Министерство на образованието и науката
брой: 32, от дата 16.4.2019 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.11


Допълнително споразумение към Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – Addendum № 10, подписано на 28 ноември 2018 г. в София

 

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ
към Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – Addendum № 10, подписано на 28 ноември 2018 г. в София
(Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 22 февруари 2019 г. – ДВ, бр. 20 от 2019 г. В сила от 19 март 2019 г.)
Общи елементи за Фаза II – надстройки на CMS детектора
Като се има предвид, че:
Изграждането на CMS детектора се управлява от Меморандум за разбирателство наред с измененията и допълненията към него, които определят отговорностите на различните участници институции и агенциите, финансиращи изграждането на CMS детектора1 (Меморандум за разбирателство за изграждане).
Поддръжката и експлоатацията на CMS детектора се управляват от Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация (M&O MoU)2.
За да може да се възползва напълно от планираното надграждане на LHC (големия адронен ускорител) с висока яркост, Сътрудничеството по проекта CMS (наричано по-нататък „Сътрудничеството“) е предложило в документа „Финансов план за усъвършенстване/надграждане на CMS“ (CERN-RRB-2013-045) проект за Фаза II на надстройка на CMS детектора, състояща се в модификации и замяна на съществуващи под-детектори, както и нови допълнения към детектора. Този процес ще започне през 2018 г. и се очаква да бъде завършен през 2026 г.
Предложенията за надстройки на под-детектори са прегледани от LHCC (Комитет по експериментите относно LHC) въз основа на техническо предложение за надграждане (CERN-LHCC-2015-010).
Финансирането на проекта „Фаза II на надстройки“ е одобрено като обща отговорност на Сътрудничеството. Цялостното разпределение на разходите се основава на принципа на равнопоставеност, определен от пропорционалния дял на докторите на науката – физици автори, подкрепяни от всяка агенция за финансиране.
След одобрението от генералния директор на CERN Фаза II на надстройки на отделните под-детектори ще бъде предмет на допълнения към Меморандума за изграждане, подписан между агенциите за финансиране, допринасящи за тези подобрения, и CERN в качеството на лаборатория домакин.
За проекта „Фаза II на надстройки“ Сътрудничеството е създало Общ фонд за покриване на инфраструктурните разходи, които Сътрудничеството се е съгласило да поеме за своя обща сметка.
________________
1 Меморандум за разбирателство за сътрудничество в изграждането на CMS детектора RRB CMS-D 98-31.
2 Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация в изграждането на CMS детектора CERN-RRB-2002-033/2007.
 
Договорено е следното:
Член 1: Цел
1.1. Целта на настоящото Допълнително споразумение и Анексите към него е да се определят правилата за управляване на вноските и изпълнението на Общия фонд в съответствие с Меморандума за разбирателство за изграждане заедно с неговите изменения и допълнения.
1.2. Всички Анекси са неразделна част от настоящото Допълнително споразумение.
Член 2: Страните
2.1. Страните по настоящото Допълнително споразумение са всички институти, които са членове на Сътрудничеството (наричани по-долу „институтите“), и техните финансиращи агенции, и CERN като лаборатория домакин. Актуалният списък на институтите е изложен в Анекс 1, а актуалният списък на агенциите по финансирането е указан в Анекс 2.
Член 3: Срок на валидност на Допълнителното споразумение
3.1. Настоящото Допълнително споразумение влиза в сила от датата на неговото подписване и остава валидно до стартирането на HL-LHC след продължително спиране 3.
3.2. Всеки институт и неговата съответна агенция за финансиране, който се присъединява към Сътрудничеството след подписването на настоящото Допълнително споразумение, следва да приеме действащите споразумения и от него ще се очаква да направи подходяща вноска в Общия фонд, както ще бъде определено в съответен Анекс към настоящото Допълнително споразумение.
Член 4: Вноски към Общия фонд
4.1. В Анекс 3 са изброени компонентите на общите позиции заедно с прогнозната им стойност.
4.2. Общият фонд за Фаза II на надстрояване е създаден на ниво от 25'000'000 CHF (двадесет и пет милиона швейцарски франка).
4.3. Вноските в Общия фонд ще се извършват чрез парични плащания по специална сметка в CERN или чрез еквивалентна апортна вноска към изискваните компоненти по съгласие с ръководството на CMS. Този Фонд за Фаза II на надстрояване ще бъде ръководен и управляван от ресурсния мениджър на CMS заедно с техническия координатор на CMS, които ще бъдат консултирани от ръководството на CMS.
4.4. Задълженията на агенциите за финансиране и съответните им институти към Общия фонд на „Фаза II“ са следните:
4.4.1. За настоящите членове на Сътрудничеството за CMS Фаза II на надстрояване Общият фонд ще бъде разпределен в съответствие с принципа, определен в Член 9.2 от Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация (CERN-RRB-2002-033/2007), в който се посочва, че разпределението е пропорционално на броя на физиците автори – доктори на науките, подкрепяни от всяка агенция за финансиране. Действителното разпределение в процентно изражение съответства на определеното по бюджета за поддръжка и експлоатация (M&O-A) за 2015 г. и е указано в Анекс 4.
4.4.2. От всяка агенция за финансиране и нейните съответни институти, които не са включени в списъка, изложен в Анекс 4 (поради това, че не са включени в разпределението на бюджета за поддръжка и експлоатация към момента на съставяне на списъка през м. септември 2015 г. с оглед присъединяването им към Сътрудничеството след тази дата), също се очаква да направи парична вноска в Общия фонд. Този принос най-малкото би трябвало да бъде на ниво, съответстващо на най-ниската вноска в Общия фонд на всеки настоящ член на Сътрудничеството за CMS, което съответства на приблизително 36 000 CHF (тридесет и шест хиляди швейцарски франка). Действителното ниво на такъв принос би трябвало да се договори поотделно с всяка нова агенция за финансиране с оглед спазването на принципа, определен в Член 4.4.1 (т.е. установяване на ниво на принос, съответстващо на предвидения брой поддържани физици автори – доктори на науките).
4.5. Тъй като по-голямата част от финансовите ангажименти към Общия фонд са за периода 2018 – 2026 г., пълните плащания, дължими за Фаза II на надстройване в Общия фонд, трябва да бъдат направени през този период.
4.6. Плащанията в Общия фонд могат да се извършват на една вноска при стартирането на Проекта на Фаза II или да бъдат направени в по-дълъг период, според договореното между ръководството на CMS и съответната агенция за финансиране, с акцент върху полагането на всички усилия за събиране на вноските на ранен етап от Проекта за Фаза II на надстройка.
4.7. Всички разходи от Общия фонд за Фаза II на надстройване ще бъдат докладвани пред Съветите по ревизиране на ресурсите (RRB).
Европейската организация за ядрени изследвания (CERN)
и
Министерството на образованието и науката, София, България,
заявяват, че са съгласни с настоящото Допълнително споразумение към Меморандума за разбирателство за Сътрудничество в изграждането на CMS детектора.

