Министерство на правосъдието
брой: 51, от дата 7.7.2009 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.20


Договор за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати

 

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
ДОГОВОР
за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати
(Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 23 април 2008 г. - ДВ, бр. 43 от2008 г. В сила от 21 май 2009 г.)
Правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати (наричани по-долу “страни”);
Като припомнят Договора за предаване между България и Съединените щати на Америка, подписан в София на 19 март 1924 г., и Допълнителния договор за екстрадиция, подписан във Вашингтон на 8 юни 1934 г.; 
Като отбелязват, че правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати както понастоящем прилагат условията на тези договори;
Като имат предвид задълженията, посочени в Споразумението за екстрадиция между Съединените американски щати и Европейския съюз, подписано във Вашингтон на 25 юни 2003 г.;
При спазване на правата на човека и върховенството на закона; и
В желанието си да установят по-ефективно сътрудничество между страните в борбата с престъпността и за тази цел да сключат нов договор за екстрадиция на извършители на престъпления;
Се договориха за следното:
Член 1
Задължение за екстрадиция
Страните се договарят да екстрадират взаимно съгласно разпоредбите на този договор лица, издирвани от органи в молещата държава за наказателно преследване или за налагане или изпълнение на присъда за престъпление, даващо основание за екстрадиция.
Член 2
Престъпления, даващи основания за екстрадиция
1. Едно престъпление е престъпление, даващо основание за екстрадиция, ако по законите и на двете държави се наказва с лишаване от свобода за максимален срок повече от една година или с по-тежко наказание.
2. Едно престъпление е престъпление, даващо основание за екстрадиция, също и ако представлява опит или сговор за извършване или участие в извършването на което и да е престъпление, описано в ал. 1 на този член.
3. За целите на този член едно престъпление се счита за престъпление, даващо основание за екстрадиция:
(a) независимо от това дали законодателствата на молещата и замолената държава поставят действията или бездействията, съставляващи престъплението, в една и съща категория на престъпленията или описват престъплението с едни и същи термини;
(б) независимо дали федералното законодателство на Съединените щати изисква или не да бъдат налице елементи, като транспорт между щатите, използването на пощенски услуги или на други услуги, които се отразяват на търговията между щатите или с чужбина, доколкото тези елементи не се използват само за да се установи компетентността на даден федерален съд на Съединените щати; и
(в) независимо от това дали при наказателни дела във връзка с данъци, митническо облагане, валутен контрол и вноса или износа на стоки законите на молещата и замолената страна предвиждат същия вид данъци, мита или контрол върху валутата или върху вноса или износа на същия вид стоки.
4. Ако престъплението е извършено извън територията на молещата държава, екстрадиция се разрешава при условие, че са налице другите приложими изисквания за екстрадиция, ако в законодателството на замолената държава е предвидено наказание на престъпление, извършено извън нейната територия при подобни обстоятелства. Ако законодателството на замолената държава не предвижда наказание за престъпление, извършено извън нейната територия при подобни обстоятелства, компетентният орган на замолената държава по своя преценка може да разреши екстрадиция при условие че всички други приложими изисквания за екстрадиция са налице.
5. Ако бъде разрешена екстрадиция за престъпление, даващо основание за екстрадиция, то такова разрешение се дава също и за всяко друго престъпление, посочено в молбата, дори ако това друго престъпление се наказва с една година лишаване от свобода или по-малко наказание, при условие че всички други изисквания за екстрадиция са спазени.
6. Когато молбата се отнася за изпълнение на присъдата по отношение на лице, осъдено за престъпление, даващо основание за екстрадиция, срокът на наказанието лишаване от свобода, който остава да бъде изтърпян, трябва да бъде най-малко четири месеца.
