Върховен административен съд
брой: 93, от дата 9.11.2018 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.110


Решение № 2308 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 927 от 2017 г.

 

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 2308 от 21 февруари 2018 г.
по административно дело № 927 от 2017 г.
Върховният административен съд на Република България – четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: председател: Аделина Ковачева, членове: Кремена Хараланова, Бисерка Цанева, при секретар Ирена Асенова и с участието на прокурора Маринела Тотева изслуша докладваното от председателя Аделина Ковачева по адм. дело № 927/2017.
Производството е по реда на чл. 185, ал. 1 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от „Анастасов 2“ – ООД, със седалище и адрес на управление София, ж.к. Дружба 2, бл. 307, вх. Б, ет. 4, ап. 34; „МК Трейдинг“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район „Люлин“, ул. Доктор Петър Дертлиев № 42, ет. З, офис 20; „Фортуна 2001“ – ЕООД, София, район „Красна поляна“, ул. Нишка, бл. 42, вх. 1, ет. 2, ап. 4; „Сиси – Нел“ – ЕООД, София, ж.к. Слатина, бл. 46, вх. Б, ап. 26; „Морела“ – ЕООД, с. Гинци, община Годеч, Софийска област, едноличния търговец Петър Михайлов Василев, упражняващ търговска дейност с фирма „Петър Василев“ с адрес на управление – София, ж.к. Люлин, бл. 718, вх. В, ет. 5, ап. 83, едноличния търговец Калинка Стаменова Веселинова с фирма „Калина – Калинка Веселинова“ – София, ж.к. Надежда, бл. 106, ап. 73; едноличния търговец с фирма „Маргарита Иванова – Рико“ – София, ж.к. Люлин, бл. 721, вх. Б, ет. 4, ап. 56; „Мартони Мит“ – ЕООД, София, ж.к. Люлин, бл. 110, вх. В, ет. 5, ап. 68; „Весимпекс 2002“ – ЕООД, София, ул. Самолет № 8; едноличния търговец Силвия Спирова Симеонова с фирма „Лори – Силвия Симеонова“ – София, район „Красно село“, ул. Житница № 19, ет. 6, ап. 22; едноличния търговец Величка Тодорова Самарова с фирма „Вили – М – Величка Самарова“ – София, ул. Самуил № 88; едноличния търговец Ирена Ангелова Стефанова с фирма „Палма – Стол – Ирена Ангелова“ – София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 57, вх. 1, ет. 11, ап. 51; „Свена – Ванина“ – ДЗЗД – София, ж.к. Надежда, бл. 109, вх. Г, ет. 9, ап. 90; едноличния търговец Траянка Иванова Божкова с фирма „Тони – Траянка Божкова“ – София, кв. Горна баня, ул. Дон № 9, и „Оля 1999“ – ЕООД, с. Горочевци, община Трън, област Перник – всички чрез адвокат Мариета Пешева, против Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Направени са възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон – отменителни основания по т. 3 и 4 от чл. 146 във връзка с чл. 196 АПК.
Ответната страна – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Диана Филева, оспорва жалбата и развива доводи за неоснователност на всяко едно от сочените в жалбата нарушения, допуснати при приемането й.
Участвалият в настоящото съдебно производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се със спазване на всички изисквания, предвидени в ЗНА. Счита, че от разпоредбата на чл. 2а ЗХ не може да се направи извод за задължително съгласуване на актовете, издавани от министъра на земеделието, храните и горите, с министъра на здравеопазването. Обосновава липса на нарушение на Конституцията на Република България, тъй като семейството, майчинството и децата са под закрилата на обществото. Поради това стопанската инициатива следва да се тълкува винаги в тяхна полза, в полза на потребителите и закрила здравето на гражданите.
Във връзка с процесуалната допустимост на жалбата съдът взе предвид следните обстоятелства: Жалбата е насочена срещу Наредба, обнародвана в ДВ, бр. 85 от 3.11.2015 г., за изменение на Наредба № 9 от 16.09.2011 г. – ДВ, бр. 73 от 20.09.2011 г., изменена веднъж с Наредба за изменение и допълнение – ДВ, бр. 60 от 7.08.2012 г. В самата жалба е допусната техническа грешка в изписване наименованието на оспорения подзаконов нормативен акт – изменителната наредба от 3.11.2015 г. се нарича Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Доколкото в § 1 от нея е променено наименованието на подзаконовия нормативен акт, то след влизането й в сила наименованието на наредбата съответно е станало Наредба № 9 за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Касае се за подзаконов нормативен акт, който съгласно нормата на чл. 185, ал. 1 АПК може да се оспори пред съд.
