ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 96 ОТ 12 АПРИЛ 2011 Г.
за приемане на Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Отменя се Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи, приета с Постановление № 264 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 89 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.).
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
НАРЕДБА
за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ОБВВПИ), и контролът над тях в Министерството на вътрешните работи (МВР).
Чл. 2. В Министерството на вътрешните работи се осъществяват следните дейности с ОБВВПИ:
1. придобиване, съхранение и отчет на ОБВВПИ;
2. транспортиране с автомобилен транспорт и пренасяне на ОБВВПИ;
3. извършване на технически прегледи и даване на експертна оценка за техническа годност на оръжията и боеприпасите;
4. ремонтиране и бракуване на оръжия, унищожаване на ОБВВПИ;
5. продажба на ОБВВПИ и отдаване под наем на огнестрелни оръжия на физически и юридически лица;
6. контрол върху дейностите с ОБВВПИ.
Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ И ОТЧЕТ НА ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ
Раздел I
Придобиване на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия
Чл. 3. (1) Министерството на вътрешните работи придобива ОБВВПИ чрез закупуване при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилаганeто му.
(2) Министерството на вътрешните работи придобива ОБВВПИ:
1. чрез закупуване от лица, притежаващи разрешения за производство или търговия, издадени при условията и по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ);
2. от внос и/или трансфер от търговски дружества, притежаващи лиценз за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, издаден при условията и по реда на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба и правилника за прилагането му.
(3) При закупуване от внос на ОБВВПИ за нуждите на МВР на продавача по сделката се издава сертификат за краен потребител.
Чл. 4. (1) При предаване на ОБВВПИ на МВР страните по договора изготвят предавателно-приемателен протокол, в който се вписват:
1. калибърът, видът, количествата и фабричните номера и/или уникалната маркировка на оръжията;
2. калибърът, видът, количествата и производствените данни и/или уникалната маркировка на боеприпасите;
3. видът, количествата и производствените данни на взривните вещества и пиротехническите изделия.
(2) Протоколът по ал. 1 е основание за издаване на документ за зачисляване на ОБВВПИ в МВР, а за продавача – за снемането им от отчет.
Чл. 5. Министерството на вътрешните работи придобива ОБВВПИ при условията и по реда, определени и в други закони.
Раздел II
Съхранение и отчет на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
Чл. 6. Съхранението на ОБВВПИ е дейност, осъществявана с цел недопускане на нерегламентиран достъп до тях и поддържането им в готовност за използване по предназначение.
Чл. 7. В зависимост от периодичността на използване по предназначение съхранението на оръжията се определя като:
1. ежедневно – когато оръжията не се използват ежедневно;
2. краткосрочно – когато оръжията не се използват за срок от един месец до една година;
3. дългосрочно – когато оръжията не се използват за срок, по-дълъг от една година.
Чл. 8. (1) Придобитите от МВР ОБВВПИ се съхраняват и водят на отчет за текущо доволствие и за ведомствени военновременни запаси.
(2) Допустимото максимално количество боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия от различните условни групи, съхранявани в една сграда (хранилище), както и изискванията за съвместното им съхранение и транспортиране са посочени в таблицата в приложение № 1.
Чл. 9. (1) Министерството на вътрешните работи може да съхранява ОБВВПИ, представляващи веществени доказателства в наказателното производство, съгласно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) След постановяване на конфискация и/или отнемане в полза на държавата ОБВВПИ по ал. 1 се предоставят на Националната агенция за приходите (НАП) по нормативноопределения ред.
Чл. 10. Изискванията към сградите за съхранение на ОБВВПИ по отношение на проектирането, изграждането, реконструкцията и преустройството им се определят съгласно Закона за устройство на територията и подзаконовите актове по прилагането му.
Чл. 11. (1) Общите изисквания за съхранение на ОБВВПИ в сградите (хранилищата) са:
1. в случаите по чл. 7, т. 1 оръжията и полагащите им се бойни припаси се съхраняват в специално оборудвани помещения (дежурни стаи);
2. оръжията в случаите по чл. 7, т. 2 и 3, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се съхраняват в сгради (хранилища), обособени в складови бази;
3. оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия трябва да са в здрава опаковка, пломбирани или запечатани, поставени с надписите (производствените данни) и ключалките, обърнати към проходите;
4. между наредените в една фигура оръжия и боеприпаси от две и повече номенклатури се оставят разстояния най-малко 10 см; разположеният най-отдолу сандък се поставя на разстояние от 12 до 18 см от пода върху дървени накладки или палети;
5. на всеки стелаж или фигура се поставя етикет с наименованието (вид, калибър), количеството и производствените данни (за боеприпасите); най-отгоре на фигурата се поставят непълните сандъци с надпис „НЕПЪЛЕН“ и се посочват видът и количеството на ОБВВПИ в него;
6. в сградите (хранилищата) ОБВВПИ се подреждат така, че да се използва най-добре площта на хранилището, да се запази естественото осветление, да се осигури добра вентилация и възможност за бързо изнасяне;
7. за нормална работа с ОБВВПИ, за наблюдение (проверка) и за създаване на условия за използване на средства за механизация в сградите (хранилищата) се оставят следните проходи:
а) работен – срещу всяка врата с широчина 1,50 м по средата на сградата (хранилището) или по протежение на едната от стените; при съхранение на ОБВВПИ в сандъци с широчина, по-голяма от 1 м, широчината на прохода може да се увеличи до 3 м;
б) за наблюдение и преглед – между стените и фигурите с ОБВВПИ с широчина от 0,6 до 0,8 м;
8. боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, забранени за използване по предназначение (бойно използване), но неопасни за съхранение, се съхраняват на отделни фигури, на които се поставя надпис „ЗАБРАНЕНИ!“;
9. боеприпасите в заводска (щатна) опаковка се подреждат в сградите (хранилищата) на височина, определена за всеки вид боеприпас, съгласно приложение № 2;
10. сградите (хранилищата) за съхранение на ОБВВПИ се поставят под денонощна въоръжена охрана, като конструкцията им не трябва да позволява нерегламентиран достъп в тях;
11. подът трябва да е изграден от твърда настилка (бетон, асфалтобетон, др.), да бъде искронеобразуващ и антистатичен и да издържа натоварване най-малко 4 t/m2;
12. пред фронта им по цялата им дължина се построява бетонна или асфалтобетонна площадка с широчина най-малко 8 м и с товароносимост най-малко 4 t/m2, която да бъде по-ниска от нивото на сградата (хранилището) и с наклон от 3° до 5° за осигуряване нормално оттичане на дъждовната вода и нормална работа със средствата за механизация при товаро-разтоварни работи;
13. пред фронта им се изграждат рампи със следните размери:
а) дължина – дължината на хранилището;
б) широчина – от 1,50 до 2,00 м;
в) височина – от 1,20 до 1,40 м;
14. непосредствено около сградата (хранилището) се разполага тротоар от базалтови плочки или от бетон с широчина от 0,80 до 1,00 м и с наклон към отводнителната канавка 10°;
15. водата от канавките и улуците се извежда по водосточни тръби в общата отводнителна мрежа на района;
16. прозорците на всички помещения се разполагат на 3 м от пода и се осигуряват с метални решетки с размери, непозволяващи изваждането на ОБВВПИ, съхранявани в помещението;
17. стъклата на прозорците на взривоопасните помещения се боядисват с цел непропускане попадането на преки слънчеви лъчи върху ОБВВПИ.
(2) В случаите, нерегламентирани в Закона за устройство на територията и в подзаконовите актове по прилагането му, минималните взриво- и пожаробезопасни разстояния (R) в метри от сградите (хранилищата) за съхранение на ОБВВПИ от населени места, селищни образувания, отделни сгради и съоръжения и транспортни средства се определят съгласно Методиката за определяне на безопасните разстояния при взрив – приложение № 3.
Чл. 12. (1) При съхранение на ОБВВПИ сградите (хранилищата) се осигуряват със сигнално-охранителна и пожароизвестителна техника и система за физическа охрана.
(2) След приключване на работа вратите на сградата (хранилището) се заключват и запечатват единствено от материалноотговорното лице, на което се числят ОБВВПИ (завеждащ склада), с печат, който се води на отчет в съответната регистратура.
(3) По изключение с разрешение на прекия началник на лицето по ал. 2 сградата (хранилището) може да бъде отворена от комисия, назначена от ръководителя на структурата в МВР. Комисията съставя протокол, в който се посочват причината за отварянето, работата, която е извършена, ОБВВПИ или имущество, които са взети или оставени, номер, количество и категория на ОБВВПИ. Номерът на протокола се вписва в книгата за посещение и работа в сградата (хранилището). Сградата (хранилището) се запечатва с печат, чийто номер се вписва в протокола.
(4) При отваряне на сградата (хранилището) от лицето по ал. 2 или от комисията по ал. 3 се проверяват:
1. съответствието и състоянието на печатите;
2. заключването;
3. състоянието на вратите и прозорците;
4. цялостното състояние на сградата (хранилището).
(5) При констатиране на повреди при отваряне на сградата (хранилището) лицето по ал. 2 незабавно уведомява прекия си началник. В този случай проверка на фактическата наличност на ОБВВПИ се извършва от комисия, назначена от ръководителя на структурата в МВР.
(6) На лицата по ал. 2 се провежда обучение за безопасна работа с ОБВВПИ, а на лицата, работещи в сградата (хранилището), се провежда ежедневен инструктаж.
Чл. 13. Територията, на която се разполагат сградите (хранилищата) за съхранение на ОБВВПИ, трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да има суха и отцедлива почва;
2. да не е в зоната на поройни, заливни, подпочвени и други води;
3. да е в оврази и скатове, осигуряващи естествена защита и маскировка;
4. площта да осигурява цялостно разполагане на достатъчен брой сгради (хранилища) за съхранение на ОБВВПИ в зависимост от характера и обема на съхраняваните ОБВВПИ;
5. да позволява изграждане на вкопан или обвалован тип взривоопасни сгради и съоръжения;
6. да създава условия за развиване на необходимата пътна мрежа и за нейното свързване с националната пътна и железопътна мрежа и с енергосистемите;
7. да позволява осигуряването с необходимото количество вода за питейни, производствени и противопожарни нужди;
8. да е пожаробезопасна и да не е застрашена от възникване на пожар от разположени в близост до нея обекти и растителност;
9. да не преминават през нея продуктопроводи, в т. ч. газопроводи (открити и подземни), електропроводи за високо напрежение, водопроводи и други комуникационни съоръжения;
10. да позволява организирането на надеждна охрана и противопожарна защита;
11. територията на 5 м от сградата (хранилището) да се поддържа винаги почистена от растителност и други материали.
Чл. 14. (1) Зачислените на служителите на МВР огнестрелни оръжия и боеприпаси се съхраняват в метални каси в служебните им помещения или в специално оборудвани помещения, намиращи се под контрола на съответните длъжностни лица. Огнестрелните оръжия се съхраняват без боеприпас в цевта и без поставен пълнител (лента) със спуснати части на ударно-спускателния механизъм и поставени „на предпазител“.
(2) Служителите на МВР могат да съхраняват зачисленото им огнестрелно оръжие (пистолет, револвер) и зачислените им боеприпаси за тях в домовете си в периода между два работни дни или две дежурства. В тези случаи зачисленото огнестрелно оръжие задължително се съхранява без патрон в патронника и без да е заредено с патрони, в неподвижно закрепени метални каси (шкафове), снабдени със секретно заключващи се устройства.
(3) При напускане на страната служителите на МВР предават зачислените им огнестрелни оръжия и боеприпаси за временно съхранение на длъжностното лице, зачислило оръжието.
(4) При изгубване или кражба на зачислените му ОБВВПИ служителят незабавно уведомява ръководителя на структурата, а при възникнала невъзможност уведомяването се извършва чрез оперативнодежурната част. В срок 5 работни дни от установяване на събитието служителят уведомява и писмено ръководителя на структурата чрез прекия си началник.
(5) Незабавно след узнаване за смърт на служител, на когото е зачислено ОБВВПИ, прекият му началник уведомява писмено ръководителя на структурата в МВР.
Чл. 15. (1) Отчетът и отчетността на ОБВВПИ в МВР са организирани съгласно изискванията на документите, определящи отчета и отчетността на активите в МВР.
(2) Водят се отчетни книги (контролни, магазинни, партидни, дневници), картон-описи, служебни книжки, формуляри и документи по строгата отчетност, отразяващи движението, наличността и качественото състояние на ОБВВПИ.
(3) Отчетността на оръжията се води по вид, марка, модел, калибър и уникален производствен номер и/или уникална маркировка. В отчетните документи се отразяват количество, качествено състояние и единичната цена на оръжията.
(4) Отчетността на БВВПИ се води по производствени данни, количествено, качествено състояние и единична стойност.
(5) Отчетът и отчетността са елемент от общата оценка за състоянието на ОБВВПИ в структурите на МВР.
Глава трета
ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ С АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ. ПРЕНАСЯНЕ НА ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИ
Раздел I
Общи изисквания
Чл. 16. Транспортиране на ОБВВПИ включва превоза им от едно място до друго и свързаните с това дейности, като опаковане, маркиране, престой, времето за престой при товарене и разтоварване на транспортните средства и охраната им.
