Национална комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет
брой: 64, от дата 13.8.2019 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.30


Протокол между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония за сътрудничество в областта на борбата с трафика на хора

 

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
ПРОТОКОЛ
между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония за сътрудничество в областта на борбата с трафика на хора
(Одобрен с Решение № 309 от 27 май 2019 г. на Министерския съвет. В сила от датата на подписването му – 23 юли 2019 г.)
Правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония (наричани по-долу „страните“),
като се позовават на задълженията, които страните са поели с изпълнението на: Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 15 ноември 2000 г., Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 15 ноември 2000 г., Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, сключена на 16 май 2005 г. във Варшава, Конвенцията на ООН за правата на детето, приета и открита за подписване на 20 ноември 1989 г., Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография, приет на 25 май 2000 г., както и други съответни международни инструменти,
като имат предвид, че трафикът на хора представлява едно от най-тежките нарушения на правата на човека,
с цел подобряване на сътрудничеството по превенцията, идентифицирането, защитата, насочването и подпомагането на доброволното връщане на жертвите и потенциалните жертви на трафик на хора, при зачитане на основните права на човека,
се споразумяха за следното:
Член 1
Обхват на сътрудничеството
(1) Сътрудничеството по настоящия протокол обхваща идентифицирането, насочването, защитата и доброволното връщане на жертви или потенциални жертви на трафик на хора, които са:
а) граждани на държавите на страните по протокола;
б) граждани на трети държави, лица без гражданство или лица без установено гражданство – по искане на една от двете страни.
(2) Настоящият протокол се прилага за всяка форма на трафик на хора и е в съответствие с националното законодателство на държавите на страните по протокола.
Член 2
Цел
Настоящият протокол има за цел засилване на сътрудничеството между страните в областта на:
а) предотвратяването и борбата с всички форми на трафик на хора;
б) увеличаване на обмена на информация между компетентните органи при идентификацията, защитата и насочването на жертвите и потенциалните жертви на трафик на хора;
в) осъществяване на съвместни обществени кампании за осведомяване с цел предотвратяване на трафика на хора, особено на трафика на деца;
г) изпълнение на съвместни действия за установяване на нови тенденции, свързани с трафика на хора, и създаване на подходящи механизми за адекватна ответна реакция.
Член 3
Компетентни органи
(1) Компетентни органи за изпълнение на настоящия протокол са органите на държавната администрация, които са компетентни в областта на предотвратяването и борбата с трафика на хора, както и за защитата на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора (наричани по-долу „компетентни органи“).
(2) Органите за мониторинг на изпълнението на настоящия протокол са, както следва:
– за правителството на Република България: Националната комисия за борба с трафика на хора;
– за правителството на Република Северна Македония: Националната комисия за борба с трафика на хора и нелегалната миграция.
(3) С оглед успешното изпълнение на настоящия протокол страните и компетентните органи на страните, посочени в алинеи 1 и 2 от настоящия член, могат да си сътрудничат и с други институции в рамките на своите държави, като такова сътрудничество се съгласува взаимно в зависимост от действителните нужди при всеки конкретен случай.
(4) Компетентните органи на страните организират срещи поне веднъж годишно и когато това е необходимо, по предложение на една от страните.
Член 4
Форми на сътрудничество
Компетентните органи на страните, посочени в член 3, алинея 1 от настоящия протокол, си сътрудничат чрез:
а) обмен на информация и данни, свързани с идентифицирането на жертвите или потенциалните жертви на трафик на хора;
б) обмен на информация с цел осигуряване на защита и помощ на жертвите или потенциалните жертви на трафик на хора и доброволно връщане в страната на произход;
в) изпълнение на съвместни проекти в областта на борбата с трафика на хора;
г) организиране на обучения, работни срещи и семинари, както и обмен на опит, насочени към засилване на капацитета за борба с трафика на хора.
Член 5
Идентифициране на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора
За целите на ефективно идентифициране на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора компетентните органи на страните предприемат следните действия:
а) идентифицират жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора в съответствие с процедурите, предвидени в тяхното национално законодателство;
б) незабавно предприемат всички необходими мерки за идентифициране, включително обмен на информация, особено в случаите, когато жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора са деца, като се отчита най-добрият интерес на детето;
в) хармонизират процедурите за идентифициране на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора в съответствие с възможностите си.
Член 6
Първоначално уведомяване
(1) Компетентните органи на страните се информират взаимно за всички установени случаи на жертви/потенциални жертви на трафик на хора от държавите на страните.
