Върховен административен съд
брой: 34, от дата 23.4.2019 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.29


Решение № 11999 от 9 октомври 2018 г. по административно дело № 12089 от 2016 г.

 

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 11999 от 9 октомври 2018 г.
по административно дело № 12089 от 2016 г.
Върховният административен съд на Република България – четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: председател: Галина Матейска, членове: Тодор Петков, Светослав Славов, при секретар Илиана Илиева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Светослав Славов по адм. дело № 12089/2016 г.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба, подадена от Живка Петрова Стоянова от с. Николаево, община Радомир, област Перник, против Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, утвърдена със Заповед № РД-01-230 от 14.03.2011 г. на министъра на труда и социалната политика (методиката). В жалбата са изложени съображения, че обжалваната методика е подзаконов нормативен акт, който противоречи на целите на закона. Счита, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазена законоустановената форма, а необнародването й обуславя извод за нейната нищожност. При условията на евентуалност претендира отмяна на атакувания акт.
Ответната страна – министърът на труда и социалната политика, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Гергана Тодорова, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателността на подадената жалба. Счита, че в случая не е спазено императивното изискване по чл. 26, ал. 2 от ЗНА проектът за подзаконов нормативен акт да е публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите за публичното им обсъждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е утвърдената със Заповед № РД-01-230 от 14.03.2011 г. на министъра на труда и социалната политика Методика за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при кои­то се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
С Определение № 11562 от 1.11.2016 г., постановено по адм.д. № 12089/2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е оставена жалбата на Живка Петрова Стоянова без разглеждане, като е приел, че обжалваният акт не представлява подзаконов нормативен акт, подлежащ на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а е вътрешнослужебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. С Определение № 1465 от 6.02.2017 г., постановено по адм.д. № 13360/2016 г., Върховният административен съд, петчленен състав – I колегия, е отменил горното определение, като е извел решаващия извод относно характера на акта, а именно като подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК.
Указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото – чл. 224, ал. 1 АПК. Следователно квалифицирането на Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, утвърдена със Заповед № РД-01-230 от 14.03.2011 г. на министъра на труда и социалната политика, като подзаконов нормативен акт е задължително.
Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват. Това правило е конкретизирано с нормите на чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК, предвиждащи обнародване в „Държавен вестник“ на нормативните административни актове. Публикуването на нормативните актове е началният момент, от който те произвеждат действие. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в тях е определен друг срок. Чрез обнародването на нормативния акт не се изразява съдържащото се в него волеизявление, а той се довежда до знанието на правните субекти. В този смисъл обнародването не е част от формата на акта, а елемент от предписаната от Конституцията (чл. 5, ал. 5), чл. 37 от ЗНА и чл. 78, ал. 2 от АПК процедура по издаването на нормативните административни актове и неизпълнението му е съществено нарушение на тези процесуални правила, тъй като е пречка актът да произведе правно действие. По делото няма данни обжалваните изисквания да са обнародвани, няма и подобни твърдения.
По изложените съображения следва да се приеме, че след като оспорената методика не е публикувана в интернет преди внасянето й за разглеждане и приемане от министъра на труда и социалната политика, в случая е налице фактическо и правно основание за уважаване на подадената жалба – установено съществено нарушение на приложимите процесуални изисквания.
Поради това, без да бъдат обсъждани изложените от оспорващия твърдения за противоречие на оспорените текстове с материалноправни разпоредби от по-висок ранг и целта на закона, и на основание чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3 и чл. 168, ал. 1 АПК, както и правомощията си по чл. 193 АПК, Върховният административен съд счита, че непубликуваният акт следва да бъде обявен за нищожен по изложените мотиви за особено съществено нарушение на процесуалните правила.
Решението след влизане в сила подлежи на обнародване в „Държавен вестник“.
Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,
РЕШИ:
Обявява нищожност на Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, утвърдена със Заповед № РД-01-230 от 14.03.2011 г. на министъра на труда и социалната политика.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Георги Чолаков
2959