Чл. 17. (1) С автомобилен транспорт се транспортират:
1. взривни вещества и пиротехнически изделия;
2. оръжия;
3. бойни и инженерни припаси:
а) бойни и халосни патрони;
б) бойни и инертни гранатохвъргачни изстрели;
в) бойни и халосни изстрели за зенитни корабни установки;
г) земни, зенитни, морски и авиационни изделия, снарядени с взривно вещество и метателен заряд;
д) удължени заряди;
е) взриватели и запалки;
ж) пиропатрони и взривателни устройства;
з) капсул-детонатори и електродетонатори;
и) огнепроводен и детониращ шнур;
к) осветителни и сигнални реактивни патрони и ракети;
л) артилерийски гръмове и димки;
м) илюминационни и увеселителни кълба, гръмове и фойерверки;
н) други, неуказани конкретно.
(2) Изделията по ал. 1, т. 1 и 3 се транспортират съобразно изискванията за съвместимост съгласно приложение № 1.
Чл. 18. (1) При транспортиране на ОБВВПИ се осигурява въоръжена охрана.
(2) Назначаването, организирането и ръководството на въоръжената охрана, съпровождаща превозните средства, се извършва от структурата на МВР, транспортираща ОБВВПИ.
(3) Охраната по ал. 1 се разполага в съпровождащ автомобил със светлинна и звукова сигнализация, който се движи след превозните средства с ОБВВПИ.
(4) Служителите на МВР, осъществяващи транспортиране на ОБВВПИ, се инструктират за безопасна работа с тях и за мерките за безопасни и здравословни условия на труд и по осигуряването на пожарна безопасност, както и за работа с наличните противопожарни уреди.
Чл. 19. (1) Дейностите по товаренето или разтоварването на ОБВВПИ се извършват на охранявани пунктове. В района на пунктовете не се допускат лица, които не осъществяват дейност по транспортирането.
(2) При работа на открито през нощта пунктовете по ал. 1 трябва да бъдат осветени. Подвижните електроагрегати на осветителната система се разполагат на разстояние не по-близо от 25 м от пунктовете по ал. 1, а осветителните тела – на разстояние не по-близо от 5 м от ОБВВПИ.
(3) Не се допуска осветителните тела да се разполагат над ОБВВПИ.
(4) При транспортиране на ОБВВПИ не се допуска превишаване на товароподемността на съответния вид превозно средство.
Чл. 20. (1) Всички дейности по товарене или разтоварване на ОБВВПИ се извършват с технически изправни и обезопасени средства за механизация (ролгани, верижни транспортьори, повдигачи, ръчни колички, електрокари, високоповдигачи, мотокари и др.), а при невъзможност – ръчно.
(2) Служителите, работещи с подвижните средства за механизация при товарене или разтоварване на ОБВВПИ, трябва да притежават свидетелство за правоуправление на електро- и мотокари, електроповдигачи и друга техника.
(3) При ръчно товарене или разтоварване на ОБВВПИ се спазват следните изисквания:
1. служителите да бъдат инструктирани за мерките за безопасност при товарене или разтоварване на ОБВВПИ от компетентно длъжностно лице;
2. теглото на ОБВВПИ заедно с опаковката на товарените или разтоварваните от един служител не трябва да превишава:
а) за боеприпасите – 40 кг;
б) за негодните боеприпаси, показали неудовлетворителни характеристики при изпитване и забранени за стрелба, взривни вещества и пиротехнически изделия – 20 кг;
в) за средствата за взривяване – 10 кг;
3. не се допуска пренасяне на боеприпаси, средства за взривяване и пиротехнически изделия в неизправна или отворена опаковка.
Чл. 21. (1) При транспортиране опаковките с ОБВВПИ се нареждат плътно една до друга и се укрепват с цел недопускане на падане, разместване и удряне, като товарът се разпределя равномерно в превозното средство.
(2) Боеприпасите се товарят в превозните средства така, че надлъжната ос на изстрелите (снарядите) да е перпендикулярна на посоката на движение.
Чл. 22. Не се допуска наличието на открит огън на разстояние, по-малко от 100 м от мястото на товарене на ОБВВПИ в превозните средства.
Чл. 23. (1) Пренасяне на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с обществен транспорт се разрешава единствено в случаите, когато служители пътуват и носят зачисленото им служебно оръжие (пистолет или револвер), ако това не противоречи на закон.
(2) Служителите по ал. 1 пренасят зачисленото им оръжие незаредено (без патрон в цевта), поставено на предпазител.
(3) Не се допуска пренасяне на ОБВВПИ във вид на пощенски колетни пратки по всички видове транспорт.
Раздел II
Транспортиране на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с автомобилен транспорт
Чл. 24. (1) Превозните средства, определени за транспортиране на ОБВВПИ, трябва да бъдат осигурени с искроуловители и със защита от статично електричество. На превозните средства отпред и отзад се поставя неутрална оранжева табела с размер 40 х 30 см, с черен кант по краищата с широчина 15 мм.
(2) Преди започване на транспортирането водачите на автомобилите трябва да бъдат инструктирани от компетентно длъжностно лице за спазването на правилата за транспортиране на ОБВВПИ по наредбата.
Чл. 25. За транспортиране на ОБВВПИ се използват само технически изправни и закрити превозни средства, оборудвани с проверени, годни, пломбирани противопожарни уреди, както следва:
1. два пожарогасителя (от 2 кг и от 6 кг) с прахообразно вещество;
2. при монтиран неподвижен пожарогасител в автомобила – само един от 6 кг;
3. при автомобили с товароносимост под 3,5 т – два пожарогасителя от по 2 кг;
4. два светлоотразителни конуса или триъгълника;
5. ръчно фенерче без метален корпус за всеки участник в транспортирането.
Чл. 26. При транспортиране на ОБВВПИ с автомобилен транспорт не се допуска:
1. зареждане на натовареното превозно средство с гориво или преливане на гориво от резервоара на едно превозно средство в резервоара на друго превозно средство;
2. подгряване на двигателите с открит огън;
3. едновременно транспортиране на ОБВВПИ и на запалителни течности (бензин, газьол и др.);
4. пушене в превозните средства и на разстояние, по-малко от 25 м от тях;
5. транспортиране на взривни вещества или боеприпаси в ремаркета;
6. спиране на отделни превозни средства или колони от тях, натоварени с ОБВВПИ, в населени места и наклонени участъци от пътя, както и престой на пътното платно, освен в случаите на внезапна авария, като в тези случаи се вземат всички мерки срещу самоволно потегляне на превозното средство; не се извършват действия по отстраняване на аварията до приключване на претоварването и извозването на товара от мястото на аварията;
7. транспортиране на ОБВВПИ при лоши метеорологични и пътни условия (силни гръмотевици и бури, хлъзгав път, гъста мъгла и др.); при внезапно настъпили такива условия отговорното за транспортирането лице взема необходимите мерки за обезопасяване на товара;
8. превозване на хора в каросерията на превозните средства или допускане в близост до тях на други лица при спиране и почивка освен охраната;
9. най-горният ред на натоварените в превозните средства опаковки (сандъци) с ОБВВПИ да надвишава борда на каросерията с повече от една трета от размера на опаковката (сандъците).
Чл. 27. Дистанцията между отделните превозни средства, транспортиращи ОБВВПИ, не трябва да бъде по-малка от 100 м, а скоростта на движение – не по-голяма от 50 км/час извън населено място, до 40 км/час – в населено място, и до 70 км/час – по автомагистрала.
Глава четвърта
ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ И ДАВАНЕ НА ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА ЗА ТЕХНИЧЕСКА ГОДНОСТ НА ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 28. Служителите от логистичните звена в структурите на МВР, притежаващи необходимата квалификация по ремонта и експлоатацията на ОБВВПИ, извършват технически прегледи и дават експертни оценки на техническата им изправност, включително на отдадените под наем на физически и юридически лица огнестрелни оръжия.
Чл. 29. (1) В зависимост от техническото състояние и от характера на необходимия ремонт оръжията се разделят на 5 категории, боеприпасите – на 3 категории, взривните вещества и пиротехническите изделия – на 4 категории.
(2) Въз основа на категорията на ОБВВПИ се извършва качественият им отчет, определя се тяхната степен на годност и необходимият ремонт за тяхното възстановяване.
(3) Категоризирането на ОБВВПИ се извършва от комисия, назначена от ръководителя на структурата на МВР, която изготвя протокол.
(4) Протоколът по ал. 3 за промяна на категорията на ОБВВПИ се утвърждава, както следва:
1. от ръководителите на структурите на МВР:
а) за оръжия, преминаващи от първа във втора или от първа или втора в трета категория;
б) за боеприпасите, преминаващи от първа във втора категория;
в) за взривните вещества и пиротехническите изделия, преминаващи от първа във втора или трета и от втора в трета категория;
2. от директора на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) – МВР:
а) за оръжия, преминаващи в пета категория;
б) за боеприпасите, преминаващи в трета категория;
в) за взривните вещества и пиротехническите изделия, преминаващи в четвърта категория;
3. от началника на сектор „Въоръжение“ към ДУССД – МВР за оръжия, преминаващи в четвърта категория.
Чл. 30. (1) Показателите и нормите, по които се установяват категориите на взривните вещества и пиротехническите изделия – собственост на МВР, се определят съгласно приложение № 4.
(2) По своите качествени показатели взривните вещества, средствата за взривяване и пиротехническите изделия се подразделят на 4 категории:
1. първа категория – взривните вещества и пиротехническите изделия, годни за използване и продължително съхранение и отговарящи по всички показатели на изискванията на действащата техническа документация за изготвянето им (стандарти, технически изисквания, чертежи и т. н.);
2. втора категория – взривните вещества и пиротехническите изделия:
а) годни за използване и продължително съхранение, но с несъществени отклонения от нормите за първа категория, непречещи на нормалното им използване и осигуряващи тяхната безопасност при съхраняване и работа;
б) удовлетворяващи показателите на първа категория, но произведени по документация в периода 1941 – 1946 г.;
3. трета категория – взривните вещества и пиротехническите изделия:
а) годни за използване, безопасни при съхраняване и работа, но със значителни отклонения от нормите за първа и втора категория, които показват понижаване неустойчивостта на свойствата на взривните вещества при съхраняване или за ограничени възможности за използването им;
б) изискващи сортировка, за да се извадят от партидата отделни изделия, които са негодни за използване или опасни при съхраняване и работа;
в) подлежащи на ремонт и възстановяване в специализирана ремонтна база – преокомплектуване, презареждане, подсушаване, премахване на последствия от корозия и плесен, нанасяне на антикорозионни покрития, херметизация, преопаковка, маркиране, боядисване и т. н.;
4. четвърта категория – взривните вещества и пиротехническите изделия, негодни за използване и опасни за съхраняване и работа.
(3) Определянето на категориите на оръжията и боеприпасите – собственост на МВР, се извършва съгласно приложение № 5.
Чл. 31. В МВР се извършва единствено технически преглед на боеприпасите и установяване на тяхната годност за използване по предназначение.
Чл. 32. Физическите и юридическите лица, получили огнестрелни оръжия от МВР под наем, задължително ги представят за технически преглед два пъти годишно в съответната структура по обявен график.
Чл. 33. (1) Извършените в МВР технически прегледи на огнестрелни оръжия – собственост на физически и юридически лица, както и на отдадените под наем от МВР на физически или юридически лица се заплащат по цени, определени от Министерския съвет.
(2) За извършените технически прегледи на собствениците и наемателите на огнестрелни оръжия се издава фактура от съответната структура на МВР.
Чл. 34. (1) Служителите, извършващи техническите прегледи, водят на отчет огнестрелните оръжия в дневник.
(2) В дневника по ал. 1 се вписват собственикът (наемателят) на огнестрелното оръжие, серията и номерът на разрешението за съхранение, носене и употреба, калибърът, видът, марката, моделът и фабричният номер и/или уникалната маркировка на огнестрелното оръжие, както и номерът на удостоверението за годност за употреба.
Глава пета
ПРОДАЖБА НА ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ И ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ НА ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
Раздел I
Продажба на огнестрелни оръжия на служители на Министерството на вътрешните работи
Чл. 35. (1) Продажба на пистолет или револвер – собственост на МВР, се извършва на следните лица, получили разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, издадено при условията и по реда на ЗОБВВПИ:
1. служители на МВР;
2. държавни служители на МВР с прекратено служебно правоотношение;
3. лица с прекратено трудово правоотношение.
(2) Не се извършва продажба на пистолет или револвер на служител от МВР, на когото е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
(3) Продажбата на пистолет или револвер на лицата по ал. 1 се извършва от директорите на структурите на МВР със статут на юридически лица.
(4) Лицата по ал. 1 могат да закупят само един пистолет или револвер, включени в списък на разрешените за продажба пистолети и револвери, били в експлоатация в МВР не по-малко от 15 години.
