ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 177 ОТ 24 ЮНИ 2011 Г.

за приемане на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Член единствен. Приема Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.

Заключителни разпоредби

§ 1. Отменя се Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление № 154 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 97 от 2001 г. и бр. 11 от 2004 г.).

§ 2. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2012 г.

За министър-председател: Цветан Цветанов

Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

ТАРИФА

за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. За правото на ползване на водите се заплаща такса:

1. за водовземане от:

а) повърхностни води;

б) подземни води;

в) минерални води;

2. за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от повърхностните води;

3. за замърсяване за:

а) заустване на отпадъчни води в повърхностни води;

б) отвеждане на замърсители в подземните води.

Чл. 2. Не се заплаща такса за водовземане от повърхностни и подземни води:

1. за задоволяване на собствени потребности на гражданите в случаите на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите;

2. в случай на пожарогасене;

3. с цел отводняване, когато се извършва за защита от вредното въздействие на водите;

4. от обществени чешми за лични нужди на гражданите, водопой на животни и др. в случай на общо водовземане, определено при условията и по реда на чл. 41 от Закона за водите;

5. от повърхностни води под 10 l/s чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими при изграждането на даден строителен обект, като полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите;

6. при управление на рибните ресурси, възложено на сдружения на лица, упражняващи любителски риболов в реки, стари речни корита или изкуствени водни обекти – държавна собственост, определени само за любителски риболов.

Чл. 3. (1) Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата.

(2) Таксите за водовземане от минерални води се определят на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода.

Чл. 4. Таксите за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти се определят на база иззет обем наносен материал.

Чл. 5. Таксите за замърсяване се определят:

1. в случаите на заустване на отпадъчни води в повърхностни води – по данни от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения;

2. при отвеждане на замърсители в подземните води – по данни от извършен собствен мониторинг на количеството на отвежданите води и на концентрацията на характерни замърсители, за които в разрешителното са определени максимално допустими стойности.

Чл. 6. (1) Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.

(2) В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното количества.

(3) При водовземане от комплексните и значими язовири разрешените водни количества по ал. 2 са сумата от разрешените с месечните графици водни обеми.

(4) До монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства при водовземане от повърхностни води таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното.

(5) В случаите, в които не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.

Чл. 7. (1) Ежегодно до 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно показателите, определени в разрешителното, и размерите, определени в глави втора, трета и четвърта от тарифата.

(3) В срок един месец от получаване на данните по ал. 1 директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията и съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.

(4) При съответствие на информацията по ал. 1 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

(5) При несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса. В проверката участва и компетентният орган по издаване на разрешителното.

Глава втора

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТАКСАТА ЗА ВОДОВЗЕМАНЕ

Чл. 8. (1) Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула:

Т = Е х W,

където:

Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.;

Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 – лв./куб. м;

W – за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем – куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем – куб. м.

(2) Таксата за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия от ВЕЦ се определя по следната формула:

Т = Е х W х К,

където:

Т е размерът на дължимата такса – лв.;

Е – единичният размер на таксата – лв./куб. м;

W – размерът на ползвания годишен воден обем – куб. м;

К – корекционният коефициент, получен при разделянето на нетния пад на ВЕЦ на 450.

Чл. 9. (1) Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия от ВЕЦ е 0,0016 лв./куб. м.

(2) За съществуващи ВЕЦ, за които няма техническа възможност за монтиране на измервателно устройство, размерът на ползвания годишен воден обем се определя чрез изчисление на базата на специфичния разход на вода за производство на 1 kWh (куб.м/kWh) и общо произведената електрическа енергия.

(3) При определяне на ползвания воден обем специфичният разход на всяка турбина се посочва в разрешителното и на всеки 5 години се извършва актуализация на коефициента от акредитирана лаборатория, след което се изменя разрешителното по отношение на този параметър.