(2) Първоначалното уведомяване се извършва след идентифицирането на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора, но не по-късно от 7 дни.
(3) В случаите, когато жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора са деца, страните предприемат всички необходими мерки и дейности за установяване и осигуряване на най-добрия интерес на детето.
(4) При първоначалното уведомяване страните предприемат всички необходими мерки за оценка на риска и осигуряват условия за доброволно връщане, подпомагане и защита на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора.
Член 7
Защита на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора
(1) Компетентните органи, посочени в член 3, алинея 1 от настоящия протокол, в рамките на своите правомощия и в съответствие с националното законодателство на държавите на страните предприемат следните дейности:
а) първоначална оценка на потребностите на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора;
б) информирането им за техните права и задължения, свързани с настаняване, здравеопазване и социална защита, правна помощ и други;
в) изготвяне на индивидуален план за действие в съответствие с възможностите, нуждите и интересите на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора;
г) помощ при предоставяне на необходимите документи за установяване на самоличността;
д) осигуряване на период за вземане на решение/размисъл на жертвите на трафик на хора с цел предоставяне на помощ и защита по време на период на възстановяване и избягване на въздействието върху жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора;
е) издаване на разрешение за временно пребиваване на жертвите на трафик на хора;
ж) осигуряване на условия за сътрудничество на жертвите със съдебните органи.
(2) Компетентните органи си сътрудничат с организации, които предоставят услуги за жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора.
Член 8
Подпомагане на доброволното връщане на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора
(1) С оглед изпълнението на настоящия протокол страните предприемат подходящи мерки, за да осигурят и улеснят своевременно безпрепятственото подпомагане на доброволното връщане на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора, като полагат особена грижа за тяхната сигурност и социална защита.
(2) Компетентните органи предоставят на жертвата/потенциалната жертва на трафик на хора информация за безопасното връщане в началото на процеса на вземане на решение/период на размисъл на език, разбираем за жертвата, и по време на оказване на помощ на жертвата и незабавно, когато жертвата изрази своето желание да се върне.
(3) След получаване на първоначалното уведомление и искане за подпомагане на доброволното връщане на жертвите/потенциалните жертви на трафик на хора страните координират дейностите си и заедно изготвят индивидуален план за действие, който съдържа мерки, свързани най-вече с предоставянето на подходящи документи за самоличност, оценка на риска, определянето на придружаващи лица и осигуряване на безопасна среда за реинтеграция.
(4) Когато жертвата/потенциалната жертва се върне в семейството си, особено когато жертвата е дете, компетентните органи обменят помежду си индивидуалния план за действие и необходимите документи.
(5) В случаите, когато анализът на риска води до предположения или подозрения, че членовете на семейството или законният настойник са замесени в трафика на хора, се предприемат необходимите мерки, за да се отговори на нуждите на детето в страната на произход в негов най-добър интерес, докато се осигурят условията за безопасното му връщане.
(6) Всяка от страните поема всички разходи, свързани с подпомагане на доброволното връщане на своята територия, в съответствие с националното си законодателство.
Член 9
Комуникация
(1) Комуникацията между компетентните органи на страните в зависимост от естеството на конкретния случай се осъществява чрез определени лица/звена за контакт и чрез канали за директна комуникация на официалните езици на двете страни – български език съгласно Конституцията на Република България или македонски език съгласно Конституцията на Република Северна Македония.
(2) Компетентните органи на страните назначават лица/звена за контакт в срок от 30 дни от датата на влизане в сила на настоящия протокол, като уведомява другата страна за това.
(3) Страните своевременно се информират взаимно за всички промени в звената/лицата за контакт.
Член 10
Защита на личните данни
(1) Взаимният обмен на лични данни между компетентните органи на страните се провежда при спазване на съответното приложимо законодателство, като се вземат предвид условията, определени от изпращащия орган и при спазване на принципите за автоматизирана и неавтоматизирана обработка на данни, и по-специално: предоставените данни не се използват за цели, различни от тези, за които са предоставени първоначално, без съгласието на изпращащия орган.
(2) Предоставените данни се унищожават или коригират, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) установи се, че данните са неверни;
б) изпращащият компетентен орган е информирал получаващия компетентен орган, че данните са събрани или предоставени в нарушение на закона;
в) данните вече не са необходими за целите, за които са били предоставени, освен в случаите, когато има изрично съгласие от изпращащия компетентен орган данните да се използват и за други цели.
