Върховен административен съд
брой: 93, от дата 9.11.2018 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.115


Решение № 8709 от 27 юни 2018 г. по административно дело № 2751 от 2017 г.

 

РЕШЕНИЕ № 8709 от 27 юни 2018 г.
по административно дело № 2751 от 2017 г.
Върховният административен съд на Република България – четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: председател: Диана Гърбатова, членове: Марио Димитров, Добринка Андреева, при секретар Десислава Александрова и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от председателя Диана Гърбатова по адм. дело № 2751/2017.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на сдружение „Българска асоциация по патология“ със седалище и адрес на управление в София, ул. Траянови врата, бл. 87, ет. 6, ап. 42, представлявано от Стоян Алексов – председател на управителния съвет на сдружението. Жалбата е подадена чрез упълномощен адв. Полина Савова против Наредба № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща и клинична патология“, издадена от министъра на здравеопазването – ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на атакувания акт в цялост поради нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност (ЗОАРАКСД). В съдебно заседание председателят на сдружението лично заявява, че процесният стандарт е разгледан и отхвърлен категорично от 28 други председатели на асоциации по патология, защото това е единственият стандарт в Европейския съюз, който по никакъв начин не отговаря на световните изисквания и на европейските изисквания. Упълномощеният адв. Савова в съдебно заседание и с писмена защита излага подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорената наредба. Моли Върховния административен съд да отмени обжалвания акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК, и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – министърът на здравеопазването, оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Екатерина Тренкова, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.  В представени писмени бележки развива подробни доводи за съответствие на процесния нормативен акт с изискванията на АПК и Закона за нормативните актове (ЗНА).
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, защото от представената административна преписка е видно, че проектът е публикуван на Портала за обществени консултации, но без мотиви или доклад, каквото е изискването на чл. 26, ал. 3 ЗНА. В случая е определен срок за предложения и становища 14 дни, но съгласно чл. 26, ал. 4 ЗНА срокът е не по-малък от 30 дни, а по изключение и с изрично посочване на причините в мотивите може да бъде и 14 дни, но такива няма изложени. Според участващия по делото прокурор в стандарта се въвеждат изисквания за материално-техническа база, инсталационни съоръжения, нова апаратура, персонал, които изискват средства, но не е посочено откъде ще дойдат средствата, което е в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА и чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОАРАКСД.
Решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като с определение от 29.03.2017 г. се е произнесъл относно редовността и допустимостта й. Съдът счита, че оспорването е допустимо, защото е предявено от сдружение, което има правен интерес от оспорването, тъй като е вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел и съобразно целите на сдружението, отразени в представеното по делото удостоверение от 21.03.2016 г. на СГС по ф. д. № 417/2009 г., същото осъществява защитата на интересите на своите членове пред държавните органи, обществените и стопанските организации във връзка със защита на техните трудови и служебни права и интереси, в какъвто смисъл е тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т. д. № 4 от 2009 г. на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Жалбата е подписана от лицето Стоян Ангелов Алексов, който съобразно горепосоченото удостоверение представлява организацията в качеството си на председател на управителния съвет на сдружението жалбоподател. Съгласно нормата на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконов нормативен административен акт може да се осъществи без ограничение във времето. Съдът установи, че по оспорването няма влязло в сила съдебно решение, нито има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.