Член 3
Гражданство
1. Страна няма да отказва екстрадиция само въз основа на гражданството на исканото лице по отношение на престъпления, отговарящи на следните определения:
(1) участие в организирана престъпна група;
(2) тероризъм;
(3) трафик на хора;
(4) сексуално насилие, блудствени действия и експлоатация на деца и детска порнография;
(5) незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
(6) незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
(7) корупция;
(8) измама;
(9) изпиране на облаги, придобити от престъпление;
(10) подправка на парични знаци;
(11) престъпления, свързани с компютри;
(12) престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и сортове;
(13) подпомагане на незаконна имиграция, влизане и пребиваване в страната;
(14) убийство, тежка телесна повреда;
(15) незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
(16) отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
(17) организиран или въоръжен грабеж;
(18) незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
(19) рекет и изнудване;
(20) подправка и пиратство на изделия, защитени от правото на интелектуалната собственост;
(21) подправка на административни документи и търговия с тях;
(22) подправка на платежни инструменти;
(23) незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
(24) незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
(25) търговия с противозаконно отнети превозни средства;
(26) изнасилване и сексуално насилие;
(27) палеж;
(28) незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
(29) саботаж; и
(30) приготовление или опит за извършване на някое от престъпленията, изброени в този член.
2. В допълнение компетентният орган на замолената държава може да реши да екстрадира собствен гражданин и за престъпления, различни от описаните в ал. 1.
3. Ако бъде отказана екстрадиция само въз основа на гражданството на исканото съгласно ал. 2 лице, замолената държава, по искане на молещата държава, предава делото на компетентните органи за започване на наказателно производство.
4. По взаимно съгласие и уведомяване, извършено по дипломатически път, страните могат да разширят обхвата на престъпленията, посочени в ал. 1 на този член.
Член 4
Политически и военни престъпления
1. Екстрадиция не се разрешава, ако престъплението, за което тя се иска, е политическо престъпление.
2. За целите на този договор следните престъпления не се считат за политически престъпления:
(a) престъпление, за което двете страни имат задължението съгласно многостранно международно споразумение да екстрадират издирваното лице или да предоставят случая на техните компетентни органи, които да вземат решение за наказателно преследване;
(б) умишлено убийство, непредумишлено убийство, злонамерено нараняване, нанасяне на тежка телесна повреда, нападение с намерение да се нанесе тежко физическо увреждане и тежко сексуално престъпление;
(в) престъпление, включващо похищение, насилствено отвличане или каквато и да е форма на незаконно задържане, включително вземане на заложник;
(г) поставяне, използване, заплашване за използване или притежаване на взривно вещество, запалително или разрушително устройство, което може да застраши живота, да причини тежка телесна повреда или да причини значителни имуществени щети;
(д) приготовление или опит за извършване на което и да е от горепосочените престъпления или участие в извършването на такива престъпления.
3. Независимо от условията на ал. 2 на този член екстрадиция не се разрешава, ако компетентният орган на замолената държава реши, че молбата е политически мотивирана.
4. Компетентният орган на замолената държава може да откаже екстрадиция за престъпления, които се считат за такива по военното право, но които не са престъпления по общото наказателно право.
Член 5
 Наказателно преследване преди молбата за екстрадиция
1. Екстрадицията няма да бъде разрешавана, когато исканото лице е било осъдено или оправдано с окончателен и обвързващ акт от компетентните власти в замолената държава за престъплението, за което се иска екстрадиция. При прилагането на този член освобождаването от наказателна отговорност или прекратяването на наказателното производство поради липса на юрисдикция не са пречка за екстрадиция.
2. Екстрадиция няма да бъде отказвана само въз основа на това, че замолената държава има наказателна юрисдикция. Разпоредбите на законодателството на страните, включително тези за екстрадиция и за наказателно преследване преди молбата за екстрадиция, ще се прилагат по начин, който позволява пълноценно ефективно изпълнение на задълженията на чл. 1 и 3 от договора.
Член 6
Давност
Екстрадицията може да бъде отказана, ако наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказанието са погасени по давност съгласно законодателството на молещата държава. Действията, които биха прекъснали или спрели давностния срок в молещата държава, трябва да бъдат зачетени от замолената държава.
