РЕШЕНИЕ № 3 от 5 април 2005 г.

по конституционно дело № 2 от 2005 г.

Конституционният съд в състав:

Председател: Неделчо Беронов, и членове: Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Живан Белчев, Лазар Груев, Мария Павлова, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев,

при участието на секретар-протоколиста Росица Топалова разгледа в закрито заседание на 5 април 2005 г. конституционно дело № 2/2005 г., докладвано от съдията Васил Гоцев.

Делото е образувано на 15 февруари 2005 г. по искане на главния прокурор за тълкуване разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията в смисъл, че само пленарните състави на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) имат право да сезират Конституционния съд по реда на цитирания текст, както и за установяване противоконституционността на чл. 84, ал. 1, т. 2, предл. второ и чл. 95, т. 3, предл. второ от Закона за съдебната власт (ЗСВ), създадени с § 19 и § 22 ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 74 от 2002 г.).

С определение от 1 март 2005 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на главния прокурор и е конституирал като заинтересовани страни Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Искането на главния прокурор за установяване противоконституционността на чл. 84, ал. 1, т. 2, предл. второ и на чл. 95, т. 3, предл. второ от ЗСВ се предпоставя от становището на Конституционния съд по тълкуването на чл. 150, ал. 1 от Конституцията кой е легитимиран да сезира Конституционния съд - дали това са ВКС и ВАС като органи в пълния им състав, или освен пленумите им са оправомощени и общите събрания на техните колегии.

Главният прокурор застъпва, че разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията не овластява общите събрания на колегиите на ВКС и ВАС да сезират Конституционния съд. Според него “само ВКС и ВАС в тяхната цялост, т. е. като пленарни състави, са овластени да отправят искания пред Конституционния съд”. Той смята, че даването право за това и на общите събрания на техните колегии би създало “юридическа безизходица”, ако общо събрание на една колегия сезира Конституционния съд, а общо събрание на друга колегия оттегли искането или ако общи събрания на различни колегии направят искания за взаимноизключващи се тълкувания. Възможността отделни състави на ВКС и ВАС да се обърнат към Конституционния съд било изключение за случаите, когато те разглеждат конкретни дела в хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Искането излага, че колегиите на ВКС и ВАС са техни функционални подразделения, но не съставляват самите върховни съдилища. Сочи се практиката на Конституционния съд, която приема като допустими за разглеждане искания, направени от общото събрание на колегиите на ВКС и ВАС, но се отбелязва, че определенията на съда не създават пресъдено нещо.

По изложените съображения се поддържа и че разпоредбите на чл. 84, ал. 1, т. 2, предл. второ и чл. 95, т. 3, предл. второ от Закона за съдебната власт са в противоречие с чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Съобразно дадената им от Конституционния съд възможност от конституираните като заинтересовани страни становища са представили Министерският съвет и министърът на правосъдието. Върховният касационен съд е изразил своето разбиране в становището, което е представил по к.д. № 11/2004 г. Според тези заинтересовани страни легитимирани да сезират Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията са както пленумите на ВКС и ВАС, така и общите събрания на техните колегии, поради което искането за установяване противоконституционността на съответните разпоредби от Закона за съдебната власт е неоснователно.

Конституционният съд обсъди доводите и съображенията, развити в искането и в представените становища на заинтересованите страни, и прие следното:

I

По искането за тълкуване на чл. 150, ал. 1 от Конституцията

Според чл. 150, ал. 1 от Конституцията право да сезират Конституционния съд имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, ВКС, ВАС и главният прокурор. Дадено е право и на общинските съвети да се отнасят към Конституционния съд за решаване спорове за компетентност между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи (чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията).

Заедно с това чл. 150, ал. 2 от Конституцията установява, че когато ВКС и ВАС установят несъответствие между закони и Конституцията, те спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

При решаване дали ВКС и ВАС са оправомощени да се отнасят към Конституционния съд като единни органи в пълния си пленарен съдийски състав, или това право имат самостоятелно и техните подразделения (общи събрания на колегиите им и отделните състави) следва да се обсъди чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Според текста, когато установят несъответствие между закона и Конституцията, ВКС или ВАС спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Съгласно правилата на процесуалните кодекси разглеждането на конкретно дело и спиране на неговия ход може да направи само отделен съдебен състав. Оттук следва, че не друг, а само състав на съда е оторизиран да се обърне към Конституционния съд, когато при разглеждане на конкретно дело констатира несъответствие на закона с Конституцията. Нито пленумите на ВКС и на ВАС, нито общите събрания на техните колегии могат да спрат производството по дела, които са пред отделните състави на върховните съдилища. Пленумът и общите събрания на колегиите нямат практическа възможност да установят несъответствие между закона и Конституцията, което да е по повод разглеждано от тях конкретно дело. Логическият извод е, че правото да се сезира Конституционният съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията и да се спре разглежданото дело имат отделните състави, които разглеждат делото, при което са констатирали несъответствие между закон и Конституцията. В този случай ще следва да спрат производството. С изключение на определение № 6/92 г. по к.д. № 12/92 г., на което ще се спрем по-долу, в своята постоянна практика Конституционният съд без колебание е приемал това (Решение № 7/2001 г. по к.д. № 1 от 2001 г. - ДВ, бр. 38 от 2001 г.; Решение № 13/2001 г. по к.д. № 2/2001 г. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.; Решение № 5/2002 г. по к.д. № 5/2002 г. - ДВ, бр. 95 от 2002 г.; Решение № 10/2002 г. по к.д. № 12/2002 г. - ДВ, бр. 103 от 2002 г.; Решение № 10/2003 г. по к.д. № 12/2003 г. - ДВ, бр. 60 от 2003 г. и Решение № 5/2004 г. по к.д. № 5/2004 г. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.).