(4) При ВЕЦ, работещи на режим, наложен от водоползвател с по-висок приоритет съгласно чл. 50, ал. 4 от Закона за водите, таксата по чл. 8, ал. 2 се заплаща в размер 50 на сто.

(5) За водноелектрическите централи, работещи в генераторен и помпено-акумулиращ режим (ПАВЕЦ), таксата по чл. 8, ал. 2 се изчислява за разликата между водните обеми, използвани при работа в генераторен и помпено-акумулиращ режим.

(6) Водните обеми, използвани при работа на помпено-акумулиращ режим, се определят чрез изчисляване на изразходваната електрическа енергия и специфичния разход на електрическа енергия за изпомпване на 1 куб. м вода.

Чл. 10. (1) Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води се определя съгласно следната таблица:

№ по ред	Цел на ползване на водата	Единичен размер на таксата – Е (лв./куб. м)
1.	Питейно-битово водоснабдяване	0,03
2.	Напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури	0,001
3.	Охлаждане	0,0003
4.	Промишлено водоснабдяване	0,045
5.	Всички други цели	0,065

(2) Единичният размер на таксата за водовземане от подземни води се определя съгласно следната таблица:

№ по ред	Цел на ползване на водата	Единичен размер на таксата – Е (лв./куб. м)
1.	Питейно-битово водоснабдяване	0,03
2.	Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване	0,75
3.	Напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури	0,01
4.	Промишлено водоснабдяване	0,07
5.	Всички други цели	0,16

(3) Единичният размер на таксата за водовземане от минерални води се определя съгласно следната таблица:

№ по ред	Цел на използване на минералната вода	Размер на таксата – Е (лв./куб. м)
		t ≤ 30 °С	30 °С < t ≤ 50 °С	t > 50 °С
1.	Питейно-битово водоснабдяване	0,031	0,030	0,029
2.	Лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация	0,04	0,045	0,05
3.	Всички други цели	0,15	0,35	0,50

Глава трета

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТАКСАТА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДЕН ОБЕКТ

Чл. 11. (1) Таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се определя по следната формула:

Т = Е x W,

където:

Т е размерът на дължимата такса – в лв.;

Е – единичният размер на таксата – лв./куб. м;

W – размерът на иззетия обем наносен материал – куб. м.

(2) Единичният размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения е 1 лв./куб. м иззет наносен материал от водния обект.

Глава четвърта

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТАКСАТА ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕ

Раздел I

Такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води

Чл. 12. (1) Таксата за замърсяване за заустване на отпадъчни води, включително топлинно замърсени отпадъчни води, в повърхностни води се изчислява по следната формула:

              n

Т = К x [Σ (M_i x E_i ) + Q_год. x (t₂-t₁) x E_t ],

              i =1

където:

Т (лева) е размерът на дължимата такса за съответната календарна година;

M_i (кг/год.) – масовият товар на i-тото замърсяващо вещество, изразено чрез съответния показател за замърсяване, за което е определено индивидуално емисионно ограничение (ИЕО) в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително;

Е_i (лева/кг) – единичният размер на таксата за 1 кг замърсяващо вещество, изразено чрез съответния показател за замърсяване, отчетено в таблицата по ал. 4;

E_t (лева/1 °С/куб.м) – единичният размер на таксата за 1 °С повишена температура на всеки куб. м заустени отпадъчни води;

t₁ (°С) – средногодишната температура на повърхностната вода, в която се заустват топлинно замърсените отпадъчни води;

t₂ (°С) – средногодишната температура на заустваните отпадъчни води, отчетена на база данните от собствения мониторинг;

Q_год. (куб. м) – количеството на заустените отпадъчни води през предходната календарна година, отчетено чрез измервателно устройство;

К – корекционният коефициент;

i = 1, 2.., n – броят на показателите за замърсяване, за които са определени индивидуални емисионни ограничения в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително.