(5) Списъкът по ал. 4 се изготвя и актуализира от ДУССД – МВР и се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Раздел II
Продажба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и отдаване под наем на огнестрелни оръжия на физически и юридически лица
Чл. 36. (1) Министерството на вътрешните работи продава ОБВВПИ, разрешени от закона и включени в списъка на залежали и излишни ОБВВПИ, оптически прибори, резервни части и снаряжение в МВР към 1 януари на съответната година, предложени за продажба.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя ежегодно от ДУССД – МВР и при необходимост се актуализира в рамките на календарната година, за която е издаден. Списъкът се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
(3) В списъка по ал. 1 се отразяват категорията, комплектоваността и опаковката на оръжията и производствените данни (година на производство), видът на опаковката и количествата, съхранявани в единица щатна опаковка за БВВПИ.
(4) Списъкът по ал. 1 съдържа два раздела: първи раздел – „ОБВВПИ, оптически прибори, резервни части и снаряжение за търговска реализация“, и втори раздел – „БВВПИ за утилизация“:
1. в първи раздел се включват:
а) оръжия, боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия и оптически прибори от първа, втора и трета категория;
б) резервни части и снаряжение, годни за търговска реализация;
2. във втори раздел се включват:
а) боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия от трета категория;
б) боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия от първа и втора категория, които са били в първи раздел на списъка и не са намерили търговска реализация и по реда на чл. 37, ал. 3.
(5) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, опасни за бойно използване и дългосрочно съхранение, прекатегоризирани в трета категория и включени във втори раздел на списъка, не могат да бъдат продавани, а само утилизирани.
(6) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включени във втори раздел на списъка, без тези по ал. 5, могат да бъдат продавани, ако за тях не е открита процедура по утилизация.
Чл. 37. (1) На ОБВВПИ, включени в утвърдения списък по чл. 36, ал. 1, се извършва оценка от постояннодействаща комисия, назначена от министъра на вътрешните работи.
(2) Комисията по ал. 1 извършва оценка на:
1. оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включени за първи път в списъка;
2. добавени количества от ОБВВПИ, които по калибър, вид, марка и модел съответстват на намиращи се в списъка от предходни години и вече оценени, но различаващи се от тях по техническо състояние, производствени данни, комплектованост и опаковка;
3. на ОБВВПИ, включени в списъка от предходни години и непродадени към момента на оценката, началната цена може да се намали от комисията по ал. 1 до 40 на сто.
(3) Предложение за намаляване началната цена на ОБВВПИ се прави от комисията по чл. 39, ал. 2 до комисията по ал. 1 и съдържа:
1. оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, които са включени в списъка и при последните две процедури към тях не е проявяван търговски интерес от потенциални купувачи;
2. предполагаеми причини за липсващ интерес към ОБВВПИ.
(4) Комисията по чл. 37, ал. 1 изготвя доклад за извършеното по ал. 2 и с приложен към него списък на остойностените вече ОБВВПИ го представя за утвърждаване от министъра на вътрешните работи.
(5) Определената от комисията пазарна стойност на ОБВВПИ с включен данък върху добавената стойност е минимална базова стойност (начална продажна цена) франко местонахождението им при продажбата.
Чл. 38. Продажба на ОБВВПИ се извършва на лица, които притежават разрешение за производство, търговия или придобиване на ОБВВПИ, получено при условията и по реда на ЗОБВВПИ, на лица, получили лиценз при условията и по реда на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба и правилника за прилагането му, и на лица, притежаващи удостоверения за регистрация на брокерска дейност с оръжия между две трети страни.
Чл. 39. (1) Утвърденият доклад и приложенията към него по чл. 37, ал. 4 е основание за организиране на процедура за продажба на ОБВВПИ от списъка.
(2) Процедурата за продажба на ОБВВПИ се организира и провежда от постояннодействаща комисия, назначена от министъра на вътрешните работи. Съставът на комисията се актуализира при невъзможност член от състава й да изпълнява функциите си по компетентност, свързани с дейността й.
(3) Членове на комисията по ал. 2 са служители от структури на МВР, чиято компетентност е в съответствие с провежданата процедура. За член на комисията се привлича и външен експерт от Държавна агенция „Национална сигурност“.
Чл. 40. Комисията по чл. 39, ал. 2 публикува обява за откриване на процедура за покупко-продажба на ОБВВПИ на интернет страницата на МВР и в два национални всекидневника.
Чл. 41. (1) Лицата по чл. 38, проявили интерес за участие в процедурата, подават писмено съгласие за участие до председателя на комисията по чл. 39, ал. 2, като прилагат заверени от тях копия на документите, удостоверяващи правото им на извършване на дейности с ОБВВПИ.
(2) На лицата по ал. 1 се осигурява достъп до списъка с видовете, количествата и началната цена на предлаганите за продажба ОБВВПИ.
Чл. 42. (1) Лицата по чл. 41, решили да участват в процедурата по покупко-продажба на ОБВВПИ, подават писмено предложение за закупуване на ОБВВПИ от списъка до комисията по чл. 39, ал. 2.
(2) Предложението за закупуване на ОБВВПИ съдържа вида, количествата, предлаганата от купувача цена, заверено копие от разрешение или лицензия за съответния вид дейност и преводно нареждане за внесен депозит или оригинал на внесена банкова гаранция за участие.
(3) Предложението се адресира до председателя на комисията по чл. 39, ал. 2 и се предава в здрав запечатан непрозрачен плик в деловодството на ДУССД във времето, указано в обявата по чл. 40.
(4) Депозитът за участие по ал. 2 се внася по сметката на ДУССД – МВР, и е в размер 10 на сто от обявената в списъка начална продажна цена на количествата ОБВВПИ, за които купувачът участва.
(5) Комисията по чл. 39, ал. 2 уведомява писмено лицата, подали предложение за закупуване на ОБВВПИ, за датата, часа и мястото за отваряне на предложенията.
Чл. 43. (1) Комисията разглежда, оценява и класира постъпилите предложения за закупуване на ОБВВПИ и за резултатите от дейността си съставя протокол, който съдържа:
1. състав на комисията;
2. списък на подадените предложения;
3. становищата на консултантите, ако такива са били включени в работата на комисията;
4. резултатите от разглеждането и оценяването на предложенията;
5. класиране на кандидатите и предложените от тях цени.
(2) Комисията извършва оценка и класиране на предложенията при условия и по ред, както следва:
1. на първо място класира кандидата с най-високо ценово предложение за цялото количество от оценяваната позиция;
2. на първо място класира кандидата, направил ценово предложение за част от цялото количество, надвишаващо ценовото предложение на кандидата, предложил го за цялото количество от оценяваната позиция;
3. на първо място класира кандидатите, участващи за количества, чийто сбор е по-малък от цялото количество от оценяваната позиция;
4. при кандидати с еднакви ценови предложения за цялото количество от оценяваната позиция комисията определя срок, в който те да представят нови ценови предложения не по-ниски от достигнатото най-високо предложение.
(3) Протоколът по ал. 1 се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
(4) Класираните на първо място участници в процедурата се обявяват със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) Министърът на вътрешните работи сключва договор за покупко-продажба с класираните на първо място кандидати за всяка оценявана позиция.
(6) Внесеният депозит се задържа от ДУССД – МВР, в случай че класираният на първо място кандидат не сключи договор. Депозитът на класирания на второ място кандидат, поканен да сключи договор, но отказал, също се задържа и процедурата по оценяваната позиция се прекратява.
(7) На участниците в процедурата, с изключение на тези по ал. 6, депозитът се освобождава в срок 10 работни дни от датата на подписване на заповедта по ал. 4.
(8) Депозитът на участниците по ал. 6 при подписване на договора се трансформира в парична гаранция за добро изпълнение на договора, като при необходимост купувачът довнася до изискуемата по договора сума за гаранция или продавачът връща част от депозита на купувача до същата сума.
(9) Доброто изпълнение на договора може да бъде обезпечено с банкова гаранция.
Чл. 44. При наличие на постъпили предложения по реда на чл. 42 до 20-о число на всеки месец комисията по чл. 39, ал. 2 провежда заседание след 20-о число в рамките на същия месец.
Чл. 45. Огнестрелните оръжия се отдават под наем на физически лица или на юридически лица след сключване на договор от ръководителя на съответната структура в МВР.
Глава шеста
РЕМОНТ, БРАКУВАНЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА ОРЪЖИЯ. УНИЩОЖАВАНЕ И УТИЛИЗАЦИЯ НА БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ
Раздел I
Ремонт на оръжия
Чл. 46. (1) В МВР е приета планово предупредителна система за ремонт, при която оръжието се планира съгласно установените междуремонтни срокове в периода на експлоатация.
(2) В зависимост от степента на износване, характера на неизправностите и установените междуремонтни срокове на експлоатация ремонтът на огнестрелните оръжия бива текущ, среден и основен.
Чл. 47. (1) Текущият ремонт на огнестрелни оръжия е непланов ремонт, минимален по обем, след извършването на който се осигурява нормална работа на огнестрелните оръжия до поредния планов ремонт.
(2) При текущия ремонт се регулират или заменят неизправни части и се извършва проверка и регулировка на отделни механизми и на оръжието като цяло. Ремонтът се извършва от ремонтната работилница на структурата в МВР.
(3) Неизправности, за отстраняването на които е необходим текущ ремонт, както и нарушаване на антикорозионното покритие не са основание за преминаване на огнестрелните оръжия в по-ниска категория.
Чл. 48. (1) Средният ремонт на огнестрелни оръжия е планов ремонт, при който се възстановяват тактико-техническите им характеристики.
(2) Ремонтът по ал. 1 се извършва в Централната производствено-ремонтна база на ДУССД – МВР, или след възлагане на обществена поръчка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му.
Чл. 49. Основният ремонт на огнестрелни оръжия е планов ремонт, при който се възстановяват тактико-техническите характеристики и техническите ресурси на всички съставни части на огнестрелните оръжия. Той се извършва след възлагане на обществена поръчка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки или подзаконовите актове по прилагането му.
Раздел II
Бракуване, унищожаване и утилизация на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия
Чл. 50. (1) Определянето на оръжията и боеприпасите като негодни за използване се извършва от комисия, назначена от ръководителя на съответната структура в МВР. Комисията изготвя протокол, в който отразява техническото им състояние и нецелесъобразността на ремонта им.
(2) На бракуване подлежат оръжията от четвърта и пета категория, като протоколите по ал. 1 са неразделна част от протокола за бракуване и трансформация.
(3) Взривните вещества, пиротехническите изделия и боеприпасите не се бракуват. Когато са негодни, те преминават в трета категория с протокола по ал. 1 и подлежат на сдаване за утилизация или унищожаване.
Чл. 51. Бракуване на оръжия в МВР се извършва от комисия от експерти, назначена от директора на ДУССД – МВР. Комисията изготвя протокол за бракуване и трансформация, в който оръжията се записват с точното наименование на вид, марка, модел, калибър, серия и номер и/или уникална маркировка.
Чл. 52. (1) Негодните оръжия се трансформират в метални отпадъци, придобити по механичен начин, и се претопяват в присъствието на комисията по чл. 50.
(2) При необходимост и по преценка на комисията по чл. 50 подлежащите на бракуване оръжия се разглобяват, като годните части се трансформират в резервни и се заприходяват.
Чл. 53. Взривните вещества, пиротехническите изделия и боеприпасите се унищожават чрез взривяване, изгаряне или чрез утилизация.
Чл. 54. (1) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, невзривили се при учебно-бойни стрелби, се унищожават на място от специално назначени полигонни групи.
(2) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, опасни за съхранение и транспортиране, се унищожават на близки полигони или на специално оборудвани подривни площадки при стриктно спазване на изискванията за безопасност при този вид дейности.
(3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 при необходимост могат да бъдат привличани външни специалисти с оглед пълно и точно спазване на действащото законодателство за опазване на околната среда.
Чл. 55. (1) Утилизацията на боеприпаси се възлага съгласно Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му. Тя се извършва в обекти, отговарящи на изискванията за безопасност и охрана, и при спазване изискванията на действащото законодателство за опазване на околната среда.
(2) Използваните технологии в обектите по ал. 1 трябва да осигурят:
1. комплексност на преработката на боеприпасите и техните компоненти;
2. необратимост на процеса на утилизация;
3. обработка на всички елементи на боеприпасите;
4. безопасност на процесите на утилизация;
5. икономическа ефективност;
6. ефективен и надежден мониторинг на опазване на околната среда.
(3) В процедурите по утилизация на боеприпаси могат да участват лица, които притежават разрешение за производство на боеприпаси съгласно чл. 151, ал. 3 ЗОБВВПИ.
(4) Лицата по ал. 3 трябва да представят технологични карти за всички номенклатури боеприпаси, подлежащи на утилизация по съответната процедура.
Глава седма
КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТИТЕ С ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 56. Ръководителите на основните структури на МВР чрез началниците на подчинените им структури, комисии и длъжностни лица осъществяват пряк контрол по извършването на дейностите с ОБВВПИ за текущо доволствие и ведомствените военновременни запаси в подчинените им структури.
Чл. 57. Дирекция „УССД“ – МВР, извършва контрол във всички структури на МВР по дейностите с ОБВВПИ за текущо доволствие.
Чл. 58. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР контролира съхраняването и транспортирането на ОБВВПИ с автомобилен транспорт, извършването на технически прегледи и даването на експертна оценка за техническа годност на ведомствените военновременни запаси от ОБВВПИ.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. „Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с изтекъл срок на годност“ са бойни, халосни и инженерни припаси, взривни вещества и пиротехнически средства, на които е изтекъл срокът на годност, през който са годни за дългосрочно безопасно съхраняване и готови за бойно използване по предназначение.
