Върховен административен съд
брой: 49, от дата 20.6.2017 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.12


Решение № 5937 от 12 май 2017 г. по административно дело № 6560 от 2016 г.

 

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 5937 от 12 май 2017 г.
по административно дело № 6560 от 2016 г.
Върховният административен съд на Република България – седмо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Соня Янкулова, членове: Павлина Найденова, Весела Андонова, при секретар Анелия Станкова и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от председателя Соня Янкулова по адм. дело № 6560/2016 г.
Производството е по чл. 185 и сл. от Адми­нистративнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, седалище и адрес на управление София, ул. Шести септември № 29, срещу Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваната заповед е изменена Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
І. Становища на страните:
1. Жалбоподателят – сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, счита оспорената заповед за нормативен административен акт, тъй като отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 1 и 2 АПК. Заповедта съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен кръг правни субекти, има многократно правно действие. Наред с това заповедта е издадена по прилагане на нормативен акт от по-висока степен – чл. 179, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), и в изпълнение на законова делегация – чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Фактът, че наименованието на акта е „заповед“, не променя характера му.
Жалбоподателят сочи, че оспореният акт страда от съществен порок, който го прави нищожен – не е обнародван. Позовава се на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, на чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Необнародването на акта е пречка той да породи предписаните му правни последици, тъй като до публикуването му не съществува като юридически факт.
Сочи, че за него като синдикално сдружение на служителите в Министерството на вътрешните работи е налице правен интерес от оспорване на акта. Позовава се на предмета на дейност на сдружението и на Тълкувателно решение № 2 от 12.10.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2009 г. Необнародваният акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от обявяването на неговата нищожност.
В представена по делото писмена защита излага доводи и за незаконосъобразността на оспорената заповед.
Моли съда да обяви нищожността на оспорената Заповед № 8121з-437. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Даниел Стоянов, Адвокатска колегия – Велико Търново.
2. Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, счита същата за недопустима поради липса на правен интерес, алтернативно – за неоснователна.
С оспорената заповед не са засегнати ничии права или законни интереси, защото тя само доуточнява механизма на изчисляване на допълнителните възнаграждения на служителите и дава прозрачност и разбираемост на текста за начина на изчисляване на допълнителните възнаграждения.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалните норми. Излага фактите по издаване на заповедта, както и причините, наложили издаването й. Регламентираното от чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР право на служителите на заплащане на положения от тях труд по време на официални празници и фактически използваният програмен продукт за изчисляване на възнагражденията е следвало да бъдат синхронизирани.
Не споделя становището на жалбоподателя за характера на акта като нормативен, тъй като актът не отговаря на кумулативните изиск­вания на чл. 1а ЗНА. Заповедта се отнася до определяем кръг субекти – служителите на Министерството на вътрешните работи, чиято обща щатна численост според чл. 104, ал. 1 от Правилника за управлението и дейността на Министерството на вътрешните работи (правилника) е 50 100 щатни бройки.
Актът не препятства изпълнението на служебните задължения на служителите от министерството, респективно получаването на възнаграждение за това. Той цели синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с новия закон за Министерството на вътрешните работи.
Моли съда да отхвърли жалбата, „с която се иска прогласяване на нищожност на МЗ № 8121з-437 от 28.04.2016 г. в частта за придаденото й обратно действие и да оставите в сила атакуваната наредба“.
Ответникът се представлява от главен юрисконсулт Райна Михайлова.
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Оспореният акт отговаря на изискванията за нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК. Същият не е обнародван, което е абсолютна пречка за пораждане на правните последици на подзаконовия нормативен акт – оспорената заповед е нищожна поради липса на форма.
ІІ. Фактите по делото:
За да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата, съдът установи, че:
1. На 25.02.2011 г. в Софийския градски съд е регистрирано юридическо лице с нестопанска цел – сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“. Основните цели на сдружението са: да „отстоява и защитава трудовите, професионалните, социалните и гражданските права на своите членове“, което включва, inter alia: „отстояване и гарантиране на основните трудови права и социално-икономически интереси на членовете на синдиката; постигане на справедливо заплащане в съответствие с професионалната квалификация и резултатите от извършената работа; спазване на нормативните изисквания за труд и почивка и за компенсиране на положения труд“. Сдружението осъществява дейност в частна полза. Членове на сдружението са служители на Министерството на вътрешните работи – чл. 242, ал. 2 ЗМВР.