Подписано в София,
България,
на 28.11.2018 г.
За Министерството
на образованието
и науката:
Красимир Вълчев,
министър
Подписано в Женева, Швейцария,
на 19.12.2017 г.
За CERN:
Проф. Екхард Елсен,
директор научни
изследвания и
изчислителна дейност

 
 
АНЕКС 1: Списък на институти и лица за контакт

Армения
AR1
Ереванския физически институт
Сируниан, Албърт
Австрия
AT1
Институт по физика на високите енергии
Драгичевич, Марко
Беларус
BY1
Беларуски държавен университет
 
Суарес Гонсалес,
Хуан
 
BY2
Институт по ядрени изследвания
 
BY4
Изследователски институт по приложни физични изследвания
Белгия
BE1
Льовенски католически университет
Леметр, Винсент
 
BE2
Монски университет
Доби, Евелин
 
BE3
Брюкселски свободен университет
Ванлаер, Паскал
 
BE4
Антверпенски университет
Ван Мишелен, Пиер
 
BE5
Брюкселски свободен университет
Д‘ондт, Жоржен
 
BE6
Гентски университет
Тига, Мишел
Бразилия
BR1
Държавен университет Рио де Жанейро
Санторо, Алберто
 
BR2
Бразилски център за физични изследвания
Алвес, Гилван
 
BR3
Държавен университет Сан-Пауло (a), Държавен университет ABC (b)
Новаес, Серхио
България
BG1
Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика
Султанов, Георги
 
BG2
Софийски университет
Литов, Леандър
CERN/ЦЕРН
CERN
Европейска организация за ядрени изследвания, Женева, Щвейцария
Кампореси, Тициано
Китай
CN1
Физичен институт по високите енергии
Шен, Хешенг
 
CN2
Китайски научно-технически университет
Джанг, Зи-пинг
 
CN3
Държавна ключова лаборатория по ядрена физика и технологии, Пекински университет
Мао, Яюн
 
CN4
Бейхански университет
Шенгпинг, Шен
 
CN5
Университет Цинхуа
Уанг, Ии
 
CN6
Университет Сун Ят-сен
Ю, Женгин
Колумбия
CO1
Андски университет
Авила, Карлос
Хърватска
CR1
Сплитски университет, ФЕСБ
Пуляк, Ивика
 
CR2
Сплитски университет, Научен факултет
Ковач, Марко
 
CR3
Институт Руджер Бошкович
Бриглиевич, Вуко
Кипър
CY1
Кипърски университет
Рацис, Панос
Чехия
CZ1
Карлов университет, Прага
Фингер, Мирослав
Еквадор
EC1
Национално политехническо училище
АялаЕди
 
EC2
Университет Сан Франциско де Куито
Карера Жарин, Едгар
Египет
EG1
Академия за научни изследвания и технологии, Арабска република Египет, Египетска мрежа за високите енергии
Халил, Шаабан
Естония
EE1
Национален институт по физико-химия и биофизика
Райдал, Марти
Финландия
F FI1
Департамент по физика, Хелзинкски университет
Вутиленен, Микко
 
FI2
Хелзинкски физичен институт
 
FI7
Техничен университет Лапеенранта
Туува, Тууре
Франция
FR1
Лаборатория „Леприцин-Рингенет“, Политехническа школа, CNRS-IN2P3, Университет Париж-Сакле
Сироа, Ив
 
FR3
IRFU, CEA, Университет Париж-Сакле, Гиф-сюр-Ивет
Безанкон, Марк
 
FR4
Мултидисциплинарен институт Хубер Кюрие, Страсбургския университет, Университет Горен Елзас, CNRS/IN2P3
Блох, Даниел
 
FR5
Лионски университет, Университет Клод Бернанр Лион 1, CNRS-IN2P3, Лионски институт по ядрена физика
Шиерици, Роберто
 
FR6
Институт за ядрена физика и елементарни частици,
CNRS/IN2P3
Гадра, Себастиен
Грузия
GE1
Тбилиски държавен университет
Цамаледце, Звиади
 
GE2
Грузински технически университет
Германия
DE2
Институт по експериментална ядрена физика
Мюлер, Томас
 
