Народно събрание
брой: 1, от дата 3.1.2019 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.2


Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство

 

УКАЗ № 316
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, приет от 44-то Народно събрание на 19 декември 2018 г.
Издаден в София на 21 декември 2018 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Цецка Цачева
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за културното наследство
(обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.;
изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г.,
бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 16, 52 и 74 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 7, 77, 89 и 98 от 2018 г.)
§ 1. Създава се чл. 43а:
„Чл. 43а. Идентификацията на нематериалното културно наследство е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, като за неговата класификация и категоризация се прилага съответно глава шеста, раздел II.“
§ 2. В чл. 96 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Идентификацията на движими културни ценности е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали една вещ съответства на критериите за културна ценност, както и нейната класификация и категоризация по реда на този закон.
 (2) Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни институти и висши училища. Право да извършват идентификация имат и общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата.“
§ 3. В чл. 97 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, може да поискат тяхната идентификация по реда на чл. 96, ал. 2.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Не подлежат на идентификация за целите на последваща продажба произведения на българското изобразително и приложно изкуство във всички разновидности, създадени след 1900 г., както и български печатни книги, издадени след 1805 г.“
§ 4. Член 101 се изменя така:
„Чл. 101. Министърът на културата не издава заповед в случаите по чл. 100, ал. 4, а директорът на музея не издава удостоверение по чл. 98, ал. 3 или по чл. 100, ал. 5, ако има данни да се предположи, че вещите – обект на идентификация, са незаконно придобити или фалшифицират произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети. В тези случаи те уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.“
§ 5. Член 109 се изменя така:
„Чл.109. Колекционер е физическо или юридическо лице, собственик или владелец на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл. 102.“
§ 6. В глава шеста в наименованието на раздел IV думите „и ползвателите“ се заличават.
§ 7. В чл. 111 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Юридическите и физическите лица, собственици или владелци на идентифицирани движими културни ценности и/или колекции от такива ценности, имат право:“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Музеят, в който са идентифицирани движимите културни ценности, може да ги приеме в случаите по ал. 1, т. 2, ако има условия за тяхното съхранение. Отношенията между собственика или владелеца и музея се уреждат с писмен договор.“
§ 8. В чл. 112 текстът преди т. 1 се изменя така: „Юридическите и физическите лица, собственици или владелци на идентифицирани движими културни ценности и/или колекции от такива ценности, имат следните задължения:“.
§ 9. В чл. 115 след думите „Закона за кооперациите“ се добавя „и вписани в регистъра по чл. 116, ал. 1“.
§ 10. В чл. 122 се създава ал. 4:
„(4) В случай на достатъчно данни, че удостоверението по чл. 98, ал. 3 е издадено въз основа на невярно експертно заключение, или при наличие на сигнали относно автентичността на вещта, предмет на идентификация, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за спиране на търга и уведомява органите на Министерството на вътрешните работи.“
§ 11. В чл. 128 ал. 1 се изменя така:
„(1) Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната се извършват с разрешение за износ или сертификат за износ. Износ на придобити извън територията на страната културни ценности по чл. 97, ал. 6 в страните от Европейския съюз се извършва с документите им за произход, с които са били внесени.“
§ 12. В чл. 177 ал. 1 се изменя така:
„(1) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на недвижимата културната ценност, съответно от лицето, на което е предоставено правото на управление, а за културни ценности, съхранявани във фондовете на музеи, библиотеки и архиви – от директора на съответната институция. Отношенията между собственика, съответно лицето, на което е предоставено правото на управление, и музея, библиотеката или архива се уреждат с възмезден договор при спазване на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права.“
§ 13. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел, включително за създаване, издаване и разпространение на научни трудове и публикации, е свободно.“
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Създаването на изображения на археологически недвижими културни ценности с мозайки, стенописи или скални рисунки се извършва при спазване на условията, определи с предписанията за опазването им.
(4) Възпроизвеждането изцяло или отчасти в изображение или по друг начин на новооткрити и/или новопроучени археологически културни ценности се извършва при спазване на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права. Проучвателят не може да откаже съгласие при възпроизвеждане, в случай че то е необходимо за проектантска дейност по смисъла на глава пета, раздел V при спазване на авторските му права.“
§ 14. В чл. 202 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Който като член на комисията по чл. 96, ал. 3 или лице, вписано в регистъра по чл. 96, ал. 4, писмено даде невярно експертно заключение по чл. 98, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, и се заличава от регистъра по чл. 96, ал. 4.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 15. Лицата, които до влизането в сила на този закон са поискали идентификация и регистрация на движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей и музеят не е извършил идентификацията и регистрацията, могат да поискат тяхната идентификация и регистрация от друг музей по реда на чл. 96, ал. 2.
§ 16. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; бр. 31 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; бр. 80 от 1985 г.; бр. 89 от 1986 г.; бр. 90 от 1986 г.; бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; бр. 90 от 1991 г.; бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г, бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г. и бр. 55 от 2018 г.) се създава чл. 278б1:
„Чл. 278б1. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага фалшифицира произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и лице, което предлага в продажба или пуска в обръщение като автентични произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети.
(3) Лице, което даде невярно заключение, което удостоверява автентичността на произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от три хиляди до тридесет хиляди лева.
(4) Ако деянието е извършено от лице при упражняване на търговска дейност, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.
(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.“
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 19 декември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
11262