В определение № 1 от 1997 г. по к.д. № 5/97 г. (ДВ, бр. 54 от 1997 г.), Конституционният съд подробно е аргументирал тезата, че “правомощието да се сезира Конституционният съд по реда на чл. 150, ал. 2 принадлежи на отделните състави на ВКС и ВАС, разглеждащи конкретен съдебен спор”. Според Конституционния съд да се приеме, че тази възможност имат само общото събрание на съответна колегия или Пленумът на ВКС или ВАС “всъщност лишава от конкретно съдържание разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията”. Цитираното определение казва, че когато конституционният законодател говори за Върховен съд в хипотезата на чл. 150, ал. 2, има предвид “не висшите представителни органи на ВКС и ВАС, а съответния Върховен съд като правораздаващ орган по конкретен съдебен спор”, т. е. неговите състави. Това е така, въпреки че в чл. 150, ал. 2 от Конституцията не е посочено изрично, че правото принадлежи на състава, който разглежда делото.

Следва да се види какво поначало се влага в чл. 150 от Конституцията в посочването на двете върховни съдилища.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Конституцията “правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища”. Заедно с това в чл. 124 от Конституцията е посочено, че ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, а в чл. 125 от нея - че ВАС осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

От цитираните конституционни текстове може да се направи изводът, че посочването на отделните функции и правомощия на ВКС и ВАС няма предвид двете институции като единен субект, състоящ се от всички техни съдии, а и подразделенията, от които те се състоят. В терминологията на конституционния законодател ВКС и ВАС не са понятия, които се отнасят единствено до целия съдийски състав на техните пленуми. Те включват в себе си и всичките им подразделения. Правораздаването, което съгласно чл. 119, ал. 1 от Конституцията се осъществява от ВКС и ВАС, не се извършва от целия съдийски състав като единен правораздавателен субект, а от неговите подразделения. Контролът за съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища не се провежда от пленумите на ВКС и ВАС, а от общите събрания на техните колегии, които издават тълкувателни решения. Това се разбира и от Решение № 2/2005 г. по к.д. № 9 от 2004 г., (ДВ, бр. 16 от 2005 г.), според което съдебната защита се осъществява от конституционно установените съдебни органи - ВКС, ВАС и останалите съдилища. Когато в Решение № 6 от 2003 г. по к.д. № 23/2002 г. (ДВ, бр. 46 от 2003 г.), Конституционният съд казва, че “няма конституционна характеристика на касационното обжалване, която да изключва възможността ВКС да разглежда и решава правен спор по същество”, очевидно няма предвид това да прави Пленумът на ВКС, а става дума за неговите отделни състави.

В съответствие с чл. 133 от Конституцията Законът за съдебната власт е уредил организацията и дейността на съдилищата. Член 80, ал. 1, според който ВКС е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела, и чл. 91, ал. 1, според който ВАС е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване, имат предвид не само единния субект на Пленума на всички съдии, а и техните подразделения. Следващите разпоредби ги сочат и казват в какъв състав заседават (чл. 84, ал. 1, т. 1; чл. 85, ал. 1; чл. 93, ал. 1; чл. 95 и 98а).

Няма основание да се приеме, че когато чл. 150, ал. 1 от Конституцията определя, че Конституционният съд действа по инициатива на ВКС и ВАС, има предвид тези съдилища в пълния им съдийски състав, т. е. в пленумите им. Като се има предвид, че обозначаването в Конституцията на ВКС и ВАС не визира само съдийските им състави в цялост, а и всичките им подразделения, без да е посочено изрично, не може да се приеме, че само Пленумът на всяко едно от двете върховни съдилища може да сезира Конституционния съд. Според чл. 150, ал. 1 от Конституцията Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, ВКС, ВАС и главния прокурор. Посочването, че не всеки народен представител, а една пета от народните представители са оторизирани, означава, че когато конституционният законодател е искал да ограничи някой от субектите, го е направил.