Член 7
Смъртно наказание
Ако престъплението, за което се иска екстрадиция, е наказуемо със смърт съгласно законодателството на молещата държава и ако за такова престъпление не се предвижда смъртно наказание съгласно законодателството на замолената държава, замолената държава може да разреши екстрадиция, при условие че на издирваното лице няма да бъде наложено смъртно наказание или ако по процесуални причини такова условие не може да бъде удовлетворено от молещата държава, при условие че ако бъде наложено смъртно наказание, то няма да бъде изпълнено. Ако молещата държава приеме екстрадиция при условията на този член, тя изпълнява тези условия. Ако молещата държава не приеме условията, екстрадицията може да бъде отказана.
Член 8
Процедура по екстрадицията и необходими документи
1. Молбите за екстрадиция и придружителните документи се предават по дипломатически път, което включва и предаване, както е предвидено в чл. 11, ал. 4.
2. Всички молби се придружават от:
(a) документи, изявления или друг вид информация, описваща самоличността, гражданството и възможното местонахождение на издирваното лице;
(б) информация относно фактите на престъплението и кратко описание на проведените следствени и процесуални действия по случая;
(в) текста на закона или законите, описващи основните елементи на престъплението, за което се иска екстрадиция, и наказанията или санкциите, които се налагат; и
(г) документи, изявления или друг вид информация, посочени в ал. 3 или ал. 4 на този член, в зависимост от случая.
3. В допълнение към изискванията по ал. 2 на този член молбата за екстрадиция на лице, което се издирва за наказателно преследване, се придружава също от:
(a) копие от заповедта или разпореждането за арест или задържане, ако има такива, издадени от съдия, съд или друг компетентен орган;
(б) копие от документа за привличане под наказателна отговорност, ако има такъв; и
(в) такива данни, които биха представлявали основание да се счита, че издирваното лице е извършило престъплението, за което се иска екстрадиция.
4. В допълнение към изискванията по ал. 2 на този член молба за екстрадиция, свързана с лице, което е било осъдено или е намерено за виновно за престъплението, за което се иска екстрадиция, се придружава също и от:
(a) копие от осъдителното съдебно решение или ако няма на разположение копие, потвърждение от съдебен орган, че лицето е било осъдено или намерено за виновно;
(б) данни, доказващи, че исканото лице е лицето, за което се отнася установената вина;
(в) копие от наложената присъда или документ, установяващ до каква степен е изпълнена присъдата, ако исканото лице е било осъдено;
(г) в случай че лицето е било осъдено или намерено за виновно задочно, информацията, която се изисква съгласно ал. 3 (в) на този член; и
(д) в случай, че лицето е било осъдено или намерено за виновно задочно, информация относно обстоятелствата, поради които лицето не е присъствало на производството.
5. (a) Замолената държава може да поиска от молещата държава да представи допълнителна информация в такъв разумен срок, какъвто тя посочи, ако счита, че предоставената в подкрепа на молбата за екстрадиция информация е недостатъчна за изпълнение на изискванията на този договор;
    (б) такава допълнителна информация може да бъде поискана и предоставена направо между Министерството на правосъдието на Република България и Департамента по правосъдие на Съединените щати.
Член 9
Допустимост на документите
Документи със заверка или печат на Министерството на правосъдието или министерството или департамента, отговарящ за външните работи на молещата държава, се допускат в производството за екстрадиция в замолената държава, без да са необходими повече заверки, удостоверяване или друга легализация. За Република България “Министерство на правосъдието” означава Министерството на правосъдието на Република България, а за Съединените американски щати - Департаментът по правосъдие на Съединените щати;
Член 10
Превод
Молбата за екстрадиция и всички документи, предоставени от молещата държава в подкрепа на молбата, се придружават от превод на езика на замолената държава, освен ако не е договорено друго.