DE3
RWTH Аахенски университет, I. Физически институт B
Фелд, Лутс
 
DE4
RWTH Аахенски университет, III. Физически институт A
Хебекер, Томас
 
DE5
RWTH Аахенски университет, III. Физически институт B
Стахл, Ахим
 
DE6
Хамбургски университет
Шлепер, Питър
 
DE7
Немски електронен ускорител на частици
Касеман, Матиас
Гърция
GR1
Институт по ядрена физика и физика на частиците, NCSR Demokritos
Лукас, Деметриос
 
GR2
Националния Каподистрен университет в Атина
Сфикас, Параскевас
 
GR3
Янински университет
Фунтас, Константинос
 
GR4
Национален технически университет в Атина
Циполитис, Йоргос
Унгария
HU1
Изследователски център по физика в Унигър
Сиклер, Ференц
 
HU2
Дебреценски университет
Ювари, Балац
 
HU3
Институт по ядрени изследвания ATOMKI
Молнар, Йозеф
 
HU4
Група MTA-ELTE от лаборатория за частици и ядрена физика на университета „Еотвос Лоран“
Пацтор, Габриела
Индия
IN1
Център за атомни изследвания в Бхаба
Пант, Лалит Мохан
 
IN2
Университет Пенджаб
Синг, Ясбир
 
IN3
Tata Институт по фундаментални изследвания-А
Азиз, Тарик
 
IN5
Делхийски университет
Раням, Кирти
 
IN6
Институт по ядрена физика, Саха
Саркар, Субир
 
IN7
Национален институт по научно образование и изследване
Свейн, Саняр Кумар
 
IN8
Индийски научен институт
Комарагири,
Ютсна Рани
 
IN9
Tata Институт по фундаментални изследвания-В
Мазумдар, Каяри
 
IN10
Индийски технологичен институт Мадрас
Бехера, Прафула Кумар
 
IN11
Индийски институт за научни изследвания и обучение
Шарма, Сеема
Иран
IR1
Институт по изследване на фундаменталните науки (IPM), Школа по физика на частици и ускорители
Наяфабади, Мойтаба
Ирландия
IE1
Университетски колеж Дъблин
Груневалд, Мартин
Италия
IT01
Секция INFN в Бари (a); Университет Бари (b); Политехнически университет в Бари (c)
Ми, Салваторе
 
IT02
Секция INFN в Болоня (a); Университет Болоня (b)
Фабри, Фабрицио
 
IT03
Секция INFN в Катания (a); Университет Каталия (b)
Трикоми, Алесия
 
IT04
Секция INFN във Флоренция (a); Университет Флоренция (b)
Паолети, Симон
 
IT05
Секция INFN в Геноа (a); Университет Геноа (b)
Робути, Енрико
 
IT06
Секция INFN в Падуа (a); Университет Падуа (b); Университет Тренто (c)
Симонето, Франко
 
IT07
Секция INFN в Павия (a); Университет Павия (b)
Салвини, Паула
 
IT08
Секция INFN в Перуджа (a); Университет Перуджа (b)
Фано, Ливио
 
IT09
Секция INFN в Пиза (a); Университет Пиза (b); Висша нормална школа в Пиза (c)
Баглиеси, Джузепе
 
IT10
Секция INFN в Рим (a); Римски университет (b)
Дел Ре, Даниеле
 
IT11
Секция INFN в Торино (a); Университет Торино (b); Университет Пиемонте Ориентале (Новара) (c)
Солано, Ада
 
IT12
Секция INFN в Милано-Бикока (a); Университет Милано-Бикока (b)
Табарели де Фатис, Tommaso
 
IT13
Секция INFN в Неапол (a); Университет Неапол „Федерико II“ (b); Университет Базиликата (Потенца) (c); Университет Г. Макрони (Рим) (d) (a); Universita di Napoli „Federico II“ (b); Universita della Basilicata (Potenza) (c); Universita G. Marconi (Roma) (d)
Листа, Лука
 
IT14
Секция INFN в Триест(a); Университет Триест (b)
Дела Рика, Джузепе
 
IT15
Национална лаборатория на INFN във Фраскати
Бенуси, Луиджи
Корея
KR01
Национален университет Чоннам, Институт за Вселената и елементарните частици
Моон, Донг Хо
 
KR06
Корейски университет
Парк, Сунг Кеун
 
KR07
Национален университет Чонбук
Ким, ТаеДжонг
 
KR11
Национален университет Кунгуок
Сон, Донг-Чул
 
KR12
Сеулски национален университет
Янг, Юнки
 
KR13
Университет Сонгюнгван
Чой, Янг-Il
 
KR15
Сеулски университет
Парк, Инки
 
KR16
Университет Ханянг
Ким, Тае Джонг
 
KR17
Университет Сейонг
Ким, Хюнсоо
 Латвия
LV01
Технически институт Рига
Томс, Торимс
 
LV02
Латвийски университет
Кашчейевс, Вячеславс
Литва
LT01
Университет Вилнюс
Бернотас, Андриус
 
LT02
Литовска академия на науките
Малайзия
MA1
Малайзийски университет
Ван Абдулах, Ван Ахмад Таюдин
Мексико
MX1
Център за изследвания и напреднало обучение на IPN
Кастила, Валдес Хериберо
 
MX2
Ибероамерикански университет
Карило, Салвадор
 
MX3
Автономен университет Пуебла
Салазар Ибаргуен, Умберто
 
MX4
Автономен университет в Сан Луис Потоси
Морелос Пинеда, Антонио
Черна гора
MO1
Черногорски университет
Райсевич, Наташа
Нова Зеландия
NZ1
Оукландски университет
Крофчек, Дейвид
 
NZ2
Кентърбърийски университет
Бътлър, Филип
Пакистан
PK1
Национален център по физика, Университет Куаид-ай-Азам
Хурани, Хафеез. Р
Полша
PL1
Институт по експериментална физика, Физичен факултет, Варшавски университет
Кроколивски, Ян
 