С допълнително представените писмени доказателства – сключени договори за доставка на храни за училища и детски заведения, оспорващите еднолични търговци и търговски дружества са доказали качеството си на адресати на изменителната наредба и на тази база наличието на правен интерес от подаване на жалбата. Още повече, че в нейните преходни и заключителни разпоредби е предвидена възможността за предлагане на доставените и съхранени храни в обектите, предмет на наредбата, до изчерпване на количествата им, както и едногодишен срок считано от 3.11.2015 г. за привеждане на договорите, сключени преди тази дата, в съответствие с уредените в нея изисквания.
Тези две групи обстоятелства дават основание на съда да приеме, че жалбата е процесуално допустима и да я разгледа по същество, като вземе предвид представените писмени доказателства към жалбата, към приложената административна преписка, както и допълнително представените от ответната страна доказателства за начините и периода на обявяване на изготвения проект и нотификацията му. Установиха се следните обстоятелства:
1. На 20.09.2011 г. министърът на земеделието и храните приема Наредба № 9 от 16.09.2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата. Тя е обнародвана в ДВ, бр. 73 от същата дата. Предметът, който е предназначена да урежда, е формулиран в чл. 1, ал. 1 от нея и съвпада с наименованието. В ал. 2 е посочено, че нейните изисквания се прилагат и за извънучилищните педагогически заведения за деца. Наредбата урежда в глава първа общите положения, а в глава втора – специфичните изисквания към отделните групи храни, разделени в десет раздела: раздел I, касаещ месото и месните продукти; раздел II – млякото и млечните продукти; раздел III – рибата, рибните продукти и други морски храни; раздел IV – яйцата; раздел V – масла и мазнини; раздел VI – зърнени храни и храни на зърнена основа; раздел VII – картофи, кореноплодни и варива; раздел VIII – плодове, зеленчуци и продукти от тях (зеленчуци – сурови, сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове, и плодове – пресни, замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти); раздел IX – ядки и маслодайни семена, захар, захарни и шоколадови изделия, пчелен мед; раздел X – детски храни, плодови и билкови чайове, трапезна сол. Съдържа още допълнителна разпоредба и три заключителни такива. В § 2 от заключителните й разпоредби е постановено, че се издава на основание чл. 2а от Закона за храните.
2. МЗХ приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 7.08.2012 г. Тази изменителна наредба има три параграфа, като в първия от тях е предвидена добавка към наименованието. След обнародването й то вече става Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици.
3. В началото на 2015 г. е изготвен проект на наредба за изменение на Наредба № 9 от 16.11.2011 г. Съставен е и доклад от заместник-министъра на МЗХ. Материалите са предоставени за съгласуване на четири дирекции от министерството: „Административно и правно обслужване“, „Животновъдство“, „Европейска координация и международни отношения“ и „Политика по агрохранителната верига“. Съгласуване е извършено и с Българската агенция по безопасност на храните. Всички те са представили писмени становища, обобщени в Справка за отразяване на становищата, постъпили при съгласуване на проекта от 30.09.2015 г. Предприета е и процедура по нотификацията на проекта по Директива 98/34 ЕО от 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламентите. Не се спори между страните по делото, че нотификацията е приключена към 7.09.2015 г. положително за страната ни.
4. Проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на министерството след 26.05.2015 г. и е свален на 30.10.2015 г. От представените писмени доказателства не се установява дали публикуваният проект е придружен с доклад. В същото време жалбоподателите не твърдят липса на публикуване на доклада. Нещо повече, те коментират съдържанието на доклада и го прилагат към жалбата, което показва, че той е бил предоставен на разположение на обществеността (в противен случай жалбоподателите не биха могли да разполагат с него).
5. На 22.10.2015 г. издадената от МЗХГ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. е изпратена за обнародване в „Държавен вестник“. Обнародвана е в бр. 85 от 3.11.2015 г. и съгласно § 30 от нейните преходни и заключителни разпоредби от същия ден влиза в сила.
Въз основа на приетите за установени факти съдът извърши правен анализ за наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК, конкретизирани в оспорването.