2. „Щатна опаковка“ е специално проектирана и произведена опаковка за съхраняване и транспортиране на дадена номенклатура ОБВВПИ.
3. „Опасни за бойно използване и дългосрочно съхраняване“ са невзривили се стреляни боеприпаси, гранати и реактивни снаряди; били под въздействие на взрив, пожар или авария, паднали от височина над 3 м в опаковка и под 1 м без опаковка с видими следи от удар по корпуса и взривателя; гранати с поставени в тях запалки; взривни вещества с поставени капсул-детонатори или видимо изменени поради настъпили механични повреди и физико-химични изменения.
4. „Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, забранени за стрелба“ са тези, които при проведени полигонни и/или лабораторни изпитания с тях са показали резултати, неотговарящи на изискванията на техническата документация.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
§ 3. В 6-месечен срок след влизането в сила на наредбата министърът на вътрешните работи утвърждава вътрешни правила за експлоатация на ОБВВПИ в Министерството на вътрешните работи.
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2 и чл. 17, ал. 2
ТАБЛИЦА за разпределение на боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и изисквания към съвместното им транспортиране и съхраняване в едно помещение
|
№
по ред
|
Наименование на взривните вещества и боеприпасите
|
Допустимо количество в едно помещение
|
Поредни номера на БП и ВВ, допустими за
|
|
съвместно съхраняване
|
съвместно транспортиране
|
|
1.
|
Димен барут в чист вид и изделия от него (огнепроводен шнур)
|
100 t
|
1; 5
|
1; 2; 5
|
|
2.
|
Бездимни барути, заряди от тях, стартови, реактивни двигатели (с различно предназначение, в щатна опаковка)
|
100 t
|
2; 5
|
2; 5
|
|
3.
|
Пиротехнически състави и изделия със запалителен, димен, звуков, сълзотворен и светлинен ефект
|
50 t1
|
3; 5
|
3; 5
|
|
4.
|
Бризантни ВВ в чист вид и техните сплави и смеси и във взривателни изделия, противотанкови мини без взриватели, подривни заряди, детониращи шнурове
|
150 t
|
2; 4; 5
|
2; 4; 5; 8
|
|
5.
|
Патрони за всички видове стрелково оръжие
|
150 t
|
2; 5; 7; 8
|
2; 5; 7; 8
|
|
6.
|
Капсул-детонатори, електродетонатори, взриватели и запалки за ръчни гранати и (противотанкови) мини, детониращи шнурове
|
2 000 000 бр.
|
3; 5; 6
|
3; 5; 6
|
|
7.
|
Окончателно и неокончателно снарядени фугасни, осколочно-фугасни, бронебойни изстрели, снаряди, мини и гранати за всички видове артилерийски оръжия, минохвъргачки, челни части за реактивни снаряди и ръчни гранати с комплект запалки
|
150 t2
|
2; 4; 5; 7; 8
|
2; 4; 5; 7; 8
|
|
8.
|
Кумулативни, управляеми и неуправляеми реактивни снаряди, изстрели и противотанкови гранати
|
120 t
|
2; 4; 8; 5
|
2; 4; 8; 5
|
1 Преизчислено количество в пиротехническа смес, равно на сумата от количеството пиротехническа смес плюс удвоеното количество бризантно взривно вещество.
2 Преизчислено към количество взривно вещество тротил (бризантно и метателно ВВ).
Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1, т. 9
ТАБЛИЦА за допустимите височини за нареждане на боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия в заводска (щатна) опаковка в складови помещения (в метри)
|
№
по ред
|
Наименование на боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
|
Допустима височина
(в метри)
|
|
1.
|
Артилерийски, минохвъргачни и гранатохвъргачни изстрели, челни и бойни части, снаряди и мини в неокончателно снаряден вид с калибър до 200 мм включително, освен кумулативните
|
3,00
|
|
2.
|
Кумулативни изстрели, снаряди и челни части в неокончателно и окончателно снаряден вид, управляеми реактивни снаряди, кумулативни гранати за леки и тежки гранатохвъргачки в окончателно снаряден вид; ръчни гранати със запалки в сандъците
|
2,00
|
|
3.
|
Ръчни гранати без запалки в сандъците, гранати за гранатохвъргачки без капсул-детонатори, пиротехнически средства, патрони за стрелково оръжие
|
3,00
|
|
4.
|
Взриватели, запалки, средства за възпламеняване (капсулни втулки, запалки за ръчни гранати, пиропатрони, електрозапалки и други)
|
2,00
|
|
5.
|
Взривни вещества, допълнителни детонатори, разривни заряди, детониращ и огнепроводен шнур в щатна опаковка
|
2,00
|
|
6.
|
Детонатори, капсул-детонатори и електродетонатори
|
1,50
|
Приложение № 3 към чл. 11, ал. 2
МЕТОДИКА за определяне на безопасните разстояния при взрив (в метри)
Разстоянието, на което възникващите при взрив взривна и въздушна ударна вълна загубват способността си да нанасят поражение с определена интензивност на разположените около него обекти и съоръжения, се определя по формулата:
R = K√q,
където R е безопасното разстояние в метри;
q е масата на активното взривно вещество (ВВ) на заряда в килограми, отнесено към тротила.
Активното взривно вещество за боеприпасите се определя като сума на разривния заряд и 50 на сто от метателния заряд. Коефициентите за привеждането на различните видове взривни вещества и барути към тротила са:
– тротил – 1,0;
– хексоген – 1,8 – 2,0;
– аматол – 0,7 – 0,8;
– тетрил – 1,1 – 1,2;
– тен – 1,8 – 2,0;
– октоген – 1,8 – 2,0;
– пикринова киселина – 1,1 – 1,2;
– барут – 0,4 – 0,5.
К е коефициентът, зависещ от характера на поражението (разрушението) на обекта, от условията на разположението на заряда (ВВ) и от характера на терена и местността между взрива и обекта. Коефициентът К се определя експериментално и неговите значения за различните видове разрушения са дадени в долната таблица.
Значение на коефициента К при открито разположение на боеприпасите и ВВ
|
№
по ред
|
Характеристика на поражението (разрушението) на обектите (съоръженията)
|
К
|
|
1.
|
Пълна липса на повреди по остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)
|
50 – 80
|
|
2.
|
Случайно повреждане на остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)
|
10 – 15
|
|
3.
|
Пълно разрушаване на остъкляването на сградите и повреждане на рамките на прозорците, вратите, леките прегради и покривите
|
5 – 8
|
|
4.
|
Пълно повреждане на остъкляването на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)
|
3 – 4
|
|
5.
|
Леки повреди на въздушните електропроводи (огъване на стълбове)
|
25 – 30
|
|
6.
|
Разрушаване на бараки, навеси, вътрешни преградни стени на сградите, рамките на вратите и прозорците и керемидените покриви
|
2 – 3
|
|
7.
|
Разрушаване на полумасивни каменни, тухлени и дървени постройки, обръщане на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) и скъсване на въздушни електропроводи
|
1,5 – 2,0
|
|
8.
|
Разрушаване на масивни тухлени постройки и предаване на детонация по влияние
|
0,8 – 1,0
|
|
9.
|
Разрушаване на масивни постройки с железобетонна и бетонна конструкция
|
0,3 – 0,5
|
При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат също и местните условия – най-вече характерът и релефът на местността между склада (взрива) и застрашения обект. Разпространението на взривната и въздушната ударна вълна при определени условия на взрива може да има насочено действие и там разстоянието на разрушаващото действие е 1,5 – 2 пъти по-голямо или по-малко. Ако между склада (взрива) и застрашения обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал) или хранилището е вкопано в земята, безопасното разстояние, изчислено по формулата, се намалява 1,5 – 2 пъти, а при наличие на просека на гора и дефиле се увеличава 1,5 – 2 пъти. В направление на необвалованата страна на хранилището действието на взривната и въздушната ударна вълна е 1,5 – 2 пъти по-голямо. Това изисква хранилищата да са четиристранно обваловани или вкопани. Необвалованата страна на хранилищата не трябва да е насочена към стопанските и битовите сгради на склада (базата) или към други хранилища и обекти.
Стойностите на коефициента К са за открито разположени ВВ и боеприпаси или под навеси и в бараки. При разполагането им при други условия разстоянието, определено по формулата, се намалява, както следва:
– при необваловани полумасивни хранилища – с 1,1 – 1,2;
– при необваловани масивни тухлени хранилища – с 1,2 – 1,3;
– при необваловани железобетонни хранилища – с 1,3 – 1,4;
– при обваловани полумасивни и масивни хранилища – с 1,5 – 1,7;
– при вкопани в земята полумасивни и масивни хранилища – с 1,8 – 2,0;
– при котловини и ниши – с 1,8 – 1,9;
– при надземни обваловани площадки и навеси – с 1,4 – 1,5.
Безопасното разстояние до разположените около склада (базата) обекти зависи от възможното прелитане на снаряди, мини и осколки при евентуален взрив. Тези разстояния са дадени в следната таблица:
|
Калибър на артилерийските снаряди и мини
(в милиметри)
|
Възможна далечина на разлитане на осколките (в метри)
|
|
37 – 76
|
До 500
|
|
76 – 105
|
До 700
|
|
105 – 150
|
До 1000
|
|
150 – 200
|
До 1200
|
|
200 – 300
|
До 1500
|
|
300 – 400
|
До 1500
|
|
Над 400
|
До 1500
|
Приложение № 4 към чл. 30, ал. 1
Показатели и норми за установяване категориите на взривните вещества и пиротехническите изделия – собственост на МВР
|
№
|
Основни показатели и качествени състояния
|
Кой проверява
|
Н О Р М И
|
|
специализирана лаборатория
|
структури на МВР
|
I категория
|
II категория
|
III категория
|
IV категория
|
|
Т Р О Т И Л
|
|
1.
|
Външен вид и структура
|
+
|
+
|
Еднороден, ронещ се добре продукт във вид на люспи или прах. В пресован или разтопен вид тротилът е плътна еднородна маса. В отчупен вид продуктът има дребнокристална структура с характерен блясък
Допускат се:
1. Отделни слепили се люспи (кристали) във вид на сраствания
2. Тъмни примеси на точки в рамките на нормите за неразтворимия остатък
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Значително замърсяване на продукта с пясък, земни и метални примеси
2. Наличие на маслени примеси, отделяния или крупни маслени петна
|
|
Наличие на смачквания и признаци на улягания, които не пречат на непосредственото използване на тротила при снаряжаване на боеприпасите чрез пресоване и шнековане
|
1. Овлажняване или подмокряне
2. Незначително, видимо с просто око замърсяване на продукта
3. Наличие на смачквания и слягане, които препятстват непосредственото използване на тротила за снаряжаване на боеприпасите чрез пресоване и шнековане
4. Незначително количество отделни малки маслени петна
|
|
2.
|
Цвят, мирис
|
+
|
+
|
Цветът на люспестия и пресования тротил е еднообразен по цялата маса от светложълт до жълт, а в летия
тротил – от жълт до тъмножълт
|
1. Цветът не е еднороден – от тъмножълт до светлокафяв
2. Наличие на отделни люспи (кристали) сиво-кафяв цвят
3. Отделни тъмни петна на повърхността и на лама на пресования, летия и топения тротил
|
Цветът е кафяв с червен оттенък
|
1. Пълно потъмняване на продукта с ясно изразен червен оттенък
2. Рязък мирис, неприсъщ на
тротила, подсказващ неговото разлагане
|
|
3.
|
Температура на втвърдяване, °С
|
+
|
-
|
Не по-малко от 80,2
|
Не по-малко
от 79,0
|
Не по-малко от 78,0
|
По-малко от 78,0
|
|
4.
|
Съдържание на влага и изпаряващи се вещества, %
|
+
|
-
|
Не повече
от 0,07
|
Не повече
от 0,1
|
Повече от 0,1
|
|
|
5.
|
Киселинност, приведена към сярната киселина, %
|
+
|
-
|
Не повече
от 0,01
|
Не повече
от 0,03
|
Не повече
от 0,05
|
Повече от 0,05
|
|
6.
|
Съдържание на неразтворими примеси в ацетон
|
*
|
-
|
Не повече
от 0,1
|
Не повече
от 0,3
|
Не повече
от 0,4
|
Повече от 0,4
|
|
7.
|
Съдържание на пепел, %
|
*
|
-
|
Не повече
от 0,08
|
Не повече
от 0,2
|
Не повече
от 0,4
|
Повече от 0,4
|
|
8.