Разгледана по същество, жалбата на сдружение „Българска асоциация по патология“ е основателна по следните съображения:
Обжалваната наредба е издадена от министъра на здравеопазването на дата 4.11.2016 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г. От 4.11.2016 г. е в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.). С оглед на това обстоятелство възниква въпросът дали законосъобразността на процесния нормативен подзаконов административен акт следва да се преценява спрямо ЗНА в редакцията му, действаща към датата на издаване на акта – 4.11.2016 г., или съобразно законовите изисквания, визирани в ЗНА в редакцията му преди 4.11.2016 г. По силата на § 9 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.) „Изработените и съгласувани до влизането в сила на този закон проекти на нормативни актове се одобряват и приемат по досегашния ред.“ Тоест в случаите, когато съгласуването на проекта не е осъществено до 4.11.2016 г., не се прилага досегашният ред, а новият ред, регламентиран в ЗНА (обн., ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.). Следователно законодателят е преценил, че в случая правнорелевантен е моментът, в който е приключило изработването и съгласуването на съответния нормативен акт. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза проектът за процесната наредба е изработен преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.), но законовото изискване е кумулативно – проектът за нормативен акт да е и съгласуван до датата 4.11.2016 г. Съдът констатира, че докладът на заместник-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков относно проекта на процесната наредба (на л. 77 – 78 от делото) е изведен с изх. № ЗЗ-УМБАЛ-266 на дата 4.11.2016 г. и в края на същия доклад е вписано, че е съг­ласуван с директор на дирекция „Медицински дейности“, като е вписана дата на съгласуване 4.11.2016 г., както и е съгласуван с началник-отдел „ОММД“ и с гл. експерт „ОММД“ с вписана дата на съгласуване и от двамата – 4.11.2016 г. Съгласуването от директора на дирекция „МД“ е нормативно регламентирана дейност в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, действал през процесния период (отм., ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г.). В чл. 29 от горепосочения устройствен правилник изрично е предвидено, че дирекция „Медицински дейности“ съгласува и участва в изготвянето на нормативни актове в областта на медицинските дейности, медицинското образование и квалификация и др. Това означава, че до 4.11.2016 г., на която дата е влязъл в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.), съгласувателната дейност по проекта за процесната наредба не е приключила, тъй като на същата дата е извършено съгласуване от директор на дирекция „Медицински дейности“, от началник-отдел „ОММД“ и от гл. експерт „ОММД“ в Министерството на здравеопазването. Оттук съдът извежда извод, че преценката относно валидността и законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт следва да се осъществи съобразно разпоредбите на ЗНА в редакцията му, в сила от 4.11.2016 г., защото нормата на § 9 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.) изисква съгласуването на проекта да е извършено до влизането в сила на този закон, което в конкретния случай не е осъществено.
Съдът счита, че оспорената наредба е издадена в изпълнение на законовата делегация на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ от компетентен административен орган – министърът на здравеопазването, който е овластен изрично с нормотворчески функции по силата на чл. 115 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 76, ал. 1 АПК. Наредбата е издадена за прилагането на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, съгласно който лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на утвърждаваните с наредби на министъра на здравеопазването медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. От съдържанието и предметния й обхват е видно, че в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 12 ЗНА процесната наредба урежда само материята, за която законът предвижда издаването й. Решаващият съдебен състав констатира, че в приложението към член единствен, ал. 1, т. 3.3.1 са регламентирани три нива на компетентност: първо ниво на компетентност, второ ниво на компетентност и трето ниво на компетентност, и счита, че това не е в противоречие с чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ. Тази категория обществени отношения подлежи на регламентация с наредбата по чл. 46, ал. 3 във връзка с чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЛЗ, като нивата на компетентност са определени с издадената от министъра на здравеопазването по законовата делегация на чл. 46, ал. 3 ЗЛЗ Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, в която наредба са уредени редът и критериите, по които се определя нивото на компетентност на клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории на лечебните заведения за болнична помощ (чл. 1, т. 3), а конкретните изисквания, на които следва да отговаря структурата, за да й бъде определено ниво на компетентност, са посочени в съответния медицински стандарт, утвърден за конкретната специалност, по която структурата осъществява дейност. Взаимовръзката и съотношението между съпоставяните подзаконови нормативни актове, въпреки различния им предметен обхват, е очертана от нормата на чл. 57, ал. 2, изречение 1 от ЗЛЗ, съгласно която клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории имат ниво на компетентност, определено в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ. Ето защо съдът счита, че съобразно цитираната разпоредба именно медицинските стандарти служат за основа при определяне нивото на компетентност, поради което не е налице упражняване на нормотворческа компетентност извън дефинирания от закона предмет.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е спазено правилото на чл. 75, ал. 3 АПК, изискващо процесният нормативен административен акт да има наименование, сочещо вида и автора на акта, както и главния му предмет. Текстът на наредбата е удостоверен по реда на чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК от издателя й и е изпълнено изискването на чл. 78, ал. 2 АПК за обнародване на подзаконовия нормативен акт в „Държавен вестник“ като условие за неговата валидност.