I. Първата група твърдения са за допуснати от министъра съществени нарушения на административнопроизводствените правила в три насоки:
1. Несъответствие на доклада към проекта на подзаконовия нормативен акт с изиск­ванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 46 от 2007 г., тъй като подготовката и издаването предхождат изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр. 34 от 2016 г. Съдът намира възражението за формален подход при съставянето му за неоснователно. Цитираната правна разпоредба въвежда минималните изисквания към съдържанието на доклада, които са изпълнени. В него са залегнали причините, налагащи изготвяне и приемане на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 16.09.2011 г., целите, които се поставят, и очакваните резултати от прилагането. Обърнато е внимание върху факта, че проектът няма отражение върху бюджета на МЗХ. Посочено е, че той не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица на съответствието по чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА. В тази връзка жалбоподателите се позовават на въвеждане на европейски правни норми в § 6, 12 и 18 от изменителната наредба, които променят и/или допълват чл. 11, 22 и 29 от наредбата. В сочените случаи е извършена само препратка към прилагане на обозначените регламенти. Прякото им прилагане в тяхната цялост е задължително за държавите членки съгласно чл. 288 от ДФЕС. Ето защо е обоснован доводът на ответната страна в писмената защита, представена по делото, че добрата правна техника в такива случаи изисква само препращане към относимите регламенти, без да се преписват изискванията, залегнали в тях.
2. Оспорващите се позовават на липсата на съгласуване на проекта на подзаконовия нормативен акт с министъра на здравеопазването. За да се приеме за нарушение, изискването за съгласуване следва изрично да е предвидено в закона – пример в това отношение са наредбите по чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 6а, чл. 22б и др. от Закона за храните. Подобно изискване в конкретния случай липсва, поради което възражението на жалбоподателите е неоснователно.
3. Твърди се нарушение и във връзка с неприлагането на утвърдени от Министерския съвет стандарти за провеждане на обществени консултации с основните заинтересовани лица. В подкрепа на довода се представят стандартите. Възражението е неоснователно, тъй като оспорената наредба е приета при действието на чл. 26, ал. 1 и 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г. В ал. 2 от нея липсва изискване за провеждане на обществени консултации – такива са предвидени след допълнението на чл. 26 – ДВ, бр. 34 от 2016 г. Действалата правна норма към изготвянето и приемането на оспорената наредба изисква само публикуване на проекта на интернет страницата на съставителя заедно с мотивите, съответно доклада. С публикуването на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища. От анализа на събраните писмени доказателства се установява точно изпълнение на тези две изисквания, поради което възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
II. Втората група твърдения на оспорващите са за допуснати нарушения на материалния закон. Те са развити в две насоки:
1. Първата е за регулиране на правоотношения с оспорената наредба, които вече са предмет на регулация в три наредби, издадени от министъра на здравеопазването. Сочат се Наредба № 2 от 7.03.2013 г. за здравословното хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни; Наредба № 6 от 10.08.2011 г. за здравословното хранене на децата от 3 до 7 години в детските заведения; Наредба № 37 от 21.07.2009 г. за здравословното хранене на учениците.  И трите изброени наредби, видно още от наименованието им, уреждат изискванията за здравословно хранене на разделените на три групи деца и ученици съобразно възрастта им и обществените заведения, които по естеството си посещават. При това е определено, че здравословното хранене се постига чрез осигуряване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, достатъчен прием на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни, увеличаване консумацията на пълнозърнести храни, ограничаване приема на мазнини, захар и сол – чл. 1, ал. 3 от Наредба № 37 от 2009 г. В същото време Наредба № 9 от 2011 г. на МЗХ, която е изменена и допълнена с наредбата за изменение и допълнение от 2015 г., определя специфични изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Съпоставката между нея, от една страна, и трите наредби, от друга, показва, че те имат за предмет различен вид обществени отношения. Министърът на здравеопазването ги е издал, позовавайки се на изрично овластяване в чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето – здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека да се определят с наредба. Издаването им е обвързано и с легалното определение в чл. 11 от ДР, буква „л“ на понятието „дейности със значение за здравето на човека“ като спазване на изискванията за осигуряване здравословно хранене на групи от населението. Оспорената наредба е издадена от МЗХГ на основание чл. 2а от ЗХ и е относима към тяхната безопасност и качество. Поради това възраженията на оспорващите за идентичност между предмета на регулация на обсъжданите наредби и този на наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. са необосновани.