(3) Получаващият компетентен орган предоставя информация за използването на данните по искане на изпращащия компетентен орган.
(4) Изпращащият компетентен орган пот­върждава, че предоставените данни са верни, необходими и актуализирани. Ако бъде установено, че предоставените данни са били неверни или неподходящи, или не са предназначени за подаване, или в случай, че е налице задължение за последващо унищожаване на данните, посочено в съответното национално законодателство на изпращащия или получаващия компетентен орган, изпращащият или получаващият компетентен орган незабавно се уведомяват за това, за да ги унищожат или да направят съответните изменения в съответствие с алинея 2 от настоящия член.
(5) Получаващият компетентен орган е длъжен да защитава подадените данни от неразрешен достъп, изменения или разпространение. Страните предприемат необходимите технически и организационни мерки за защита на всички обменяни данни от случайна загуба, случайно или незаконно унищожаване, нераз­решен достъп, промяна, разпространение, унищожаване или заличаване.
(6) В случай на неразрешен достъп или разпространение на предоставените данни получаващият компетентен орган незабавно информира изпращащия компетентен орган за обстоятелствата, свързани с неразрешения достъп или разпространение, както и за предприетите мерки за предотвратяване на такива инциденти в бъдеще.
(7) Както изпращащият, така и получаващият компетентен орган са задължени да водят отчети за подаване, получаване, коригиране или унищожаване на данни.
(8) След подаването на данните изпращащият компетентен орган в съответствие с националното си законодателство определя крайния срок за унищожаване на данните, както и ограниченията във връзка с тяхното използване, заличаване или унищожаване, включително и възможни ограничения на достъпа. В случай че необходимостта от такива ограничения се установи след прехвърлянето на данните, страните взаимно се уведомяват за това.
(9) При писмено искане на лицето, чиито данни са били или са подадени, той/тя трябва да бъде информиран/а за предоставените данни и за целите, за които ще бъдат използвани, ако това е разрешено от националното законодателство на страните. Ако лицето, за което се отнасят данните, подаде искане за достъп, изменение или унищожаване на предоставените данни, получаващият компетентен орган взема решение съгласно декларацията на изпращащия компетентен орган и в този случай декларацията трябва да е в съответствие с действащото национално законодателство на изпращащия компетентен орган.
(10) Компетентният орган на страната, получила искането за подаване на данни от гражданин на другата страна, е длъжен незабавно да уведоми компетентния орган на другата страна, преди да предостави тези данни.
(11) Данните не могат да се предават на трета страна, освен ако не е получено предварително писмено съгласие от изпращащия компетентен орган.
(12) Предоставянето на данните може да бъде отказано в случай, когато такова подаване представлява заплаха за националната сигурност или за обществения ред, съгласно съответното приложимо законодателство.
(13) Страните предприемат всички необходими мерки в съответствие със своето национално законодателство, за да се избегнат вредите за трети страни, произтичащи от предоставянето, получаването или използването на данни, както и да се премахнат предпоставките, водещи до евентуални неблагоприятни последици.
(14) Ако получаващата страна не действа в съответствие с разпоредбите на настоящия член, изпращащата страна може да поиска заличаване или унищожаване на предоставените данни.
(15) Надзорът върху спазването на този член се осъществява, както следва:
– когато изпращащият компетентен орган е със седалище в Република България – от Комисията за защита на личните данни;
– когато изпращащият компетентен орган е със седалище в Република Северна Македония – от компетентния надзорен орган за защита на личните данни.
Член 11
Обмен и защита на класифицирана информация
Обменът и защитата на класифицирана информация се извършват съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония за обмен и взаимна защита на класифицираната информация, подписано на 7 октомври 2005 г.
Член 12
Уреждане на спорове
Всеки спор относно тълкуването или прилагането на настоящия протокол се урежда чрез консултации или преговори между органите за мониторинг на изпълнението.
Член 13
Влизане в сила, срок на действие, изменение, допълнение и прекратяване
(1) Настоящият протокол влиза в сила от датата на неговото подписване.
(2) Настоящият протокол се сключва за неопределен срок.
(3) Настоящият протокол може да бъде изменен и допълнен с писмено съгласие на страните. Измененията и допълненията влизат в сила в съответствие с алинея 1 от настоящия член.
(4) Всяка от страните може едностранно да прекрати този протокол, като изпрати писмено известие за това прекратяване по дипломатически път. Действието на настоящия протокол се прекратява след изтичането на 90-ия ден след датата на получаване на известието за прекратяване.
Подписан в Охрид на 23 юли 2019 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни – български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Северна Македония, като двата текста са еднакво автентични.

За правителството на Република България:
Красимир Каракачанов,
заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната
За правителството на
 Република Северна Македония:
Оливер Спасовски,
заместник
министър-председател
и министър на
вътрешните работи

 
6267