2. На 27.06.2014 г. в „Държавен вестник“, бр. 53, е обнародван Закон за Министерството на вътрешните работи, в който:
„Чл. 179. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
(2) Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.“
„Чл. 187. (9) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.“
3. На 19.08.2014 г. в „Държавен вестник“, бр. 69, е обнародвана Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-407).
Раздел VІ „Отчитане и документиране на времето на разположение, на труда между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън установено редовно работно време“ и Раздел VІІ „Компенсиране на държавните служители за работа извън установеното работно време“ не регламентират начина на определяне на допълнителното възнаграждение за работа през дните на официални празници, а само начина на тяхното отчитане.
В наредбата не е регламентиран размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
4. На 28.10.2014 г. със Заповед № 8121з-791, издадена на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи определя размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като:
т. 2. „За работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение.“
т. 4. „Допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя, като определеното основно месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на официален празник.“
т. 5. „Допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.“
5. На 15.01.2015 г. със Заповед № 8121з-40, издадена на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР, е изменена т. 4 в Заповед № 8121з-437, като т. 4 добива следната редакция:
„Допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя, като основното месечно възнаграждение, определено към датата на полагане на труда, се раздели на средномесечния брой работни дни и числото осем. Полученият резултат се умножава по две и по броя на отработените часове на официален празник.“
6. На 2.06.2015 г. в „Държавен вестник“, бр. 40, е обнародвана Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-592).
7. На 12.10.2015 г. с Решение № 10515, постановено по административно дело № 8888/2015 г., Върховният административен съд обявява нищожността на Заповед № 8121з-40.
8. На 17.02.2016 г. с Решение № 1694, постановено по административно дело № 13709/2015 г., петчленен състав на Върховния административен съд оставя в сила Решение № 10515.
9. На 1.03.2016 г. в „Държавен вестник“, бр. 17, са обнародвани Решение № 10515 и Решение № 1694 на Върховния административен съд.
10. На 5.04.2016 г. заместник-министърът на вътрешните работи предоставя на синдикалните организации в министерството за становище проект на заповед за изменение на Заповед № 8121з-791.
11. На 12.04.2016 г. проектът на заповед за изменение на Заповед № 8121з-791 е публикуван на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
12. На 27.04.2016 г. административният секретар на Министерството на вътрешните работи с докладна записка рег. № 4576р-2964 предлага на министъра на вътрешните работи да издаде заповед за изменение на Заповед № 8121з-791.
13. На 28.04.2016 г. със Заповед № 8121з-437, издадена на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи изменя Заповед № 8121з-791, като:
т. 4. „Допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя, като определеното основно месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на официален празник.“
т. 5. „Допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.“
14. На 29.07.2016 г. в „Държавен вестник“, бр. 59, е обнародвано Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5450/2016 г., с което е отменена Наредба № 8121з-592.
15. На 2.08.2016 г. в „Държавен вестник“, бр. 60, е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-776). Съгласно § 4 от тази наредба с нея се отменя Наредба № 8121з-407.
Раздел V „Отчитане и документиране на работното време, на времето на разположение, както и на положен труд извън редовното работно време, между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници“ и Раздел VІ „Компенсиране на положения труд извън редовното работно време“ не регламентират начина на определяне на допълнителното възнаграждение за работа през дните на официални празници, а само начина на тяхното отчитане.
В наредбата не е регламентиран размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
ІІІ. По допустимостта на жалбата:
При така установените по делото факти, за да прецени допустимостта на жалбата, съдът следва: първо, да определи характера на акта – е ли Заповед № 8121з-437 нормативен административен акт, и ако да – второ, има ли жалбоподателят правен интерес от оспорването.
1. По характера на акта:
Както правилно сочи и жалбоподателят, чл. 75, ал. 1 АПК, съответно чл. 1а ЗНА, съдържат легални дефиниции за нормативен административен акт. Три са елементите, които характеризират един административен акт като нормативен: първо, съдържа административноправни норми, второ, тези норми се отнасят за неопределен или неограничен брой адресати, и трето, нормите имат многократно действие.
От съдържанието на оспорената заповед е видно, че чрез нея министърът определя: първо, начина на определяне на размера на допълнителното възнаграждение, което се полага на служителите на министерството при полагане на труд през официалните празници, и второ, условията за отчитане и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, на официални празници и за времето на разположение. Следователно с оспорената заповед министърът създава едностранно и властнически правила, правила за поведение във връзка с правния статус на служителите в министерството и в частност с установеното в закона право на допълнителни възнаграждения при полагане на труд през нощта, на официални празници и за времето на разположение – чл. 178, ал. 1 ЗМВР. Правният статус на служителите в Министерството на вътрешните работи се регламентира от норми на публичното и в частност на административното право. С оглед на това установените в оспорената заповед правила за поведение са по своя характер административноправни.