PL3
Национален център за ядрени изследвания
Горски, Мациеж
Португалия
PT1
Лаборатория по експериментална физика на частиците
Варела, Хоао
Русия
JINR
Обединен институт по ядрени изследвания
Голутвин, Игор
 
RU1
Държавен изследователски център на Руската федерация, Институт по физика на високата енергетика
Тюрин, Николай
 
RU2
Институт по ядрени изследвания
Матвеев, Виктор
 
RU3
Институт по теоретична и експериментална физика
Гаврилов, Владимир
 
RU4
Институт по ядрена физика Скобелцин, Московски държавен университет „Ломоносов“
Боос, Едуард
 
RU5
Физически институт Лебедев
Дремин, Игор
 
RU6
Петербургски институт по ядрена физика
Воробев, Алексей
 
RU7
Национален изследователски ядрен университет, Московски инженерно-физически институт (МИФИ)
Данилов, Михаил
 
RU8
Московски институт по физика и технология
Аушев, Тагир
 
RU9
Новосибирски държавен университет
Сковпен, Юри
 
RU10
Национален политехнически университет Томск
Байдали, Сергей
Сърбия
SE1
Белградски университет, Физически факултет и Институт за ядрени науки „Винча“
Адцис, Петър
Испания
SP1
Център за изследвания в областта на енергията, околната среда и технологиите (CIEMAT)
Алкараз Маестре, Хуан
 
SP2
Мадридски автономен университет
Де Трокониз, Хорхе
 
SP3
Университет Овиедо
Куевас Маестро,
Хавиер
 
SP4
Институт по физика Кантабрия (IFCA), Университет Кантабрия
Мартинез Риверо, Келсо
Шри Ланка
LК01
Университет Рухуна
Уелатантри, Дармаратна
 
LK02
Университет Коломбо
Сонадара, Упул Ж.
Швейцария
SW1
Институт по физика на елементарните частици, ETH Цюрих
Дисертори, Гюнтер
 
SW2
Институт „Пол Шерър“
Котлински, Данек
 
SW3
Цюрихски университет
Канели, Флоренция
Тайпе
TA1
Национален централен университет
Куо, Чиа-Минг
 
TA2
Национален тайвански университет
Хоу, Джорд Вей-Шу
Тайланд
TH1
Университет Чулалонгкорн
Асавапибхоп, Бурин
Турция
TR1
Университет Чукурова
Думаноглу, Иса
 
TR2
Близкоизточен технически университет, Физичен департамент
Зеурек, Мехмет
 
TR3
Босфорски университет, Физичен департамент
Гюлмез, Ерхан
 
TR4
Истанбулски технически университет
 
Цанкоцак, Керем
Украйна
UR2
Държавен изследователски център на Руската федерация, Институт за физика на високите енергии
Левчук, Леонид
 
UR3
Харковски национален университет
Левчук, Леонид
 
UR4
Институт за сцинтилационни материали на Националната академия на науките на Украйна
Грунов, Борис
Великобритания
UK1
Университет Брунел
Хобсън, Питър
 
UK2
Империал колидж, Лондонски университет
Дейвис, Гавин
 
UK3
Лаборатория Ръдърфорд Епълтън
Шепърд-Темистоклиус
Claire
 
UK4
Университет Бристол
Голдщайн, Джоел
САЩ
US02
Бостънски университет
Ролф, Джеймс
 
US03
Калифорнийски университет, Дейвис
Конуей, Джон
 
US04
Калифорнийски университет, Лос Анджелис
Хенсън, Робърт
 
US05
Калифорнийски университет, Ривърсайд
Хенсън, Гейл
 
US06
Калифорнийски университет, Сан Диего
Брансън, Джеймс Г.
 
US07
Калифорнийски технологичен институт
Нюман, Харви Б.
 
US08
Университет „Карнеги Мелън“
Паулини, Манфред
 
US09
Ферфийлдски университет
Уин, Дейв
 
US10
Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“
Бъркет, Кевин
 
US11
Флоридски университет
Митселмакер, Гуенак
 
US12
Флоридски държавен университет
Проспър, Харисън
 
US14
Илинойски университет, Чикаго (UIC)
Гербер, Сесилия Елена
 
US16
Айовски университет
Онел, Яшар
 
US17
Университет „Джон Хопкинс“
Шварц, Морис
 
US18
Национална лаборатория „Лорънс Ливърмор“
Райт, Дъглас
 
US20
Мерилендски университет
Скуя, Андрис
 
US21
Масачузетски технологичен институт
Паус, Кристофър
 
US22
Минесотски университет
Русак, Роджър
 
US23
Мисисипски университет
Кремалди, Лушън Marcus
 
US24
Университет Небраска-Линкълн
Сноу, Грегъри Р.
 
US25
Североизточен университет
Берберис, Емануела
 
US26
Северозападен университет
Веласко, Майда
 
US27
Университет Нотр-дам
Джесъп, Колин
 
US28
Охайо държавен университет
Дъркин, Лойд Стенли
 
US29
Принстънски университет
Олсън, Джеймс
 
US30
Университет Пердю
Нюмайстър, Норбърт
 
US31
Университет Райс
Падли, Браян Пол
 
US32
Университет Рочестър
Демина, Реджина
 
US33
Държавен университет „Рутгерс“, Ню Джърси
Герщайн, Юри
 
US35
Тексаски технологичен университет
Акчурин, Нурал
 
US37
Уисконсински университет Мадисън
Смит, УеслиХ.
 
US38
Канзаски държавен университет
Маравин, Юрий
 
US39
Канзаски университет
Бийн, Алис
 
US40
Калифорнийски университет, Санта Барбара
Инкандела, Джо
 
US41
Техничен институт Флорида
Баарманд, Марк M.
 