Овластяването на ВКС и ВАС да сезират Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 и 2 се отнася и до техните подразделения. Както се отбеляза, чл. 150, ал. 2 от Конституцията предоставя това право на отделните състави, които могат да спрат производството по разглеждано от тях дело. Общите събрания на колегиите и пленумите като част от ВКС и ВАС могат да сезират Конституционния съд извън случаите на конкретно разглеждано дело - чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Член 150, ал. 1 от нея не казва, че правото може да се упражни само от пленумите на двете съдилища, а посочва тяхното наименование. Щом като чл. 150, ал. 2 от Конституцията е приложим единствено в хипотезата на разглеждане на конкретно дело, поради което отделен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да сезират Конституционния съд, не може да се приеме, че по-висшата структура - общите събрания на двете съдилища не е овластена да осъществи правомощията по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Въпросът е бил изрично обсъждан от Конституционния съд в определение № 1/97 г. по к.д. 5/97 г. Като отчита, че определение № 6/92 г. по к.д. 12/92 г. е постановено преди изграждане на съдебната система в съответствие с Конституцията от 1991 г. и § 2 и 4 от нейните преходни и заключителни разпоредби, според които новата организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, Конституционният съд е сметнал, че след цялостното изграждане на структурата на съдебната власт следва “да се прецизира” практиката на съда относно прилагането на чл. 150 от Конституцията. Съдът е приел, че общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да сезират Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Разбира се, право да се отнесат към Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат и пленумите на двете съдилища. Според Решение № 4/2003 г. по к.д. 2/2003 г. (ДВ, бр. 38 от 2003 г.) това следва “от принципа на по-силното основание”. Пленумът може да извърши това, което могат да сторят общите събрания на съответните колегии.

В своята постоянна практика, с изключение на определение № 6 от 30 юни 1992 г. по к.д. № 12/92 г., както споменахме и по-горе, Конституционният съд е приемал винаги, че легитимирани да отправят искане до Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията са както пленумите на ВКС и ВАС (Решение № 13/2002 г. по к.д. 17/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.; Решение № 11/2002 г. по к.д. 18/2002 г. - ДВ, бр. 110 от 2002 г.; Решение № 4/2004 г. по к.д. 4/2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.), така и общите събрания на техните колегии (определение от 12 юли 2001 г. по к.д. № 14/2001 г., присъединено към к.д. № 13/2001 г., по което е постановено Решение № 17/2001 г. - ДВ, бр. 87 от 2001 г.; Решение № 9/2002 г. по к.д. 15/2002 г. - ДВ, бр. 102 от 2002 г.; Решение № 6/2003 г. по к.д. № 23/2002 г. - ДВ, бр. 46 от 2003 г.; Решение № 2/2005 г. по к.д. 9/2004 г. - ДВ, бр. 16 от 2005 г.).

Конституционният съд няма основание да се отклони от тази постоянна своя практика.

На основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията съдът действа по инициатива както на пленумите на двете върховни съдилища, така и на общите събрания на техните колегии.

Ако по хипотеза отделни общи събрания отправят самостоятелни искания по тълкуването на един и същ конституционен текст, излагайки различни виждания по него, Конституционният съд е длъжен да се произнесе и по двете, като даде своето задължително тълкуване. Така е и когато би бил сезиран от различни групи от по една пета народни представители. Всяко едно от исканията има самостоятелно съществуване. Друг е въпросът, че те могат да бъдат присъединени за съвместно разглеждане и решаване.

II

По искането за установяване на противоконституционността на чл. 84, ал. 1, т. 2 в частта “както и когато вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията” и на чл. 95, т. 3 в частта “както и когато вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията” от Закона за съдебната власт, създадени с § 19 и 22 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 74 от 2002 г.)

В искането си главният прокурор поддържа, че чл. 150, ал. 1 от Конституцията е изброил изчерпателно субектите, по чиято инициатива може да действа Конституционният съд. Според него “като колективни субекти” са оправомощени най-малко една пета от народните представители, Министерският съвет, ВКС, ВАС и общинските съвети. Той поддържа, че разпоредбата не овластява общите събрания на колегиите на ВКС и ВАС да сезират Конституционния съд, а това право имат единствено техните пленуми. Смята, че чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 95, т. 3 ЗСВ в частта им “както и когато се взема решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията” (създадени с § 19 и 22 ЗИДЗСВ), които овластяват общите събрания на съответните им колегии да се отнасят към Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, са в противоречие с конституционния текст. Единствено пленумите на двете върховни съдилища имали право да направят това. Според главния прокурор посочването в Конституцията на ВКС и ВАС означава техния цялостен персонален състав.

Конституционният съд обсъди доводите на главния прокурор и становищата на заинтересованите страни.

