приложение № 11 към чл. 16, ал. 2

Трудност на сечището

Категорията на сечище K е средната стойност на коефициентите: K = (n + d + v + k + p)/5, където:

n е коефициент за наклон на терена;

d – коефициент за средния диаметър на насаждението;

v – коефициент за запаса на 1 хектар;

k – коефициент за дължината на короната в проценти;

p – коефициент на заетостта на площта от препятствия (подраст, храсти, скали и др.) в процент от общата площ.

Стойността на K се закръгля в цели единици от 1 до 6.

Таблица 1. Определяне на коефициентите n, d, v, k и p

n	Наклон	d	Среден диаметър	v	Запас	k	Дължина на короната	p	Наличие на препятствия
	градуси		cm		m3/hа		%		%
1	до 5	1	над 40	1	над 185	1	до 35	1	до 30
2	6 до 10	2	37 до 40	2	156 до 185	2	36 до 65	2	31 до 50
3	11 до 20	3	33 до 36	3	126 до 155	3	66 до 85	3	51 до 70
4	21 до 30	4	29 до 32	4	96 до 125	4	над 85	4	над 70
5	31 до 45	5	25 до 28	5	66 до 95
6	над 45	6	21 до 24	6	36 до 65
		7	17 до 20	7	до 35
		8	13 до 16
		9	до 12

Дължината на короната се определя в % от височината на стъблото. Наличието на препятствия се определи като относителен дял на заетата от тях площ спрямо общата площ на парцела. Ако насаждението е многоетажно, запасът е сумарният запас на всички етажи на насаждението. Средният диаметър е средният диаметър на етажа „основно насаждение“. Ако дължината на короната и наличието на препятствията са неизвестни, за показателите k и p се приема стойност 3.

Таблица 2. Коефициент за трудност на сечището

Категория сечище, К	Трудност на сечището
1	0.87
2	0.93
3	1.00
4	1.08
5	1.15
6	1.24

Приложение № 12 към чл. 17, ал. 1

Разходи за извоз на дървесината при средна трудност на пътя

Категории дървесина	Минимален разход, лв./m3	Допълнителен разход за всеки километър, лв./m3. km
Иглолистна, в т.ч.:
– едра	5,75	2,80
– средна	7,80	4,85
– дребна	7,80	5,30
– дърва	7,25	5,00
Широколистна, в т.ч.:
– едра	6,50	4,30
– средна	8,55	5,85
– дребна	8,55	6,35
– дърва	7,15	5,10

При извозни разстояния до 50 m се начислява минималният разход. При извозни разстояния над 50 m към минималния разход се прибавя и допълнителният разход за съответното извозно разстояние, което е определено в km.

Приложение № 13 към чл. 17, ал. 2

Таблица 1. Определяне на категория на извозния път

Категория на пътя	Определение
1	Пътища с прави наклони до 16° включително и с обратни наклони до 4° включително.
2	Пътища с прави наклони над 16° включително и с обратни наклони до 4°.
3	Пътища с обратни наклони над 4° и с каменисто или скалисто пътно платно на разстояние над 50 % от дължината им.

Таблица 2. Корекционни коефициенти за категорията на извозния път

Категория извозен път KP	Корекционен коефициент TP
1	0.88
1.5	0.94
2	1.00
2.5	1.09
3	1.18

Ако пътят се състои от отсечки, отнасящи се към различни категории, категорията на целия път е средна претеглена според дължината на отсечките с различни категории. Средната категория се закръгля с точност до 0,5.

Приложение № 14 към чл. 18, ал. 3

Разходи за създаване на насаждения при средна трудност на терена и пълнота 1

Дървесни видове и произход на насажденията	Разходи лв./ha
Естествени насаждения	2500
Култури иглолистни	4100
Култури широколистни	4900
Култури от топола и горскоплодни	6600

Приложение № 15 към чл. 18, ал. 4

Трудност на терена

Коефициентът за трудност на терена (Т) се изчислява по следната формула:

T = K₁.K₂.K₃, където:

K₁ е коефициентът за наклон на терена;

K₂ - коефициентът за категория на почвата;

K₃ - коефициентът за каменливост на почвата.