Тези правила за поведение се съдържат в признат източник на правото – заповедта е един от нормативно установените актове, в чиято форма министърът в качеството си на централен едноличен орган на изпълнителната власт материализира властническите си волеизявления – чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Заповедта е и конкретно посочената в чл. 179, ал. 2 АПК форма на материализиране на властническото му волеизявление. Вярно е, че този акт не е включен в номенклатурата на административните нормативни актове по чл. 7 ЗНА, но от този факт не може еднозначно да се направи извод за характера на акта, тъй като решаващо за определяне на характера на един акт е не неговото наименование, а неговото съдържание.
Фактът, че самият законодател е определил това наименование на акта, чрез който министърът да упражни делегираната му компетентност, не може да обоснове априори ненормативния характер на акта. Както сочи в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. по повод на правото на оспорване Конституционният съд, „Конституцията не въздига в решаващ критерий конкретната квалификация на административния акт, която в редица случаи може да бъде и спорна. Решаващ е правният ефект на административния акт.“
Установените от министъра правила като съдържащи се в признат от правната система източник на правото имат юридическа сила и действие, като изпълнението им е осигурено чрез държавната принуда, с която йерархичната власт на министъра разполага. Съгласно чл. 33, т. 6 и 7 ЗМВР министърът отговаря за управлението и разпределянето на финансовите ресурси и управлява човешките ресурси.
С оглед на горното съдът счита, че установените в оспорената заповед правила са административноправни норми.
Тези норми имат за адресат неопределен и неограничен брой правни субекти. Вярно е, както сочи ответникът, че щатната численост на министерството е точно определено число, но правилата се прилагат не към щата, а към служителите, които заемат тези щатове, а служителите, които заемат щатовете, са различни във всеки един момент – едни напускат, други постъпват, но правилото се прилага еднакво спрямо всички. Никой не може да каже кой, кога и колко пъти би попаднал под действието на установените със заповедта правила – те действат по отношение на всяко лице, което има установения в закона правен статус, и при настъпване на установените в закона юридически факти.
Последното установява наличието и на третото изискване на чл. 75, ал. 1 АПК – многократността на действието на установеното с оспорената заповед правило. Правното действие на заповедта не се изчерпва с нейно еднократно приложение. Тя е създадена, за да се прилага многократно – всеки път, когато на служител в министерството трябва да се определи размерът на допълнителното възнаграждение за положен труд на официален празник и когато е необходимо да се отчитат и изплащат допълнителните възнаграждения.
Видно от изложеното, оспорената заповед с оглед на своето съдържание представлява нормативен административен акт.
2. По правния интерес от оспорване на заповедта:
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват нормативен административен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, създадено въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение, което осъществява дейност в частна полза. С оглед на това то има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК.
Като организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК и организационна форма на конституционното право на свободно сдружаване – чл. 44, ал. 1 от Конституцията, призната от правния ред, юридическото лице с нестопанска цел има качеството на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица, да бъде носител на права и задължения и съответно да притежава процесуална правоспособност за защита на тези права и задължения по съдебен ред. С оглед на това за него ще е налице право на оспорване на нормативен административен акт, ако този акт засяга или застрашава негови права или законни интереси.
За да се прецени това обстоятелство, е необходимо да се установи какви са целите и какъв е предметът на дейност на сдружението, какви с оглед на това са неговите права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане.
Регистрираните цели на сдружението са отстояване и защита на трудовите, професионалните, социалните и гражданските права на своите членове – служители на министерството. Така регистрираните законно цели на сдружението му придават качеството на синдикална организация по смисъла на чл. 242, ал. 1 ЗМВР.
С оглед на това качество на жалбоподателя – на синдикална организация, при отчитане на неговия предмет на дейност и следователно на неговите права и законни интереси съдът приема, че оспорената заповед засяга права и законни интереси на сдружението, защото неговият предмет на дейност е съответен на предмета на оспорената заповед. Именно трудовите и социалните права на служителите на министерството министърът регламентира чрез оспорената заповед.
С оглед на това за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването на заповед.