|
Възприемане и пълнота на детонацията
|
*
|
*
|
Прахообразен и пресован – възприемчивостта от КД № 8 е безотказна, детонацията е пълна. Лят тротил – при наличие на пресован тротил като междинен детонатор възприемчивостта е безотказна, детонацията е пълна (големината на междинния детонатор трябва да бъде 2 – 5 % от теглото на заряда)
|
Възприемчивостта е съществено намалена, наличие на откази или непълна детонация
|
|
П Л А С Т И Ч Н И ВВ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Еднообразна по структура добре формирана маса без явни признаци за неравномерно смесване на компонентите и странични включвания
Допускат се:
1. Наличие на маслени отделяния на повърхността на брикетите и намасляване на обвивката
2. Отделни незначителни включвания на несмесен пластификатор във вид на полоси и петна
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Наличие на странични примеси и замърсяване с пясък
2. Изменения на структурата (наличие на коричка) при невъзможност за формиране
|
|
1. Наличие на повърхността на пластит уплътнен слой с дебелина до 5 мм
2. Явни признаци за неравномерно смесване:
наличие на отделни включвания на несмесен пластификатор
|
Изменение на структурата, наличие по повърхността на пластичен уплътнен слой повече от 5 мм изискванията за формиране и наличие на отделна течност
|
|
2.
|
Цвят и мирис
|
+
|
+
|
Еднообразен от светлокремав до светло-кафяв. Специфичен мирис на консистентни минерални смазки и сапун
Допуска се:
Различие в цвета на ВВ между брикетите в допустими предели
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Кафяв цвят до тъмни оттенъци
2. Рязък мирис, неприсъщ на пластита
|
|
1. Кафяв цвят на повърхността по зарядите ПВВ до тъмни оттенъци
2. Нееднообразен цвят на ВВ по места на заряда
|
|
3.
|
Състав на ВВ
|
*
|
-
|
Съответства на изискванията на техническата документация
|
Допускат се: Отклонение в съдържанието на пластификатора от нормативния в пределите
|
|
|
+/- 3%
|
+/- 5%
|
|
4.
|
Ексудация при температура 50 °С за 6 ч в %
|
+
|
-
|
Не повече
от 0,08
|
Не повече
от 0,15
|
Не повече
от 0,15
|
-
|
|
5.
|
Изпаряемост при температура +50 °С за 6 ч в %
|
*
|
-
|
Не повече
от 0,15
|
Повече
от 0,15
|
Повече
от 0,15
|
-
|
|
6.
|
Пластичност (свиваемост), %
- При температура 20 °С и натоварване 0,5 кг/см2
- При температура –15 °С и натоварване 0,5 кг/см2
|
*
|
-
|
В съответствие с ТУ
Не по-малко от 0,15
|
Не повече
от 45
Не по-малко от 10
|
Повече
от 45
Не по-малко от 10
|
-
-
|
|
7.
|
Съхраняемост на формата при температура 50 °С (свиване на заряда за 6 ч)
|
*
|
-
|
Не повече
от 6
|
Не повече
от 10
|
Повече
от 10
|
-
|
|
8.
|
Формоване на зарядите в пределите на температура от –30 °С до +50 °С
|
*
|
*
|
ВВ с тегло до 0,5 кг допуска да се формоват от него заряди от всякаква форма с усилията на ръката
|
Формоването на зарядите е затруднено
|
Формоването на зарядите е невъзможно
|
|
9.
|
Възприемчивост и пълнота на детонацията от КД № 8
|
*
|
*
|
Възприемчивостта е безотказна. Детонацията е пълна
|
|
Възприемчивостта е чувствително намалена. Има наличие на откази и непълна детонация
|
|
|
Бризантност в мм
|
*
|
-
|
Не по-малко от 20 мм
|
Не по-малко
от 20 мм
|
По-малко
от 20 мм
|
-
|
|
Забележка. При определяне партията на пластита IV категория поради загуба на способност към формироване (при запазване на боеспособност и безопасност в работа) препоръчва се те да се използват за подривни работи в съотношение 80/20 за 1 кг флегматизиран хексоген.
|
|
Х Е К С О Г Е Н
|
|
1.
|
Външен вид и структура
|
+
|
+
|
Нефлегматизираният хексоген представлява еднороден кристален, добре ронещ се прах без видими за окото странични примеси
Флегматизираният хексоген е еднородно ронещо се вещество без видими за окото механични примеси
В пресован вид е плътна маса, а в лама структурата е малко кристална
Допуска се:
Наличие на не повече от 5 бр. малки странични примеси на 1 м2 от повърхността на ВВЛ
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
Наличие на странични примеси или видими на око замърсявания от всякакъв вид
|
|
1. Наличие на отделни слепили се кристали във вид на сраствания или малки зърна
2. Най-малки странични добавки не повече от 25 бр. на 1 кв. дм от повърхността на ВВ
|
1. Овлажняване или намокряне на продукта
2. Наличие на твърди смачквания и явни признаци на слягания, лоша ронливост
|
|
2.
|
Цвят, мирис
|
+
|
+
|
Цветът на нефлегматизирания хексоген е бял, еднообразен по цялата маса
Цветът на флегматизирания хексоген е оранжев, допуска се различна интензивност на оцветеността
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Цветът е нееднообразен със сиво-кафяв оттенък
2. Рязък мирис, неприсъщ на флегматизирания хексоген, който показва, че продуктът се разлага
|
|
1. Малко сиви и малко розови оттенъци в нефлегматизирания хексоген
2. Наличие на слабо оцветени кристали във флегматизирания хексоген
|
|
3.
|
Температура на топене, °С:
- в нефлегматизирания хексоген
- във флегматизирания хексоген
|
+
|
-
|
Не по-ниска
от 202,5
Не по-ниска от 201
|
Не по-ниска
от 200
Не по-ниска
от 199
|
Не по-ниска от 198
Не по-ниска от 197
|
По-ниска от 198
По-ниска от 197
|
|
4.
|
Съдържание на влага и изпарени вещества, %
|
+
|
-
|
Не повече
от 0,1
|
Не повече
от 0,15
|
Повече от
0,15
|
-
|
|
5.
|
Киселинност, приведена към сярната киселина, %
|
+
|
-
|
Не повече
от 0,05
|
Не повече
от 0,08
|
Не повече
от 0,1
|
Повече от 0,1
|
|
6.
|
Съдържание на неразтворими в ацетон примеси, %
- за нефлегматизирания продукт
- за флегматизирания продукт
|
*
|
-
|
Не повече
от 0,15
Не повече
от 0,25
|
Не повече
от 0,3
Не повече
от 0,4
|
Не повече
от 0,5
Не повече
от 0,5
|
Повече от 0,5
Повече от 0,5
|
|
7.
|
Съдържание на кремнозема, %:
- за нефлегматизирания продукт
- за флегматизирания продукт
|
*
|
-
|
Не повече
от 0,03
Не повече
от 0,04
|
Не повече
от 0,1
Не повече
от 0,1
|
Не повече
от 0,2
Не повече
от 0,2
|
Повече от 0,2
Повече от 0,2
|
|
8.
|
Възприемчивост и пълнота на детонацията от КД № 8
|
*
|
*
|
Възприемчивостта е безотказна. Детонацията е пълна
|
Възприемчивостта е съществено понижена
Наличие на откази и непълна детонация
|
|
ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛИ НА ОГНЕПРОВОДНИЯ ШНУР
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Събирането на елементите на ВБШ е правилно. Повърхността на отворите и нипелите е чиста, без окиси и замърсявания, разкъсвания в местата на обхващане, пукнатини, дълбоки шупли и груби смачквания
Допуска се общо не повече от 2 % ВБШ, имащи:
- невкаран докрай нипел в тръбичката, но не повече от 1,0 мм
- непълна лакировка на съединенията
- следи от корозия на тръбичката и нипела
- удебеляване слоя на лака на КВ
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Корозия на тръбичките, която препятства използва-нето на ВБШ
2. Корозия на резбовата част на нипелите, препятстваща съединяването на ударния механизъм на МУВ с корпуса
3. Издаване или изпадане на КВ от нипела
|
|
1. Потъмняване на тръбичките
2. Наличие на повърхностни драскотини на лаковото покритие
3. Следи от замърсяване на нипела и тръбичката
4. Наличие общо повече от 2 % ВБШ, имащи:
- недовкаран нипел в тръбичката, но не повече от 1,0 мм
- следи от корозия на тръбичката и нипела
- удебеляване на слоя на лака на КВ
- пукнатини на тръбичката с дължина не повече от 5 мм
|
1. Корозия на тръбичките и на нипелите, невлияещи на работоспособността на ВБШ
2. Нарушение на лаковото покритие в местата на съединенията на КВ и тръбичките с нипелите
3. Механични повреди, невлияещи на работоспособността на ВБШ
4. Обръщане на тръбичката в нипела
|
|
2.
|
Съединяемост на ударните механизми на взривателите с резбовите части
|
+
|
+
|
Съединяемостта с корпуса на МУВ е нормална
|
Съединяват се с корпуса на МУВ
|
Не се съединяват с корпуса на МУВ
|
|
3.
|
Устойчивост на тръскане
|
*
|
-
|
Издържат изпитвания на прибора „Тръскачка“ в съответствие с техническата документация
|
Не издържат изпитания на прибора „Тръскачка“ (наблюдава се разстройство на сглобяването или възпламенение на КВ)
|
|
4.
|
Безотказност в действието
|
+
|
+
|
В пределите на изискванията на техническата документация
|
Не повече от 4 % откази
|
Не повече от 20 % откази
|
Повече от 20 % откази
|
|
ДЕТОНИРАЩИ ШНУРОВЕ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Обвивката на шнура е непрекъсната, без пукнатини, пречупвания, възли, скъсване на конците и размекване на водоизолационния слой или без продупчвания, пукнатини, разкъсвания на пластиката. Еластичността на щнура е нормална. Водоизолиращият слой или пластиката е във вид на непрекъснат равномерен слой оплетка на шнура. Допуска се просвет между конците по цялата дължина на шнура в бухтата.
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Значителни повреди на обвивката, препятстващи използването на шнура
2. Здраво слепване на витките (развиване на бухтите без разрушаване на обвивката е невъзможно)
|
|
1. Прекъсвания на единични конци във външната оплетка
2. Единични, не непрекъснати пукнатини на пластикатната обвивка
3. Незначително протъркване на обвивката
4. Незначително слепване на витките на шнура
|
1. Наличие на съществени повреди на обвивката, но неизключващи възможността от използване на шнура
2.Пречупвания на шнура
3. Плесен на повърхността на шнура
4. Слепване на витките на шнура (развиването на бухтата не се съпровожда с разрушаване на обвивката)
|
|
2.
|
Диаметър
|
+
|
-
|
В пределите на нормите на техническата документация
|
Допуска се отклонение на шнура по диаметър, непревишаващо използването на шнура по назначение
|
Шнурът е с отклонение в размери, препятстващи използването му
|
|
3.
|
Тегло и равномерност на разпределението на сърцевината в шнура
|
+
|
-
|
Взривната сърцевина е без прекъсвания и отънявания. Теглото на сърцевината на 1 м от дължината на шнура е в границите на изискванията на техническата документация
|
Допускат се: Отклонение на теглото на ВВ на 1 м от дължината под пределните норми. Неравномерно разпределение на сърцевината
|
|
|
4.
|
Физико-химични показатели на ВВ на сърцевината
|
-
|
-
|
Съответстващо на ВВ, с което те са снаряжени
|
|
|
5.
|
Устойчивост към действие на повишени температури (при памучна оплетка)
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията в съответствие с изискванията на ГОСТ и БДС
|
Не издържат изпитванията при повишени температури. Наблюдава се размекване на водоизолиращо покритие и попадението му в сърцевината
Шнурът работи неустойчиво след престояване при повишени температури
|
|
|
6.
|
Еластичност
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията за еластичност в съответствие с изискванията на ГОСТ и БДС
|
Не издържат изпитванията на еластичност. Наблюдава се нарушение на целостта на обвивката при огъване
|
|
|
7.
|
Водонепроницаемост на обвивката
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията за водонепроницаемост в съответствие с изискванията на ГОСТ и БДС
|
Не издържат изпитванията на водонепроницаемост
След изпитванията на водонепроницаемост шнурът дава откази в действието
|
|
|
8.
|
Скорост на детонации
|
+
|
-
|
В границите на нормите на ГОСТ и БДС
|
Под нормите на ГОСТ и БДС
|
|
|
9.
|
Чувствителност към възпламеняване
|
|
|
Издържат изпитания в съответствие с изискванията на ГОСТ и БДС
|
Не издържат изпитванията. Наблюдават се възпламенявания или детонация**
|
|
10.
|
Безотказност в действието
|
+
|
-
|
Шнурът работи безотказно в схемите в съответствие с ГОСТ и БДС
|
Шнурът в схемите дава откази в действието. С плаващи КД в местата на срастване шнурът детонира напълно
|
Шнурът дава откази в схемите при наличие на плаващи капсули в местата на срастване
|
|
ДЕТОНИРАЩИ УСТРОЙСТВА
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Сглобяването на елементите е правилно и здраво. Повърхностите за гилзите, нипелите и втулките са чисти, без пукнатини, дълбоки шупли, следи от корозия, дълбоки драскотини и прищипвания
Обвивката на шнура е без пукнатини, счупвания, разкъсвания и пробойни
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Наличие на механични повреди на гилзите във вид на разкъсвания, непрекъснати пукнатини и шупли
2. Корозия на гилзите във вид на петна или непрекъснато покритие, зелен или бял цвят, с признаци на разрушение на метала
3. Корозия на нипелите, която пречи за използване на детониращото устройство
4. Повсеместни повреди на обвивката на шнура във вид на разкъсвания и пробойни обелвания на пластиката
5. Здраво слепване на витките (развиване на детониращото устройство без разрушаване на обвивката е невъзможно)
6. Слабо прикрепване на гилзите на шнура
|
|
1. Потъмняване на гилзите
2. Следи от замърсяване на нипелите и гилзите
3. Незначителни изтърквания на обвивката
4. Корозия на точки или покритие, бял цвят на нипелите
5. Единични непрекъснати пукнатини на пластичната обвивка, при условие че е запазена херметичността
6. Незначително слепване на витките на ДШ
|
1. Корозия на гилзите във вид на отделни петна бял или черен цвят, при условие че е запазена целостността на гилзите
2. Корозия на нипелите във вид на отделни петна или непрекъснато покритие
3. Наличие на плесен на повърхността на шнура във вид на отделни петна или непрекъснато покритие
4. Слепване на витките на шнура, непредизвикващи разрушаване на обвивката при размотаване
|
|
2.