US42
Интернационален университет Флорида
Марковиц, Пийт
 
US45
Университет „Корнел“
Александър,
Джеймс
 
US46
Университет „Браун“
Нарейн, Минакши
 
US47
Университет Вандербилт
Джонс, Уиуард
 
US48
Колорадски университет в Болдър
Кумалат, Джон Пери
 
US49
Университет Пуерто-Рико
Малик, Судхир
 
US50
Северозападен университет Пердю
Парашар, Неети
 
US51
Рокфелеров университет
Месропиан, Кристина
 
US52
Нюйоркски държавен университет, Бъфало
Карчилава, Авто
 
US53
Тексаски университет A&M
Сафонов, Алексей
 
US54
Вирджински университет
Cox, Bradley
 
US55
Държавен университет Уейн
Карчин, Пол Едмънд
 
US56
Университет Тенеси
Спаниер, Стефан
 
US58
Алабамски университет
Хендерсън, Конър
 
US59
Бейлърски университет
Хатакеяма, Кенечи
 
US60
Католически университет на Америка
Домингес, Aaron
Узбекистан
UZ1
Институт по ядрена физика на Узбекистанската научна академия
Юлдашев, Бекзас С.

 
АНЕКС 2: Списък на финансиращи агенции и представители

Австрия
Федерално министерство на науката, научните изследвания и икономиката
Д. Веселка
Белгия
Fonds voor Wetenschappelijk Onderzoek (FWO)
Х. Вилемс
Fonds de la Recherche Scientifique (F.R.S.-FNRS)
В. Хлллоин
Бразилия
Rede Nacional de Fisica de Altas Energias (RENAFAE)
И. Бедиага
Fondacao de Amparo a Perquisa do Estado de Sao Paulo (FAPESP)
Ц.Х. де Брито Круз
България
Министерство на образованието и науката
К.Вълчев
ЦЕРН/CERN
Европейска организация за ядрени изследвания
Е.Елсен
Китай
Национална фондация за естествени науки (NSFC)
YИ. Зханг
Колумбия
Colciencias
П. Патино
Хърватска
Министерство на науката, образованието и спорта
Б. Дивяк
Кипър
Министерство на образованието и културата
В. Тсакалос
Еквадор
Secretaría de Educación Superior, Ciencia, Tecnología e Innovación (SENESCYT)
X. M. Понсе Леон
Египет
Академия за научни изследвания и технологии – египетска мрежа за физика на високите енергии
(ASRT-ENHEP)
M. M. Сакр
Естония
Национален институт за химия, физика и биофизика (NICPB)
M. Кадастик
Финландия
Хелзинкски физически институт (HIP)
P. Eерола
Франция-CEA
Commissariat à l'Energie Atomique (CEA)
A.И.Етиенвре
Франция-IN2P3
Institut National de Physique Nucléaire et de Physique des Particules (CNRS- IN2P3)
Р. Пайн,
П. Фердиер
Германия-BMBF
Bundesministerium für Bildung und Forschung
В. Диез
Германия-Хелмхолц
Асоциация „Хелмхолц“
М. Флайшер
Гърция
Генерален секретариат за научни изследвания и технологии
П. Киприаниду
Унгария
Национална служба за научни изследвания и технологии (NKTH)
Дж. Палинкас
Индия
Департамент за атомна енергия (DAE)
С. Базу
Департамент за наука и технологии (DST)
А. Шарма
Иран
Институт за елементарни частици и ускорители, Институт за научни изследвания в областта на фундаменталните науки (IPM)
М. Алисахахиха
Ирландия
Дъблински университетски колеж (UCD)
M. Грюневалд
Италия
Istituto Nazionale di Fisica Nucleare (INFN)
Ф. Феррони
Корея
Министерство на науката, ИКТ и планирането (MSIP)
М. Ким
Национална фондация за научни изследвания (NRSF)
К. В. Лий
Латвия
Министерство на образованието и науката
К. Садуркис
Литва
Министерство на образованието и науката
Дж. Петраускиене
Малайзия
Малайзийски университет
М. Амин Бин Ялалудин
Мексико
CONACYT
Дж. Парга
Черна гора
Министерство на науката
С. Дамянович
Нова Зеландия
Университетът на Кентърбъри
И. Райт
Оукландски университет
Дж. Хардинг
Пакистан
Комитет за атомна енергия на Пакистан
М. Наеем
Полша
Министерство на науката и висшето образование
Д. Древняк
Португалия
Fundação para a Ciência e a Tecnologia
П. Ферао
RDMS-DMS
Съвместен Институт за ядрени изследвания (JINR)
В. Матвеев
RDMS-Русия
Министерство на образованието и науката на Руската Федерация
О. Василиева
Сърбия
Министерство на образованието, науката и технологичното развитие
В. Попович
Испания
Secretaría de Estado de Investigación, Desarrollo e Innovación, Programa de Física de Partículas
М. Мартинес
Перес
Шри Ланка
Министерство на науката, технологиите и научните изследвания
U.R.Senevirathne
Швейцария
Rat der Eidgenössischen Technischen Hochschulen
К. Балтеншпергер
ETH Zürich
Д. Гюнтер
Цюрихски университет
М. Шепман
Институт „Паул Шерер“ (PSI)
K. Кирш
Тайпе
Министерство на науката и технологиите
Г.В.С. Ху
Тайланд
Университетът на Чулалонгкорн (CU)
Б. Еуа – арпорн
Турция
Орган за атомна енергия на Турция (TAEK)
З. Демикан
Великобритания
Съвет за наука и технологии (STFC)
A. Медланд
САЩ – DOE
Министерство на енергетиката на САЩ (DOE)
С. Ролли
САЩ – NSF
Национална фондация за наука (NSF)
М.В. Колс