Съдът счита, че при постановяване на процесния нормативен подзаконов административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като оспорената наредба е издадена в несъответствие с императивните норми на чл. 28, ал. 2 и чл. 26 ЗНА в относимата редакция на закона. Това е така, защото подзаконовото нормативно регулиране е конституционно призната функция на вис­шите органи на изпълнителната власт, осъществявана в публичен интерес, съобразно нормата на чл. 115 от Конституцията на Република България. Дейността по издаване на нормативни административни актове съставлява същностен белег на държавното управление и основен правен регулатор, поради което се подчинява на общите принципи на чл. 4, 6, 8 и 12 АПК – законност, съразмерност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Нормотворческият процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, провъзгласени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. С оглед на това ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират горепосочените принципи, които формулират и целите на изискването. По силата на чл. 28, ал. 2 ЗНА мотивите, съответно докладът към него, следва да съдържат: 1) причините, които налагат приемането; 2) целите, които се поставят; 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5) анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според императивната норма на чл. 28, ал. 3 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени отговарящи на изрично заложените в закона критерии мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган. Мотивировката с дефинираното от законодателя съдържание трябва да е налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да е публикувана и да е станала достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Предвид задължителния характер на това законово изискване, неизпълнението на посочените процедурни правила винаги представлява съществено нарушение, налагащо отмяна на акта. Съдът констатира, че в случая са налице изготвени мотиви (л. 49 – 51 от делото), които са публикувани на дата 20.10.2016 г. заедно с проекта за процесната наредба на интернет страницата на Министерството на здравеопазването (л. 54) и на Портала за обществени консултации на МС (л. 55). Съдът не споделя становището на ответника, че надлежна мотивировка на оспорения нормативен акт се съдържа и в писмо изх. № ЗЗ-УМБАЛ-266 от 19.10.2016 г. на зам.-министъра на здравеопазването, и в доклад на зам.-министъра на здравеопазването изх. № ЗЗ-УМБАЛ-266 от 4.11.2016 г., защото горепосочените два документа не са публикувани за обсъждане и адресатите на процесната наредба не са се запознали с отразеното в тях. От текста на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща и клинична патология“ е видно, че с оспорения нормативен акт се утвърждава изцяло нов стандарт по обща и клинична патология, като се отменя действащата дотогава Наредба № 8 от 6.08.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична патология“ (обн., ДВ, 82 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2007 г. и бр. 37 от 2016 г.). С оглед на това съдът счита, че нормотворецът следва задължително да мотивира необходимостта от замяната на действащия стандарт с нов, което следва да е надлежно обосновано с конкретни съображения, касаещи съответната специалност, за която се отнася. Посочените в мотивите причини са най-общо и бланкетно формулирани и са относими за множество стандарти, без да е отчетена спецификата на специалностите „Обща патология“ и „Клинична патология“ и конкретните изисквания за осъществяване на свързаните с тези специалности медицински дейности. В случая в мотивите се съдържа кратко възпроизвеждане на структурата на нормативния акт и синтезирано са представени въвежданите с новия стандарт промени, което обаче не съставлява годна обосновка за отмяната на действащия стандарт „Клинична патология“, като се има предвид, че последното изменение на Наредба № 8 от 6.08.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична патология“ е обнародвано в ДВ, бр. 37 от 17.05.2016 г., тоест само няколко месеца преди изготвянето на проект за нова наредба, утвърждаваща същия медицински стандарт. Следва да се има предвид, че в мотивите към процесния подзаконов нормативен акт не е отразено обстоятелството дали вече има действащ утвърден медицински стандарт „Обща патология“, който е извън приложното поле на цитираната Наредба № 8 от 6.08.2002 г. Според т. 1.1.1.1, изречение второ от раздел II на приложението към процесната наредба медицинската специалност „Обща патология“ изгражда теоретичната представа за патологичните процеси (болестни причинно свързани патологични реакции), изяснява структурно-функционалните взаимоотношения в организма, създава концептуално-методологична база на медицинската логика и наука. С оглед на това остава неясно обстоятелството какво е наложило обединяването в общ медицински стандарт общата и клиничната патология, както и дали за първи път се регламентират отношенията, свързани с общата патология, или се отменя предходен медицински стандарт с този предмет, което не е отразено по никакъв начин в мотивите към проекта и в текста на оспорената наредба. Настоящият съдебен състав счита, че съдържанието