2. Като материална незаконосъобразност на второ място се твърди противоречие на оспорената наредба с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България. Развива се довод, че тя поставя в неравнопоставено положение доставчиците на храни в детски заведения, училищни столове, обекти за търговия на дребно на територията на училищата и детските заведения, както и при организираните мероприятия за деца и ученици, в сравнение с търговците извън тези територии. Този довод също е неоснователен, тъй като в чл. 19, ал. 2 е въведено като самостоятелно условие към законите, регламентиращи еднаквите правни условия за стопанска дейност, да защитават потребителите. А в случая субекти на защита са децата и учениците – от една страна, силно уязвима поради възрастта си група и от друга страна – с решаващо значение за бъдещето на нацията.
III. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приложима субсидиарно и към производствата по оспорване на нормативни административни актове съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, задължава съда въз основа на представените от страните доказателства да провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. В изпълнение на това си задължение съдът извърши проверка за наличието на материална компетентност на МЗХГ да издаде оспорения административен акт. Доколкото той е наредба за изменение и допълнение на издадена вече Наредба № 9 от 2011 г., то правомощието на министъра да издаде изменящия и допълващ подзаконов нормативен акт е функционално свързано с правомощието му да издаде първоначалния акт.
Нормата на чл. 43 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове при условията на императивност изисква в заключителните разпоредби на акта по прилагане на закона да се посочва разпоредбата на закона, въз основа на която е издаден. Това е направено в § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 9 от 2011 г., в който е посочено, че тя се издава на основание чл. 2а от Закона за храните. Цитираната норма от Закона за храните има обобщаващ характер и постановява, че министърът на земеделието, храните и горите и министърът на здравеопазването провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните. Това означава, че те упражняват държавновластнически правомощия. Както е посочено в правната доктрина, упражняването им е свързано с издаване на юридически властнически актове, чрез които едностранно се създават правила за поведение или конкретни правоотношения и наред с това възможност за използване на държавната принуда в случай на необходимост от тяхното изпълнение (Административно право на Република България, обща част). Съгласно чл. 25 от Закона за администрацията министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност. Той ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия. За целта издава правилници, наредби, инструкции и заповеди – т.е. нормативни, общи и индивидуални административни актове. Нормативните актове съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 АПК се издават от изрично овластени от Конституцията или от закон органи при невъзможност компетентността за издаването им да се прехвърля. Със същото съдържание е и чл. 2, ал. 1 и 2 ЗНА. Анализът на разпоредбите показва, че за издаване на нормативен акт е необходимо изрично овластяване за издаване на нормативен акт, което задължително следва да се съдържа в разпоредба на Конституцията или на закон. Този извод се налага и от нормата на чл. 42 от Указ № 883 от 1974 г., изискваща задължително в разпоредбата, която овластява, да се издаде нормативен акт по прилагане на закон, да се посочват видът на акта, органът, който трябва да го издаде, и дали овластяването се отнася до цялата материя, уредена от закона, или до отделни нейни части. Съдебната практика е категорична, че нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира или предполага. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт, съответният орган трябва да има изрична законова делегация. Както се сочи в Решение № 6228 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 8523/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение: „Само Конституцията и законът са тези, които създават правната възможност за компетентността на съответния орган да издава, изменя и допълва нормативен административен акт, с който да регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят е този, който преценява необходимостта от правна регламентация с нормативен административен акт. Той е този, който определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това.“
Разпоредбата на чл. 2а ЗХ на законово ниво оправомощава двамата министри да провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните. Това те ще извършат чрез издаване на нормативни, общи и административни актове. За издаването на нормативните актове обаче е задължително наличието на разпоредба, която изрично да овластява единия или другия, или двамата съгласувано да действат, като покрие задължителните изисквания на чл. 2, ал. 1 ЗНА, съответно чл. 76, ал. 1 АПК. Внимателният анализ на Закона за храните показва наличие на много такива разпоредби: така нормите на чл. 4, чл. 4б, чл. 10, ал. 4 и чл. 30б, ал. 9 от закона овластяват Министерския съвет да издаде посочената наредби/наредби. Член 5, чл. 6а, чл. 22б, ал. 9 и чл. 33, ал. 1 овластяват министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите да издаде посочените наредби; чл. 6, ал. 2 овластява МЗ съгласувано с министъра на икономиката и МЗХГ да издаде наредба; чл. 8, ал. 1 овластява МЗ и министъра на околната среда и водите съгласувано с МЗХГ да издадат наредбите; чл. 21б овластява МЗХГ да издаде наредба, с която да уреди специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Никъде в обсъждания закон не се съдържа разпоредба, която да овластява МЗХГ да издава подзаконов нормативен акт за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения.  В същото време законът посочва правомощията на министъра при съгласуване на нормативни актове, предвидени за издаване от точно определените министри. Посочва и конкретните му правомощия при издаване на индивидуални административни актове – пример в тази насока е чл. 17, ал. 3 ЗХ.