 
АНЕКС 3: Компоненти на общите позиции

Прогнозна стойност Реф. №
Доставки/резултати
Прогнозна обща стойност (хил. шв. фр.)
9.1.1.
Контрол и безопасност
310
9.1.2.
Тиристор на механизъм на свободен ход (свободно колело)
634
9.1.3.
Криогенност и вакуум
290
9.1.4.
Система за захранване
171
9.1.5.
Охладителна система
56
9.1.6.
Дизайн, симулация и измервания
210
9.1.
Магнитна енергия и криогенетика (нискотемпературна техника)
1 671
9.2.1.
Фланци (Al + биметални)
100
9.2.2.
Материал за допълнение към вакуумната камера
-
9.2.3.
Централна камера Be
-
9.2.4.
Ръкави
44
9.2.5.
Машинна обработка
-
9.2.6.
Заваряване/фабрична изработка
-
9.2.7.
Модулни клетки на йонната помпа
50
9.2.8.
Покритие с NEG
-
9.2.9.
Йонни помпи, измервателни и спомагателни устройства
100
9.2.10.
Подпорни колони/паяк
50
9.2.11.
Специфична подкрепа за човешки ресурси
155
9.2.
Лъчева тръба
499
9.3.1.
Структурни модификации
55
9.3.2.
Допълнително екраниране/защита
80
9.3.3.
UXC кран 2
370
9.3.4.
Системи за достъп
612
9.3.5.
Брой стаи и стелажи/шкафове
200
9.3.6.
ОВК и общи части
120
9.3.
Подземна инфраструктура
1 437
9.4.1.
Детектор за първично захранване и UPS
900
9.4.2.
Газов детектор
330
9.4.3.
Сух газ
500
9.4.4.
Кабелни линии
60
9.4.
Обслужване на детектори
1 790
9.5.1.
Отвор на магнитопровода (тройник)
-
9.5.2.
TX 54
-
9.5.3.
Капак на надшахтната площадка и платформи
-
9.5.
Системи за отваряне/затваряне
-
9.6.1.
Отстраняване/смяна на част YE, включително оборудване
2 840
9.6.2.
Други потребителски инструменти за достъп/инсталиране
-
9.6.
Оборудване за тежки инсталации
2 840
9.7.1.
Изпитания на Beam, Rad, Cos
200
9.7.2.
904 Електрическа интеграция/съоръжение за изпитване
124
9.7.
Изпитателни съоръжения
324
9.8.1.
Сглобяване и поддръжка SXA5
1 701
9.8.2.
Офиси Bat 3593
60
9.8.3.
Разширение на (суперкомпютър) OSC в SX5
300
9.8.4.
Разширяване на контролната стая на SCX
300
9.8.5.
Твърди подложки за P5 и временни сгради
315
9.8.6.
Бъдеща UPS
-
9.8.7.
Платена от CMS подкрепа за проекта на лабораторията домакин (EAM)
700
9.8.8.
904 ремонт на HGC
-
9.8.
Повърхностни съоръжения
3 376
9.9.1.
DSS и други системи детектори за безопасност
340
9.9.2.
Инструменти за безопасност на гредите
224
9.9.3.
Камери, сензори, дистанционно наблюдение и дистанционно управление
60
9.9.4.
Обучение на ALARA (включително модели в пълен размер)
120
9.9.5.
Защита на персонала на RP (bp/bulkhd)
93
9.9.6.
Управление на радиационната защита
220
9.9.7.
Симулации на радиация
480
9.9.8.
Изключване от експлоатация и демонтаж
180
9.9.
Системи за безопасност и радиационна защита (специфично за CMS)
1 717
9.10.1.
Инженер/техническа поддръжка
492
9.10.2.
904 и други легла за изпитвания
180
9.10.3.
Окабеляване (ком.)
128
9.10.
Интеграция на електрониката за надстрояване
800
9.11.1.
Проектиращ екип/изготвящ черновите
2 000
9.11.2.
Интеграционен център (съоръжения за посетители)
96
9.11.3.
Разходи за посетители
400
9.11.
Инженерна интеграция за надстройване
2 496
9.12.1.
Транспорт/такелаж
700
9.12.2.
Проучване
160
9.12.3.
Външни договори
640
9.12.4.
Блок за подпомагане на полето
1 600
9.12.
Подкрепа за договори
3 100
9.13.1.
Услуги на YBO
1 500
9.13.2.
Услуги YE1 (и двете)
1 550
9.13.3.
Централна техническа поддръжка
1900
9.13.
Инсталиране Общи задачи
4 950
 