Като има предвид изложеното в част първа на това решение във връзка с даденото задължително тълкуване на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, прие следното:

Атакуваните разпоредби от Закона за съдебната власт са създадени с § 19 и 22 ЗИДЗСВ през 2002 г. Член 84, ал. 1, т. 1 и чл. 95, т. 1 и т. 2 ЗСВ определят в какъв състав заседават подразделенията на ВКС и ВАС в отделните случаи. Разпоредбите, чиято противоконституционност се поддържа, посочват, че общите събрания на техните колегии вземат решение за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Редакцията на текстовете е претърпяла три изменения от 1994 до 2002 г. Последното е съобразено с определение № 1 от 1997 г. по к.д. № 5/97 г. Във връзка с разпоредби на Закона за съдебната власт Конституционният съд в това определение е посочил, че задължение на законодателя е да приведе законодателството в съответствие с конституционните разпоредби, “респ. с начина, по който те са изтълкувани от Конституционния съд”. И това е направено с § 19 и 22 ЗИДЗСВ, като е постановено, че общите събрания на съответните колегии могат да вземат решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

В съответствие със становището си по тълкуването на чл. 150, ал. 1 от Конституцията съдът намира, че оправомощаването на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да сезират Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията не означава, че правото е предоставено само на двата съда в персоналната цялост на пленумите на всеки от тях, а това право имат и общите събрания на колегиите им, които също така се идентифицират с наименованията Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Върховен касационен съд и Върховен административен съд според конституционния законодател са не само пленумите на всички техни съдии, а и подразделенията им, общи събрания на съответните колегии и отделните състави. Хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията могат да осъществят само последните. На пленумите и общите събрания на колегиите принадлежи инициативата да сезират Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Поради това и разпоредбата на посочените в искането текстове от Закона за съдебната власт не са противоконституционни.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията Конституционният съд

РЕШИ:

1. Правомощие да сезира Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, състоящи се от всички съдии и общите събрания на техните колегии.

 2. Отхвърля искането на главния прокурор на Република България за установяване противоконституционността на чл. 84, ал. 1, т. 2 и на чл. 93, т. 3 от Закона за съдебната власт в частта им “както и когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията”, създадени с § 19 и 22 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 74 от 2002 г.).

Съдията Лазар Груев е подписал решението с особено мнение.

Председател: Неделчо Беронов

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Л. Груев

по конституционно дело № 2 от 2005 г.

Подписах решението по к.д. № 2/2005 г. с особено мнение по следните съображения:

Мотивите на решението не съдържат коментар на някои поставени или свързани с искането на главния прокурор въпроси, а отговорът им според мен е от съществено значение за формиране на цялостно отношение.

Приемам възприетия подход за поредността при обсъждане на поставените искания, доколкото тълкуването на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията относно това, в какъв състав ВКС и ВАС следва да сезират КС, предопределя и отношението към претендираната противоконституционност на съответните текстове от ЗСВ. Допуснато е обаче известно стесняване на рамката при обсъждане на тълкувателния въпрос, предопределено от втората част на искането за обявяване на противоконституционност на съответните текстове на ЗСВ.

Основният въпрос, който би следвало да се коментира, е дали става дума за един (единен) субект - ВКС, ВАС - или до различни субекти (пленум, общи събрания на колегиите, отделен състав), или пък за своеобразно “раздвояване” (дори “разчетворяване”) на единия (единния) субект? А този въпрос е принципен.

В чл. 150, ал. 1 от Конституцията са изброени субекти, които могат да сезират КС. Всеки от тях е ясно обозначен и би следвало да е идентифицируем. Известно е по какъв ред и с какъв акт той може да вземе решение и да сезира съда. Този ред е ясен и важи и за случаите, когато сезиращият орган изготвя допълнително становище по вече образуваното дело и когато реши, че трябва да оттегли искането. Не е така обаче с “подразделенията” на ВКС и ВАС, ако се приеме логиката на разсъждения в решението.

Не става ясно как би следвало да се процедира в случаите, когато например една от колегиите на ВКС сезира КС, а друга (или пленумът) оттегли искането?

Какво става, ако по вече образувано по искане на едната колегия дело се представи допълнително становище от друга колегия (или пленума), което съдържа допълнително искане, защото съгласно досегашната практика съдът би следвало да го приема за разглеждане по същество “само ако е направено от същия сезиращ субект и има връзка с предмета на делото по първоначалното искане”? (определение от 13 юни и от 22 юни 1995 г. по к.д. № 11/1995 г.)

Какво ще стане, ако съответният върховен съд е конституиран като заинтересована страна по дело, инициирано от друг оправомощен субект? От кого следва да очаква становище КС - от пленума или от някоя от колегиите, или ...?

Има ли определено отношение на съподчиненост (йерархичност), когато са представени становища на някоя от колегиите и на пленума, ако те не съвпадат (или не съвпадат изцяло) в съдържателната си част? Следва ли в този случай да се счита, че меродавно (по-силно) е становището на пленума или не?

Логиката на разсъждения в решението не пречи да се заключи, че съществува възможност и отделни състави на ВКС и ВАС да сезират КС с искане по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, защото тя почива на общите твърдения, че след като основният закон не е ограничил изрично сезиращите субекти, няма пречка и общите събрания, наред с пленума, да са орган, който конституционосъобразно сезира КС. Но нали според решението и съставите са “подразделения” на ВКС и ВАС?

Решението е в противоречие и с обикновената логика. Излиза, че всяка част (съответната колегия) е равна и равнопоставена както на всяка останала част, така и на цялото (съответния пленум).