Всичко изложено дотук обосновава извод, че разпоредбата на чл. 2а ЗХ няма обективното качество на разпоредба, която да овластява МЗХГ да издаде оспорената наредба. В същото време липсва изобщо норма, която да го овластява за издаване на такъв нормативен административен акт и той е издаден без наличие на законово възложена компетентност. Липсата на компетентност съставлява особено тежък порок, водещ до нищожност на издадения акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Налице е хипотезата на чл. 193, ал. 1 АПК, поради която оспорената наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. следва да бъде обявена за нищожна.
С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващите еднолични търговци и търговски дружества ще следва да се присъдят на всеки един от тях направените и доказани съдебни разноски в размер на по 100 лв. – адвокатско възнаграждение, и по 50 лв. – заплатена държавна такса, или общо по 150 лв.
Съгласно чл. 194 АПК, ако срещу съдебното решение няма подадена в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени отвтороинстанционния съд, решението се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
Обявява за нищожна Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (обн., ДВ, бр. 73 от 2011 г.; изм., бр. 60 от 2012 г.), издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 85 от 3.11.2015 г., в сила от 3.11.2015 г.
Осъжда Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на „Анастасов 2“ – ООД, със седалище и адрес на управление София, ж.к. Дружба 2, бл. 307, вх. Б, ет. 4, ап. 34; „МК Трейдинг“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район „Люлин“, ул. Доктор Петър Дертлиев № 42, ет. 3, офис 20; „Фортуна 2001“ – ЕООД, София, район „Красна поляна“, ул. Нишка, бл. 42, вх. 1, ет. 2, ап. 4; „Сиси-Нел“ – ЕООД, София, ж.к. Слатина, бл. 46, вх. Б, ап. 26; „Морела“ – ЕООД, с. Гинци, община Годеч, Софийска област; едноличния търговец Петър Михайлов Василев, упражняващ търговска дейност с фирма „Петър Василев“ с адрес на управление София, ж.к. Люлин, бл. 718, вх. В, ет. 5, ап. 83; едноличния търговец Калинка Стаменова Веселинова с фирма „Калина – Калинка Веселинова“ – София, ж.к. Надежда, бл. 106, ап. 73; едноличния търговец с фирма „Маргарита Иванова – Рико“ – София, ж.к. Люлин, бл. 721, вх. Б, ет. 4, ап. 56; „Мартони Мит“ – ЕООД, София, ж.к. Люлин, бл. 110, вх. В, ет. 5, ап. 68; „Весимпекс 2002“ – ЕООД, София, ул. Самолет № 8; едноличния търговец Силвия Спирова Симеонова с фирма „Лори – Силвия Симеонова“ – София, район „Красно село“, ул. Житница № 19, ет. 6, ап. 22; едноличния търговец Величка Тодорова Самарова с фирма „Вили – М – Величка Самарова“ – София, ул. Самуил № 88; едноличния търговец Ирена Ангелова Стефанова с фирма „Палма – Стол – Ирена Ангелова“ – София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 57, вх. 1, ет. 11, ап. 51; „Свена – Ванина“ – ДЗЗД – София, ж.к. Надежда, бл. 109, вх. Г, ет. 9, ап. 90; едноличния търговец Траянка Иванова Божкова с фирма „Тони – Траянка Божкова“ – София, кв. Горна баня, ул. Дон № 9, и „Оля 1999“ – ЕООД, с. Горочевци, община Трън, област Перник, по 150 (сто и петдесет) лв. на всеки един от тях – съдебни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав, с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Георги Чолаков
9745