|
Съединяемост с резбовите втулки на подривните шашки
|
+
|
-
|
Съединяемостта е нормална
|
Съединяват се с резбовите втулки
|
Не се съединяват с резбовите втулки
|
|
3.
|
Устойчивост към действие на високи и ниски температури
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията в съответствие с изискванията на техническата документация
|
Не издържат изпитванията в съответствие с изискванията на техническата документация
|
|
|
4.
|
Устойчивост на тръскане
|
-
|
-
|
Издържат изпитванията на прибора „Тряска“ в съответствие с изискванията на техническата документация
|
Не издържат изпитванията (наблюдава се разстройство в местата на закрепване на гилзите с шнура)
|
|
5.
|
Безотказност в действие
|
+
|
-
|
В действие са безотказни
|
Не повече от 5 % откази
|
Повече от 5% откази
|
|
ЕЛЕКТРОВЪЗПЛАМЕНИТЕЛИ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Повърхността на тръбичките е чиста и гладка
Допускат се:
1. Малки шупли на тръбичките и насмолените асфалтови капачки
2. Недълбоки драскотини и следи от щампа на тръбичките
3. Незначително изтъркване на повърхността на тръбичките и изолацията на проводниците
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Окисление със зелен цвят на тръбичките
2. Механични повреди, изключващи възможността за използване на възпламенителите
3. Изпадане на запалната част
|
|
1. Потъмняване на тръбичките
2. Непълни пукнатини, отчупвания на краищата и издатините на насмолените асфалтови капачки
3. Незначителни прекъсвания и повърхностни пукнатини на изолацията на проводниците на отделни участъци
|
1. Механични повреди на тръбичките, неизключващи възможността от използване
2. Корозия с образуване на петна от черен цвят от повърхността на тръбичките
3. Непрекъснати пукнатини и зна-чителни отчупвания на насмолените асфалтови капачки с оголване на отворите на тръбите
4. Нарушение на цялостната изолация и скъсване на проводниците, но неизключващи възможността от използване на възпламенителите
|
|
2.
|
Точност на размерите
|
+
|
*
|
В пределите на техническата документация.
|
Допускат се:
1. Навлизане на гилзата на КД в тръбичката на не повече от 50 % на електровъзпламенителите
2. Отклонение на другите размери от изискванията на техническата документация
|
Навлизане на гилзите на КД в тръбичката на повече от 50 % от електровъзпламенителите
|
|
|
Допускат се незначителни отклонения в размерите на проводниците
|
|
3.
|
Устойчивост на тръскане
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията по техническата документация
|
Не повече от 20 % от електровъзпламенителите не издържат изпитванията по техническата документация
|
Повече от 20 % от електровъзпламенителите не издържат изпитванията по нормативите на техническата документация
|
|
4.
|
Състояние на електромрежата
|
+
|
*
|
Съответства на изискванията на техническата документация
|
Допуска се отклонение на величината на омическото съпротивление повече от нормата, установена за дадената серия
|
Скъсване на мостчето, късо съединение и наличие на блуждаещи съпротивления
|
|
5.
|
Минимален възпламеняващ и максимален безопасен ток
|
+
|
-
|
Съответства на изискванията на техническата документация
|
Допуска се отклонение на минималната възпламеняваща сила на тока от нормите на техническата документация
|
Отклонение на величината на максимално безопасната сила на тока от нормите на техническата документация
|
|
6.
|
Безотказност в действието на мрежата и надеждност на възбуждането на КД
|
+
|
*
|
Не се допускат откази
|
Не повече
от 3 % откази
|
Не повече
от 10 % откази
|
Повече от 10 % откази
|
|
7.
|
Устойчивост към действието на повишена температура
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията в съответствие с техническата документация
|
Допуска се размекване на осмолените асфалтови капачки без подутини
|
Допуска се размекване и разбухване на осмолените асфалтови капачки без подутини
|
|
|
8.
|
Херметичност
|
+
|
-
|
Съответства на изискванията на техническата документация
|
Не съответства на изискванията на техническата документация
|
|
|
9.
|
Безопасност в обращение
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията в съответствие с техническата документация
|
Не издържат изпитванията в съответствие с техническата документация
|
|
10.
|
Импулс на възпламеняване
|
+
|
-
|
Съответства на изискванията на техническата документация
|
Не съответства на изискванията на техническата документация
|
|
|
Забележка. На електровъзпламенители, изготвени до 1980 г., при неудовлетворение на изискванията за величината за възпламеняващия импулс на тока се присвоява не по-висока от втора категория.
|
|
ЕЛЕКТРОДЕТОНАТОРИ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Сглобяването на елементите е правилно. Лаковите покривки са плътни и равни. Повърхностите на металните детайли са чисти, без пукнатини, дълбоки шупли, следи от корозия, дълбоки драскотини и смачквания. Осмоленото покритие е без пукнатини, отчупвания и подутини. Гумените части са без пукнатини и повреди
Пластмасовите детайли са без нарушение на изолационния слой
|
Д О П У С К А Т С Е:
1. Потъмняване на гилзите
2. Следи от замърсяване
3. Напрашена повърхност на гилзите на КД бризантни ВВ (виж забележка 2)
4. Незначително изтъркване, повърхностни напуквания и следи от плесенясване на гумените и пластмасовите детайли
5. Повърхностни напуквания, отчупвания на краищата и подуване на осмолените асфалтови капачки
|
Д О П У С К А Т С Е:
1. Корозия на гилзите на КД във вид на отделни петна с бял или черен цвят, при условие че гилзата е запазена цялостно
2. Корозия на металните детайли във вид на отделни петна или цялостно покритие, непрепятстващи използването на ЕД
3. Непрекъснати пукнатини и плесенясване на гумените и пластмасовите изделия, непречещи на използването на ЕД
4. Значителни отчупвания на осмолените асфалтови капачки с оголване на отвора на гилзата, непрекъснати пукнатини на капачките
|
1. Наличие на механични повреди, препятстващи използването на ЕД
2. Корозия на гилзите на КД във вид на петна или непрекъснато покритие зелен или бял цвят с признаци на разрушаване на метала
3. Корозия на металните детайли, препятстващи използването на ЕД
4. Напрашване на гилзите на КД с иницииращи ВВ (виж забележка 2)
5. Изпадане на запалната част
6. Скъсване на проводници, изключващи възможността за използване на ЕД
|
|
|
|
|
|
Допускат се:
1. На метални детайли:
малки шупли,
недълбоки
драскотини,
отпечатки от
щампа,
незначителни
изтърквания
2. Наличие на малки мехури на лаковото покритие при запазен цялостен вид
3. Незначително боядисване на резбата
4. Незначителни нарушения на боята без оголвания на повърхността на метала
|
6. Незначително изтъркване, пресъхване и следи от плесенясване на проводниците във вид на отделни малки петна
7. Корозия на точки или покритие с бял цвят на металните детайли (с изключение на гилзите на КД)
8. Наличие на повърхностни драскотини на лаковото покритие
|
5. Нарушение на целостта на изолацията, плесенясване и скъсване на проводниците, неизключващи възможността от използване на ЕД
6. Нарушение на целостта на лаковото покритие във вид на непрекъснато напукване и падане на лака
|
|
|
2.
|
Точност на размерите
|
+
|
*
|
В пределите на техническата документация.
|
Размерите излизат вън от пределите на изискванията на техническата документация
|
|
|
3.
|
Съединяемост
|
+
|
-
|
Съединяемостта със съответните втулки е нормална
|
Не се съединяват
|
|
|
4.
|
Здравина на съединенията на детайлите
|
*
|
-
|
Издържат изпитванията в съответствие с изискванията на техническата документация
|
Не издържат изпитанията
|
|
|
5.
|
Устойчивост на тръскане
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията по техническата документация
|
Не повече от 20 % от ЕД не издържат изпитванията на техническата документация – разстройване на конструкцията
|
1. Повече от 20 % от ЕД не издържат изпитванията по нормите на техническата документация – разстройване на конструкцията
2. Взрив на ЕД**
|
|
6.
|
Признаци 4, 5, 7, 8, 9 и 10 на електровъзпламенителите
|
|
|
Съответно нормативите за установяване на категорията на боеспособността на електровъзпламенителите
|
|
7.
|
Инициираща способност
|
-
|
-
|
Съответстващо на нормативите за установяване на категорията на капсул-детонаторите
|
|
|
8.
|
Безотказност в действието и време за задействане (за ЕД мигновено действие)
|
+
|
-
|
Съответстват на изискванията на техническата документация
|
Не съответстват на изискванията на техническата документация
|
|
|
9.
|
Безотказност в действието и време за закъснение (за ЕДЗ)
|
+
|
-
|
Съответстват на изискванията на техническата документация
|
Допуска се на не повече от 5 % от ЕД времето за закъснение да не съответства на техническата документация
|
Не съответстват на изискванията на техническата документация
|
Не издържат изпитванията в съответствие с техническата документация
|
|
Забележки:
1. На ЕД, произведени до 1980 г., при неудовлетворение на техните изисквания по време за задействане и величината на импулса на тока се дава категория не по-висока от втора.
2. При откриване на ЕД с опрашеност на гилзите на КД партидата се отделя за отделно съхранение и се изпраща образец от нея за извънсрочни лабораторни изпитвания. До изясняване характера на опрашването е забранено да се дават такива ЕД.
|
|
КАПСУЛ-ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛИ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
-
|
Повърхността на капачките е чиста и гладка. Пергаментното кръгче прилепва плътно към ударния състав и към стените на капачката и удържа ударния състав против изпадане
Допускат се:
1. Малки драскотини по повърхността на капачката
2. Кръгъл отпечатък на дънцето на капачката от щамповката
3. Малки мехури от въздух на лаковото покритие
4. Непълно лакиране на центъра на пергаментното кръгче
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Наличие на корозия със зелен цвят на капачките
2. Изсипване на ударния състав
3. Разрушаване на кръгчето
4. Пукнатини на снаряжената част на капачката
5. Напрашване на стеничките на капачката с ударен състав
|
|
1. Потъмняване на повърхността на капачките
2. Единични незначителни пукнатини на бордчето на капачката
3. Наличие на прекъснати пукнатини на лаковото покритие на кръгчето
|
1. Наличие на пукнатини на неснаряжената част на капачката
2. Нарушение на целостта на лаковата повърхност на кръгчето (отлепване, разпукване)
|
|
2.
|
Точност на размерите
|
+
|
-
|
В рамките на изискванията на техническата документация
|
Допускат се отклонения от изискванията на техническата документация, невлияещи на използването на капсулите по назначение
|
Наличие на отклонения от техническата документация, изключващи възможността за използване на капсулите по назначение
|
|
3.
|
Устойчивост към тръскане
|
+
|
-
|
Изпитват се на „Тръскачка“ по нормативите на техническата документация за издържане
|
Не издържат на нормативите на „Тръскачката“
|
|
4.
|
Безотказност
|
+
|
-
|
Не повече от 1 % откази
|
Не повече от 2 % откази
|
Не повече от 5 % откази
|
Повече от 5 % откази
|
|
ЛЪЧЕВИ КАПСУЛ-ДЕТОНАТОРИ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Повърхността на гилзите е чиста и гладка, без дълбоки шупли, вдлъбнатини, драскотини, скъсани места, дупки, замърсявания и окисления.