(2) Изчисляването на масовия товар M_i във формулата по ал. 1 се извършва по следната формула:

M_i = Q_год. x С_{i уср.},

където:

Q_год. (куб.м) е количеството заустени отпадъчни води през предходната календарна година, отчетено чрез измервателно устройство;

С_{i уср.} (г/куб.м) – усреднената концентрация на i-тото замърсяващо вещество, изчислена на база данните от собствения мониторинг през предходната календарна година, извършен от акредитирана лаборатория.

(3) В случай че титулярят на разрешителното не представи данните по ал. 2 в задължителния срок или представи непълни данни, включително поради липса на монтирано измервателно устройство или ползване на несертифицирано измервателно устройство, или поради неизвършван собствен мониторинг, компетентният орган изчислява служебно таксата по ал. 1. За служебното изчисляване на таксата се ползват данните от разрешителното за заустване или от комплексното разрешително по отношение на максималното разрешено количество отпадъчни води и стойностите на индивидуалните емисионни ограничения по съответните показатели.

(4) Единичният размер E_i на таксата (лв./кг) за всяко отделно замърсяващо вещество се отчита чрез съответния показател за замърсяване от следната таблица:

№ по ред	Показател за замърсяване	Единичен размер на таксата за 1 кг замърсяващо вещество Ei (лв./кг)
1.	БПК5*)	0,054
2.	ХПК (бихроматна) *)	0,054
3.	Неразтворени вещества	0,018
4.	Азот амониев	0,153
5.	Азот нитратен	0,018
6.	Азот нитритен	4,08
7.	Общ азот **)	0,06
8.	Общ фосфор	0,168
9.	Сероводород	2,4
10.	Нефтопродукти	6,24
11.	Екстрахируеми вещества	0,072
12.	Цианиди	3,24
13.	Живак и неговите съединения	240
14.	Кадмий и неговите съединения	24,0
15.	Олово и неговите съединения	4,92
16.	Никел и неговите съединения	1,2
17.	Мед	0,54
18.	Цинк	0,072
19.	Манган	0,84
20.	Желязо	0,168
21.	Хром (шествалентен)	4,92
22.	Хром (тривалентен)	0,54
23.	Арсен	4,92
24.	Феноли	3,24
25.	Анионактивни детергенти	0,168
26.	Формалдехид	0,336
27.	Капролактам	0,168
28.	Фталова киселина	0,168
29.	Всички вещества и групи съединения, определени като приоритетни и приоритетно опасни съгласно Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители по чл. 135, ал. 1, т. 17 от Закона за водите, с изключение на показатели № 13, 14, 15 и 16 от настоящата таблица ***)	240
30.	Други метали	Единичният размер на таксата се приравнява към единичния размер на таксата за показател № 20 – желязо
31.	Други органични замърсяващи вещества	Единичният размер на таксата се приравнява към единичния размер на таксата за показател № 4 – амониев азот
32.	Et при топлинно замърсяване на води	0,001 лв. за всеки повишен градус С на кубически метър зауствана вода

*⁾ Таксата се изчислява само за един от двата показателя, определени от компетентния орган в разрешителното за заустване или комплексното разрешително, в зависимост от вида на отпадъчните води.

**⁾ Таксата по този показател се изчислява, без да се включват масовите товари по показателите азот амониев, азот нитритен и азот нитратен.

***⁾ При наличие на повече от едно замърсяващо вещество от списъка по т. 29 от таблицата таксата за замърсяване се изчислява като сума от таксите за всяко едно от замърсяващите вещества.

Чл. 13. Корекционният коефициент К от формулата в чл. 12, ал. 1 приема следните стойности:

1. К = 2 при заустване на отпадъчни води в районите на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води;

2. К = 1,5 при заустване на отпадъчни води в сухи дерета или в случаите, когато количеството на заустваните отпадъчни води е по-голямо от средномногогодишния отток на повърхностните води в точката на заустване;

3. К = 1,0 във всички останали случаи на заустване на отпадъчни води в повърхностни води.

