УКАЗ № 396
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, приет от ХLIІI Народно събрание на 8 декември 2016 г.
Издаден в София на 13 декември 2016 г.
Президент на републиката: Росен Плевнелиев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Екатерина Захариева
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 33, 81 и 97 от 2016 г.)
§ 1. В чл. 16 се създава ал. 6:
„(6) В личната карта освен данните по ал. 1 се съдържат и биометрични данни на лицето в случаите по чл. 18, ал. 6, т. 3.“
§ 2. В чл. 18 се създават ал. 6 и 7:
„(6) В заявленията за издаване на лична карта на българските граждани се посочва и:
1. отказ от издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация;
2. искане за издаване и записване върху електронния носител на информация на удостоверение за квалифициран електронен подпис от избран и посочен от лицето доставчик на удостоверителни услуги;
3. искане за записване върху електронния носител на информация на други данни, включително биометрични данни, съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303.
(7) В заявленията за издаване на паспорт и документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 се посочва и:
1. искане за издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация;
2. искане за издаване и записване върху електронния носител на информация на удостоверение за квалифициран електронен подпис от избран и посочен от лицето доставчик на удостоверителни услуги.“
§ 3. В чл. 18а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 накрая се добавя „или валидно удостоверение за електронна идентичност“.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Допуска се подаване на заявление и без подписване с квалифициран електронен подпис, ако лицето се е идентифицирало при подаването по реда на Закона за електронната идентификация.“
§ 4. Създава се чл. 18в:
„Чл. 18в. Когато заявлението за издаване на лична карта, паспорт и документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 съдържа искане по чл. 18, ал. 6, т. 2 или по ал. 7, т. 2, удостоверението за квалифициран електронен подпис се издава от доставчик на удостоверителни услуги при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. В тези случаи редът за взаимодействие с доставчиците на удостоверителни услуги за издаване на удостоверението за квалифициран електронен подпис се определя с акт на министъра на вътрешните работи.“
§ 5. В чл. 20а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2, 3 и 4“.
2. В ал. 2 след думата „информация“ се добавя „по ал. 1“.
3. Създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) В личната карта се съдържа електронен носител на информация, в който се записват:
1. данните по чл. 20, ал. 2 и снимка на лицето, като те не могат да бъдат четени без осигуряване на достъп от негова страна; данните се защитават от Министерството на вътрешните работи с електронен печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.);
2. удостоверение за електронна идентичност и съответните му криптографски ключове, освен в случаите на отказ по чл. 18, ал. 6, т. 1;
3. удостоверение за квалифициран електронен подпис и съответните му криптографски ключове – в случаите по чл. 18, ал. 6, т. 2;
4. други данни, включително биометрични данни, в отделен защитен сегмент на електронния носител съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303 – в случаите по чл. 18, ал. 6, т. 3.
(5) Електронният носител на информация в паспорта и в документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 съдържа и удостоверение за електронна идентичност и удостоверение за квалифициран електронен подпис и съответните им криптографски ключове в случаите по чл. 18, ал. 7.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Изискванията за сигурност и изискванията към форматите и данните, които се съдържат в електронните носители на информация по ал. 1 – 3 и ал. 4, т. 4, се определят с акт на Министерския съвет съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303.“
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) В случаите, когато електронен носител на информация, съдържащ се в документ по ал. 1 или 4, е недостъпен за четене поради увреждане, по искане на лицето се издава нов документ със срока на валидност на повредения документ.“
§ 6. В чл. 23 се създава ал. 4:
„(4) Личната карта може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност и удостоверение за квалифициран електронен подпис.“
§ 7. В чл. 30 се създава ал. 3:
„(3) В случаите по чл. 23, ал. 4 прекратяването на удостоверението за електронна идентичност и на удостоверението за квалифициран електронен подпис не се отразява на срока на валидност на личната карта.“
§ 8. В чл. 32 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за електронна идентичност, е обявена за невалидна, действието на удостоверението се прекратява.