Допускат се:
1. Малки шупли
2. Недълбоки драскотини и отпечатки от щампи
3. Незначително издути гилзи в местата за разполагане на чашките, неминаващи зад предела на допуските по диаметъра
4. Незначително протъркване на външната повърхност на гилзите
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Наличие на механически повреди, пречещи за използването на КД по назначение
2. Корозия на гилзите във вид на петна или непрекъснато покритие от бял или зелен цвят с признаци на разрушение на метала
3. Напрашване на повърхността на гилзите с иницииращи ВВ** (виж забележката)
|
|
1. Потъмняване на гилзите
2. Напрашаване на повърхността на гилзите с бризантни ВВ (виж забележката)
3. Наличие на единични пукнатини на отвора на гилзата на не повече от 10 % от капсул-детонаторите
4. Наличие на незначителни смачквания на отвора на гилзата, непрепятстващи съединяването с огнепроводния шнур
|
1. Наличие по гилзите на дълбоки шупли, непрекъснати пукнатини и скъсвания на отвора с дължина не по-голяма от 10 мм, непрепятстващи на използването на КД по пряко назначение
2. Корозия в гилзите на КД във вид на отделни петна бял или черен цвят при условие на запазена цялостност на гилзите
|
|
2.
|
Точност на размерите
|
+
|
-
|
В пределите на изискванията на техническата документация
|
Допускат се отклонения в размери от изискванията на техническата документация, невлияещи на използването по назначение
|
Наличие на отклонения от размерите на техническата документация, изключващи възможността за използване на капсулите по назначение
|
|
3.
|
Устойчивост към тръскане
|
+
|
-
|
Изпитване на прибора „Тръскачка“ по нормативите на техническата документация
|
Изпитването на прибора „Тръскачка“ по нормативите на техническата документация не издържа (пада чашката и се изсипва съставът ВВ**)
|
|
4.
|
Безотказност
|
+
|
*
|
Откази в действията не се допускат. Иницииращата способност е нормална. КД възбуждат детонация на пресованите тротилови шашки, безотказно осигуряват нормален пробив на оловните пластинки
|
Допуска се не повече от 10 % КД, отказали в действието (пълен отказ на КД или непълна детонация)
Иницииращата способност на понижаване (диаметърът на пробития отвор е по-малък от външния диаметър на КД) е условие за безотказно възбуждане на детонация на пресовани тротилови шашки
|
Повече от 10 % КД отказват в действието (пълен отказ на КД или непълна детонация)
Капсул-детонаторите не осигуряват пробиване на отвор в оловна пластинка или не предизвикват взрив на пресовани тротилови шашки
|
|
Забележка.
При откриване на капсулите с опрашване на гилзите партидата се отделя за отделно съхраняване и образец от нея се изпраща на извънредни лабораторни изпитвания. До изясняване характера на опрашването се забранява да се дават такива капсули.
|
|
ОГНЕПРОВОДНИ ШНУРОВЕ С ОБВИВКА ОТ ПАМУЧНИ КОНЦИ И ПЛАСТИКАТИ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Външната обвивка е без възли, начупвания, пукнатини, скъсване на конци и изпъкващи втвърдени капки от осмолен асфалт или обелвания, пукнатини и пробойни на пластиката
Допускат се:
1. Обсипване на талка и незначително слепване на обмотката на шнура при възможност за свободното им разделяне без нарушаване на обвивката и влагоизолиращото покритие
2. Наличие на тъмни петна или полоси на пластикатната обвивка
3.Разкълчищване на конците на краищата на шнура
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Многочислени повреди на обвивката с изпадане на огнепроводната сърцевина
2. Пълно слепване на витките (размотаване на витките без нарушаване на обвивката е невъзможно)
|
|
1. Скъсвания на единични конци от външната обвивка
2. Единични прекъснати пукнатини на пластикатната обвивка
3. Излизане на влагоизолиращия асфалт през обвивката във вид на малки капки
4. Незначително протъркване и пресъхване на обвивката
5. Наличие на мирис на мухъл
|
1. Наличие на съществени повреди на обвивката
2. Пречупвания на шнура
3. Плесен на повърхността на шнура
|
|
2.
|
Диаметър
|
+
|
-
|
В пределите на нормите на техническата документация.
|
Допуска се отклонение от диаметъра, което не пречи на използването на шнура по назначение
|
Шнурът е с отклонения в размерите, които пречат за използването му в запалителни тръбички
|
|
3.
|
Неслепяемост на обвивката на шнура (за шнурове с оплетка от конци)
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията на неслепяемост в съответствие с изискванията на техническата документация
|
Допуска се незначително размекване на водоизолиращия слой
|
Не издържат изпитванията на мразоустойчивост. При огъване след престояване в хладилната установка се наблюдава напукване, пречупване и пр. на обвивката на шнура
|
|
|
4.
|
Мразоустойчивост на обвивката
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията за мразоустойчивост на обвивката и са в съответствие с изискванията на техническата документация
|
Не издържат изпитванията за мразоустойчивост. При огъване след престояване в хладилната установка се наблюдава напукване, пречупване и пр. на обвивката на шнура
|
|
|
5.
|
Водонепроницаемост на обвивката
|
+
|
-
|
Издържат изпитванията за водонепроницаемост с изискванията на техническата документация
|
Не издържат изпитванията на водонепроницаемост
|
|
|
6.
|
Време за горене на 60 см отрязък от шнура
|
+
|
+
|
В пределите на 60 – 70 сек
|
В пределите на 55 – 75 сек
|
Не по-малко от 50 сек и не повече от 90 сек
|
По-малко от 50 сек или повече от 90 сек
|
|
7.
|
Характер и пълнота на горенето
|
+
|
+
|
Горенето на сърцевината на шнура е равномерно по цялата дължина на шнура. Не се допускат избухвания, пробиване на обвивката от снопове искри и загасване на шнура. Допуска се прескачане през обвивката на отделни искри
|
Горенето на сърцевината е равномерно по цялата дължина на шнура. Допуска се прескачане на отделни редки снопове искри през обвивката и избухвания
|
Горенето на сърцевината на шнура е равномерно по цялата дължина на шнура. По цялата дължина на шнура има прескачане на много снопове искри през обвивката. Допуска се гасене на шнура на отделни участъци след изпитването на обвивката за водонепроницаемост
|
Сърцевината на шнура гори неравномерно. Наблюдава се гаснене при изпитването на шнура без предварителна проверка на херметичността му
|
|
ТЪРКАТЕЛНИ ЗАПАЛКИ
|
|
1.
|
Външен вид
|
+
|
+
|
Сглобяването на елементите е правилно. Лаковото покритие в местата на съединение е плътно, равно и здраво. Повърхността на нипелите и гилзите е чиста, без пукнатини, дълбоки шупли, следи от корозия, дълбоки драскотини. Обвивката на шнура е без възли, пречупвания, пукнатини, скъсване на конците и изпъкващи твърди капки от осмоленото асфалтово покритие.
Допускат се:
1. На гилзите и нипелите малки шупли, недълбоки драскотини и отпечатки от щампа, а също наличие на малки мехурчета на лаковото покритие при условие, че се запазва неговата цялостност
2. Незначително изтъркване на гилзата
3. Незначително оцветяване на резбата
4. Потъмняване на нипела
|
Д О П У С К А Т С Е:
|
1. Наличие на механични повреди, препятстващи използването на тръбите по предназначение
2. Корозия на гилзите на КД във вид на петна или непрекъснат налеп зелен или бял цвят с признаци на разрушаване на метала
3. Слабо закрепване на КВ в нипела или гилзата на шнура
4. Излизане на КВ от нипелите
5. Напрашване с иницииращи ВВ (виж забележка 1)
6. Корозия на нипела във вид на отделни петна или непрекъснат налеп, препятстваща използването на тръбичките (виж забележка 2)
|
|
1. Потъмняване на гилзите
2. Наличие на повърхностни драскотини на лаковото покритие
3. Следи от замърсявания на нипелите и гилзите. Напрашване на повърхността им с бризантни ВВ (виж забележка 1)
4. Разкъсване на единични конци във външната оплетка на ОЩ
5. Излизане на влагоизолацията през покритието във вид на малки капки
6. Незначително изтъркване и пресъхване на обвивката
7. Корозия на точки или налеп бял цвят на нипела
|
1. Корозия на гилзите на КД във вид на отделни петна бял или черен цвят при условие на запазване целостността на гилзите
2. Корозия на нипелите във вид на отделни петна или непрекъснат налеп, непречещ на използването на тръбичките
3. Нарушение на целостта на лаковото покритие във вид на непрекъснато напукване и падане на лака
4. Наличие на съществени повреди на обвивката
5. Плесен на повърхността на шнура
|
|
2.
|
Точност на размерите
|
+
|
-
|
В рамките на изискванията на техническата документация
|
Размерите (с изключение на резбата) излизат зад външния предел на допуск от техническата документация
|
Размерите излизат зад долния предел на допуск на техническата документация
|
|
|
3.
|
Съчленяемост с резбовите части на ударните механизми на взривателите и резбовите втулки
|
+
|
-
|
С резбовите части на корпусите на ударните механизми и резбовите втулки съчленяването е нормално
|
Съчленяват се с резбовите части на ударните механизми и резбовите втулки
|
Не се съчленяват с резбовите части на ударните механизми и резбовите втулки
|
|
4.
|
Здравина на съединението на детайлите
|
*
|
-
|
Издържат изпитванията по нормите на техническата документация
|
Не издържат изпитванията по нормите на техническата документация
|
|
|
5.
|
Устойчивост на тръскане
|
*
|
-
|
Издържат изпитванията на прибора „Тръскачка“ по нормативите на техническата документация
|
Не издържат изпитванията на прибора „Тръскачка“ по нормативите на техническата документация
|
|
6.
|
Безотказност в действие (след изпитване на херметичност)
|
+
|
-
|
В пределите на изискванията на техническата документация
|
Не повече от 10 % откази и непълни детонации
|
Повече от 10 % откази на тръбичките и непълни детонации на КД
|
|
7.
|
Инициираща способност
|
+
|
-
|
Съответно с нормите за установяване на категорията на КД
|
|
8.
|
Време на горене
|
+
|
+
|
Съответства на изискванията на техническата документация
|
Допускат отклонения на времето на горене не повече от 8 % от изискванията на документацията на ОШ
|
Допуска се отклонение на времето на горене не повече от 17 % от долния и 22 % от горния предел на изискванията на техническата документация
|
Отклонението на времето на горене е повече от 17 % от долния и 22 % от горния предел на изискванията на техническата документация
|
|
Забележки:
1. При откриване на напрашаване на тръбичките партията се отделя за отделно съхранение и образец от нея се изпраща на извънсрочни лабораторни изпитвания. До изясняване на характера на напрашаването се забранява да се дават такива търкателни запалки.
2. Стандартните търкателни запалки, прехвърлени в четвърта категория по дефекти от горния възел, подлежат на ремонт (махане на горния възел) и превеждане в номенклатура „Търкателни запалки“ втора категория. При отказ на горния възел той се отрязва и търкателната запалка се изпитва без него.
|
Забележки:
1. В таблиците на приложението, в колони 3 и 4 знакът „+“ означава, че проверката на дадения параметър (показател) се проверява задължително, знак „*“ – в зависимост от необходимостта, а знак „-“ – проверка не се извършва.
2. При откриване в партиите (партидите) от взривни вещества и средства за взривяване на признаци (показатели) на четвърта категория, отразени в колона № 8 със знак „**“, цялата партия се превежда в четвърта категория.
Приложение № 5 към чл. 30, ал. 3
Критерии за определяне категориите на оръжията и боеприпасите – собственост на МВР
1. Огнестрелно оръжие:
а) стрелково оръжие:
– първа категория – ново, а също така намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, на което в канала на цевта и патронника няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на разстояние не повече от един калибър, оръжие, удовлетворяващо изискванията за нормален бой;
– втора категория – намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, чийто канал на цевта и патронника имат слаби следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на дълбочина повече от един калибър; при това оръжието удовлетворява изискванията за нормален бой;
– трета категория – изискващо среден ремонт;
– четвърта категория – изискващо основен ремонт;
– пета категория – негодно оръжие, възстановяването на което е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Основни детайли, които определят прекатегоризирането на оръжието в пета категория, да се считат:
– цевта с цевната кутия – за пушки и карабини;
– цевната кутия – за автомати и картечници;
– цевта и затворната кутия – за картечните пистолети;
– ложата (рамката) – за пистолети и револвери;
б) ръчни противотанкови гранатохвъргачки (РПГ-7):
– първа категория – нови, а също така намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, на които в канала на тялото няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома;
– втора категория – намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, чиито канали на тялото имат слаби следи от ръжда и раковини и откъртване на хрома;
– трета категория – изискващи среден ремонт;
– четвърта категория – не се установява;
– пета категория – негодни за бойно използване, възстановяването на които е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно;
в) зенитно-картечни установки:
– първа категория – намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, комплектувани с картечници първа категория и мерници първа или втора категория;
– втора категория – намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, комплектувани с картечници втора категория и мерници първа или втора категория;
– трета категория – изискващи среден ремонт;
– четвърта категория – изискващи основен ремонт;
– пета категория – негодни, възстановяването на които е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Забележка. Когато на една установка са монтирани картечници от първа и втора категория, установката се поставя във втора категория, а реалните категории на картечниците се записват в служебната книжка;
г) гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие, газово оръжие, учебно оръжие, ракетни пистолети:
– първа категория – ново, а така също намиращо се и било в експлоатация, изправно и годно за използване;
– втора категория – не се установява;
– трета категория – изискващо среден ремонт;
– четвърта категория – не се установява;
– пета категория – негодно, възстановяването на което е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Забележка. При преминаване на оръжието в по-долна категория с виновност се заплаща стойността на повредените детайли, по които се определя категорията. При раздуване на цевите те се заплащат в пълен размер.
2. Боеприпаси:
а) боеприпаси за стрелково оръжие (калибър до 14,5 мм включително):
първа „А“ категория:
1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни.
2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в херметическа опаковка, налентовани и в пълнителите не повече от 5 години.