Конституцията ясно повелява, че “със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд” (чл. 149, ал. 2). Убеден съм, че същата логика важи и относно субектите, по чиято инициатива действа съдът. Ако се анализират обаче изводите в решението, а именно, че се касае до различни субекти (пленум, гражданска, търговска и наказателна колегия на ВКС и двете колегии на ВАС), излиза, че чрез закон (ЗСВ) могат да се създават, респ. заличават, нови оправомощени да сезират КС субекти. Така до 1998 г. има военна колегия към ВКС, а след 2003 г. се създава търговска колегия и според решението всяка от тях е различен, самостоятелен субект, оправомощен да сезира КС по всички въпроси от неговата компетентност. Ако продължим тези разсъждения, ще излезе, че ако в бъдеще някой от конституционоустановените субекти е структуриран по друг начин и има някакви “подразделения”, те също ще са субекти, които валидно да могат да упражнят правомощието по чл. 150, ал. 1 от Конституцията (например съвети към Министерския съвет и др.).

Мисля, че не такава е логиката и смисълът на обсъждания текст от основния закон.

В хипотезата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията става дума за абстрактен нормен контрол и за упражняване на властническа компетентност. Тя е различна от правораздаването, осъществявано от отделните състави на върховните съдилища или от върховния съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите, осъществяван от техните колегии. Ето защо логично е да се приеме, че сезирането на КС трябва да бъде направено от ВКС, респ. ВАС като единен орган, т. е. чрез техните пленарни състави. Подобно разбиране дава ясен отговор на поставените по-горе въпроси, премахва възможността за блокиране на конституционния процес и в по-пълна мяра съответства на действителната воля на конституционния законодател, заложена в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от основния закон.

Конституционен съдия: Л. Груев

СТАНОВИЩЕ

на съдията М. Златарева

по конституционно дело № 2 от 2005 г.

I. Предмет на първата част от решението е тълкуване на чл. 150, ал. 1 в частта относно правомощието на ВКС и ВАС да сезират КС. Необходимостта да се напише становище по мотивите на решението в тази част е несъгласието с начина, който е използван, за да се стигне до направения извод; мнението, че много други и допълнителни съображения съществуват, за да се направи заключението, че право да сезират КС по чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат освен пленумите на ВКС и ВАС още и общите събрания на отделните колегии.

1. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията е общата разпоредба, посочваща кои субекти могат да сезират КС за осъществяване на всички посочени в чл. 149, ал. 1 от Конституцията негови правомощия. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията е частен случай на възможността двата върховни съда да могат да сезират КС. Тя се отнася само до едно от правомощията на КС - това по чл. 149, ал. 1, т. 2. Затова избраният подход в тълкувателното решение чрез конкретната хипотеза на чл. 150, ал. 2 да се обясняват смисълът и съдържанието на общата разпоредба считам за неточен.

За осъществяване на целите на правно тълкуване се използват както общите логически методи на изследване, така и специфичните за правото методи. Общ логически метод е формално-логическият метод на дедукцията - преминаване от общото към частното, от типичното към специфичното. Към юридическите методи на тълкуване спадат: нормативният метод - за изясняване смисъла и съдържанието, вложени от законодателя на понятията, сравнително-историческият метод и методът на сравнително-правното съпоставяне.

Обратно на утвърдените методи за тълкуване в решението на КС се започва с обсъждане съдържанието на конкретната хипотеза (частния случай), каквато е разпоредбата на чл. 150, ал. 2, за да се обоснове смисълът на общата хипотеза - каквото е участието на ВКС и ВАС в чл. 150, ал. 1 от основния закон. А всъщност наличието на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 не обуславя възможността, предвидена в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, ВКС и ВАС да бъдат сезиращи субекти в конституционния процес. Възможно е правото по чл. 150, ал. 2 на двата върховни съда - при съмнение за противоконституционност на приложимата законова норма при разглеждане на конкретно дело, да спират делото и да искат от КС произнасяне по съответствието на закона с Конституцията - да е единственото конституционно право на ВКС и ВАС за сезиране на КС, т. е. да не е предвидено те да бъде субекти и на правото по чл. 150, ал. 1. Обратното също би било възможно - те да са част от всички оправомощени субекти за възбуждане на конституционен процес, без да съществува правото им по чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Следователно нормите на двете алинеи могат да съществуват самостоятелно; не са обвързани една спрямо друга, затова не може смисълът и съдържанието на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 в частта им за ВКС и ВАС да се разясняват чрез конкретната хипотеза на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

2. Има смесване на целите и последиците, които произтичат от тези две разпоредби на Конституцията в частта за ВКС и ВАС. Самият Конституционен съд търпи развитие в изясняване смисъла на двете разпоредби - първоначално той не е отдавал такова голямо значение на възможността при упражняване на правосъдие двата върховни съда да могат да участват в процеса на “изчистване” на законодателството от противоконституционни норми, респ. и те като блюстители за правов ред да бъдат пазители на Конституцията - за сравнение определение по к.д. № 6/92 г. и определение № 1/97 г. по к.д. № 5/97 г.