(4) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за квалифициран електронен подпис, е обявена за невалидна, органът, издал личната карта, уведомява по електронен път доставчика на удостоверителни услуги за това.“
§ 9. В чл. 34 се създава ал. 4:
„(4) Паспортът може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност и удостоверение за квалифициран електронен подпис.“
§ 10. В чл. 49 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Когато паспортът, съдържащ удостоверение за електронна идентичност, е обявен за невалиден, действието на удостоверението се прекратява.
(5) Когато паспортът, съдържащ удостоверение за квалифициран електронен подпис, е обявен за невалиден, органът, издал паспорта, уведомява по електронен път доставчика на удостоверителни услуги за това.“
§ 11. В чл. 59 се създават ал. 7 и 8:
„(7) Когато документ за пребиваване по ал. 2, 3 и 4, съдържащ удостоверение за електронна идентичност, е обявен за невалиден, действието на удостоверението се прекратява.
(8) Когато документ за пребиваване по ал. 2, 3 и 4, съдържащ удостоверение за квалифициран електронен подпис, е обявен за невалиден, органът, издал документа, уведомява по електронен път доставчика на удостоверителни услуги за това.“
§ 12. В чл. 75 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. лица, за които има данни, че с пътуването си застрашават сигурността или интересите на Република България или че извършват, подбуждат, участват в приготовление, подпомагане или в обучение за извършването на терористична дейност;“.
2. В т. 2 думата „достатъчно“ се заличава.
§ 13. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 1 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 14. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1 се създават т. 20 и 21:
„20. „Удостоверение за електронна идентичност“ е понятие по смисъла на чл. 3 от Закона за електронната идентификация.
21. „Удостоверение за квалифициран електронен подпис“ е понятие по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.“
2. Параграф 1а се отменя.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 15. Българските лични документи, издадени до влизането в сила на този закон, са валидни до изтичането на срока им.
§ 16. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.) в чл. 41 ал. 3 се изменя така:
„(3) Председателят на агенцията прилага принудителна административна мярка за ненапускане на страната по чл. 75, т. 1 от Закона за българските лични документи.“
§ 17. В Закона за електронния документ и електронния подпис (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 38 и 53 от 2007 г. и бр. 100 от 2010 г.) в чл. 27, ал. 3 се създава т. 5:
„5. постъпило уведомление по чл. 32, ал. 4, чл. 49, ал. 5 и чл. 59, ал. 8 от Закона за българските лични документи.“
§ 18. В Закона за електронната идентификация (обн., ДВ, бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 50 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 2 се създава т. 5:
„5. в случаите по чл. 32, ал. 3, чл. 49, ал. 4 и чл. 59, ал. 7 от Закона за българските лични документи.“
2. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби:
а) в т. 2 думите „чл. 19 – 21, чл. 22, с изключение на ал. 1, т. 3, чл. 23 – 28“ се заменят с „чл. 19 – 28“;
б) точка 4 се отменя.
§ 19. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 15, 33 и 97 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 1:
а) създава се т. 1а:
„1а. има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;“
б) в т. 3 думите „терористична дейност“ и запетаята след тях се заличават.
2. В чл. 44, ал. 4:
а) в т. 1 след думите „т. 1“ се добавя „и 1а“;
б) в т. 2 след думите „т. 1“ се добавя „и 1а“.
3. В чл. 46, ал. 2:
а) в т. 1 след думите „т. 1“ се добавя „и 1а“;
б) в т. 2 след думите „чл. 10, ал. 1, т. 1“ се добавя „и 1а“.
§ 20. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г. и бр. 33 и 97 от 2016 г.) в чл. 12, ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации (ООН), уредени в Преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите й, относно мерките за борба с международния тероризъм;“.
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на § 12, 13, 16, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 43-то Народно събрание на 8 декември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
10051