първа „Б“ категория:
1. Произведени от 1945 г. включително, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни, в т. ч. произведените във военно време, но преопаковани в заводите в следвоенния период (включително и сборни заводски партии).
2. Произведени до 1945 г. включително, изправни по външен вид, съхранявани в нехерметическа опаковка или в насипно състояние.
3. Без производствени данни.
4. Сборни складови партии.
5. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка, а така също налентовани и в пълнителите повече от 5 години.
втора категория:
В насипно състояние, изискващи сортиране по вид на действие на куршума и степен на годност, а така също изискващи почистване от корозия и възстановяване на отличителното боядисване на куршума.
трета категория:
1. Осечки (с отпечатък на жилото върху капсула).
2. С химически неустойчиви или балистически нестабилни барути (по данни от лабораторията).
3. С пукнатини по дулцето, корпуса и венеца на гилзите.
4. С побитости по куршумите и гилзите.
5. Със средна и голяма корозия по повърхността на гилзите и куршумите, неподлежащи на почистване.
6. С клатещи се и изпадащи куршуми.
7. С големи окиси по капсулите.
8. С признаци на продължително престояване във вода или смазка.
б) ръчни гранати:
първа категория:
1. От всички години на производство, боядисани, изправни по външен вид, с пълни производствени данни за снарядяването.
2. Указани в т. 1 без производствени данни за снарядяването (освен гранатите РГ-42).
втора категория:
1. Изискващи сортиране по степен на годност и боядисване;
2. Със счупени и останали в отвора или неразвиващи се с ръка предпазни втулки.
трета категория
1. С изронена резба на отвора, която не задържа запалката.
2. С цялостни раковини от ръжда или пукнатини в метала на корпуса.
3. С деформирани централни тръбички или с голяма корозия по тях, които пречат за пълното и свободно влизане на запалката.
4. С изсипващо се взривно вещество от отвора на гранатата.
5. Гранати Ф-1 с отвор за скъсена запалка „Ковешников“.
6. Гранати РГ-42 без маркировка за шифъра на взривното вещество.
в) запалки за ръчни гранати:
първа категория:
1. Произведени (преработени) през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни.
2. Произведени през 1946 г. и по-късно, изправни по външен вид, с пълни производствени данни, съхранявани не повече от две години в нехерметическа опаковка.
втора категория – не се определя.
трета категория:
1. Негодни за бойно използване (по резултатите от изпитванията).
2. Деформирани (смачкани), които не влизат в отвора на гранатата, или с пукнатини по втулката, закъснителната тръбичка или корпуса.
3. Съхранявани в нехерметическа опаковка повече от две години.
г) пиротехнически изделия (осветителни и сигнални патрони):
първа категория:
1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в изправна херметическа заводска опаковка, с пълни производствени данни.
2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка, която е захерметизирана със смазка по установения начин, с пълни производствени данни.
втора категория – подлежащи на сортиране по външен вид, калибровка и изземване на патроните с дефекти, указани в т. 3 за трета категория.
трета категория:
1. Бракувани и забранени за използване (по данни за лабораторията).
2. С откази в действието.
3. Със следните дефекти (от сортираните по външен вид):
– изпъкнали капсул-възпламенители над дънния срез на гилзата (за 26-мм патрони);
– явни признаци на овлажняване;
– пукнатини по корпуса на патрона;
– цялостни пукнатини по гилзата;
– свободно снемащи се капачки (за реактивните патрони);
– осево преместване на снарядяването;
– невлизащи в стрелящите приспособления;
– неясни опознавателни знаци.
Забележка. Когато в партията повече от 50 на сто от изделията са с дефекти, указани в т. 3 за трета категория, цялата партия се зачислява в трета категория.
д) противотанкови гранати ПГ-7В, ОГ-7:
първа категория:
1. Съхранявани в херметически опаковки с пълна маркировка.
2. Съхранявани без херметически чували (ако са постъпили така от промишлеността), изправни по външен вид и с пълна маркировка.
3. Съхранявани в херметически чували с нарушена херметичност, изправни по външен вид и с пълна маркировка.
втора категория:
1. Без маркировка или с непълна маркировка (при наличие на данни за възстановяването й).
2. С наличие на ръжда или лак по контактните повърхности.
трета категория:
1. С цялостни пукнатини или побитости по челната част или по реактивния двигател с дълбочина, по-голяма от 1,5 мм.
2. С клатещ или превъртащ се с усилието на ръката обтекател на челната част.
3. С липса на електроверига в челната част.
4. С побита или изронена резба на челната част.
5. С нарушена херметичност на отверстията на сопловия блок.
6. С изпъкнал над повърхността на дъното капсул-възпламенител или калпаче, закриващи осовия канал (за гранатите РГ-7).
е) барутни, стартови и маршови заряди за гранатохвъргачки:
първа категория:
1. Съхранявани в херметически панели (пакети) с пълна маркировка по тях и опаковка.
2. Съхранявани по машините, изправни по външен вид и с пълна маркировка.
втора категория – не се определя.
трета категория:
1. Без производствени данни за барута.
2. Негодни за използване:
– с пукнатини и побитости по гилзата (за металните заряди);
– със скъсани торбички;
– овлажнени;
– с изпъкнали над среза на гилзата капсулни втулки, неподлежащи на дозавиване, или с потъване (хлътване) на централния контакт в ЭКВ-23А спрямо дъното на гилзата на дълбочина, по-голяма от 1 мм;
– с деформирана резба на цокъла им, с деформирана преходна втулка, с тежко придвижване на стопора;
– с разединени контактни проводи на диафрагмата;
– с раковини по диафрагмата с диаметър, по-голям от 3 мм, и с дълбочина, по-голяма от 1,5 мм;
– с преместване (превъртане) на дисковете от възела за форсиране един спрямо друг при леко усилие с ръката;
ж) готови гранатохвъргачни изстрели ПГ-7В, ПГ-15В (ОГ-7В):
първа категория:
1. Сглобени от елементи първа категория, съхранявани в херметическа опаковка и с пълна маркировка;
2. Сглобени от елементи първа категория, съхранявани в машините или в чували с нарушена херметичност, изправни по външен вид, с пълна маркировка (зарядите, съхранявани в херметични пенали).
втора категория:
1. С граната, взривател или стартов (метателен) заряд във втора или трета категория.
2. С механични повреди (пукнатини, дълбоки побитости, пробойни) по предпазителното калпаче на челната част на взривателя.
3. Гранатата не може да се завива или съединява със стартовия (метателния) заряд.
трета категория – с взриватели, опасни за работа или които не могат да се отвиват.
з) 82-мм мини:
първа категория:
1. Всички години на производство, годни за бойно използване, изправни по външен вид и снарядяване, с пълна маркировка и отличително боядисване.
2. Мини, указани в т. 1, но със следните дефекти:
– с пукнатини и разрушено взривно вещество на дълбочина до 10 мм, непочистени и лакирани;
– с отлепен взривен заряд от стените на корпуса на 82-мм мини, с радиално клатене или кръгово въртене на резервния заряд;
– с изронена резба за взривателя с обща дължина не повече от една витка за 82-мм мини;
– с раковини по оживалната част на корпуса с дълбочина и диаметър до 3 мм за калибър 82 мм, на брой не повече от 10, а по центриращото удебеление на мините – с дълбочина и диаметър до 3 мм и не повече от две на всеки пръстен с раковини с дълбочина до 0,5 мм по цялата останала повърхност на корпуса, включително по центриращото удебеление, ако няма плътно съединение на раковините по цялата ширина;
– с ръжда в задрезбовата част на отвора на взривателя, която преминава зад среза на взривното вещество.
втора категория:
1. Със завити, негодни или забранени взриватели.
2. С побитости по резбата за взривателя, които възпрепятстват пълното завиване на взривателя.
3. С нараснало взривно вещество, което възпрепятства пълното завиване на взривателя.
4. С разрушен разривен заряд с дълбочина до 10 мм и по пресования детонатор с дълбочина до 5 мм, подлежащи на зачистване и лакиране.
5. С отвиващи се с усилието на ръката стабилизатори, които изискват закрепване и проверка на контролната тръба.
6. С теглови знаци, които не съответстват на действителното тегло на мината.
трета категория:
1. С протекло взривно вещество.
2. С пукнатини, цялостни раковини и шупли в метала на корпуса и стабилизатора.
3. С откъртени или деформирани преки на стабилизатора, които не преминават през контролното лекало.
4. С откъртени пръстени на стабилизаторите, без пръстеновиден канал в тръбичката на стабилизатора.
5. С клатещи се и недозавиващи се стабилизатори.
6. С изронена резба на взривателя с обща дължина, по-голяма от една витка за 82-мм мини и от две витки за 120-мм мини.
7. С разрушен горен срез на взривното вещество на дълбочина, по-голяма от 10 мм, и детонатори с разрушения, по-големи от 5 мм.
8. Непреминаващи през контролната тръба или лекало.
9. Без огнепредавателни отверстия на тръбичката на стабилизатора (частично или пълно) или с повече отверстия.
10. С разслоен метал на перките на стабилизатора.
11. С раковини и откъртвания на метала, които по своите размери са по-големи от допустимите за първа категория.
12. С непреминаващ преходен калибър в тръбичката на стабилизатора на 82-мм мини (след почистване на антикорозионното покритие).
и) заряди за мини:
първа категория:
1. Изготвени от барути първа категория, състоящи се от състреляни заряди, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, а така също намиращи се в състава на готовите изстрели (с изключение на 82-мм възпламенителни патрони – основни заряди, срокът за съхраняване на които, поставени в мините, не трябва да превишава 5 години) и с пълна маркировка по опаковката.
2. Комплектувани с основни и допълнителни заряди от различни заводски и сборни партии, допуснати за бойно използване, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, с пълна маркировка по опаковката.
3. Некомплектни основни и допълнителни заряди от заводски партии, изготвени от барут следвоенно производство, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, с пълна маркировка по опаковката.
втора категория:
1. Състоящи се от несъстреляни основни и допълнителни заряди.
2. Некомплектни основни и допълнителни заряди, изискващи преглед и сортиране по външен вид или подлежащи на групиране в сборни партии.
3. Изискващи преокомплектуване с подмяна на допълнителни или основни заряди.
трета категория:
1. Химически неустойчиви барути (по заключение на лабораторията).
2. Без производствени данни за барута.
3. Негодни за използване:
– с пукнатини и побитости по гилзата и дъното й;
– овлажнени;
– с позеленели капсули;
– с нарушен херметизиращ слой.
4. Основни заряди за 82-мм мини, съхранявани в мините повече от 5 години.
5. Некомплектни допълнителни заряди от заводски и сборни партии, изготвени от барути, произведени до 1946 г.
к) взриватели за мини:
първа категория:
1. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка.
2. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, ремонтирани в базите.
3. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, съхранявани завити на мините, а така също съхранявани в нехерметическа опаковка до 10 години.
втора категория:
1. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, изискващи ремонт (изправяне на резбата, зачисляване на метала от кернирането, пречещ на дозавиването на взривателя).
2. Взриватели, стояли поставени на мините или в нехерметична опаковка повече от 10 години.
трета категория:
1. Без клейма и производствени данни.
2. С пробити и повредени мембрани (побити, дълбоки побитости, пукнатини).
3. С голяма корозия по корпуса.
4. С повреди по корпуса (пукнатини, дълбоки драскотини, вдлъбнатини и побитости).
5. С деформирана резба във вид на побитости, изронване и други, които пречат на завиването на взривателите в отвора на мините или не осигуряват надеждно закрепване.
л) минохвъргачни изстрели:
първа категория – комплектувани с елементи първа категория, изправни по външен вид, с пълна маркировка по мините и опаковките.
втора категория:
1. Без производствени данни, които не могат да се възстановят.
2. Когато в състава си имат елемент от втора или трета категория.
3. Мини без теглови знаци.
трета категория:
1. Минохвъргачни изстрели с взриватели, опасни за работа или които не може да се развият с помощта на ключ.
2. Минохвъргачни изстрели, които в състава си имат елементи от трета категория.
Забележка. Боеприпасите от всички видове, които са първа категория, са годни за бойно използване (по предназначение) и дългосрочно съхранение.
Боеприпасите от всички видове, които са втора категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), изискват ремонт, замяна на отделни елементи и сортиране по вид на действие.
Боеприпасите от всички видове, които са трета категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), подлежат на ремонт в ремонтни бази и фирми, както и забранените за бойно ползване, в т. ч. загубилите бойните си свойства по заключение след лабораторни и полигонни изпитвания.
м) за химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми, както и за светлинни, звукови и сълзотворни (химически) гранати и пиротехнически средства се определят следните категории:
първа категория – с пълни производствени данни, с неизтекъл срок на съхранение, определен от производителя, годни за употреба по предназначение.
втора категория – не се определя.
трета категория – с изтекъл срок на съхранение, без производствени данни, негодни за употреба по предназначение.
Забележка. След изтичането на срока за съхранение и употреба, определен от производителя, средствата се подлагат на оценка за съответствието на продукта, за което се изготвя протокол. При доказване годността на продукта за употреба по предназначение и за съхранение в зависимост от резултатите срокът за съхранението и употребата им се удължава с до 60 на сто от сроковете, определени от производителя.
4723
