Върховен административен съд
брой: 22, от дата 14.3.2017 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.54


Решение № 9508 от 17 август 2016 г. по административно дело № 8886 от 2015 г.

 

ВЪРХОВЕН  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 9508  от 17 август 2016 г.
по административно дело № 8886 от 2015 г.
Върховният административен съд на Република България – пето отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Диана Добрева, членове: Виолета Главинова, Еманоил Митев, при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Георги Камбуров изслуша докладваното от съдията Еманоил Митев по адм. дело № 8886/2015 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Лидия Петрова Иванова от София с искане за прогласяване нищожността на актове, издадени от сдружение „Българска федерация по плувни спортове“, а именно: Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване и скокове във вода в периода 2013 – 2016 г. и Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г.
Развити са съображения, че се касае за подзаконови нормативни актове, които, макар и надлежно приети, не са обнародвани в „Държавен вестник“, поради което не са породили правно действие и са нищожни.
Ответникът – сдружение „Българска федерация по плувни спортове“, чрез своя процесуален представител адв. Кандиларов излага доводи за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и основателна по същество.
Върховният административен съд в състав на пето отделение счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
Жалбоподателят се легитимира като картотекиран състезател по плуване на „ПК „Левски 2014“ – София (лист 33 от делото), което обуславя правния интерес от оспорване на сочените по-горе актове.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 36 на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) подготовката и участието в състезания от държавния и международния спортен календар се организират от спортните клубове и федерации (ал. 1), както спортните федерации приемат наредби за провеждане на регионалните и държавните първенства и на състезанията от държавния спортен календар по съответния вид спорт (ал. 2).
На основание законовата делегация са приети Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване и скокове във вода в периода 2013 – 2016 г. и Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на ответника, че се касае за общи административни актове.
Разгледани по същество, същите притежават белезите на нормативен административен акт по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК – съдържат административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат, за разлика от общите административни актове, нееднократно правно действие.
Според чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или от указ. Тези правила са възпроизведени в АПК в чл. 76: нормативни административни актове могат да се издават само от изрично овластени от Конституцията или закон органи. С оглед текста на чл. 36, ал. 2 ЗФВС в случая е налице законово овластяване на федерациите по различните видове спорт да приемат наредби за провеждане на първенства и състезания. Цитираната норма отговаря и на изискванията на чл. 42 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове (УПЗНА).
При така установеното е несъмнено, че „Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване и скокове във вода в периода 2013 – 2016 г.“ и „Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г.“ са нормативни административни актове и за валидното им действие е относимо изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията – всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването. Приложима е и аналогичната разпоредба на чл. 37, ал. 1 ЗНА, която изисква обнародване на подзаконовите административни актове. Нормата на чл. 78, ал. 2 АПК препотвърждава конституционно установеното изискване за обнародване на нормативните административни актове. Това повтаряне на възприетото конституционно решение само утвърждава значимостта на обнародването като начин за узнаване от адресатите на акта за издаването му и като завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, в т.ч. по определяне на момента на влизането му в сила. Всеки акт, за да породи правно действие, т.е. да бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал тяхно достояние. За нормативните административни актове това става чрез обнародването в „Държавен вестник“, което създава законовата презумпция за узнаване.
По делото не се спори и по несъмнен начин се установява, че „Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване и скокове във вода в периода 2013 – 2016 г.“ и „Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г.“ не са обнародвани в „Държавен вестник“ от органа, който ги е издал (арг. чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗНА и чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК).
С оглед на изложеното основателно е соченото в жалбата твърдение, че при неизпълнение на задължението за обнародване на нормативния административен акт същият не е довършен – не са извършени предписани от Конституцията действия. Ето защо необнародването в „Държавен вестник“ на оспорения нормативен акт е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК – съществено са нарушени посочените по-горе административнопроизводствени правила по издаването му. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда целеното с неговото издаване правно действие и затова, ако бъде приложен, преди да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание (при липсващо нормативно основание). Но приложеният необнародван подзаконов нормативен административен акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Затова в този случай допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му – липсата на обнародване – вече е особено съществено. Такъв подзаконов нормативен административен акт (необнародван, но приложен) е нищожен. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.
С постановеното от настоящия тричленен състав решение тази нищожност следва да се обяви на основание чл. 193, ал. 1, предл. 1 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд – пето отделение,
РЕШИ:
Обявява нищожност на Системи и наредби за провеждане на държавните първенства по плуване и скокове във вода в периода 2013 – 2016 г. и Нормативи за европейски и световни първенства по плуване за 2015 г., приети от сдружение „Българска федерация по плувни спортове“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
В случай на неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от петчленен състав на ВАС, съдебното решение следва да се обнародва по реда на чл. 194 АПК.
Председател:  Георги Колев
1777