ІV. По съществото на спора:
Съдът при така установената фактическа обстановка, след като обсъди твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК, счита жалбата на сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ за основателна.
Безспорно е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР именно министърът на вътрешните работи е компетентен да определи размера на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР е ясна, точна и императивна. В изпълнение на установеното в нея правомощие ответникът е определил начина на определяне на размера на допълнителните възнаграждения, както и условията и реда за тяхното изплащане.
Оспорената заповед е издадена и в исканата от закона задължителна писмена форма. Но с оглед на установения нормативен характер на оспорената заповед, за да породи валидно правно действие, заповедта следва да бъде надлежно обнародвана в „Държавен вестник“, т.е. налице е изискване за форма на разгласяването на нормативния акт, което е установено в Конституцията. Член 5, ал. 5 от Конституцията изрично установява, че нормативните актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определено друго. Аналогични са разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК. Това повтаряне на възприетото конституционно решение само утвърждава значимостта на обнародването като начин за узнаване от адресатите на акта за издаването му и като завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт.
Всеки акт, за да породи правно действие, т.е. за да бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал тяхно достояние. За нормативните административни актове това става чрез обнародването им в „Държавен вестник“, което създава законовата презумпция за узнаване. С оглед на това при необнародване актът не е довършен – не са извършени предписаните от Конституцията действия. Недовършеният акт не може да произведе правно действие, но може (по принцип) да бъде довършен – в случая с обнародването му.
Въпросът е, че хипотетичната възможност за довършване на акта до приключване на устните състезания по настоящото производство не е използвана – оспорената заповед не е обнародвана.
Налице е превръщане на фактическото в нормативно – налице е прилагане (от датата на издаване – 28.04.2016 г.) на акта от органа и фактическо уреждане в съответствие с него на правоотношенията, предмет на регламентацията му. Да се приеме при това положение, че актът продължава да е недовършен, т.е. несъществуващ, значи да се толерира неправомерното действие на органа, като му се позволи да постигне желан от него фактически резултат в нарушение на конституционна норма.
Това пряко нарушава принципа на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Конституцията, и принципа на законност – чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и принципите за правна стабилност и на оправданите правни очаквания от правните субекти. Вярно е, че всеки, който има интерес да установи факта на необнародване на акта, може да заведе установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК. Но с оглед на субективните предели на действие на установителното съдебно решение то ще има действие само между страните по делото. В контекста на презумпцията за законосъобразност на административния акт и на неговата пряка изпълняемост, както и на конституционното задължение на съда да осъществява контрол за законност на актовете и действията на административните органи – чл. 120, ал. 1 от Конституцията, да се приеме в случая, че е налице недовършен акт, а не изпълняван порочен акт, значи съдът да не изпълни задължението си да даде ефективна защита на правата и интересите на гражданите и на държавата – чл. 117 от Конституцията.
Именно фактическото прилагане на акта обективира окончателното приключване на производството по издаване на акта и прави неизпълнението на конституционното изискване за обнародване нарушение на изискването за форма на проявление, на външно изразяване на волеизявлението на органа. Изискването за спазване на тази форма е конституционно установено. Обнародването е единствено възможната форма за външно изразяване на нормативния административен акт. Само изразен в тази форма нормативен административен акт се ползва от презумпцията за законност и има обвързваща задължителна сила, скрепена с властта на държавата. Обнародването е конституционна гаранция за обезпечаването на интересите на лицата, но и на държавата, защото създава изискуемата от Конституцията публичност на волеизявлението на органа. Неспазването на тази конституционно установена форма за външно изразяване на нормативния административен акт засяга валидността на волеизявлението – то не може да придобие исканото от закона правно действие на нормативен административен акт.
Горното прави оспорената Заповед № 8121з-437 нищожен акт.
Видно от изложеното, доводите на жалбоподателя за нищожност на Заповед № 8121з-437 са основателни. Оспорената заповед е нищожна и съдът следва да обяви нищожността й. Тъй като актът е нищожен, съдът не извършва проверка за неговата законосъобразност.
С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер 10,00 лв. държавна такса, 20,00 лв. такса за обнародване на съобщението в „Държавен вестник“ и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 4940 от 5.12.2016 г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
Обявява нищожността на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
Осъжда Министерството на вътрешните работи, София, ул. Шести септември № 29, да заплати на сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, седалище и адрес на управление: София, ул. Шести септември № 29, 530,00 (петстотин и тридесет) лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.
Председател: Георги Колев
4362