Общо източници на финансиране
25 000

 
АНЕКС 4: Разпределение на Общия фонд за Фаза II на надстройване

Институт/
фин. агенция
Д-ри на науките, брой
Д-ри на науките, %
Австрия
18
1.3 %
Белгия – FNRS
27
2.0 %
Белгия – FWO
23
1.7 %
Бразилия
28
2.0 %
България
10
0.7 %
CERN/ЦЕРН
73
5.3 %
Китай
14
1.0 %
Колумбия
4
0.3 %
Хърватия
8
0.6 %
Кипър
7
0.5 %
Египет
3
0.2 %
Естония
3
0.2 %
Финландия
13
0.9 %
Франция – CEA
17
1.2 %
Франция – IN2P3
51
3.7 %
Германия BMBF
66
4.8 %
Германия – DESY
35
2.5 %
Гърция
18
1.3 %
Унгария
10
0.7 %
Индия
33
2.4 %
Иран
8
0.6 %
Ирландия
2
0.1 %
Италия
166
12.0 %
Корея
31
2.2 %
Литва
2
0.1 %
Малайзия
5
0.4 %
Мексико
11
0.8 %
Нова Зеландия
2
0.1 %
Пакистан
2
0.1 %
Полша
15
1.1 %
Португалия
6
0.4 %
RDMS – DMS
24
1.7 %
RDMS – Русия
60
4.3 %
Сърбия
3
0.2 %
Испания
43
3.1 %
Швейцария – ETHZ
21
1.5 %
Швейцария – PSI
7
0.5 %
Швейцария – UNIV
11
0.8 %
Тайпе
15
1.1 %
Тайланд
3
0.2 %
Турция
12
0.9 %
Великобритания
57
4.1 %
САЩ – DOE
300
21.7 %
САЩ – DOE – NP
29
2.1 %
САЩ – NSF
76
5.5 %
САЩ – Други
8
0.6 %
Общ краен сбор
1380
100 %