на обсъжданите мотиви не е релевантна обосновка по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА, защото утвърждаването на нов стандарт не може да е самоцел, а следва да се определя от развитието на обществените отношения в съответната сфера. Предвид следващата от нормативните изисквания финансова и административна тежест за засегнатите от наредбата лица, принципът за правна сигурност предпоставя трайност и устойчивост на уредбата, а не непрекъснат динамичен процес на лишени от сериозно предварително проучване и обосновка изменения. От изложеното в мотивите не става ясно кое налага промените в изискванията по отношение на оспорения стандарт и как те биха постигнали общо заложената за всички стандарти бланкетна цел – облекчаване на лечебните заведения. Съдът констатира, че в мотивите лаконично се декларира, че въвеждането на медицински стандарт „Обща и клинична патология“ няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и няма да се отрази финансово върху дейността на лечебните заведения, както и че не се налага осигуряване на допълнителен финансов ресурс. Тази декларация не отговаря на изискуемата мотивировка от финансова страна по смисъла на чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА, както и не съответства на съдържанието на утвърдения стандарт, с който се въвеждат нови изисквания за материално-техническа база, инсталационни съоръжения, нова апаратура, персонал, които безспорно изискват осигуряване на финансови средства. С утвърдения медицински стандарт „Обща и клинична патология“ се правят някои съществени промени спрямо дотогава действащия стандарт, като високоспециализирани дейности в извънболничната медицинска помощ, нива на компетентност за структурите в болничната медицинска помощ, изисквания за изпълнение на дейности в обхвата на молекулярната патология, но не е посочено откъде ще дойдат необходимите за това средства, което съставлява нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНА и на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОАРАКСД. Изпълнението на утвърдения с наредбата медицински стандарт – човешките ресурси, оборудването на лечебните заведения с апаратура и консумативи съобразно тяхното ниво, методите на диагностика и лечение, предполага инвестиране на значителен финансов ресурс, поради което съдът счита, че без да бъде направен съответният анализ, не може да се твърди в мотивите на процесната наредба, че при новата уредба няма да са необходими нови финансови и други средства. Съдът намира за основателно и възражението на оспорващото сдружение относно неизпълнение на изискването на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА – анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав не споделя становището на ответника, че такъв не е необходим, защото нормите от наредбата не били свързани с европейското право и с тази наредба не се транспонират изисквания на директива на ЕС. Решаващият съдебен състав намира, че относно съответствието с правото на Европейския съюз следва винаги да се прави анализ и да се имат предвид съответните разпоредби на общностното право, регламентиращи в определена степен процесната медицинска дейност – патология, а именно: Регламент (ЕС) № 260/2014 на Комисията от 24 януари 2014 г. за изменение, с цел адаптиране към техническия прогрес, на Регламент (ЕО) № 440/2008 за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), обн., L ОВ, бр. 81 от 19 март 2014 г., както и Регламент (ЕС) № 125/2012 на Комисията от 14 февруари 2012 г., обн., L ОВ, бр. 41 от 15 февруари 2012 г. Следва да се има предвид съответствие с общностното право, а не връзката на нормативния акт с актове на ЕС, с оглед на което тезата, че предложеният проект не съдържа разпоредби, транспониращи актове на ЕС, не освобождава ответния орган от изискуемия анализ за съответствието на наредбата с относимите разпоредби от правото на ЕС. В мотивите към проекта за процесната наредба не се съдържа горепосоченият анализ и в представената по делото преписка също не се съдържат данни за извършване на такъв анализ. Наличието на адекватни и относими мотиви е от значение за проверката доколко е пропорционално утвърждаването на нов медицински стандарт и спазени ли са нормите на административното регулиране с оглед финансовата или материалната тежест, която адресатите на предвидените изисквания следва да понесат за изпълнението им. Краткият преразказ на предлаганата уредба не е тъждествен на мотивирането й, което в конкретната хипотеза е изчерпано с бланкетно по своя характер изявление, доколкото отсъства изложение на конкретните причини и цели за утвърждаването на медицинския стандарт, средствата за прилагането му, практическото му отражение в дейността на лечебните заведения, включително от гледна точка на качеството на здравната услуга и достъпа на пациентите до същата, очакваните резултати и анализ за съответствието с правото на ЕС. Липсата на надлежна обосновка по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА препятства съдебния контрол по същество за съобразеността на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми, включително за съответствието му с чл. 3 ЗОАРАКСД, и съответно води до правен извод за неговата незаконосъобразност.