Член 11
Временно задържане
1. При случаи, нетърпящи отлагане, молещата държава може да поиска временно задържане на издирваното лице в очакване на предаване на молбата за екстрадиция и придружителните документи. Молбата за временно задържане може да се предава направо между Върховната касационна прокуратура на Република България и Департамента по правосъдие на Съединените щати. Структурите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) също могат да бъдат използвани за предаване на такава молба.
2. Молбата за временно задържане трябва да съдържа:
(a) описание на издирваното лице;
(б) местонахождението на издирваното лице, ако е известно;
(в) кратко описание на фактите по случая, включително, ако е възможно, времето и мястото на извършване на престъплението;
(г) описание на закона(ите), който е нарушен(и);
(д) потвърждение за наличието на заповед или разпореждане за арест или задържане или за установена вина или осъдителна присъда срещу исканото лице; и
(е) потвърждение, че в срока, определен в този договор, ще последва молбата за екстрадиция и придружителните документи.
3. Молещата държава се уведомява незабавно относно предприетите действия по нейната молба за предварително задържане и причините за евентуална невъзможност да се пристъпи към изпълнение на молбата.
4. Предварително задържаното лице може да бъде освободено от мястото за задържане под стража след изтичането на 60 дни от датата на предварителното задържане съгласно този договор, в случай че изпълнителният орган на замолената държава не е получил молбата за екстрадиция и придружителните документи, които се изискват съгласно чл. 8. За целите на тази алинея получаването на молбата за екстрадиция и придружителните документи от посолството на замолената държава, намиращо се в молещата държава, се счита за получаване от изпълнителния орган на замолената държава.
5. Фактът, че исканото лице е било освободено от задържането под стража съгласно ал. 4 на този член, не изключва последващо повторно задържане и екстрадиция на това лице, ако молбата за екстрадиция и придружителните документи бъдат изпратени по-късно.
Член 12
Решение и предаване
1. Замолената държава уведомява бързо молещата държава относно решението си по молбата за екстрадиция.
2. Ако молбата бъде отказана изцяло или частично, замолената държава дава обяснение за причините за отказа. При поискване замолената държава представя копия от съответните решения на съда.
3. Ако молбата за екстрадиция е удовлетворена, органите на молещата и замолената държава се договарят за времето и мястото на предаване на исканото лице. За тази цел могат да бъдат използвани структурите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
4. Ако исканото лице не е прехвърлено от територията на замолената държава в срока, определен от законодателството на тази държава, това лице може да бъде освободено от мястото за задържане, а замолената държава може след това да откаже, по своя преценка, екстрадиция за същото престъпление(я).
Член 13
Отлагане на процедурата по екстрадицията или временно и отложено предаване
1. Когато срещу лицето, чиято екстрадиция се иска, се води наказателно преследване или изтърпява наказание в замолената държава, тази държава може:
(a) да отложи процедурата по екстрадицията на исканото лице до приключване на производството или до изтърпяване на наказанието; или
(б) да проведе процедурата по екстрадицията и ако екстрадицията бъде разрешена, или:
          (i)       да отложи предаването на исканото лице до приключването на производството или докато бъде изтърпяно наказанието; или
          (ii)      да предаде временно лицето на молещата държава за целите на наказателно преследване.
2. Временно предаденото лице се задържа под стража в молещата държава и се връща на замолената държава след приключване на производството срещу него в съответствие с условията, които ще бъдат определени по взаимно съгласие между молещата и замолената държава. Времето, през което лицето е задържано под стража на територията на молещата държава, докато трае наказателното преследване в тази държава, може да бъде приспаднато от времето, останало за изтърпяване на наказанието в замолената държава. За връщането на лицето в замолената държава не се изисква допълнителна молба за екстрадиция или процедура.
Член 14
Молба за екстрадиция или предаване от няколко държави
1. Ако замолената държава получи искания от молещата държава и от някоя друга държава или държави за екстрадиция на едно и също лице, било то за същото престъпление или за други престъпления, компетентният орган на замолената държава определя на коя държава ще предаде лицето. За целите на тази алинея компетентен орган за Република България е Министерството на правосъдието.