Проследяването на законодателството в тази област също издава сериозно колебание по отношение функциите на ВКС и ВАС като сезиращи Конституционния съд органи. Две-трикратните промени в редакцията на чл. 84 и 95 ЗСВ сочат неразбиране на разликата между двете хипотези на чл. 150 от Конституцията в частта за ВКС и ВАС.

Първоначалната редакция на чл. 84, т. 2, изр. 2 ЗСВ - ДВ, бр. 59 от 1994 г., и редакцията на чл. 95, т. 3, изр. 2 ЗСВ - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предвиждат общите събрания на ВКС и ВАС да сезират КС при констатиране, “че нормативният акт, респ. законът, противоречи на Конституцията”. Конституционният съд е приел за тази редакция на закона, че правилото се отнася до хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията и е изразил становище, че то противоречи на вече даденото от него тълкуване за възможност състави на двата върховни съда да сезират КС по конкретен повод - определение № 1/1997 г. В същото време в целия закон няма споменаване на възможността ВКС и ВАС да сезират КС с всички останали негови правомощия.

В редакцията на чл. 84, ал. 2 с изменението в ДВ, бр. 133 от 1998 г., само за ВКС е посочено правото му във връзка с разглеждане на конкретен казус да сезира КС, като разпоредбата този път възпроизвежда съдържанието на чл. 150, ал. 2 от основния закон. За ВАС това право е отпаднало - чл. 95, т. 3 ЗСВ. Отново никъде в закона не е посочено правото на двата върховни съда по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Едва в редакцията на чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 95, т. 3 ЗСВ с изменението в ДВ, бр. 74 от 2002 г., която е и актуалната редакция, е отразено правото на ВКС и ВАС в лицето на техните общи събрания да вземат решение за сезиране на КС по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. От правото обаче по чл. 150, ал. 2 отново са лишени съдиите от ВАС - чл. 95 ЗСВ.

Именно поради изложените законодателни колебания Конституционният съд с това решение беше длъжен да направи категорична разликата между правото на ВКС и ВАС, предвидено в чл. 150, ал. 1, и това - в чл. 150, ал. 2 от Конституцията, заедно с произтичащите от това последици.

3. А. По същество нареждането на ВКС и ВАС сред оправомощените субекти да сезират КС в чл. 150, ал. 1 от основния закон означава, че двата върховни съда могат да отправят искане, отнасящо се до всички предвидени в чл. 149, ал. 1 от Конституцията правомощия на КС, защото изброяването на субектите в конституционната разпоредба поставя в равнопоставено положение всеки един от тях. Не са малко случаите, по които Конституционният съд е излизал с тълкувателни решения - решение № 11 по к.д. № 18/2002 г. и с произнасяне по чл. 149, ал. 1, т. 4 - решение № 7 по к.д. № 5/98 г., по чл. 149, ал. 1, т. 7 - решение № 17 по к.д. № 13/2001 г., сезиран от ВКС и ВАС. Разбира се, поради естеството си някои от правомощията не могат да се задействат от всеки оправомощен субект, в т. ч. ВКС и ВАС. Например ВКС и ВАС няма да бъдат инициатори за дела по чл. 149, ал. 1, т. 3 и 8 от Конституцията, който въпрос обаче не влиза в обхвата на това тълкуване.

Следователно волята на конституционния законодател при създаване на чл. 150, ал. 1 е да нареди съдебната власт в лицето на двата върховни съда (както и на главния прокурор) наред с президента на републиката, законодателната власт и изпълнителната власт като конституционни органи, задължени и имащи право да следят за върховенството на Конституцията.

Б. Съвсем конкретна е хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Наричат я нормен контрол по конкретен повод, палиатив на липсващата конституционна жалба, съдийски контрол за конституционосъобразност. Всички тези наименования целят да противопоставят, да отграничат хипотезата от общото конституционно правило по чл. 150, ал. 1 относно ВКС и ВАС. Защото, ако правото на всички изредени в чл. 150, ал. 1 субекти да искат проверка за конституционосъобразност на закон предизвиква упражняването на абстрактен нормен контрол от КС, правото на ВКС и ВАС да сезират КС по повод разглеждане на конкретен правен спор възбужда упражняването на “квази” конкретен нормен контрол, или по-точно нормен контрол по конкретен повод (наименования, получили гражданственост от практиката на Конституционния съд на ФРГ).

4. Едва след направеното разграничение може да се отговори на поставения въпрос - в какъв състав трябва да действат ВКС и ВАС, упражнявайки правомощието си по чл. 150, ал. 1. Безспорно те могат да сезират КС чрез пленумите си, защото пленумът най-пълно отразява разбирането за целия съд така, както той е посочен в конституционната норма. На второ място, това общо правомощие на ВКС и ВАС може да се упражнява поотделно и от общите събрания на отделните колегии, обединяващи съдии, разглеждащи дела от сходна правна материя. Този извод следва от общия дух на главата за съдебна власт в Конституцията, от задачите, поставени пред Конституционния съд, и от актовете на КС, които действат erga omnes.