 
АНЕКС 5: Обобщение на основните категории по общите позиции
9.1. Магнитна енергия и криогеника
С перспективата, че работите ще продължат поне още 20 години, със същите изисквания за изпълнение, се налагат няколко изменения, за да се гарантира надеждността на магнитната система, с конкретната цел да се избегне сериозно прекъсване и минимизиране на циклите „включване-изключване“ на магнита. Основният фокус на Фаза II е добавянето на охладен тиристор на свободното колело, което гарантира работата на магнита, предпазвайки го при краткосрочни неизправности на преобразувателя на мощността и системата за управление, необходими за включване на резервиращите хелиеви компресори (инсталирани във Фаза I на надграждане), без да се налага спиране на криогенната инсталация.
9.2. Лъчева тръба
Съществуващата лъчева тръба трябва да бъде изцяло подменена в LS2 при подготовката на Фаза II на надграждане. Подмяната на всички части от неръждаема стомана ще намали активирането и дозата на облъчване на персонала в началото на LS3. Централната берилиева секция също трябва да бъде подменена, за да бъде съвместима с геометрията на Фаза II на Системата за проследяване (Tracking system). В резултат на тези промени и очакваното изпълнение на Големия адронен ускорител (LHC) се налагат също така различни промени във вакуумната система, поддържащите структури и защитните обшивки съгласно различните сценарии на експлоатация и поддръжка.
9.3 Подземна инфраструктура
Необходими са структурни изменения на подземните пространства за разполагане на обслужващите и отчитащите елементи (например охлаждащи инсталации, стелажи) за подсистемите от Фаза II. Един втори кран в експерименталното пространство ще позволи едновременна работа в двата края на детектора, което е необходимо за изпълнение на графиците за надстройка по време на дългите прекъсвания на Големия адронен ускорител (LHC) LS2 и LS3. Едновременен достъп по потока до много области на детектора за изпълнение на работите по надграждането се осигурява от различни устройства за достъп (платформи, асансьори и скелета).
9.4. Обслужване на детектора
В сравнение със съществуващите системи детекторите от Фаза II изискват увеличение на подаваната електроенергия и като цяло работят при по-ниски температури. Стратегията на тяхното охлаждане включва промяна в парадигмата, с премахване на флуоровъглеродите и водата със стайна температура. Вместо това се въвеждат голямомащабни системи с изпарение на CO2 и зависимост от вода, охладена под точката на оросяване на помещаващото пространство. Необходимо е да бъдат направени съществени промени в първичното захранване с електроенергия и подаваното охлаждане, както и в разпределението на захранването за експеримента.
9.5. Системи за отваряне/затваряне
Ефективната логистика за отваряне и затваряне на експеримента (придвижване на обекти с тегло 300 t – 1500 t) е ключова предпоставка при планирането на LS2 и LS3. Съществуващата система, базирана на кабели и кабелни жакове, ще бъде заменена с хидравлична система, включваща синхронизирани телескопични жакове, изработени по поръчка. Това би трябвало да доведе до по-бързи, по-точни промени в логистичната конфигурация, която би трябвало да може да се оперира от по-малък екип техници специалисти по тежка механика. По подобен начин системите за отваряне и затваряне на тежките врати на защитната обшивка и 2000-тонните капаци над шахтите ще бъдат заменени с по-модерни и прецизни системи за намаляване на времето за достъп при краткосрочни спирания.
9.6. Оборудване за тежки инсталации
Концепцията за Фаза II, Логистично надграждане на детектора, е в съответствие с дългогодишната философия на CMS за предварително сглобяване и тестване на големите елементи на детектора в наземните лаборатории P5 и след това, с помощта на нови технически прийоми за повдигане и прехвърляне, за прехвърлянето им в подземните експериментални пространства. Необходимите техники за вдигане и спускане на тежки елементи и задачите във връзка с тях естествено са част от общия проект. При Фаза II основното предизвикателство е замяната на двата 250-тонни крайни капака. Съществуващите блокове ще бъдат разделени върху транспортни платформи с балансьори като единични части, които ще бъдат съответно транспортирани под шахти PX56 и PM54, повдигнати до повърхността и през покривите на съответните надшахтни сгради с платформи, като за целта ще бъде използван мобилен тежкотоварен кран. Частите ще бъдат оставени на съхранение за извеждането им от експлоатация и евентуален демонтаж. Чрез същия процес в обратен ред ще бъдат монтирани крайните капаци за Фаза II, които ще бъдат сглобени в наземната сграда върху специални накланящи се маси, които представляват част от тежкото оборудване.
9.7. Устройства за изпитване
За да се подготвят детекторите от Фаза II за работа, от основно значение са подходящо адаптираните съоръжения, използващи лъчи, съоръженията за облъчване или космически лъчи. По същия начин жизненоважни са изпитателните легла за реалистични електронни симулации, които дублират в Prevessin Hall 904 работната среда на CMS, без да влияят на провеждащия се експеримент.
9.8. Наземни съоръжения
Почти всички проекти за Фаза II на надграждане, с изключение на системата за проследяване (the Tracker) (но включително пиксела), разчитат на нови съоръжения за монтаж и изпитания, които ще бъдат инсталирани на площадка P5 на LHC. Тези лаборатории се предоставят в съществуващата (и вече частично оборудвана) монтажна сграда SX5, като са целта ще бъдат преместени работилници, сервизни зони за поддръжка, складове за кабелни материали и складове за инструменти в нова съседна сграда SXA5. Освен това ще бъдат предоставени значителни по площ сгради за временно съхранение по време на дългите прекъсвания на LHC (LS2, LS3). За SXA5 CERN осигуряват изграждането на корпус, а Общият фонд на CMS поема всички специфични вътрешни фитинги и услуги.
9.9. Системи за безопасност и защита от радиация
Безопасността на персонала и защитата на инсталирания детектор са от първостепенно значение. Свързаните с лъча условия, произведен от HL-LHC, изискват съществени подобрения на защитата на персонала и съоръженията за обезопасяване на лъча, докато остатъчната активация на съществуващия детектор по време на надграждането изисква значително увеличаване на усилията, при симулациите на радиация, управлението на радиоактивната защита, обучението, за свеждане до минимум на облъчването на персонала и осигуряването на провизии за извеждането от експлоатация и демонтажа. За адаптиране към предизвикателствата на Фаза II освен това е необходимо разширение на съществуващите системи за дистанционно наблюдение и дистанционно управление. Системите за безопасност на детектора трябва да бъдат актуализирани и пригодени към новите технологии на Фаза II.
9.10. Интеграция на електрониката
Екипът по интегриране на електрониката в групата за Техническа координация трябва да осигури кохерентност на системите за ел. захранване, отчитане и задействане, апаратно-програмно обезпечение, управление, избор на кабели и конектори и маршрутизиране на услугите. Те също са натоварени със задачи за идентифициране и изпълнение на общи решения, както и надзор на инсталирането и гладкото функциониране на различните свързани изпитателни съоръжения. CERN се нуждаят от опитни електронни и електроинженери и техници с управленски и надзорни способности за целия срок на надграждането, които ще подсилят съществуващия екип.
Направени са целесъобразни оценки въз основа на предишен опит на това дългосрочно участие, което може да бъде осигурено от персонала на Сътрудничеството.
9.11. Инженерна интеграция 
Екипът по инженерна интеграция ще изпълнява решаваща част от задачата за Техническа координация, която трябва да гарантира, че части от експеримента, включително обслужващото и допълнителното оборудване, са цялостно свързани в системата (механика, термичен баланс и пр.), за да се създаде научен инструмент, работещ съгласно изискванията. Фаза II е едно комплексно надстройване с няколко напълно нови системи и технологии, които следва да бъдат интегрирани, като се спазват ограниченията, предвидени от непроменените характеристики на експеримента. Ефективната инженерна интеграция ще зависи от силния централен екип на CERN (частично съставен от дългосрочни посетители от сътрудничещи институти), който ще работи в Центъра за инженерна интеграция, което улеснява приноса на инженери и проектанти от институтите, участващи в Сътрудничеството. Бяха направени целесъобразни оценки на усилията на базата на предишен опит, които могат да бъдат предоставени от персонала на Сътрудничеството.
9.12. Подкрепа чрез договори
Както и по време на строителството, експлоатацията и поддръжката на CMS, техническият екип за Фаза II ще включва за изпълнението на значителна част от работите платени изпълнители (напр. транспорт, обслужване на място) или по конкретни договори (напр. тръбопроводи, специални скелета, малки механични работи).
9.13. Общи задачи по инсталирането/монтажа
Въз основа на дългогодишен опит в строителството и вече завършени работи по надграждане прецизното отстраняване и инсталиране на обслужващи елементи (кабели, влакна, тръбопроводи), било то специфични или общи, ще бъдат поверени на централни екипи от технически експерти, познаващи добре детектора. Тези екипи подготвят също така достъпа до специфични работни зони за специализираните екипи, работещи по под-детекторите, от Институти или специализирани групи на CERN, които идват в CMS за изпълнението на добре дефинирани интервенции в определено време. (Такива интервенции независимо дали за поддръжка, или надстройка съставляват по-голямата част от пакетните работи в период на изключване.) Самите централни екипи се състоят главно от персонал на институт, участващ в Сътрудничеството, изцяло интегриран в структурата на Техническия екип по координацията, който е отделен от CERN за продължителни периоди (обикновено с пълната продължителност на изключването или за по-дълго време). Фаза II на надграждане изисква изпълнението на две извънредно сложни задачи: отстраняване и реинтеграция. Едната задача включва повторно окабеляване на централното ролково колело (YBO), свързано с подмяната на проследяващото устройство (the Tracker) и основна ревизия на барабанния електромагнитен калориметър (Barel Electromagnetic Calorimeter). Другата подобна основна задача произтича от пълната замяна на крайните капаци на калориметъра, което изисква прекъсване на кабелите и повторно свързване на кабелите на двата диска (YE1) на крайните капаци – работа от същия вид както сервизното преработване на YBO. Като референция за оценката на разходите беше отбелязано, че по време на изграждането през 2006 – 2008 г. (по-проста инсталация поради отсъствието на вакуумизиран изолиран охладителен контур) количеството работи, свързани с инсталирането само на YBО, беше приблизително 60 000 FTE часа.
2715