2. Ако Република България получи молба за екстрадиция от Съединените американски щати и молба за предаване в изпълнение на Европейската заповед за арест за същото лице или за същото престъпление или за други престъпления, компетентният съд на Република България или някой друг орган, който Република България може впоследствие да посочи, определя на коя държава да бъде предадено лицето.
3. При вземане на решение съгласно ал. 1 и 2 на този член замолената държава разглежда всички относими фактори, включително, но не ограничено до следното:
(а) дали молбите са направени в съответствие с договор;
(б) мястото, където е извършено всяко от престъпленията или правонарушенията;
(в) интересите на съответните молещи държави;
(г) тежестта на престъпленията или правонарушенията;
(д) гражданството на жертвата;
(е) възможността за последваща екстрадиция между молещите държави; и
(ж) хронологичната последователност, в която са получени молбите на молещите държави.
Член 15
Изземване и предаване на вещи
1. Замолената държава може, доколкото нейното законодателство позволява, да изземе и предаде на молещата държава всички вещи, включително предмети, документи, доказателства и парични средства, свързани с престъплението, за което се разрешава екстрадицията. Вещите, посочени в този член, могат да бъдат предадени дори когато екстрадицията не може да бъде извършена поради смърт, изчезване или бягство на исканото лице, а могат да бъдат предадени също и преди екстрадицията.
2. Замолената държава може да постави предаването на вещите в зависимост от задоволителни уверения от молещата държава, че имуществото ще бъде върнато в замолената държава веднага щом като е възможно. Замолената държава може също така да отложи предаването на тези вещи, ако те са необходими като доказателство в замолената държава.
3. Правата на трети страни върху тези вещи са напълно запазени в съответствие със законодателството на замолената държава.
Член 16
Принцип на особеността
1. Екстрадираното по силата на този договор лице няма да бъде задържано, съдено или наказвано в молещата държава, освен за:
(a) всяко престъпление, за което е разрешена екстрадицията, или за различно назовано престъпление въз основа на същите факти като за престъплението, за което е дадено разрешение за екстрадиция, при условие че това престъпление дава основание за екстрадиция или е по-малко престъпление, включено в състава на другото;
(б) всяко престъпление, извършено след екстрадицията на лицето; или
(в) всяко престъпление, за което компетентният орган на замолената държава даде съгласие за задържане, провеждане на съдебен процес или наказание; що се отнася до Съединените щати, неговият компетентен орган е изпълнителната власт; за целите на тази алинея:
          (i)       замолената държава може да изиска представяне на документите, посочени в чл. 8; и
          (ii)      екстрадираното лице може да бъде задържано от молещата държава за срок 90 дни или за такъв по-дълъг срок, какъвто замолената държава може да разреши, докато се разглежда молбата.
2. Лице, екстрадирано съгласно този договор, не подлежи на последваща екстрадиция или предаване на молещата държава за никакво престъпление, извършено преди екстрадицията, освен ако замолената държава не даде съгласие за това.
3. Алинеи 1 и 2 на този член няма да попречат на задържането, провеждането на съдебен процес или наказването на екстрадираното лице или екстрадицията на това лице за трета държава, ако:
(a) това лице напусне територията на молещата държава след екстрадицията и доброволно се завърне в нея; или
(б) това лице не напусне територията на молещата държава в срок 25 дни след датата, на която то е свободно да я напусне.
Член 17
Опростени процедури
1. Ако лицето заяви отказ от екстрадиционна процедура, компетентният съдебен орган, пред който е направено това изявление, може да разреши предаването на лицето на молещата държава без допълнителна процедура. Принципът на особеността по чл. 16 не се прилага, ако исканото лице откаже защита съгласно тази разпоредба.
2. Ако издирваното лице се съгласи да бъде предадено на молещата държава, замолената държава може в съответствие с принципите и процедурата, предвидена за това съгласно нейната правна система, да предаде лицето колкото е възможно по-бързо без допълнителна процедура. Съгласието на исканото лице може да включва споразумение за отказ от прилагането на принципа на особеността в съответствие с чл. 16.