Конституцията възлага на ВКС и ВАС да осъществяват върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища - чл. 124, чл. 125, ал. 1. Именно по тази дейност ВКС и ВАС се различават от останалите съдилища в страната. (Правораздаването е общата задача, която трябва да изпълняват всички съдилища - районни, военни, окръжни, апелативни, ВКС и ВАС - чл. 119, ал. 1 от основния закон.) Този върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите се упражнява от общите събрания на отделните колегии и само в една-единствена хипотеза от пленумите - чл. 41 ЗСВ. Логично е при това положение на общите събрания на колегиите наред с пленумите да бъде възложено и правомощието да бъдат блюстители за върховенството на Конституцията чрез правото им да сезират КС изобщо.

Конституционният съд е имал вече повод да направи извод, че общите събрания на отделните колегии на ВКС и ВАС са носителите на правото по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Този извод, без да е изрично обсъждан досега, може да бъде обяснен и с едно прагматично съображение. Като се има предвид, че кръгът на сезиращите Конституционния съд субекти не е голям, стесняването на правомощието на ВКС и ВАС само до техните пленуми не би било в унисон с целите на конституционния контрол - да бъде максимално широко приложим, за да се изпълни по-добре отговорната му задача - осигуряване върховенството на Конституцията.

5. И накрая следва да се отбележи, че чрез даденото по-горе тълкуване единствено може да се обясни защо общите събрания на отделните колегии на ВКС и ВАС могат да сезират КС наред с техните пленуми в общата хипотеза на чл. 150, ал. 1 от основния закон, но отделните състави не могат да действат при тази обща хипотеза. Ако приемем тълкуването, дадено в мотивите на решението, че под споменаването на ВКС и ВАС Конституцията навсякъде има предвид всички подразделения (състави, общи събрания и Пленум) на двата върховни съда, изниква въпросът - защо при упражняване на общото правомощие по чл. 150, ал. 1 върховните съдилища не могат да участват и с отделни състави. Очевидно не чрез използваната терминология, а чрез функциите, възложени от Конституцията на ВКС и ВАС, когато те не правораздават, се получава точният отговор. Именно упражняването на общия съдебен надзор от общите събрания на ВКС и ВАС (по което не се спори) дава възможност да се приеме, че правомощието по чл. 150, ал. 1 от Конституцията може да се упражнява също от общите събрания на върховните съдилища. Изложените мотиви в решението създават условия за заблуждение относно коренно различните цели, обем, характеристики и последици от сезирането на Конституционния съд от ВКС и ВАС по ал. 1 и ал. 2 на чл. 150 от основния закон.

II. Във втората част от решението към съображенията за конституционосъобразност на разпоредбите на чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 95, т. 3 ЗСВ следва да се добави следното:

В обсега на зададеното питане всички случаи, в които пленумите на ВКС и ВАС могат да сезират КС, валидно могат да бъдат предмет на конституционно дело, задействано и от общите събрания на съответните колегии на тези съдилища. Тези правомощия по чл. 149, ал. 1 от основния закон, които по дефиниция не могат да се упражнят чрез сезиране от ВКС и ВАС, не биха могли да се упражнят и по искане на общите им събрания. Т. е. Конституцията, респ. Конституционният съд, не могат да въвеждат двойствен режим спрямо пленумите, от една страна, и спрямо общите събрания, от друга. Правото на общите събрания на ВКС и ВАС да сезират КС по чл. 150, ал. 1 от Конституцията - чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 95, т. 3 ЗСВ е конституционосъобразно за всички правомощия на КС, които могат да се задействат от двата върховни съда.

Всяка от разпоредбите на чл. 149, ал. 1 от основния закон посочва фактическия състав на правомощието, при съблюдаването на който КС образува конституционния процес. Освен в цитирания член Конституцията посочва и на други места компетентности на КС - например чл. 66, чл. 68, ал. 1. Елементите от фактическия състав на всяко едно от тях биват доразвити в Закона за Конституционния съд - например чл. 17, ал. 3 ЗКС. При упражняване на едно правомощие Конституционният съд преценява кой е оправомощеният субект именно в зависимост от елементите на фактическия състав, при наличието на които то може да се упражни. Това решение няма за предмет и цел категорично да определи по кои правомощия на КС върховните съдилища не са оправомощени лица. Това обаче не влияе на съответствието на оспорваните законови разпоредби с Конституцията. Защото те ще се прилагат в тези случаи, в които по принцип ВКС и ВАС могат да сезират КС по общото правило на чл. 150, ал. 1 от основния закон.

Конституционен съдия: М. Златарева

СТАНОВИЩЕ

на съдията Емилия Друмева

по конституционно дело № 2 от 2005 г.

I. Представям това становище, защото считам,че аргументацията на решението трябваше да включва и въпроса, дали колегия на Върховния касационен съд (ВКС) или на Върховния административен съд (ВАС) като предметно специализирана част от съответния върховен съд може да сезира Конституционния съд за упражняването на всички негови правомощия, за които ВКС или ВАС в пленарен състав могат да го сезират. Споделям извода в направеното тълкуване на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, но само досежно хипотезите, когато колегия на ВКС или на ВАС сезира Конституционния съд за упражняване на правомощията му за тълкуване на Конституцията и за оспорване конституционността на закон. За упражняването на останалите правомощия на Конституционния съд считам, че Конституцията изисква сезирането от страна на ВКС или на ВАС да се прави от целия съдийски състав в съответния върховен съд, по следните съображения:

В чл. 150 на Конституцията са уредени два възможни начина за сезиране на Конституционния съд от ВКС и от ВАС.