Определяне стойностите на коефициентите К₁, К₂ и К₃

Наклон	K1	Категория на почвата	K2	Каменливост на почвата*	K3
до 10°	0.90	лека почва (песъчлива)	0.85	слабо каменлива (до 25 % камъни)	0.87
11 до 20°	1.00	средна почва (глинесто-песъчлива)	1.00	средно каменлива (25 до 50 % камъни)	1.00
21 до 30°	1.10	тежка почва (песъчливо-глинеста)	1.30	силно каменлива (над 50 % камъни)	1.20
над 30°	1.20	много тежка почва (глинеста)	1.60

Каменливостта се определя според относителния дял на камъните в обема на почвата. Камъни са скелетните елементи с ефективен диаметър над 20 mm.

Приложение № 16 към чл. 18, ал. 6

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 17 към чл. 19, ал. 2

Таблици за растеж и производителност на цели насаждения

Възраст	Височина	Стъблен запас
(години)	m	m3

Ако височината в сегашна възраст h_a е над бонитетната ивица на най-добрия бонитет, височината в турнусна възраст h_u се определя по формулата: h_u=H_u+h_a- H_a,

където H_a се отчита по средната линия на растеж на най-добрия бонитет за сегашна възраст a, а H_u се отчита по същата линия за турнусна възраст u.

Във всички останали случаи се прилага формулата: h_u = H_u x h_a/H_a,

където H_a се отчита по средната линия на растеж на най-близкия бонитет за сегашна възраст a, а H_u се отчита по същата линия за турнусна възраст u.

Диаметърът d_u в турнусна възраст се определя по формулата: d_u = d_a x h_u/h_a,

където d_a е диаметърът в сегашна възраст.

Таблица за процент на клоните от стъбления обем по дървесни видове и възраст

Възраст	Дървесен вид
(години)	%

Приложение № 18към чл. 19, ал. 5

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 19към чл. 11, ал. 1 и чл. 21, ал. 2

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 20 към чл. 21, ал. 4 и чл. 29, ал. 2

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 21 към чл. 21, ал. 5

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 22 към чл. 22, ал. 2

Корекционни коефициенти на зоните, обособени за защита от урбанизация

Зона	Коефициент
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 100 m от брега	6
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 2 Rm от брега	5,5
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 5 кш от брега	5
Курортите Боровец, Пампорово и Банско	4,5
Курорти от национално значение	4
Земи в ограничителните строителни линии на пътищата	3
Гр. София и Столичната община – южна част	2,5
Курорти от местно значение	2
Землищата на населени места от I категория	2

Забележки:

1. Земи в ограничителните строителни линии на пътищата са земите, попадащи в зоната на ограничителна строителна линия, която се разполага от двете страни на: 50 m при автомагистралите, 25 m при останалите републикански пътища и 10 m при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране.

2. Когато площ попада едновременно в две или повече зони, при оценката се взeма коефициентът с най-голяма тежест.

Виж също забележките към приложение № 3.

Приложение № 23 към чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и 4 и чл. 27, ал. 1 и 3

Стойност на пазарния множител според категорията на населеното място

Местоположение и категория на населеното място	Пазарен множител (в лв./ш2)
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 100 m от брега	10
Курортите Боровец, Пампорово и Банско
Землищата на гр. София и Столичната община – южна зона
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 2 кш от брега	7
Населени места от I категория – Варна
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 5 кш от брега	6
Курорти от национално значение
Населени места от I категория – Бургас и Пловдив
Курорти от местно значение	5,50
Столичната община – северна зона
Останалите населени места от I категория
Населени места от II категория	4,50
Населени места от III категория	3
3Населени места от IV категория	2,50
Населени места от V категория	2
Населени места от VI категория	1,50
Населени места от VII категория	1,20
Населени места от VIII категория	1

9586