Раздел ІІ

Такса за отвеждане на замърсители в подземните води

Чл. 14. (1) За отвеждане на замърсители в подземните води се заплаща такса, определена по следната формула:

Т = К₁ х Σ (M_i х E_i),

където:

Т е размерът на дължимата такса за съответната календарна година в лева;

К₁ – корекционният коефициент за химическото състояние на подземния воден обект – приемник;

К₁ = 1, когато химическото състояние не отговаря на стандарта за качество на подземните води по показателите за замърсяване, посочени в разрешителното за отвеждане; при замърсяване единствено чрез топлина;

К₁ = 100, когато химическото състояние отговаря на стандарта за качество на подземните води по показателите за замърсяване, посочени в разрешителното за отвеждане;

M_i – масовият товар на i-тото замърсяващо вещество, в кг/год., съответно – топлинен товар, изразени чрез съответния показател за замърсяване, за който е определена допустима стойност в разрешителното за отвеждане; при топлинно замърсяване товарът се изчислява като произведение на абсолютната стойност на разликата между температурите на отвежданата вода и водата във водния обект (°С) и годишното количество отведена вода (куб. м); при инжектиране на газове в земните недра за масов товар се приема обемът при нормално налягане на инжектирания за една година газ;

i = 1, 2.., n – брой на показателите за замърсяване, съгласно издаденото разрешително за отвеждане;

Е_i – единичният размер на таксата в лева за единица замърсяващо вещество, съответно – за топлина, отведени в подземен воден обект, и изразени чрез съответния показател за замърсяване съгласно таблицата:

№ по ред	Показател за замърсяване	Ei – Единичен размер на таксата за единица замърсител
		лв./кг	лв./°С куб. м	лв./млн. куб. м
1.	В случаите на пряко отвеждане и инжектиране на води.
1.1.	Всички вещества и групи съединения, определени като приоритетни и приоритетно опасни съгласно Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители по чл. 135, ал. 1, т. 17 от Закона за водите.	1
1.2.	Опасни и вредни вещества, определени в Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води извън посочените в т. 1.1.	0,1
1.3.	Други замърсители извън посочените в т. 1.1 и 1.2.	0,0001
2.	Всеки химически замърсител независимо от вида му – в случаите на реинжектиране на води.	0,01
3.	Температура, в случаите на привнасяне, съответно отнемане на топлина при реинжектиране на води.		0,0002
4.	Въглероден двуокис, природен газ и втечнен нефтен газ – в случаите на инжектиране в части от земните недра.			10

(2) За изчисляване на товара на замърсителите „M“ от формулата по ал. 1 се ползват:

1. действителното отведено количество води, отчетено чрез измервателно устройство през предходната календарна година в куб. м;

2. средногодишната концентрация на замърсяващите вещества по отделни показатели, респективно – средногодишните температури на отвежданата вода и водата във водния обект, определени въз основа на данните от собствения мониторинг, извършен от акредитирана лаборатория през съответната календарна година.

(3) В случай че титулярят на разрешителното не представи данните по ал. 2 в задължителния срок или представи непълни данни, включително поради липса на монтирано измервателно устройство или ползване на несертифицирано измервателно устройство, или поради неизвършван собствен мониторинг, компетентният орган изчислява служебно таксата по ал. 1. В тези случаи за изчисляването на таксата по ал. 1 се ползват данните за максималното разрешено водно количество и максимално допустимите стойности на показателите за замърсяване съгласно действащото разрешително.

Глава пета

ЗАПЛАЩАНЕ НА ТАКСИТЕ

Чл. 15. (1) Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.

(2) В случай че таксата по ал. 1 се внася по бюджетната сметка на басейновата дирекция текущо на няколко вноски в рамките на годината, титулярят на разрешителното прави изравнителна вноска до 31 март на следващата година и представя пред басейновата дирекция и пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) справка за направените вноски и копие на платежните документи, доказващи плащанията.