Първият е по ал. 1 в рамките на т. нар. абстрактен нормен контрол, където ВКС и ВАС са посочени наред с другите правоимащи субекти като равнопоставени. В това им качество ВКС и ВАС могат да сезират Конституционния съд за упражняване на правомощията му (с някои изключения - например по т. 8 на чл. 149, ал. 1 от Конституцията), в който смисъл е и определение № 1 на КС от 1997 г. Това е така, защото в рамките на чл. 150, ал. 1 от Конституцията ВКС и ВАС не правораздават, а сезирайки Конституционния съд, те упражняват предоставено им от Конституцията властническо правомощие; правят го въз основа на информацията, събрана от функционирането на съдебната система, чийто връх са тези съдилища, както и от упражнявания от тях върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Вторият начин е по ал. 2, където сезирането на Констуционния съд се вмества в рамките на съдебен процес, протичащ пред ВКС или пред ВАС като правораздаващи органи. И точно във връзка с това им качество сезирането на Конституционния съд е ограничено само до упражняването на едно-единствено правомощие - оспорване конституционността на закон. И пак във връзка с качеството на ВКС и на ВАС като правораздаващи съдебни органи в тази хипотеза сезирането на Конституционния съд се осъществява от съдебния състав на ВКС или ВАС, пред който е висящият спор. В този смисъл е определение № 1 на КС от 1997 г., както и многогодишната съдебна практика.

Предметът на поисканото тълкуване е може ли общото събрание на колегия от ВКС или ВАС, а не Пленумът или общото събрание на съдиите да сезира надлежно Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, т. е. в рамките на абстрактния контрол за конституционност за упражняване на което и да е от правомощията на Конституционния съд.

Считам, че от съпоставянето на съдържанието и вложения смисъл в двете алинеи на чл. 150 от Конституцията и тяхната съотносимост към функциите и предназначението на двете върховни съдилища - чл. 124 и 125 от Конституцията, с хетерогенното естество на предвидените от Конституцията правомощия на Конституционния съд се налага изводът, че колегия на ВКС или на ВАС, представляваща предметно специализирана част от съда, може от името на съответния върховен съд да сезира Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, но само за упражняването на правомощията по даване на задължително тълкуване на Конституцията и оспорване конституционността на закони. Основание за този извод е упражняваният от ВКС и ВАС чрез неговите колегии върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

За останалите правомощия на Конституционния съд обаче такова основание не е налице; няма нито смислено, нито конституционно оправдание Конституционният съд да може да бъде свикван от отделна колегия вместо от ВКС или ВАС в тяхната цялост като държавни органи като сезиращи субекти, равнопоставени в това им качество на другите субекти по чл. 150, ал. 1 да допринасят за опазване върховенството на Конституцията.

II. Споделям диспозитива на решението относно искането за обявяване противоконституционност на въпросните законови разпоредби, но с условност, произтичаща от изложеното разбиране за обхвата на допустимото сезиране на Конституционния съд от колегия на ВКС или ВАС. Дългогодишната практика на Конституционния съд изисква при оспорване конституционността на дадена законова норма, особено когато тя е част от цяла норма, да бъде разкривано действителното съдържание на разпоредбата, като се анализират отделните й елементи в контекста на систематичното й място в закона, както и от гледище на съпоставката й с други разпоредби (Решение № 4/1992 г. по к.д. 1/91 г.). А това “действително съдържание” се разкрива от пълния текст на разпоредбата, където оспореният законов текст е съставна част. В случая оспорените текстове, които са “предложение второ” в чл. 84, ал. 1, т. 2 и в чл. 95, т. 3 ЗСВ, са поставени на един хоризонтален ред с правомощието на общото събрание на съответната колегия от ВКС или ВАС да произнася тълкувателни решения по прилагането на закона при неправилна или противоречива съдебна практика.

А поставянето на тези две правомощия на една хоризонтална плоскост в рамките на общия текст на чл. 84, ал. 1, т. 2 и съответно на чл. 95, т. 3 ЗСВ дава основание да се приеме, както Конституционният съд е направил в решение № 4/92, че вторите хипотези, в случая оспорените “предложения втори” в правомощието на общото събрание на колегиите в двете върховни съдилища да сезират Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, имат същото правно основание и същото приложно поле, както и “първите предложения” в пълния текст на въпросните законови разпоредби - приложното поле е очертано от упражнявания върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Впрочем самата практика на Конституционния съд го потвърждава: при всички негови решения, произнесени по искане от колегия, Конституционният съд е бил сезиран за упражняване само на посочените две негови правомощия - тълкуване на Конституцията и контрол за конституционност на закон.

Конституционен съдия: Е. Друмева

16277