При осъществената служебна проверка съдът установи, че при изготвяне на проекта за процесния подзаконов нормативен административен акт са допуснати и нарушения на нормите на чл. 26, ал. 4 и 5 ЗНА в приложимата му редакция, в сила от 4.11.2016 г. Новелата на чл. 26, ал. 4 ЗНА изисква срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации, да не е по-кратък от 30 дни, като законодателят е допуснал съставителят на проекта да определи и друг срок, но не по-кратък от 14 дни, но това е допустимо само в изключителни случаи и при изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада. В конкретния случай е безспорно установено, че публикуването на мотивите към процесната наредба за обществени консултации е извършено на интернет страницата на Министерството на здравеопазването (на л. 54 от делото), но от приложеното извлечение не е видно да е определен някакъв срок за представяне на предложения и становища. Мотивите са публикувани и на интернет страницата на Портала за обществени консултации на МС (на л. 55 от делото) и от публикацията е вид­но, че в нея е посочена дата на откриване на консултациите – 20.10.2016 г., и дата на приключване – 3.11.2016 г. Следователно в Портала за обществени консултации е определен 14-дневен, а не 30-дневен срок за обществени консултации. От съществено значение е обстоятелството, че нито в мотивите, нито в доклада на вносителя на проекта са посочени изключителни причини, налагащи по-кратък от законния 30-дневен срок за обществени консултации. Съдът счита, че в случая не е изпълнена и нормата на чл. 26, ал. 5 от ЗНА, изискваща преди приемане на акта да се извърши публикуване на интернет страницата на съответната институция и на Портала за обществени консултации на справка за постъпилите предложения заедно с обосновка на приетите предложения. Решаващият съдебен състав установи, че горепосочената справка е изготвена и е приложена към представената от ответника административна преписка (на л. 82 – 93 от делото), но същата не е изведена с дата и няма никакви данни за времето на съставянето й, за да се прецени дали е съставена преди приемане на наредбата или след това. От доказателствата в преписката не може да се извлече заключение за изпълнение на императивното изискване за публикуване на визираната справка на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и на Портала за обществени консултации, тъй като липсва документ, удостоверяващ това обстоятелство, а процесуалният представител на ответника е заявил, че преписката е представена в цялост.
При тези данни настоящият състав намира, че констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, защото са довели до нарушаване на основни принципи на административното производство. В конкретния случай са осъществени процесуални нарушения, които пряко рефлектират върху основни принципи и начала на административното производство – законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, 8, 12 и 13 АПК, както и на принципите, въведени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, съгласно който текст изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост, предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност.
По изложените съображения съдът счита, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила налагат отмяна на оспорената наредба в нейната цялост.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК ответникът следва да заплати на оспорващото сдружение направените по делото разноски в общ размер 430 лв. съобразно представения от жалбоподателя списък, включващ: 10 лв. – внесена държавна такса за обжалването, 20 лв. – внесена такса за обнародване в „Държавен вестник“, и 400 лв. – договорено и платено адвокатско възнаграждение по пълномощно от 20.02.2017 г.
На основание горното и чл. 193, ал. 1, предложение второ от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
Отменя Наредба № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща и клинична патология“, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г.
Осъжда Министерството на здравеопазването, София, пл. Света Неделя № 5, да заплати на сдружение „Българска асоциация по патология“ със седалище и адрес на управление София, ул. Траянови врата, бл. 87, ет. 6, ап. 42, представлявано от Стоян Алексов – председател на управителния съвет на сдружението, направените по делото разноски, възлизащи общо на 430,00 (четиристотин и тридесет) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
При наличие на предпоставките по чл. 194 от Административнопроцесуалния кодекс решението подлежи на обнародване по начина, по който е бил обнародван подзаконовият нормативен акт.
Председател: Георги Чолаков
9757