Член 18
Транзит
1. Съединените американски щати могат да разрешат транспортиране през тяхната територия на лице, предадено на Република България от трета държава или от Република България на трета държава. Република България може да разреши транспортиране през своята територия на лице, предадено на Съединените американски щати от трета държава или от Съединените американски щати на трета държава.
2. Молбата за транзитно преминаване се прави по дипломатически път или направо между Върховната касационна прокуратура на Република България и Департамента по правосъдие на Съединените щати. За предаване на такава молба могат да се използват също и службите на Интерпол. Молбата трябва да съдържа описание на лицето, което се транспортира, и кратко изложение на фактите по случая. Лице, което се транспортира транзитно, се задържа под стража по време на транзита.
3. Когато се използва въздушен транспорт и не се предвижда междинно кацане на територията на транзитната държава, разрешение не е необходимо. Ако се случи непредвидено междинно кацане, държавата, в която става непредвиденото кацане, може да поиска представяне на молба за транзитно преминаване съгласно ал. 2. Предприемат се всички необходими мерки, за да се попречи на лицето да избяга по време на транзита, доколкото молбата за транзитно преминаване се получи в срок 96 часа от непредвиденото кацане.
Член 19
Представителство и разноски
1. Замолената държава уведомява, помага, явява се пред съда и представлява интересите на молещата държава във всички производства, произтичащи от молбата за екстрадиция.
2. Молещата държава поема всички разноски, свързани с превода на документите за екстрадицията и транспортирането на предаденото лице. Замолената държава поема всички други разноски, направени в тази държава във връзка с процедурата по екстрадицията.
3. Никоя от държавите няма да има парични претенции срещу другата държава, произтичащи от ареста, задържането, разследването или предаването на лицето, съгласно този договор.
Член 20
Консултации
1. Департаментът по правосъдие и Министерството на правосъдието могат да се консултират взаимно, пряко или чрез службите на Интерпол във връзка с работата по отделни случаи с цел ефективно изпълнение на този договор.
2. Когато молещата държава възнамерява да предаде особено класифицирана информация в подкрепа на молбата за екстрадиция, тя може да се консултира със замолената държава, за да определи до каква степен информацията може да бъде защитена от замолената държава. Ако замолената държава не може да защити информацията по начина, по който иска молещата държава, молещата държава решава дали въпреки това информацията да бъде предоставена.
Член 21
Приложение
Този договор се прилага за престъпления, извършени както преди, така и след датата на влизането му в сила.
Член 22
Ратификация и влизане в сила
1. Този договор подлежи на ратификация. 
2. Този договор влиза в сила на датата на последната от дипломатическите ноти, с които страните се уведомяват взаимно, че техните вътрешни законови изисквания за влизане в сила на договора са били изпълнени.
3. След влизането в сила на този договор този договор отменя Договора за предаване между България и Съединени щати на Америка, подписан на 19 март 1924 г., и Допълнителния договор за екстрадиция, подписан във Вашингтон на 8 юни 1934 г. (наричани и двата “предишни договори”), и се прилага за всички висящи молби, направени съгласно предишните договори.  
Член 23
Прекратяване
Всяка от страните може във всеки момент да прекрати този договор, като уведоми писмено за това другата държава по дипломатически път, като прекратяването влиза в сила шест месеца след датата на уведомяването за него.
В потвърждение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните правителства, подписаха този договор.
Подписан в София на 19 септември 2007 г. в два екземпляра на български и английски език, като двата текста имат еднаква сила.
За правителството                                                                                           За правителството на
на Република България:                                                                                       Съединените амери-
Миглена Тачева,                                                                                                              кански щати:
министър на                                                                                                                 Джон Байърли,
правосъдието                                                                                               посланик на Съединените
                                                                                                                                    американски щати
                                                                                                                              в Република България

9033