Чл. 16. (1) Таксите се заплащат по бюджетна сметка на:

1. общината – за разрешителни за водовземане от минерални води – публична общинска собственост, и за разрешителни за водовземане и/или ползване от/на воден обект, включително язовири и микроязовири – публична общинска собственост, с изключение на разрешителните за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води в повърхностни води;

2. басейновата дирекция за управление на водите – във всички останали случаи.

(2) При всяко плащане копие от платежния документ се изпраща на органа, издал разрешителното.

Чл. 17. В платежните документи за превода на сумите по съответната бюджетна сметка задължително се изписва номерът на разрешителното, периодът, за който се внася таксата, основанието за плащане (видът на таксата) и че таксата е по Закона за водите.

Чл. 18. Таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 постъпват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда чрез трансфер от бюджетните сметки на басейновите дирекции.

Чл. 19. Лицата, поискали издаване на разрешително, и титулярите на заварени разрешителни заплащат дължимите такси независимо от етапа, на който се намира процедурата за изменение, продължаване на срока или преиздаване на разрешителното.

Чл. 20. (1) По решение на органа, установил задължението, и при условията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се допуска отсрочено (до определен краен срок) или разсрочено (на части) плащане на таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 за суми до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на решението.

(2) Отсрочването или разсрочването на плащането се прави по искане на длъжника и въз основа на предварително съгласуван и одобрен от органа, издал разрешителното, и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда погасителен план.

(3) Извън случаите по ал. 1 разрешението за разсрочено или отсрочено плащане на таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 се издава от министъра на финансите.

(4) Сумите по ал. 1 се заплащат заедно с дължимата лихва за периода на забава.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тарифата целите на ползване на водата са:

1. „Питейно-битово водоснабдяване“ – когато черпената вода се използва за пиене, приготвяне на храна и други битови цели или за производство на хранителни, лекарствени или козметични продукти или вещества, предназначени за консумация от човека, в случай че качеството на водата може да окаже влияние върху качеството на крайните продукти.

2. „Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“ от подземни води – когато черпената вода се добива чрез индивидуални собствени водовземни съоръжения извън водоснабдителните системи на населените места и селищните образувания и се използва за питейно-битово водоснабдяване на отделни обществени и стопански обекти, в които постоянно или временно пребивават или работят хора, и/или се произвеждат хранителни, лекарствени или козметични продукти.

3. „Промишлено водоснабдяване“ – когато черпената вода се използва за дейности, свързани с добив и преработка на суровини и материали и/или производство на готова продукция. Промишленото водоснабдяване не включва питейно-битовото водоснабдяване на обектите и водоснабдяването на обекти за производство на хранителни, лекарствени или козметични продукти. Като специфична цел към „промишлени цели“ в разрешителното се отбелязват „минна дейност“ (добив на подземни богатства) и „охлаждане с подземни води“.

4. „Охлаждане“ – когато повърхностна вода се използва за охлаждане на машини и съоръжения в процеса на работата им.

5. „Напояване на земеделски култури“ – когато черпената вода се използва за подобряване на водния режим на почвата и растенията, изпитващи в естествени условия недостиг на влага.

6. „Животновъдство“ – когато черпената вода се използва в дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни.

7. „Аквакултури“ – когато черпената вода се използва в дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми.

8. „Други цели“ – когато черпената вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в т. 1 – 7 и за осигуряване и поддържане на противопожарен резерв. В „други цели“ не се включва бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. До изграждане на пречиствателните станции на населените места и селищните образувания таксата за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се изчислява годишно на базата на разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното.

§ 3. (1) Органите по чл. 52 от Закона за водите привеждат целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие с посочените цели в § 1 от допълнителната разпоредба при първото изменение или продължаване на разрешителното.

(2) До изменение на разрешителните по ал. 1 титулярят на разрешителното се уведомява за целта на водовземането с уведомлението по чл. 7, ал. 4.

§ 4. Тарифата се приема на основание чл. 194, ал. 6 от Закона за водите.

§ 5. Контролът по изпълнението на тарифата се възлага на министъра на околната среда и водите.

7829